Защо да проявяваме признателност?

„Скъпа Ракел,

Много ти благодаря, че беше източник на насърчение за мене. Може би не знаеш, но укрепващата ти личност и милите ти думи ми помогнаха много.“ (Дженифър)

ДАЛИ ти се е случвало неочаквано да получиш благодарствена картичка? Несъмнено този израз на признателност е стоплил сърцето ти. Съвсем естествено е да искаме да се чувстваме нужни и ценени. (Матей 25:19–23)

Проявите на признателност могат да сближат хората. Освен това човекът, който благодари, следва примера на Исус Христос, който винаги забелязвал добрите дела на другите. (Марко 14:3–9; Лука 21:1–4)

За съжаление обаче изглежда, че хората все по–рядко изразяват благодарността си, било то устно или писмено. Библията предупреждава, че в „последните дни“ мнозина ще бъдат „неблагодарни“. (2 Тимотей 3:1, 2) Ако не внимаваме, днешната широко разпространена липса на признателност може да задуши това чувство и в нас.

Какви практични стъпки могат да предприемат родителите, за да научат децата си как да проявяват признателност? На кого трябва да сме благодарни? И защо трябва да проявяваме признателност дори ако хората около нас не го правят?

В семейството

Родителите работят усилно, за да осигуряват нужното за децата си. Но понякога те може да се чувстват така, сякаш усилията им не биват оценявани. Какво могат да направят, за да променят това? Нужни са три неща.

(1) Личен пример. Даването на добър личен пример е резултатен метод на възпитание. Библията казва следното относно една трудолюбива майка в древния Израил: „Синовете й стават и я благославят.“ Откъде децата ѝ са се научили да проявяват признателност? Втората част на стиха ни отговаря. Там се казва: „Мъжът й я хвали.“ (Притчи 31:28, Ве) Родителите, които изразяват благодарност един към друг, показват на децата си, че това носи радост на човека, получаващ благодарността, подобрява отношенията в семейството и е белег на зрялост.

Един баща на име Стивън казва: „Старая се да давам пример на децата си, като благодаря на съпругата си за вечерята.“ Какъв е резултатът? Стивън казва: „Това направи впечатление на двете ни дъщери и им помогна да се научат да благодарят.“ Ако си женен, дали редовно благодариш на своя брачен партньор дори и за неща, които лесно могат да бъдат приемани за даденост? Благодариш ли на децата си дори когато направят нещо, което по принцип е тяхно задължение?

(2) Възпитание. Чувството на признателност е като цвете. За да бъдат постигнати хубави резултати, то се нуждае от внимателни грижи. Как родителите могат да помогнат на децата си да развиват и да проявяват признателност? Мъдрият цар Соломон подчертал нещо важно в това отношение, когато писал: „Сърцето на праведния обмисля що да отговаря.“ (Притчи 15:28)

Родители, можете ли да възпитавате децата си така, че да забелязват какви усилия са били положени, за да получат един подарък, и каква проява на щедрост е било това? Подобен начин на мислене е почвата, върху която израства признателността. Мария, която е отгледала три деца, казва: „Нужно е да отделиш време, за да обясниш на децата си, че за да получат подарък, някой е мислил за тях и е искал да им покаже колко много ги обича. Но смятам, че това си заслужава усилията.“ Такива разговори помагат на децата да разберат не само какво да кажат, когато благодарят на някого, но и защо трябва да го правят.

Мъдрите родители помагат на децата си да не мислят, че хубавите неща, които получават, им се полагат.a Следното предупреждение от Притчи 29:21 във връзка със слугите може да се отнесе и за децата: „Ако глези някой слугата си от детинство, най–после той ще му стане като син [ще стане неблагодарен — НС].“

Как може да се помогне на малките деца да проявяват признателност? Линда, която има три деца, казва: „Двамата със съпруга ми насърчавахме децата си да помагат при написването на благодарствена картичка за някого, като нарисуват нещо или като добавят името си на картичката.“ Рисунката може да е съвсем обикновена, а написаното трудно да се чете, но децата ще научат много от това.

(3) Постоянство. Всеки от нас има вродена склонност към егоизъм и това може да пречи на изразяването на благодарност. (Битие 8:21; Матей 15:19) Но в Библията намираме следното насърчение към Божиите служители: „Да се обновите в силата, подбуждаща ума ви, и да облечете новата личност, създадена според волята на Бога.“ (Ефесяни 4:23, 24)

Но някои родители знаят от опит, че не е лесно да се помогне на децата ‘да облекат новата личност’. Стивън, споменат по–горе, казва: „Отне ни много време да научим дъщерите си да благодарят сами, без да се налага ние да им напомняме.“ Но Стивън и съпругата му не се отказали. Той казва още: „С много постоянство нашите момичета се научиха да изразяват благодарността си към другите и ние се гордеем с начина, по който правят това.“

Приятелите и съседите

Понякога ние забравяме да благодарим, въпреки че сме признателни за онова, което е било направено за нас. Дали наистина е толкова важно не само да сме благодарни, но и да го показваме? За да отговорим на този въпрос, нека разгледаме това, което се случило с Исус и няколко прокажени.

На път за Йерусалим Исус срещнал десетима мъже, болни от проказа. В Библията се казва: „[Прокажените] извикаха силно: ‘Исусе, учителю, имай милост към нас!’ Като ги видя, той им каза: ‘Идете и се покажете на свещениците.’ И докато си отиваха, те бяха очистени. Като видя, че беше излекуван, един от тях се върна, прославяйки Бога със силен глас. И падна в краката на Исус, като му благодареше. А този мъж беше самарянин.“ (Лука 17:11–16)

Дали Исус пренебрегнал липсата на признателност от страна на останалите излекувани мъже? Разказът продължава: „Тогава Исус попита: ‘Не бяха ли десет очистените? Къде са сега другите девет? Нима нито един не се върна да отдаде слава на Бога, освен този човек, който е от друг народ?’“ (Лука 17:17, 18)

Другите деветима прокажени не били лоши хора. Те открито изразили вяра в Исус и с готовност се подчинили на напътствията му, което означавало да отидат до Йерусалим и да се покажат на свещениците. Но въпреки че изпитвали дълбока признателност за любещата постъпка на Исус, те по никакъв начин не изразили своята благодарност. Тяхното поведение разочаровало Исус. Какво да кажем за себе си? Когато някой се отнася добре към нас, дали се стараем да му благодарим и когато е подходящо, да му изпратим картичка в израз на своята признателност?

В Библията се казва, че любовта „не се държи неприлично, не търси изгода за себе си“. (1 Коринтяни 13:5) Следователно искрените изрази на благодарност не само показват добри обноски, но са също и израз на любов. Както научаваме от случилото се с прокажените, онези, които искат да угодят на Христос, са длъжни да проявяват подобна любов и признателност към всички хора независимо от тяхната националност, раса или религия.

Запитай се: „Кога беше последният път, когато благодарих на някой съсед, колега, съученик, медицински работник, продавач или друг човек, който ми е помогнал с нещо?“ Дали не би могъл един или два дни да си отбелязваш колко пъти благодариш за нещо или пишеш благодарствена картичка на някого? Това може да ти помогне да видиш какво би могъл да подобриш по отношение на проявата на признателност.

Разбира се, онзи, който най–вече заслужава благодарността ни, е Йехова Бог. Той е източникът на „всеки добър дар, всеки съвършен подарък“. (Яков 1:17) Кога беше последният път, когато искрено изрази признателността си към Йехова за нещо конкретно, което той е направил за тебе? (1 Солунци 5:17, 18)

Защо да проявяваме признателност дори ако другите не го правят?

Другите хора може да не ни благодарят, когато правим нещо за тях. Тогава защо трябва да проявяваме признателност дори ако другите не го правят? Да разгледаме само една причина.

Като вършим добри неща за хората, на които им липсва признателност, ние подражаваме на нашия милостив Създател, Йехова Бог. Фактът, че мнозина не са признателни за любовта, която Йехова проявява, не го възпира да върши добро за тях. (Римляни 5:8; 1 Йоан 4:9, 10) Той „изпраща слънцето си да изгрява и над злите, и над добрите, и изпраща дъжд да вали и над праведните, и над неправедните“. Ако се стремим да проявяваме признателност, въпреки че живеем в един неблагодарен свят, ние ще докажем, че сме „синове на своя Баща, който е на небесата“. (Матей 5:45)

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 15]

В продължение на един или два дни си отбелязвай колко пъти благодариш за нещо

[Снимка на страница 15]

Дори малките деца могат да бъдат научени да проявяват признателност

[Снимка на страница 15]

Давайте пример на децата си, като проявявате признателност