Хора „с чувства  като нашите“

ТОЙ бил цар и пророк, но също така и любещ баща. Един от синовете му станал суетен и горделив, когато пораснал. При един изпълнен с решителност опит да узурпира престола този син започнал гражданска война, като възнамерявал да убие баща си. Но в битката, която последвала, бил убит синът. Когато бащата научил за смъртта на сина си, отишъл сам в една горна стая и плакал: „Сине мой, Авесаломе, сине мой, сине мой, Авесаломе! Да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!“ (2 Царе 18:33) Бащата бил цар Давид. Както и другите пророци на Йехова той бил „човек с чувства като нашите“. — Яков 5:17, NW.

В библейски времена мъжете и жените, които говорили от името на Йехова, били с най–различно обществено положение и живеели в най–обикновени условия. Като нас и те имали проблеми и страдали от несъвършенството. Кои били някои от тези пророци, и как техните чувства били като нашите?

От прекалено уверен Моисей станал кротък

Известен пророк от предхристиянските времена бил Моисей. Но дори на 40 години той не бил готов да служи като говорител на Йехова. Защо? Докато неговите братя били потискани от египетския фараон, Моисей бил отгледан в дома на фараона и бил „силен в слово и в дело“. Повествованието ни казва: ‘Мислеше, че братята му ще разберат, че Бог им дава избавление чрез неговата ръка.’ Тъй като бил прекалено уверен, той действувал агресивно в защита на един еврейски роб, като убил един египтянин. — Деяния 7:22–25; Изход 2:11–14.

След това Моисей бил принуден да бяга и прекарал следващите четири десетилетия като пастир в далечен Мадиам. (Изход 2:15) В края на този период Моисей, тогава 80–годишен, бил назначен от Йехова за пророк. Но Моисей вече не бил прекалено уверен. Той се чувствувал толкова неподходящ, че поставил под съмнение назначението си от Йехова за пророк, като използувал изрази от рода на: „Кой съм аз, та да ида при Фараона?“ и ‘Що да кажа?’. (Изход 3:11, 13) С любещото уверение и помощ от страна на Йехова Моисей тръгнал да изпълнява своето назначение и имал голям успех.

Дали и ти, както Моисей, си допускал прекалената увереност да те накара да направиш или да кажеш неща, които са се оказали неразумни? Ако е така, смирено приеми допълнително обучение. Или дали си се чувствувал неподходящ да изпълняваш някои християнски отговорности? Вместо да отказваш да ги поемеш, приеми помощта, предложена от Йехова и неговата организация. Този, който помогнал на Моисей, може да помогне и на теб.

Илия изпитвал чувства като нашите във време на наказание

„Илия беше човек с чувства като нашите и все пак в молитва се помоли да не вали дъжд; и не валя дъжд на земята в продължение на три години и шест месеца.“ (Яков 5:17, NW) Молитвата на Илия била в съгласие с волята на Йехова да накаже един народ, който се бил отвърнал от Него. Въпреки това Илия знаел, че сушата, за която се молел, щяла да причини страдание на хората. Израил бил главно земеделски район; росата и дъждът били животът на хората. Продължителната суша щяла да донесе голямо нещастие. Растителността щяла да изсъхне; посевите щели да погинат. Домашните животни, използувани за работа и храна, щели да умрат, а някои семейства щели да бъдат заплашени от гладна смърт. Кой щял да страда най–много? Обикновените хора. По–късно една вдовица казала на Илия, че е останала само с шепа брашно и малко зехтин. Тя била сигурна, че двамата със сина ѝ скоро ще умрат от глад. (3 Царе 17:12) За да се моли така, както направил, Илия трябвало да проявява здрава вяра, че Йехова ще се грижи за служителите си — богати и бедни, — които не са изоставили истинското поклонение. Както показва повествованието, Илия не бил разочарован. — 3 Царе 17:13–16; 18:3–5.

Три години по–късно, когато Йехова показал, че скоро ще даде дъжд, силното желание на Илия сушата да бъде прекратена проличало от неговите непрекъснати, горещи молитви, когато многократно ‘клякал до земята, като държал лицето си между колената си’. (3 Царе 18:42, NW) Той многократно подканил своя помощник: „Възлез сега, погледни към морето“ за някакъв белег, че Йехова е чул молитвите му. (3 Царе 18:43) Каква радост трябва да е изпитал, когато в отговор на молитвите му ‘небето дало дъжд, и земята произвела плода си’! — Яков 5:18.

Ако ти си родител или старейшина в християнския сбор, може да трябва да се пребориш със силни чувства, когато поправяш някого. Такива човешки емоции обаче трябва да бъдат уравновесявани от убеждението, че наказанието е необходимо понякога и че когато се налага с любов, то „принася правда като мирен плод“. (Евреи 12:11) Резултатите от подчинението на законите на Йехова винаги са желателни. Като Илия, и ние се молим от сърце те да бъдат изпълнявани.

Йеремия проявил смелост въпреки обезсърчението

От всички библейски писатели Йеремия вероятно бил този, който писал най–много за своите лични чувства. Като младеж той не искал да приеме назначението си. (Йеремия 1:6) Въпреки това той с голяма смелост започнал да изявява божието слово, но се сблъсквал с жестоко противопоставяне от страна на своите събратя израилтяни — от царя до обикновения човек. Противопоставянето понякога събуждало в него гняв и сълзи. (Йеремия 9:3; 18:20–23; 20:7–18) При различни случаи той бил нападан от тълпи, бит, оковаван в дървени стеги за ръцете и врата, затварян, заплашван със смърт и оставен да умре в калта на дъното на един празен кладенец. Понякога дори посланието на Йехова го наранявало, както се вижда от неговите думи: „Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми.“ — Йеремия 4:19.

Въпреки всичко той обичал словото на Йехова и казал: „Твоето слово става за мен ликуването и веселието на моето сърце.“ (Йеремия 15:16, NW) В същото време отчаянието го накарало да извика към Йехова: „Ти наистина стана за мен като нещо лъжливо, като води, които са се оказали недостойни за доверие“, както водите на един поток, който лесно пресъхва. (Йеремия 15:18, NW) Въпреки това Йехова разбрал неговите противоречиви чувства и продължил да го подкрепя, за да може да изпълни своята задача. — Йеремия 15:20; виж също 20:7–9.

Дали и ти, както Йеремия, се сблъскваш с отчаяние или противопоставяне, когато извършваш своята служба? Разчитай на Йехова. Продължавай да следваш неговите напътствия и Йехова ще възнагради и твоите усилия.

Исус изпитвал чувства като нашите

Най–големият пророк на всички времена бил собственият Син на Бога, Исус Христос. Въпреки че бил съвършен човек, той не потискал емоциите си. Ние често четем за неговите съкровени чувства, които трябва да са личали на лицето му и в реакциите му към другите. Исус често бил ‘подтикван от милост’ и използувал същия израз, когато описвал персонажите от своите притчи. — Марко 1:41, NW; 6:34, NW; Лука 10:33, NW.

Той трябва да е повишил глас, когато изгонил търговците и животните от храма с думите: „Дигнете ги оттук.“ (Йоан 2:14–16) Предложението на Петър — „Бъди любезен със себе си, Господарю“ — предизвикало твърдия отговор „Излез иззад мен, Сатане!“. — Матей 16:22, 23, NW.

Исус бил много привързан към някои хора, които му били особено близки. Апостол Йоан е описан като „оня ученик, когото обичаше Исус“. (Йоан 21:7, 20) И четем: „А Исус обичаше Марта и сестра ѝ, и Лазара.“ — Йоан 11:5.

Исус можел също да бъде наранен. Изпитвайки трагедията от смъртта на Лазар, ‘Исус се просълзил’. (Йоан 11:32–36) Разкривайки сърдечната мъка, причинена от предателството на Юда Искариотски, Исус цитирал един вълнуващ откъс от Псалмите: „Който ядеше хляба ми, дигна своята пета против мене.“ — Йоан 13:18; Псалм 41:9.

Дори когато изпитвал мъчителни болки на стълба, Исус проявил дълбочината на чувствата си. Той нежно поверил майка си на ‘ученика, когото обичал’. (Йоан 19:26, 27) Когато видял доказателство за разкаянието на един от злотворците, провесени до него, Исус състрадателно казал: „Ще бъдеш с Мене в рая.“ (Лука 23:43) Можем да почувствуваме изблика на чувства в неговия вик: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Матей 27:46) И предсмъртните му думи излъчват искрена любов и упование: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.“ — Лука 23:46.

Каква увереност ни дава всичко това! „Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един [Исус], Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.“ — Евреи 4:15.

Доверието на Йехова

Йехова никога не съжалявал за своя избор на говорители. Той познавал тяхната лоялност към него и като проявявал разбиране, не обръщал внимание на слабостите на онези, които били несъвършени. Но той очаквал от тях да изпълнят своята задача. С негова помощ те могли да направят това.

Нека и ние търпеливо да проявяваме доверие в нашите лоялни братя и сестри. В тази система на нещата те ще си останат несъвършени, както и ние. Въпреки това никога не бива да преценяваме братята си като недостойни за нашата любов и внимание. Павел писал: „Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.“ — Римляни 15:1; Колосяни 3:13, 14.

Пророците на Йехова изпитвали всички чувства, които изпитваме ние. Но те уповавали на Йехова и Йехова ги подкрепял. Освен това Йехова им давал причини за радост — чиста съвест, прояви на неговата благосклонност, лоялни другари, които ги подкрепяли, и увереността за щастливо бъдеще. (Евреи 12:1–3) Нека и ние се държим за Йехова с пълна увереност, като подражаваме на вярата на пророците от миналото, хора „с чувства като нашите“.