Добър външен вид

ТВОЯТ външен вид говори много за тебе. Йехова вижда какво е сърцето, но хората като цяло си правят изводи от ‘онова, което им е пред очите’. (1 Царе 16:7, НС) Когато си чист и спретнат, другите вероятно ще стигнат до извода, че изпитваш самоуважение, и ще бъдат по–склонни да те слушат. Това, че си подходящо облечен, ще се отрази добре и на организацията, която представяш, и на възгледа на слушателите ти за Бога, на когото се покланяш.

Напътствия, които да прилагаш. Библията не определя много правила относно външния вид. Но тя осигурява уравновесени принципи, които могат да ни помогнат да вземаме разумни решения. Основен във всички тях е фактът, че ‘правим всичко за Божията слава’. (1 Кор. 10:31) Кои принципи се отнасят за външния ни вид?

Първо, Библията ни насърчава да поддържаме чисти както тялото, така и дрехите си. В своя Закон за древния Израил Йехова записал изисквания относно чистотата. Например, когато вършели своите задължения, свещениците трябвало да се къпят и да перат дрехите си в определени моменти. (Лев. 16:4, 24, 26, 28) Християните не подлежат на Закона на Моисей, но принципите, съдържащи се в него, са валидни и днес. (Йоан 13:10; Откр. 19:8) Особено когато отиваме на някое място за поклонение или участваме в проповедната служба, нашето тяло и дрехите ни трябва да бъдат чисти, а дъхът ни — свеж, така че да не сме отблъскващи за другите. Онези, които изнасят доклади или участват в представяния пред сбора, трябва да дават добър пример в това отношение. Като обръщаме внимание на външния си вид, ние проявяваме уважение към Йехова и към неговата организация.

Второ, Библията ни подканя да развиваме скромност и благоразумие. Апостол Павел насърчил християнките „да се украсяват ... със скромност и благоразумие, не с прически със сплетени коси и злато или перли, или много скъпо облекло, а по начин, който подхожда на жени, които твърдят, че почитат Бога“. (1 Тим. 2:9, 10, НС) Скромността и благоразумието са важни и за облеклото и външността на мъжете.

Скромният човек се старае да не засяга другите и да не привлича ненужно вниманието към себе си. Благоразумието води до сдържаност и добра преценка. Човек, който проявява тези качества, е уравновесен вследствие на това, че уважава божиите стандарти. Да проявяваме тези качества не означава да не се обличаме привлекателно, но те ни помагат да внимаваме за външния си вид и да избягваме екстравагантните дрехи и външност. (1 Йоан 2:16) Ние искаме да прилагаме тези принципи, независимо дали сме на някое място за поклонение, участваме в проповедната служба, или в други дейности. Дори ежедневното ни облекло трябва да отразява скромност и благоразумие. В училище или в светската си работа ще имаме възможности за неофициално свидетелстване. Макар че няма да сме облечени по същия начин, както когато сме на събрание или на конгрес, облеклото ни трябва да бъде спретнато, чисто и скромно.

Разбира се, не всички се обличаме еднакво. Това не се очаква от нас. Хората имат различен вкус и това е съвсем естествено. Но винаги трябва да прилагаме напътствията на Библията.

Апостол Петър показал, че облеклото на ‘скрития човек на сърцето’ е по–важно от прическата и дрехите. (1 Пет. 3:3, 4, Ве) Когато сърцето ни е изпълнено с любов, радост, мир, любезност и вяра, имаща здрава основа, тези качества ще бъдат нашите духовни дрехи, които наистина почитат Бога.

Трето, Библията ни подканя да помислим дали имаме спретнат външен вид. В 1 Тимотей 2:9, НС, се споменава за ‘спретнатото облекло’. Макар че апостол Павел говорел за облеклото на жените, същият принцип се отнася и за мъжете. Нещо, което е спретнато, е чисто и прибрано. Независимо дали сме добре в материално отношение, или не, можем да имаме спретнат външен вид.

Един от първите аспекти на нашия външен вид, който се забелязва от другите, е косата ни. Тя трябва да бъде чиста и сресана. Прическата на един човек е повлияна както от местните обичаи, така и от наследствените фактори. В 1 Коринтяни 11:14, 15 намираме един съвет от апостол Павел относно прическите, който явно взема под внимание тези два фактора. Но когато прическата на човек създава впечатлението, че той (или тя) се опитва да изглежда като представител на противоположния пол, това е в разрез с библейските принципи. — Втор. 22:5.

Спретнатият външен вид при мъжете може да включва това да са добре обръснати. В районите, в които мустаците се възприемат като нещо достойно, всеки, който има мустаци, трябва да ги поддържа добре оформени.

Четвърто, външният ни вид не бива да отразява любов към света и неговите пътища. Апостол Йоан предупредил: „Не любете света, нито каквото е на света.“ (1 Йоан 2:15–17) За света са характерни много грешни желания. Сред тях Йоан изброява желанието на грешната плът и показното хвалене с материални притежания. Освен това Писанията обръщат внимание на бунтовния дух, или духа на непослушание спрямо властта. (Пр. 17:11; Еф. 2:2) Тези желания и нагласи често се проявяват в начина, по който хората се обличат и изглеждат. Вследствие на това външният им вид може да е нескромен, събуждащ сексуални желания, без вкус, разпуснат, небрежен или немарлив. Като служители на Йехова ние избягваме стилове, отразяващи такова нехристиянско поведение.

Колко по–добре е, вместо да подражаваш на света, да позволиш на добрия пример на духовно зрелите мъже и жени в християнския сбор да влияе на твоето облекло и външност! Младите мъже, които се надяват някой ден да бъдат докладчици, могат да наблюдават облеклото на онези, които вече са годни да изнасят публични доклади. Всички могат да се учат от примера на личности, които лоялно участват в публичната служба вече много години. — 1 Тим. 4:12; 1 Пет. 5:2, 3.

Пето, когато определяме какво е подходящо, трябва да помним, че „и Христос не угоди на Себе си“. (Рим. 15:3) Най–важното нещо за Исус било да върши божията воля. Освен това Исус поставял оказването на помощ на другите над личните удобства. Какво трябва да направим, ако определени стилове на обличане и външност представляват спънка за хората, сред които служим? Като подражаваме на смирения дух, проявяван от Христос, ще можем да вземем мъдро решение. Апостол Павел установил принципа: „Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън.“ (2 Кор. 6:3) Поради тази причина може да се откажем от прически или от дрехи, които биха затворили умовете на хората, на които искаме да свидетелстваме.

Позата. Част от добрия външен вид е и подходящата поза. Разбира се, всички ние сме различни и не се стремим да се придържаме към някакъв образец. Но трябва да отбележим, че според Библията да стоиш изправен е израз на лично достойнство и оптимизъм. (Лев. 26:13; Лука 21:28) Въпреки това поради дългогодишна работа в наведено положение или поради напреднала възраст или физическа слабост, някой брат (или сестра) може да не е в състояние да стои изправен или може би трябва да се подпира на нещо. Но за онези, които могат да стоят изправени, когато говорят пред други, е препоръчително да правят това, за да не изглеждат така, сякаш им е безразлично или се извиняват. По подобен начин, макар че не е погрешно отвреме–навреме докладчикът да опира ръцете си на пулта, обикновено слушателите ще получат по–положително впечатление, ако той не се обляга върху пулта.

Принадлежности в добро състояние. Не само външният ни вид, но и принадлежностите, които използваме в службата, трябва да са чисти и спретнати.

Обърни внимание на своята Библия. Не за всеки от нас е възможно да получи нова Библия, когато неговата се захаби. Но независимо от това колко дълго имаме Библията си, трябва да се вижда, че боравим внимателно с нея.

Разбира се, има много начини, по които може да се подреди една чанта за свидетелстване, но тя трябва да бъде спретната. Виждал ли си от Библията да изпадат листчета, когато някой вестител се подготвя да прочете стих на домакина или когато някой брат изнася доклад пред сбора? Това отвлече вниманието ти, нали? Ако листчетата, които държиш в Библията си, могат да отвлекат вниманието, може би трябва да ги държиш на друго място, за да бъдат пособията ти добре подредени. Помни също, че в някои страни поставянето на Библията или други религиозни издания на земята се смята за голямо неуважение.

Добрият външен вид трябва да е нещо важно за нас. Той влияе и на това как другите гледат на нас. Но основната причина, поради която му обръщаме специално внимание, е това, че искаме ‘да украсяваме във всичко учението на Бога, на нашия Спасител’. — Тит 2:10.