Библейска книга номер 45 — Римляни

Писател: Павел

Място на написване: Коринт

Завършена: ок. 56 г.

В КНИГАТА Деяния видяхме как Павел, който яростно преследвал християните от юдейски произход, станал ревностен апостол на Христос за другите народи. В Библията с книгата Римляни започва поредицата от четиринайсет книги, които този бивш фарисей, вече верен служител на Бога, бил вдъхновен от Него чрез светия дух да запише. Когато писал Римляни, Павел бил завършил две дълги проповедни пътувания и бил на третата си обиколка. Той вече бил написал пет други вдъхновени писма: Първо и Второ Солунци, Галатяни и Първо и Второ Коринтяни. Но изглежда подходящо в нашите Библии книгата Римляни да е преди останалите, тъй като в нея подробно се разглежда как двете групи, на които Павел проповядвал, юдеите и хората от другите народи, вече били равни. В нея се обяснява какъв повратен момент настъпил в отношението на Бога към неговия народ и се показва, че в боговдъхновените Еврейски писания отдавна било предсказано как добрата новина ще бъде проповядвана и на хората, които не са юдеи.

² Павел използвал Терций като секретар и изложил един след друг различни доводи, както и изключително голям брой цитати от Еврейските писания, което прави Римляни една от най–въздействащите книги в Християнските гръцки писания. Със забележително красноречие той обсъжда проблемите, възникнали в онези сборове през първи век, които били съставени както от юдеи, така и от гърци. Дали юдеите имали предимство, защото били потомци на Авраам? Дали свободата, която имали, след като вече не били под Моисеевия закон, давала право на зрелите християни да поставят препятствия пред вярата на по–слабите си юдейски братя, които все още се придържали към древните обичаи? В писмото си Павел ясно показва, че християните от юдейски произход и тези от другите народи са равни пред Бога и че човек бива обявен за праведен не чрез Моисеевия закон, а чрез вяра в Исус Христос и посредством Божията незаслужена милост. В същото време Бог очаква от християните да проявяват уместно подчинение спрямо различните власти, които са над тях.

³ Кога бил основан сборът в Рим? В този град съществувала голяма юдейска общност, която възникнала най–късно когато Помпей превзел Йерусалим през 63 г. пр.н.е. В Деяния 2:10 се споменава, че някои от тези юдеи били в Йерусалим на Петдесетница през 33 г. и там чули за добрата новина. Посетителите от други места, които присъствали на празника и станали християни, останали в Йерусалим, за да научат повече от апостолите, а по–късно онези, които били от Рим, несъмнено се върнали там, някои вероятно когато настанало преследване в Йерусалим. (Деян. 2:41–47; 8:1, 4) По онова време хората пътували много и това може би обяснява защо Павел познавал толкова добре много от членовете на сбора в Рим, някои от които може би чули за добрата новина в Гърция или в Азия в резултат на неговото проповядване.

⁴ Първите достоверни сведения за този сбор намираме в писмото на Павел. От него става ясно, че сборът бил съставен както от юдеи, така и от хора от други народи и че тези християни проявявали забележителна пламенност. Павел писал: „За вашата вяра се говори по целия свят.“ „Вашето послушание е забелязано от всички.“ (Рим. 1:8; 16:19) През втори век Светоний писал, че по време на управлението на Клавдий (41–54 г.) юдеите били изгонени от Рим. По–късно обаче те се върнали, както разбираме от факта, че Акила и Прискила се намирали в Рим. Те били юдеи, с които Павел се запознал в Коринт и били напуснали Рим при заповедта на Клавдий, но когато Павел писал писмото до сбора в Рим, те отново били там. (Деян. 18:2; Рим. 16:3)

⁵ Автентичността на писмото е твърдо установена. Както пише в уводните му думи, то е от „Павел, роб на Исус Христос, призован да бъде апостол ..., до всички онези в Рим, които са любими на Бога и са призовани да бъдат свети“. (Рим. 1:1, 7) Доказателствата от външни източници за достоверността на книгата Римляни са сред първите, които съществуват изобщо за Християнските гръцки писания. В Първото писмо на Петър, писано вероятно шест до осем години по–късно, се срещат множество изрази, подобни на тези в книгата Римляни, поради което много учени смятат, че Петър вече бил виждал препис от тази книга. Тя била приета като част от писмата на Павел и от нея като такава цитирали Климент Римски, Поликарп Смирненски и Игнатий Антиохийски, които живели в края на първи и началото на втори век.

⁶ Заедно с осем други писма на Павел книгата Римляни се намира в сбирка от папируси, наречена „Честър Бийти № 2“ (P⁴⁶). Относно този древен кодекс сър Фредерик Кениън писал: „Ето че имаме почти пълен ръкопис на писмата на Павел, направен явно в началото на трети век.“a Папирусите „Честър Бийти“, съдържащи гръцкия текст на Библията, са по–стари от добре известния Синайски ръкопис и Ватиканския ръкопис № 1209, като последните са от четвърти век и също съдържат книгата Римляни.

⁷ Къде и кога била написана книгата Римляни? Изследователите на Библията са единодушни, че тя е писана в Гърция, най–вероятно в Коринт, когато Павел бил там за няколко месеца в края на третото си мисионерско пътуване. От съдържанието на самата книга също може да се направи изводът, че е написана в Коринт. Павел написал това писмо в дома на Гай, който бил член на сбора в Коринт, и препоръчал на братята Фива от близкия сбор в Кенхрея, пристанище на Коринт. Явно именно Фива занесла това писмо в Рим. (Рим. 16:1, 23; 1 Кор. 1:14) В Римляни 15:23 Павел пише, че „в онези райони вече няма места, които да не [е] посетил“ и в следващите стихове показва, че възнамерява да разшири мисионерската си дейност на запад, към Испания. Логично е тези думи да са били написани в края на третото пътуване на Павел, в началото на 56 г.

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

²⁰ В книгата Римляни са представени логични основания за вярата в Бога, като се казва например, че „неговите невидими качества — вечната му сила и божествената му същност — се виждат ясно още от сътворението на света, понеже те се отразяват в онова, което е създадено“. Освен това в нея е възвеличена праведността на Бога и е показана огромната незаслужена милост, която той проявява. Това се вижда по прекрасен начин в словесната илюстрация за маслиновото дърво, на което са присадени диви клони, а неговите са отрязани. Разсъждавайки върху строгостта и милостта на Бога, Павел възкликва: „О, колко безпределно дълбоки са богатството, мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са неговите присъди и как е невъзможно да бъдат проследени неговите пътища!“ (1:20; 11:33)

²¹ Именно във връзка с тази тема в книгата Римляни се разкрива по–нататъшното развитие на Божията свещена тайна. В християнския сбор вече нямало разлика между юдеите и хората от другите народи, но личности от всички народи можели да извлекат полза от незаслужената милост на Йехова чрез Исус Христос. „Бог не е предубеден.“ „Юдей [е] онзи, който е такъв отвътре, и неговото обрязване е обрязване на сърцето според духа, а не според записан закон.“ „Няма разлика между юдей и грък, защото над всички тях е същият господар и той дава изобилно на всички онези, които го призовават.“ Всички те биват оправдани не чрез дела, а чрез вяра. (2:11, 29; 10:12; 3:28)

²² Практичните съвети, които се съдържат в писмото до християните в Рим, са също толкова полезни за християните днес, които се сблъскват с подобни проблеми в този отчужден от Бога свят. Те са насърчени ‘да бъдат в мир с всички хора’, включително и с онези извън сбора. Всяка душа трябва да „се подчинява на висшестоящите власти“, защото това е установена от Бога уредба, и от тези власти трябва да се страхуват не хората, които спазват законите, а онези, които вършат зло. Християните трябва да се подчиняват на законите не поради страх от наказание, а заради обучената си според християнските принципи съвест, като си плащат данъците и изпълняват задълженията си, като не дължат на никого нищо, освен това ‘да се обичат един другиго’. Любовта е изпълнението на закона. (12:17–21; 13:1–10)

²³ Павел подчертава колко е важно да изявяваме вярата си пред всички. Със сърцето си човек проявява вяра, водеща до праведност, но с устата си прави пред всички изявление, водещо до спасение. „Всеки, който призове името на Йехова, ще бъде спасен.“ За да може да стане това обаче, е важно на много места да има проповедници, които да „известяват добрата новина за добри неща“. Колко щастливи ще бъдем, ако сме сред тези проповедници, чийто глас се разнася днес „до краищата на населената земя“! (10:13, 15, 18) За да бъдем добре подготвени да вършим тази проповедна дейност, е хубаво да се стараем да познаваме по–добре боговдъхновеното Писание, подобно на Павел, който в този кратък откъс (10:11–21) цитира един след друг множество стихове от Еврейските писания. (Иса. 28:16; Йоил 2:32; Иса. 52:7; 53:1; Пс. 19:4; Втор. 32:21; Иса. 65:1, 2) Той с основание могъл да каже: „Всичко, което е било написано преди, е било написано, за да бъдем учени и чрез издръжливостта си и утехата от Писанието да имаме надежда.“ (Рим. 15:4)

²⁴ В книгата намираме изключително практични съвети за взаимоотношенията ни с останалите в християнския сбор. Какъвто и да е етническият, расовият или социалният произход на християните, всички те трябва да ‘променят мисленето си’, за да отдават на Бога свята служба според неговата „добра, угодна и съвършена воля“. (11:17–22; 12:1, 2) Колко практични и разумни са съветите на Павел в Римляни 12:3–16! В тях виждаме прекрасно насърчение за всички в християнския сбор да развиват пламенност, смирение и нежна привързаност. В последните глави от книгата Павел строго предупреждава християните да бъдат нащрек за онези, които причиняват разделения, и да ги избягват, но също говори за взаимната радост и освежение, които произтичат от чистите приятелства в сбора. (16:17–19; 15:7, 32)

²⁵ Като християни, ние трябва да продължаваме да бъдем нащрек относно взаимоотношенията си със своите събратя. „Защото царството на Бога не означава ядене и пиене, а праведност, мир и радост чрез светия дух.“ (14:17) Особено „сънаследниците с Христос“, които биват „прославени заедно с него“ в небесното Царство, получават такава праведност, мир и радост. Забележи също как Римляни дава допълнителни сведения за изпълнението на обещанието за Царството, дадено в Едем: „Богът, който дава мир, скоро ще смаже Сатана под краката ви.“ (Рим. 8:17; 16:20; Бит. 3:15) Като вярваме в тези велики истини, нека продължаваме да се изпълваме с радост и мир и надеждата ни да расте изобилно. Нека бъдем решени да победим заедно със Семето, което е начело на Царството, защото сме убедени, че нищо на небето горе или на земята долу, ‘нито което и да било друго създание няма да успее да ни раздели от Божията любов, проявена чрез нашия господар Христос Исус’. (Рим. 8:39; 15:13)

[Бележка под линия]