Единственият празник

Исус въвел този празник в деня на своята смърт. Той ознаменувал юдейския празник Пасха заедно със своите апостоли. След това им подал малко от безквасния пасхален хляб, като казал: „Това е моето тяло, което за вас се дава.“ После Исус им подал чаша с вино, казвайки: „Тази чаша е новият завет [договор — NW] в моята кръв, която за вас се пролива.“ (Лука 22:19, 20; 1 Коринтяни 11:24–26) Този празник се нарича Вечерята на Господаря, или Възпоменанието. Това е единственият празник, който Исус заповядал на своите последователи да чествуват.

Много църкви твърдят, че заедно с всички свои други празници, те спазват и този празник, но повечето го отбелязват не така, както заповядал Исус. Най–забележителната разлика може би е в честотата на празнуването. Някои църкви го празнуват всеки месец, всяка седмица, дори всеки ден. Дали това имал предвид Исус, когато казал на своите последователи: „Това правете за мое възпоменание.“? The New English Bible [„Нова английска Библия“] казва: „Правете това в моя памет.“ (1 Коринтяни 11:24, 25) Колко често се празнува един юбилей или някоя годишнина? Обикновено само един път в годината.

Не забравяй също така, че Исус поставил началото на този празник и след това умрял — на 14 нисан според юдейския календар.a Това бил денят на Пасхата — празник, който напомнял на юдеите за великото избавление, което те преживели в Египет през 16 век пр.н.е. Тогава резултатът от жертвуването на агне бил спасението на юдейските първородни, докато всички първородни на Египет били убити от ангел на Йехова. — Изход 12:21, 24–27.

Как това ще подпомогне нашето разбиране? Християнският апостол Павел писал: „Нашата пасха, Христос, биде заклан за нас.“ (1 Коринтяни 5:7) Смъртта на Исус била по–голямата пасхална жертва, която дала на човечеството възможност за много по–грандиозно спасение. Следователно, за християните Възпоменанието на Христовата смърт е заменило юдейската Пасха. — Йоан 3:16.

Празникът на Пасхата бил ежегоден. Логично е тогава същото да се отнася и за Възпоменанието. Пасхата — денят, когато умрял Исус — винаги се падала на 14–ия ден от юдейския месец нисан. В такъв случай възпоменание на Исусовата смърт трябва да се прави веднъж в годината, на календарния ден, който съответствува на 14 нисан. През 1994 г. този ден е събота, 26 март, след залез слънце. Обаче защо църквите от т.нар. християнство не са направили специален празник на този ден? Един кратък поглед към историята ще отговори на този въпрос.