11. Как в ранния християнски сбор била проявявана непредубеденост?

¹¹ В ранния християнски сбор юдеите и неюдеите били равнопоставени. „Слава и почест и мир на всеки, който прави добро — обяснил Павел, — първо на юдеина, после и на гъркаb. Понеже Бог не гледа на лице.“ (Римляни 2:10, 11) Това, което определяло дали те щели да извлекат полза от незаслужената милост на Йехова, било не етническият им произход, а тяхната реакция, когато научавали за Йехова и за перспективите, предлагани им чрез откупа на неговия Син, Исус. (Йоан 3:16, 36) Павел писал: „Не е юдеин оня, вънкашно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата.“ След това, използвайки по един находчив начин думата „юдеин“ (означаваща „принадлежащ на Юда“, тоест хвален или възхваляван), Павел добавя: „Чиято похвала не е от човеците, а от Бога.“ (Римляни 2:28, 29) Йехова изказва похвала непредубедено. Правим ли същото?