Бог — хазартен играч или Създател?

„НЯМА съмнение, че много учени се противопоставят автоматично на всякакви метафизични твърдения, да не говорим изобщо за мистичните доводи. Те се отнасят с насмешка към идеята, че може да съществува Бог, или дори някакво нелично сътворителско начало . . . Аз самият не споделям тази тяхна насмешка.“ Това са думи на Пол Дейвис, професор по математическа физика в Аделаидския университет (Южна Австралия), които той е записал в своята книга The Mind of God [„Разумът на Бога“].

Дейвис казва още: „Внимателното проучване показва, че законите на вселената са забележително добре нагодени към появата на сложността и разнообразието. Но съществуването на живите организми изглежда зависи от редица щастливи случайности, които някои учени и философи възвеличават като доста смайващи.“

Освен това той казва: „Научното търсене е пътуване в неизвестното . . . Но през цялото това пътуване преминава познатата нишка на разумност и ред. Ние трябва да видим, че този космически ред е подкрепен от точни математически закони, които се преплитат взаимно, за да образуват едно сложно и хармонично единство. Тези закони притежават елегантна простота.“

Дейвис завършва с думите: „Защо точно Хомо сапиенс трябва да носи искрата на разума, която дава ключа към вселената, е дълбока загадка . . . Не мога да вярвам, че нашето съществуване в тази вселена е просто прищявка на съдбата, произволно отклонение в историята, случаен акт в голямата космическа драма. Нашето участие е твърде ангажирано . . . Ние наистина сме замислени така, че да бъдем тук.“ Дейвис обаче не стига до извода, че има Автор, Бог. Но до какъв извод стигаш ти? Дали човечеството е било замислено да бъде тук? Ако това е така, кой е замислил ние да бъдем тук?

Ключове към „загадката“

В Библията апостол Павел предлага ключ към разбирането на онова, което Дейвис нарича „дълбока загадка“. Павел показва как Бог се е разкрил: „Понеже онова, което може да бъде известно относно Бога, се изявява между тях [„хората, които потискат истината“], защото Бог им го е изявил. Защото неговите невидими качества се виждат ясно от сътворението на света нататък, тъй като биват видени чрез направените неща, неговата вечна сила и божественост — така че те нямат извинение.“ (Римляни 1:18–20, NW)a Да, безкрайното разнообразие на формите на живот, тяхната невероятна сложност, техният изключителен замисъл трябва да накарат смирения, изпълнен с почит човек да признае, че има върховна сила, интелект или разум, който е далеч по–висш от всичко, познато на човека. — Псалм 8:3, 4.

Следващите думи на Павел относно онези, които отхвърлят Бога, карат човек да спре и да се замисли: „Макар че твърдят, че са мъдри, те станаха глупави . . . , и онези, които замениха истината на Бога за лъжа и почитаха творението, и принасяха свята служба на него, а не на Онзи, който сътвори, който е благословен завинаги. Амин.“ (Римляни 1:22, 25, NW) Тези, които почитат „природата“ и отхвърлят Бога, безспорно не са мъдри от гледна точка на Йехова. Заплетени в тресавището на противоречащи си еволюционни теории, те не признават Създателя и сложността и замисъла на неговото творение.

„Гигантска поредица от случайности“

Павел писал още: „Без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.“ (Евреи 11:6) Вярата, основана на точното познание, а не на лековерие, може да ни доведе до разбирането на това защо съществуваме. (Колосяни 1:9, 10) Несъмнено става дума за лековерие, когато някои учени искат да ни накарат да повярваме, че животът съществува, защото „сякаш сме спечелили от лотария милион долара милион пъти един след друг“.

Британският учен Фред Хойл теоретизира, че ядрените реакции, които са довели до формирането на двата елемента, необходими за живота — въглерод и кислород, — са образували едно сравнително пропорционално количество от тези елементи единствено благодарение на щастлива случайност.

Той дава друг пример: „Ако сумата от масите на протона и електрона внезапно би станала малко по–голяма, а не по–малка от масата на неутрона, резултатът би бил унищожителен . . . Из цялата Вселена всички водородни атоми веднага биха се разпаднали, образувайки неутрони и частици неутрино. Лишено от своето ядрено гориво, Слънцето би изстинало и би се разпаднало.“ Същото би станало и с милиардите други звезди във вселената.

Хойл прави извода: „Списъкът на . . . привидните случайности от небиологичен характер, без които основаният на въглерода живот, включително и човешкият, не би могъл да съществува, е голям и внушителен.“ Той казва: „Тези качества [необходими за живота] изглежда са втъкани в тъканта на естествения свят като нишка от щастливи случайности. Но тези странни случайности, необходими за живота, са толкова много, че се налага да им се намери някакво обяснение.“ — Курсивът наш.

Той казал още: „Проблемът е в това да се реши дали тези привидно случайни съвпадения са наистина случайни, или не, и следователно дали животът е възникнал случайно, или не. Нито един учен не обича задаването на този въпрос, но въпреки това той трябва да бъде зададен. Възможно ли е съвпаденията да са разумни и целенасочени?“

Пол Дейвис пише: „Хойл е толкова впечатлен от тази ‘гигантска поредица от случайности’, че е подтикнат да каже, че му изглежда сякаш ‘законите на ядрената физика са целенасочено замислени с оглед на следствията, които те произвеждат в звездите’.“ Кой (или какво) е причината за тази „гигантска поредица от [щастливи] случайности“? Кой (или какво) е направил тази трошичка — една планета, изпълнена с почти безкрайно разнообразие от милиони създадени по изключителен начин растения и живи твари?

Отговорът на Библията

Псалмистът почтително написал преди около три хиляди години: „Колко много са твоите дела, о, Йехова! Всичките си ги направил в мъдрост. Земята е пълна с твоите произведения. А в това огромно и широко море има безброй движещи се създания, живи същества, малки и големи.“ — Псалм 104:24, 25, NW.

Апостол Йоан казал: „Ти си достоен, Йехова, Боже наш, да приемеш славата и почитта и силата, защото ти създаде всички неща и поради твоята воля те съществуваха и бяха създадени.“ (Откровение 4:11, NW) Животът не е резултат от сляпа случайност, от някаква космическа лотария, която случайно е направила печеливши милионите форми на живот.

Простата истина е, че Бог ‘е създал всички неща и поради [неговата] воля те са съществували и са били създадени’. Самият Исус Христос казал на фарисеите: „Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е отначало мъжко и женско?“ Исус познавал Създателя! Като майсторски работник на Йехова той е бил до него по време на сътворението. — Матей 19:4; Притчи 8:22–31.

Но са необходими вяра и смирение, за да се види и приеме тази основна истина относно Създателя. Тази вяра не е сляпо лековерие. Тя се основава на осезаеми, видими доказателства. Да, „[божиите] невидими качества се виждат ясно от сътворението на света нататък“. — Римляни 1:20, NW.

Със своето днешно ограничено научно познание ние не можем да обясним как е създавал Бог. Затова трябва да признаем, че понастоящем не можем да знаем или да разбираме всичко относно произхода на живота. Това ни се напомня, когато четем думите на Йехова: „Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища . . . Понеже, както небето е по–високо от земята, така и Моите пътища са по–високи от вашите пътища, и Моите помисли от вашите помисли.“ — Исаия 55:8, 9.

Изборът е твой: или лековерна вяра в сляпата, изпълнена с ‘щастливи’ случайности еволюция, в безбройните хазартни игри, за които се предполага, че са печеливши, или вярата в Автора на цели, Създателя Йехова Бог. Вдъхновеният пророк с основание казал: „Вечният Бог Йехова, Създателят на земните краища, не отслабва и не се уморява. Неговият разум е неизследим.“ — Исаия 40:28.

Тогава на какво ще вярваш ти? Твоето решение има голямо значение за перспективите ти за бъдещ живот. Ако е вярна еволюцията, тогава смъртта означава пълно изчезване, въпреки привидно истинните доводи на усложнената католическа теология, която се опитва да вмъкне „душата“ в еволюцията. Човекът няма безсмъртна душа, която да смекчи неизбежния удар на факта, че е смъртен. — Битие 2:7; Езекиил 18:4, 20.

Ако приемем, че Библията е вярна и че живият Бог е Създателят, тогава съществува обещанието за възкресение за вечен живот, съвършен живот на една земя, възстановена в първоначалното си състояние на равновесие и хармония. (Йоан 5:28, 29) В какво ще вярваш? В невероятната хазартна игра на Дарвиновата еволюционна теория? Или в Създателя, който е действувал и продължава да действува целенасочено?b

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 14]

Всъщност някои привърженици на еволюцията казват, че нашето съществуване на земята е резултат на това, че „сякаш сме спечелили от лотария милион долара милион пъти един след друг“.

[Блок/Снимка на страница 15]

Безкрайно разнообразие и замисъл

Насекоми „Учените откриват от 7000 до 10 000 нови вида насекоми всяка година“ — казва The World Book Encyclopedia [„Световна енциклопедия“]. Но „може да има от един милион до десет милиона вида, които са все още неоткрити“. В една статия от Катрин Винсент от френския вестник Le Monde [„Монд“], цитиран от Guardian Weekly [„Гардиън уикли“], се говори за описаните видове като за „нищожно малък в сравнение с действителния брой . . . , който се определя между пет и — невероятно! — петдесет милиона“.

Помисли за света на смайващите насекоми — пчели, мравки, оси, пеперуди, хлебарки, калинки, светулки, термити, молци, мухи, водни кончета, комари, люспеници, скакалци, въшки, щурци, бълхи — да изброим само няколко от тях! Можем да изброяваме безкрайно.

Птици Какво можем да кажем за птичка, която тежи около 14 грама? „Представи си, че тя прелита над 16 000 километра годишно от горите на Аляска до джунглата на Южна Америка и обратно, като преминава гористи върхове, лети над градски небостъргачи и пресича огромни открити пространства от Атлантическия океан и Мексиканския залив.“ Коя е тази невероятна птица? „Черноглавото коприварче [Дендроика стриата] е като генератор на енергия и неговата смелост по време на полет няма равна на себе си сред северноамериканските сухоземни птици.“ (Book of North American Birds [„Книга за северноамериканските птици“]) Отново питаме: Дали това е резултат от десетки хиляди прищевки на природата, които просто случайно са завършили успешно? Или то е чудо на разумен замисъл?

Прибави към тези примери птиците, които имат наглед безкраен репертоар от песни: славея, известен из цяла Европа и части от Африка и Азия със своите прекрасни песни; северноамериканския присмехулник — една птица, „която е умел имитатор и включва наизустени фрази в своята песен“; прекрасната птица лира от Австралия, чиято ‘песен е високо развита, с елементи на смайващо хитроумна мимикрия’. — Birds of the World [„Птиците по света“].

В добавка на това съвършените багри, крилата и перата на това голямо многообразие от птици смайват човека. Към това може да се добавят уменията им да изплитат и строят гнезда на земята, на скалите или по дърветата. Такъв вроден интелект непременно ще направи впечатление на смирения ум. Как са се появили те? Случайно или според нечий замисъл?

Човешкият мозък „Възможно е в мозъка да има от десет билиона до сто билиона синапса и всеки един от тях действува като малка електронно–изчислителна машина, която обработва сигналите, идващи под формата на електрически импулси.“ („Мозъкът“) Ние сме склонни да приемаме мозъка за нещо подразбиращо се, но той е сложна вселена, поместена в черепа и защищавана от него. Как сме получили този орган, който дава възможност на хората да мислят, да разсъждават и да говорят на хиляди езици? Благодарение на милиони щастливи хазартни попадения? Или според нечий замисъл?

[Диаграма на страници 16, 17]

Опростена външна схема на мозъка

Сетивна кора

Анализира сетивните импулси от цялото тяло

Тилен дял

Обработва зрителните сигнали

Малък мозък

Ръководи равновесието и координирането на движенията

Допълнителна моторна кора

Контролира координацията на мускулите

Първична моторна кора

Подпомага контролирането на съзнателните движения

Челен дял

Подпомага мисленето, чувствата, речта, движенията

Темпорален дял

Преработва звука; контролира процеса на заучаване, паметта, езика, чувствата

[Диаграма на страница 16]

Краен дял на аксона

Невротрансмитери

Дендрит

Синапс

[Диаграма на страници 16, 17]

Неврон

Дендрити

Аксон

Дендрити

Синапс

Неврон

Аксон

„Възможно е в мозъка да има от десет билиона до сто билиона синапса и всеки един от тях действува като малка електронно–изчислителна машина, която обработва сигналите, идващи под формата на електрически импулси.“ — „МОЗЪКЪТ“

[Информация за източника на снимката на страница 13]

Луната и планетите: Снимка на НАСА