„Ако дължите данъци, плащайте си данъците“

„НИЩО в този свят не е сигурно, освен смъртта и данъците.“ Това са думи на американския държавник и изобретател от 18–и век Бенджамин Франклин. Неговите толкова често цитирани думи отразяват не само неизбежността на данъците, но и ужаса, който предизвикват те. За много хора плащането на данъци е точно толкова привлекателно, колкото и смъртта.

Но колкото и неприятно да е плащането на данъците, то е задължение, което истинските християни приемат много сериозно. Апостол Павел писал до християнския сбор в Рим: „Дайте на всеки онова, което му дължите: ако дължите данъци, плащайте си данъците; ако е акциз, давайте акциза; ако е уважение, отдавайте уважение; ако е почит, отдавайте почит.“ (Римляни 13:7, New International Version [„Нова международна версия“]) Исус Христос също говорел конкретно за данъците, когато казал: „Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога.“ — Марко 12:14, 17.

Йехова е позволил правителствените „висшестоящи власти“ (NW) да съществуват, и изисква от своите служители да бъдат в относително подчинение спрямо тях. Защо тогава Бог настоява неговите поклонници да плащат данъци? Павел споменава три основни причини: (1) „гнева“ на „висшестоящите власти“ при наказанието на закононарушителите; (2) християнската съвест, която няма да бъде чиста, ако християнинът мами с данъците; (3) необходимостта да се плаща на тези „служители“ за службата, която извършват, и за това, че поддържат известен ред. (Римляни 13:1–7) На мнозина може да не им харесва да плащат данъци. Но още по–малко би им харесвало да живеят в страна без полиция или противопожарна охрана, без поддръжка на пътищата, без обществени училища и без пощи. Американският юрист Оливър Уендъл Холмс веднъж се изразил така: „Данъците са онова, което плащаме за цивилизованото общество.“

Плащането на данъци не е нищо ново за служителите на Бога. Жителите на древния Израил плащали своего рода данъци в подкрепа на своите царе, и някои от тези владетели товарели много народа с неразумни данъци. Освен това юдеите плащали данъци и налози на чуждите сили, които ги владеели, като например Египет, Персия и Рим. Така че християните от времето на Павел знаели добре за какво говорел той, когато споменал плащането на данъци. Те знаели, че независимо от това дали данъците са разумни, или не, и независимо от това как правителството можело да изразходва тези пари, те трябвало да плащат всички данъци, които дължали. Същото важи и за християните днес. И все пак, кои принципи могат да ни ръководят при плащането на данъци в днешното сложно време?

Пет ръководни принципа

Бъди подреден. Ние служим и подражаваме на Йехова, който „не е Бог на безредие, а на мир“. (1 Коринтяни 14:33; Ефесяни 5:1) Да бъдеш подреден е много важно, когато става дума за плащането на данъците. Дали твоите сметки са пълни, точни и добре организирани? Обикновено не е необходима скъпа канцеларска система за това. Можеш да имаш по една надписана папка за всеки вид документи (например, квитанции, документиращи различните ти разходи). Може би е достатъчно да подреждаш тези папки в по–големи папки за всяка година. В много страни е необходимо да съхраняваш тези папки няколко години наред, в случай, че правителството реши да проверява миналите сметки. Затова не изхвърляй нищо, преди да си сигурен, че то вече не ти е необходимо.

Бъди честен. Павел писал: „Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста [честна — NW] съвест и искаме да се обхождаме във всичко честно.“ (Евреи 13:18) Искреното желание да бъдем честни трябва да ръководи всяко решение, което вземаме относно плащането на данъците си. Да вземем първо данъците, които трябва да се платят във връзка с подлежащите на деклариране доходи. В много страни допълнителните доходи — от бакшиши, временна работа, продажби — се облагат с данъци, щом превишат определена сума. Един християнин с „честна съвест“ ще установи какъв е доходът, който се облага задължително с данък там, където живее, и ще плати съответствуващия данък.

Второ, съществува въпросът с облекченията. Правителствата често позволяват на данъкоплатците да извадят сумата на определени разходи от своя облагаем доход. В този нечестен свят мнозина не виждат нищо лошо в това да проявят „творчество“ или „въображение“, когато посочват тези разходи. Според едно сведение един мъж в Америка купил скъпо кожено палто на жена си, след това го закачил да виси един ден във фирмата си, за да може да извади цената му от облагаемия си доход под формата на „декоративен материал за работното място“! Друг мъж включил в тази графа разноските по сватбата на дъщеря си под формата на разходи във връзка с бизнеса. Друг пък се опитал да извади разноските по пътуването, което жена му направила заедно с него в продължение на месеци в Далечния Изток, макар че тя била там главно с цел почивка и развлечение. Има много такива случаи. Казано просто, да се нарече нещо ‘разходи във връзка с бизнеса’, когато то няма нищо общо с тях, е вид лъжа — нещо, което нашият Бог, Йехова, ненавижда изключително много. — Притчи 6:16–19.

Бъди предпазлив. Исус подканил своите последователи да бъдат „разумни като змиите, и незлобливи като гълъбите“. (Матей 10:16) Този съвет би могъл да се приложи и към нашите действия в областта на плащането на данъци. Особено в развитите страни, все повече и повече хора днес плащат на счетоводна фирма или специалист, за да подготвят данъците им. След това те просто подписват формулярите и изпращат чека. Това би било подходящ случай да се вслушаме в предупреждението на Притчи 14:15 (NW): „Неопитният вярва на всяка дума, но разумният обмисля стъпките си.“

Немалко данъкоплатци са имали проблеми с властите, защото са ‘вярвали на всяка дума’ на някой безскрупулен счетоводител или неопитен данъчен агент. Колко по–добре е да бъдем разумни! Обмисляй стъпките си, като внимателно изчиташ всеки документ, преди да го подпишеш. Ако някоя сума, пропуск или разход, свързан с данъчните облекчения, ти се стори странен, поискай обяснение за това — ако е необходимо дори няколко пъти, докато не си удовлетворен, че всичко е честно и законно. Вярно е, че в много страни данъчните закони станаха неимоверно сложни, но доколкото е възможно, е мъдро да разбереш всичко, под което се подписваш. В някои случаи може би ще намериш събрат християнин, който е запознат с данъчните закони и може да ти помогне да разбереш нещата. Един християнски старейшина, който се занимава с данъчни въпроси като юрист, каза кратко и ясно: „Ако твоят счетоводител предложи нещо, което звучи прекалено хубаво, за да е вярно, тогава най–вероятно то е точно такова!“

Проявявай чувство за отговорност. „Всеки има да носи своя си товар“ — писал апостол Павел. (Галатяни 6:5) Когато става дума за плащането на данъци, всеки християнин трябва да поеме отговорността да бъде честен и да се подчинява на закона. Това не е въпрос, по отношение на който старейшините надзирават стадото, за което се грижат. (Сравни 2 Коринтяни 1:24.) Те не се намесват в данъчните дела на другите, освен ако вниманието им бъде насочено към някой случай на сериозно нарушение, който е свързан дори със скандал сред обществото. Като цяло това е област, в която отделните християни са отговорни да използуват своята правилно обучена съвест при прилагането на библейски принципи. (Евреи 5:14) Тук се включва и това да бъдеш наясно, че подписването на данъчен документ — независимо кой го е изготвил, — може да представлява правно заявление, че си прочел документа и вярваш, че всичко, което той съдържа, е истина.a

Бъди безупречен. Християнските надзорници трябва да бъдат безупречни, за да са подходящи за своята позиция. Подобно на това, целият сбор трябва да бъде безупречен в очите на Бога. (1 Тимотей 3:2, NW; сравни Ефесяни 5:27.) Затова те се стремят да поддържат добро име в обществото, дори и по отношение на данъците. Исус Христос лично дал пример в това отношение. Ученикът му Петър бил попитан дали Исус платил храмовия данък — нещо дребно, отнасящо се за две драхми. В действителност Исус бил освободен от този данък, защото храмът бил домът на Баща му и никой цар не облагал с данъци собствения си син. Исус казал това, но въпреки всичко платил данъка. Всъщност той дори използувал чудо, за да намери необходимите пари! Защо той платил данък, от който бил основателно освободен? Както казал самият Исус, това било, за да ‘не съблазнят’ другите. — Матей 17:24–27.b

Поддържай име, което носи чест на Бога

Свидетелите на Йехова днес също са загрижени за това да не съблазняват другите. Не е чудно тогава, че като цяло по целия свят те се радват на добра репутация като честни граждани и данъкоплатци. Например, испанският вестник El Diario Vasco [„Ел Диарио Васко“] писал за широко разпространените данъчни измами в Испания, но отбелязал: „Единственото изключение [са] Свидетелите на Йехова. Когато те купуват или продават, стойността [на имота], която те декларират, отговаря на абсолютната истина.“ Подобно на това, преди няколко години американският вестник San Francisco Examiner [„Сан Франциско екзаминър“] отбелязал: „Можете да смятате [Свидетелите на Йехова] за образцови граждани. Те плащат усърдно данъците си, грижат се за болните, борят се с неграмотността.“

Нито един истински християнин няма да иска да стори нещо, което би опетнило тази извоювана с труд репутация. Ако ти би имал избор, би ли рискувал да станеш известен като данъчен измамник, само и само за да спестиш малко пари? Не. Несъмнено ти по–скоро би предпочел да загубиш пари, вместо да опетниш доброто си име и да изложиш своите ценности и дори своето поклонение на Йехова в лоша светлина.

В действителност поддържането на репутацията на справедлива, честна личност може наистина да ти струва пари понякога. Както казал преди 24 века древногръцкият философ Платон: „Когато става дума за данък върху дохода, честният човек ще плати повече, а нечестният — по–малко, макар и доходът им да е еднакъв.“ Той би могъл да добави още, че честният човек никога не съжалява, че е платил цената на справедливостта. Дори и само доброто име си струва това. И това несъмнено е вярно за християните. Тяхното добро име им е скъпо, защото то носи чест на небесния им Баща и може да помогне за привличането на други хора към техния начин на живот и към техния Бог, Йехова. — Притчи 11:30; 1 Петър 3:1.

Но над всичко християните ценят своите взаимоотношения с Йехова. Бог вижда всичко, което те правят, и те имат желание да Му угодят. (Евреи 4:13) Затова те отхвърлят изкушението да се опитат да мамят правителството. Те признават, че на Бога се харесва честното, правилно поведение. (Псалм 15:1–3) И тъй като искат да зарадват сърцето на Йехова, те плащат всичките данъци, които дължат. — Притчи 27:11; Римляни 13:7.

[Бележки под линия]