Назначени мъже, учете се от Тимотей

МИНАЛАТА година хиляди мъже сред Свидетелите на Йехова по целия свят бяха назначени като старейшини и помощник–служители. Ако ти си един от тези скъпи братя, със сигурност много се радваш на новата си привилегия в сбора.

Разбираемо е обаче да изпитваш и малко притеснение. Един млад старейшина на име Джейсън споделя: „Когато ме назначиха, си мислих, че няма да се справя с всичките си отговорности.“ Моисей и Йеремия също се чувствали неспособни за назначението, което получили от Йехова. (Из. 4:10; Йер. 1:6) Ако изпитваш подобни чувства, как можеш да ги превъзмогнеш и да продължаваш да напредваш? Помисли за примера на християнския ученик Тимотей. (Деян. 16:1–3)

Тимотей вероятно бил около 20–годишен, когато апостол Павел го поканил да пътува с него. Тъй като бил млад, отначало Тимотей вероятно бил неуверен в себе си и се притеснявал да изпълнява новата си роля. (1 Тим. 4:11, 12; 2 Тим. 1:1, 2, 7) Но 10 години по–късно Павел могъл да каже на сбора във Филипи: „Надявам се, ако това е волята на Господаря Исус, скоро да изпратя при вас Тимотей ... Защото при мене няма никой друг като него.“ (Флп. 2:19, 20)

Защо Тимотей бил забележителен старейшина? Обърни внимание на 6 поуки, които извличаме от примера му.

1. Той наистина бил загрижен за другите. Павел казал на братята във Филипи: „[Тимотей] е искрено загрижен за вас.“ (Флп. 2:20) Да, Тимотей се интересувал от другите. Духовното им благополучие било наистина важно за него и той с готовност давал от себе си в тяхна полза.

Недей да бъдеш като пословичния автобусен шофьор, за когото е по–важно да пристига навреме на всяка спирка, отколкото да взема пътници. Брат Уилям, уважаван старейшина от над 20 години, съветва новоназначените мъже: „Обичайте братята. Мислете повече за нуждите им, отколкото за организационните въпроси.“

2. Той поставял духовните неща на първо място. Разграничавайки Тимотей от другите, Павел отбелязал: „Всички други се грижат само за себе си, а не за онова, което принадлежи на Христос Исус.“ (Флп. 2:21) Апостолът написал това в Рим. Той забелязал, че братята там са много заети с лични неща. Може да се каже, че те щадели силите си в духовно отношение. Но не и Тимотей! Когато имал възможност да подпомогне разпространяването на добрата новина, той проявявал нагласа като тази на Исаия, който казал: „Ето ме, изпрати мене!“ (Иса. 6:8)

Как да постигнеш равновесие между личните и теократичните си задължения? Първо, степенувай нещата по важност. Павел ни подканя „да се уверяваме в това кои са по–важните неща“. (Флп. 1:10) Смятай за най–важно онова, което е най–важно за Бога. Второ, опрости програмата си, като се освободиш от всичко, което ненужно отнема от времето и силите ти. Павел посъветвал Тимотей: „Бягай от желанията, присъщи на младостта, но се стреми към праведност, вяра, любов, мир.“ (2 Тим. 2:22)

3. Той бил усърден в святата служба. Павел напомнил на филипяните: „Вие знаете как [Тимотей] показа, че е достоен, и как, както син с баща си, служеше с мене за разпространяването на добрата новина.“ (Флп. 2:22) Тимотей не бил мързелив. Той работел усърдно заедно с Павел и това ги сближило още повече.

Днес има много работа в Божията организация. Тази работа е наистина удовлетворяваща и може да те сближи с братята и сестрите ти. Затова си постави за цел да си „винаги много зает в делото на Господаря“. (1 Кор. 15:58)

4. Той прилагал онова, което научавал. Павел писал на Тимотей: „Ти следваш отблизо моето учение, моя начин на живот, целта ми, вярата ми, дълготърпението ми, любовта и издръжливостта ми.“ (2 Тим. 3:10) Тъй като прилагал наученото, Тимотей бил годен да получи повече отговорности. (1 Кор. 4:17)

Имаш ли духовен наставник? Ако не, защо не си намериш? Брат Том, който е старейшина от много години, си спомня: „Един опитен старейшина ми обърна по–специално внимание и ме обучи добре. Често го молех за съвети и прилагах каквото ми казваше. Така бързо придобих увереност.“

5. Той продължавал да се учи. Павел подканил Тимотей: „Обучавай себе си, като се стремиш към преданост към Бога.“ (1 Тим. 4:7) Един атлет може да има треньор, но той трябва и сам да полага усилия. Павел дал на по–младия си сътрудник следния съвет: „Продължавай да се посвещаваш на четенето пред другите, на наставляването, на поучаването. ... Размишлявай върху тези неща, бъди погълнат от тях, за да бъде твоят напредък явен пред всички.“ (1 Тим. 4:13–15)

Необходимо е ти също да продължаваш да развиваш уменията си. Внимавай да не изпаднеш в духовна апатия. Бъди в крак с последните напътствия на организацията. Не ставай самоуверен — не си мисли, че имаш толкова много опит, че можеш да се справиш с всяка ситуация, без да направиш внимателно изследване. Също като Тимотей, „обръщай постоянно внимание на себе си и на поучението си“. (1 Тим. 4:16)

6. Той разчитал на духа на Йехова. Павел казал на Тимотей относно службата му: „Чрез светия дух, който живее в нас, пази това скъпоценно нещо, което ти е поверено.“ (2 Тим. 1:14) За да „пази“ службата си, Тимотей трябвало да разчита на Божия дух.

Един дългогодишен старейшина на име Доналд отбелязва: „Назначените мъже трябва да ценят отношенията си с Бога. Така ‘силата им ще се обновява’. Ако се молят за Божия дух и развиват плода му, те ще оказват благотворно влияние на братята си.“ (Пс. 84:7; 1 Пет. 4:11)

Насърчително е да се види как толкова много новоназначени братя като тебе напредват духовно. Джейсън, който беше споменат в началото, казва: „Откакто съм старейшина, научих много и станах по–уверен. Сега наистина се радвам на назначението си и го смятам за голяма чест!“

Ще продължаваш ли да напредваш духовно? Постави си за цел да се учиш от Тимотей. Така ти също ще оказваш благотворно влияние на братята си.