Тертий — верният секретар на Павел

ТЕРТИЙ бил изправен пред едно предизвикателство. Апостол Павел искал да го използува за свой секретар при писането на едно дълго писмо до събратята християни в Рим. Това означавало тежък труд.

Защо било толкова тежко да си секретар през първи век от н.е.? Как се извършвала тази работа? Какви материали за писане се използували тогава?

Секретарите в древността

В древното гръцко–римско общество имало различни видове секретари. Някои мъже служели като правителствени секретари — обществени служители, които работели в канцелариите. Имало също и обществени секретари, които предлагали услугите си на гражданите по площадите. Частните секретари (често роби) били държани на служба от богати хора. Имало също и приятели с охотна нагласа, които се радвали да пишат писма от името на други. Според учения Е. Рандолф Ричардс уменията на тези неофициални секретари „можели да варират от минимално познание върху езика и (или) техниката на писане до най–висока опитност в бързото възпроизвеждане на едно точно, правилно и очарователно писмо“.

Кой използувал секретари? Преди всичко онези, които не знаели да четат и пишат. Много древни договори и търговски писма били допълвани с бележки, в които секретарят свидетелствувал, че е написал този документ поради неспособността на човека, който му е възложил тази работа. Една друга причина за използуването на секретари личи от едно древно писмо от Тива (Египет). То е написано от името на някой си Асклепиадий и в заключението му пише: „Евмелий, син на Ерма, писа за него . . . , тъй като той не може да пише много бързо.“

Но умението за четене и писане изглежда не било определящият фактор при използуването на секретар. Според библейския тълкувател Джон Л. Маккензи хората били склонни да прибегнат до услугите на секретар „не само заради това документът да бъде четлив, но и за да бъде красив, или поне добре оформен“. Дори за хората с образование писането било изморително, особено когато ставало въпрос за дълги и сложни текстове. Ученият Дж. А. Ешлиман казва, че всеки, който можел да използува секретар, „с удоволствие избягвал това скучно задължение, като го поверявал на грижата на роби, професионални писари“. Освен това е лесно да се разбере защо хората не обичали да пишат собствените си писма, когато се разгледат материалите, които се използували, и условията за работа.

Най–често използуваният за писане материал през първи век от н.е. бил папирусът. От това растение се получавали тънки ивици чрез изрязване на сърцевината по дължината на стеблото му. Ивиците се нареждали на един пласт. Втори пласт се поставял под прав ъгъл върху първия пласт. Двата пласта били свързвани чрез пресоване, като образували лист „хартия“.

Не било лесно да се пише върху тази повърхност. Тя била грапава и влакнеста. Според учения Анджело Пенна „порестите нишки на папируса причинявали разтичане на мастилото, особено по тесните каналчета, които оставали между тънките ивици“. Секретарят трябвало да работи, седнал на земята с кръстосани крака, като придържал с една ръка листа върху дъска. Ако бил неопитен или ако материалите не били от добро качество, неговото перо (или писалка от тръстика) можело да повреди папируса, листът можел да се скъса или написаното можело да бъде нечетливо.

Мастилото се правело от смес от сажди и смола. Продавано под формата на пръчки, то трябвало да се разреди с вода в мастилница, преди да може да се използува за писане. Сред пособията за писане, които секретар като Тертий вероятно имал със себе си, били нож за изостряне на писалката от тръстика и влажна гъбичка за изтриване на грешките. Всяка буква трябвало да бъде написана старателно. Затова писането ставало бавно и с известни трудности.

‘Аз, Тертий, ви поздравявам’

Сред поздравите, съдържащи се в края на писмото до Римляните, се намират и тези на секретаря на Павел, който писал: „Аз, Тертий, който написах това послание, ви поздравявам в Господа.“ (Римляни 16:22) Това е единственото място в писанията на Павел, където ясно се споменава един от неговите секретари.

Малко неща знаем за Тертий. От поздрава му „в Господа“ можем да си направим извода, че той бил верен християнин. Вероятно бил член на сбора в Коринт и може би познавал много християни в Рим. Библейският изследовател Джузепе Барбалио предполага, че Тертий или бил роб, или бил освободен роб. Защо? Първо, защото „писарите по принцип принадлежали към тази класа; пък и латинското му име . . . било изключително често срещано сред робите и освободените роби“. „Затова — казва Барбалио — той не бил един ‘безразличен’ професионален писар, той бил съработник, който по този начин помагал на Павел да състави своето най–дълго и най–внушително писмо: една скъпоценна служба, която спестила на Павел време и умора.“

Тази дейност на Тертий несъмнено е ценна. Варух вършел подобна работа за Йеремия, а Сила пък за Петър. (Йеремия 36:4; 1 Петър 5:12) Каква привилегия имали тези съработници!

Пишейки на Римляните

Писмото до Римляните било написано, когато Павел бил гост на Гаий, вероятно в Коринт. Това било около 56 г. от н.е., по време на третото мисионерско пътуване на апостола. (Римляни 16:23) Въпреки че знаем със сигурност, че Павел използувал Тертий за свой секретар, за да напише това писмо, ние не знаем точно как той го използувал. Независимо от използувания метод, работата не е могла да бъде свършена лесно. Но можем да бъдем сигурни в едно — както и останалата част на Библията, писмото на Павел до Римляните било „боговдъхновено“. — 2 Тимотей 3:16, 17.

Когато това писмо било завършено, Тертий и Павел били написали хиляди думи, използувайки няколко листа папирус. След като били слепени един за друг отстрани, тези листове образували един свитък, дълъг вероятно около 3–4 метра. Писмото било внимателно навито и запечатано. След това Павел изглежда го поверил на Фива, една сестра от Кенхрея, която щяла да отплава за Рим. — Римляни 16:1, 2.

От първи век досега методите, използувани за създаването на писмени източници, много са се променили. Но през вековете писмото до християните в Рим е било запазено от Бога. Колко благодарни можем да бъдем за тази част от Словото на Йехова, записана с помощта на верния и усилно работещ секретар Тертий!