Дръж се близо до теокрацията

„Йехова е нашият Съдия, Йехова е нашият Законодател, Йехова е нашият Цар.“ — ИСАИЯ 33:22, NW.

 1. Защо управлението представлява интерес за повечето хора?

ВЪПРОСЪТ за управлението е от голям интерес за всички. Доброто управление донася мир и благоденствие. Библията казва: „Чрез правосъдие царят утвърждава земята си.“ (Притчи 29:4) От друга страна, лошото управление води до несправедливост, поквара и потисничество. „Когато нечестивият началствува, людете въздишат.“ (Притчи 29:2) През историята хората са опитвали много форми на управление и за съжаление често са ‘въздишали’ поради потисничеството на своите управници. (Еклисиаст 8:9) Дали някаква форма на управление ще успее да донесе трайно задоволство на своите поданици?

 2. Защо „теокрация“ е подходящ термин за описание на управлението на древния Израил?

² Историкът Йосиф Флавий говорел за уникален вид управление в своите писания: „Някои народи са поверили върховната политическа власт на монархията, други — на олигархията, трети — на масите. Нашият законодател [Моисей] обаче не бил привлечен от нито една от тези политически форми, но придал на своята конституция формата на онова, което — ако ми бъде позволен един необичаен израз — може да бъде наречено ‘теокрация’, като поставил цялото върховенство и власт в ръцете на Бога.“ („Срещу Апион“, II, 164, 165) Според „Кратък оксфордски речник“ теокрация означава „форма на управление от Бога“. Тази дума не се среща в Библията, но описва точно формата на управление на древния Израил. Макар че впоследствие израилтяните имали видим цар, техният истински владетел бил Йехова. Израилтянският пророк Исаия казал: „Йехова е нашият Съдия, Йехова е нашият Законодател, Йехова е нашият Цар.“ — Исаия 33:22, NW.

Какво представлява истинската теокрация?

 3, 4. (а) Какво представлява истинската теокрация? (б) Какви благословии ще донесе скоро теокрацията за цялото човечество?

³ Много общества са наричани ‘теокрация’, откакто Йосиф Флавий изнамерил тази дума. Някои от тях изглеждали нетолерантни, фанатични и жестоко потиснически. Дали те представлявали истинска теокрация? Не в този смисъл, в който Йосиф Флавий използувал този израз. Проблемът бил в това, че значението на „теокрация“ било разширено. В World Book Encyclopedia [„Световна енциклопедия“] то се определя като „форма на управление, в която държавата се управлява от свещеник или свещеници и в която членовете на свещеническата класа имат власт както по отношение на гражданските, така и по отношение на религиозните дела“. Но истинската теокрация не е управление на свещеници. В действителност тя представлява божие управление, управление от Създателя на вселената Йехова Бог.

⁴ В скоро време цялата земя ще бъде под властта на теокрацията и само каква благословия ще бъде това! „Сам Бог ще бъде с [хората]. И той ще изтрие всяка сълза от очите им, и смърт няма да има вече, нито ще има жалеене, нито плач, нито болка. Предишните неща са преминали.“ (Откровение 21:3, 4, NW) Никое свещеническо управление, извършвано от несъвършени хора, не би могло да донесе такова щастие. Само божието управление може. Затова истинските християни не се опитват да въвеждат теокрацията чрез политически действия. Те търпеливо чакат Бог да установи една целосветска теокрация в определеното от него време и по избрания от него начин. — Даниил 2:44.

 5. Къде действува истинската теокрация днес, и какви въпроси се повдигат във връзка с нея?

⁵ Междувременно обаче една истинска теокрация действува. Къде? Сред онези, които доброволно се подчиняват на божието управление и сътрудничат един с друг за осъществяването на неговата воля. Тези верни хора са събрани като един целосветски духовен „народ“ в своята духовна „страна“. Това са останалите от „Божия Израил“ и техните над пет и половина милиона християнски съобщници. (Исаия 66:8; Галатяни 6:16) Те са поданици на Исус Христос, небесния Цар, възкачен на престола от Йехова Бог, „Царя на вечността“. (1 Тимотей 1:17, NW; Откровение 11:15) В какво отношение тази организация е теократична? Как нейните членове гледат на властта на светските правителства? И как принципът на теокрацията е спазван от хората, които упражняват власт сред своята духовна общност?

Една теократична организация

 6. Как е възможно една видима, човешка организация да бъде ръководена от Бога?

⁶ Как една човешка организация може да бъде управлявана от Йехова, който живее в невидимите небеса? (Псалм 103:19) Това е възможно, защото свързаните с нея хора следват вдъхновения съвет: „Уповавай на Господа от все сърце, и не се облягай на своя разум.“ (Притчи 2:6; 3:5) Те позволяват на Бога да ги управлява, като спазват „Христовия закон“ и прилагат вдъхновените библейски принципи в своя ежедневен живот. (Галатяни 6:2; 1 Коринтяни 9:21; 2 Тимотей 3:16; виж Матей 5:22, 28, 39; 6:24, 33; 7:12, 21.) За да правят това, те трябва да бъдат изследователи на Библията. (Псалм 1:1–3) Като ‘благородните’ беряни от древността те не следват хора, но постоянно проверяват в Библията нещата, които научават. (Деяния 17:10, 11; Псалм 119:33–36) Те се молят като псалмиста: „Научи ме на добро разсъждение и знание, защото аз повярвах Твоите заповеди.“ — Псалм 119:66.

 7. Какъв е редът на надзора в теокрацията?

⁷ Във всяка организация трябва да има някой, който да упражнява власт или да дава напътствия. Свидетелите на Йехова не са изключение и те спазват структурата на авторитета, начертана от апостол Павел: „Глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.“ (1 Коринтяни 11:3) В хармония с това само отговарящи на изискванията мъже служат като старейшини в сборовете. И макар че Исус, ‘главата на всеки мъж’, е в небето, на земята все още има ‘останали’ от помазаните му братя, които имат надеждата да управляват с него в небесата. (Откровение 12:17; 20:6) Те образуват един съставен ‘верен и разумен слуга’. Християните показват своето подчинение на Исус, а по този начин и на главата на Исус — Йехова, — като приемат надзора на този „слуга“. (Матей 24:45–47; 25:40) По този начин теокрацията се осъществява с ред. „Бог не е Бог на безредие, а на мир.“ — 1 Коринтяни 14:33.

 8. Как християнските старейшини подкрепят принципа на теокрацията?

⁸ Християнските старейшини подкрепят принципа на теокрацията, защото признават, че отговарят пред Йехова за това как упражняват своята ограничена власт. (Евреи 13:17) И като вземат решения, те разчитат на божията мъдрост, а не на своята. По този начин те следват примера на Исус. Той бил най–мъдрият човек, живял някога. (Матей 12:42) И въпреки това казал на юдеите: „Не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец.“ (Йоан 5:19) Старейшините имат и нагласата на цар Давид. Той имал голяма власт в една теокрация. Но искал да следва пътя на Йехова, а не свой собствен път. Той се молел: „Наставлявай ме, о Йехова, относно твоя път и ме води в пътеката на правотата.“ — Псалм 27:11, NW.

 9. Какъв уравновесен възглед имат отдадените християни относно различната надежда и различните привилегии в службата на теокрацията?

⁹ Някои хора са изпитвали съмнения относно това дали е справедливо авторитетът в сбора да бъде предоставен единствено на годни за това мъже, както и дали е справедливо някои да имат небесна надежда, а други земна. (Псалм 37:29; Филипяни 3:20) Но отдадените християни разбират, че тези уредби са посочени в Словото на Бога. Те са теократични. Ако някой се съмнява в тях, обикновено това са хора, които не признават библейските принципи. Освен това християните знаят, че що се отнася до спасението, мъжете и жените са еднакви в очите на Йехова. (Галатяни 3:28) За истинските християни да бъдат поклонници на Върховния владетел на вселената е най–високата възможна привилегия и те се радват да заемат каквато роля им определи Йехова. (Псалм 31:23; 84:10; 1 Коринтяни 12:12, 13, 18) Освен това вечният живот — бил той в небесата, или на райската земя — е наистина прекрасна надежда.

10. (а) Каква хубава нагласа проявил Йонатан? (б) Как християните днес проявяват нагласа, подобна на нагласата на Йонатан?

¹⁰ В това Свидетелите на Йехова наподобяват Йонатан, боящия се от Бога син на цар Саул. Йонатан вероятно би бил чудесен цар. Но поради неверността на Саул Йехова избрал Давид за втори цар на Израил. Дали Йонатан се огорчил от това? Не. Той станал добър приятел на Давид и дори го защитил от Саул. (1 Царе 18:1; 20:1–42) Подобно на това онези, които имат земна надежда, не завиждат на онези, които имат небесна надежда. И истинските християни не завиждат на онези, които упражняват теократична власт в сбора. Вместо това те ‘ги почитат твърде много с любов заради делото им’, като признават тяхната усърдна работа в полза на духовните им братя и сестри. — 1 Солунци 5:12, 13.

Теократичният възглед относно светското управление

11. Как християните, подчинени на теократичното управление, гледат на светските власти?

¹¹ Но ако Свидетелите на Йехова са под уредбата на теокрацията, божието управление, тогава как гледат те на националните владетели? Исус казал, че неговите последователи няма да са „от света“. (Йоан 17:16) Но християните признават своя дълг към „Кесаря“, светските правителства. Исус казал, че те трябва да ‘отдават Кесаревите неща на Кесаря, а Божиите — на Бога’. (Матей 22:21) Според Библията човешките правителства „са поставени на относителните си позиции от Бога“. Йехова, Източникът на всяка власт, позволява на правителствата да съществуват и очаква те да вършат добро спрямо онези, които са под тяхно разпореждане. Когато правят това, те са „божи служител“. Християните се подчиняват на правителството на страната, в която живеят, „заради съвестта [си]“. (Римляни 13:1–7, NW) Разбира се, ако държавата поиска нещо, което е против божия закон, християните ще ‘се покоряват на Бога като на владетел, а не на хората’. — Деяния 5:29, NW.

12. Чий пример следват християните, когато са преследвани от властите?

¹² А ако истинските християни биват преследвани от властите? Тогава те следват примера на първите християни, които издържали периоди на силно преследване. (Деяния 8:1; 13:50) Тези изпитания на вярата не били неочаквани, тъй като Исус бил предупредил, че ще дойдат. (Матей 5:10–12; Марко 4:17) Но тези ранни християни не отмъщавали на своите преследвачи; нито пък вярата им отслабнала под натиска. Не, те следвали примера на Исус: „Бидейки охулван, [той] хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо.“ (1 Петър 2:21–23) Да, християнските принципи надделели над предизвикателствата на Сатан. — Римляни 12:21.

13. Как Свидетелите на Йехова отговарят на преследването и клеветническите кампании против тях?

¹³ Същото е вярно и днес. През този век Свидетелите на Йехова са страдали много от ръцете на деспотични владетели — точно както предсказал Исус. (Матей 24:9, 13) В някои страни онези, които се опитват да принудят властите да предприемат действия срещу тези искрени християни, разпространяват зли лъжи и дезинформация. Но въпреки тези „укори“, със своето добро поведение Свидетелите се препоръчват като божии служители. (2 Коринтяни 6:4, 8) Когато е възможно, те представят своя случай пред властите и пред съдилищата на страната, за да покажат, че са невинни и не са престъпници. Те използуват всички налични възможности, за да защитят публично добрата новина. (Филипяни 1:7) Но след като са направили всичко, което могат в рамките на закона, те оставят въпроса в ръцете на Йехова. (Псалм 5:8–12; Притчи 20:22) Ако се наложи, и те — подобно на първите християни — не се страхуват да страдат заради праведността. — 1 Петър 3:14–17; 4:12–14, 16.

Постави славата на Бога на първо място

14, 15. (а) Какво е най–важното за онези, които поддържат принципа на теокрацията? (б) При какъв случай Соломон дал добър пример на смирение в своята позиция на надзор?

¹⁴ Когато Исус учел последователите си да се молят, първото нещо, което споменал, било освещаването на името на Йехова. (Матей 6:9) В хармония с това онези, които живеят под уредбата на теокрацията, търсят божията слава, а не своята собствена. (Псалм 29:1, 2) Библията съобщава, че през първи век това било пречка за някои, които отказали да следват Исус, защото ‘обикнали славата на човеците’, обичали да бъдат прославяни от човеците. (Йоан 12:42, 43, NW) Да, необходимо е смирение, за да поставиш Йехова преди своята собствена личност.

¹⁵ Соломон проявил хубав дух в това отношение. Нека сравним неговите думи при посвещаването на славния храм, който той построил, с думите на Навуходоносор относно неговите собствени строежи. С надделяваща над всичко гордост Навуходоносор се хвалел: „Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!“ (Даниил 4:30) За разлика от него Соломон скромно омаловажил своето постижение, като казал: „Но Бог наистина ли ще обитава с човека на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по–малко тоя дом, който построих!“ (2 Летописи 6:14, 15, 18; Псалм 127:1) Соломон не въздигал себе си. Той знаел, че е просто представител на Йехова и писал: „Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.“ — Притчи 11:2.

16. Как старейшините са се оказали истинска благословия, като не прославят себе си?

¹⁶ Подобно на това християнските старейшини възвеличават Йехова, а не себе си. Те следват съвета на Петър: „Ако служи някой, нека служи като такъв, който действува със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа.“ (1 Петър 4:11) Апостол Павел описва „службата на надзорник“ не като важен и знатен пост, а като „добро дело“. (1 Тимотей 3:1, NW) Старейшините са назначени да служат, а не да властвуват. Те са учители и пастири на божието стадо. (Деяния 20:28; Яков 3:1) Смирените, самопожертвувателни старейшини са истинска благословия за сбора. (1 Петър 5:2, 3) „Имайте такива на почит“ и благодарете на Йехова, че той е осигурил толкова много годни старейшини, които да поддържат теокрацията в тези ‘последни дни’. — Филипяни 2:29; 2 Тимотей 3:1.

„Бивайте подражатели на Бога“

17. Как тези, които са под теократичната уредба, подражават на Бога?

¹⁷ Апостол Павел подканил: „Бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада.“ (Ефесяни 5:1) Тези, които се подчиняват на теокрацията, се опитват максимално да бъдат като Бога, доколкото това е възможно за несъвършени хора. Например, Библията казва за Йехова: „Той е Канара; делата Му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е и няма неправда в Него; справедлив и прав е Той.“ (Второзаконие 32:3, 4) За да подражават на Бога в това отношение, християните се стремят към вярност, праведност и добре уравновесено чувство за справедливост. (Михей 6:8; 1 Солунци 3:6; 1 Йоан 3:7) Те избягват много неща, които са станали приемливи в света, като например неморалност, пожелаване на чуждото и алчност. (Ефесяни 5:5) Тъй като служителите на Йехова следват божиите, а не човешките стандарти, неговата организация е теократична, чиста и здрава.

18. Какво е основното качество на Бога, и как християните отразяват това качество?

¹⁸ Основното качество на Йехова Бог е любовта. „Бог е любов“ — казва апостол Йоан. (1 Йоан 4:8) Тъй като теокрация означава управление от Бога, тя означава управление чрез любов. Исус казал: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35) Теократичната организация е показала забележителна любов през тези трудни последни дни. По време на геноцида в Африка Свидетелите на Йехова проявиха любов към всички, независимо от това към коя етническа група принадлежат. По време на войната в бивша Югославия Свидетелите на Йехова от всички области си помагаха помежду си, докато другите религиозни групи участвуваха в т.нар. етническо прочистване. Като отделни личности Свидетелите на Йехова се стремят да спазват съвета на Павел: „Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас; а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.“ — Ефесяни 4:31, 32.

19. Какви благословии има днес, а също ще има и в бъдеще, за онези, които се подчинят на теокрацията?

¹⁹ Тези, които се подчинят на теокрацията, се радват на големи благословии. Те са в мир с Бога и със своите събратя християни. (Евреи 12:14; Яков 3:17) Те имат цел в живота. (Еклисиаст 12:13) Те имат духовна сигурност и сигурна надежда за бъдещето. (Псалм 59:9) Да, те се радват да опитат предварително какво ще бъде, когато цялото човечество ще е под теократично управление. Тогава, както казва Библията, „те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми свята планина; защото земята ще се изпълни със знание за Господа, както водите покриват дъното на морето“. (Исаия 11:9) Какво славно време ще бъде това! Нека всички ние осигурим мястото си в този бъдещ рай, като се държим здраво за теокрацията днес.

Можеш ли да обясниш?

◻ Какво е истинска теокрация и къде може да се намери тя днес?

◻ Как хората се подчиняват на теократичното управление в своя живот?

◻ По какви начини всички, които се подчиняват на теокрацията, търсят божията слава, а не своята?

◻ Кои са някои от качествата на Бога, на които подражават хората, подкрепящи теокрацията?

[Снимка на страница 17]

Соломон поставил божията слава пред своята собствена