Павел засегнал и друг важен принцип, когато писал: „Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод... Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: ‘Амин’, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш?“ (1 Коринтяните 14:14–16). В дните на Павел някои от християните получили дарбата да говорят на непознати езици и очевидно някои от тях се молили в еклезията на чужди езици. Но както показва Павел те не били разбрани от останалите членове на еклезията.

Днес не разполагаме с тази чудна дарба. Но християни, които се молят за други, трябва да се молят по разбираем начин. Преди започването например на публичния доклад каниме чужди хора да се присъединят към нас в молитва. Уместно е разбира се в тези молитви да се избегват изрази или положения на неща, които са неразбираеми за посетителите.

[Блок на страница 11]

Уместно ли е слушатели на открита молитва да кажат гласно „Амин“?

Да, ако желаят и ако се чувстват подтикнати за това. Павел писал, че онези, които слушали молитва казвали „Амин“! Но той не споменава дали са казвали това гласно или само в сърцето си (1 Коринтяните 14:16). Другояче стои въпроса с израилтяните, защото в закона на Моисей били поучени при един случай да кажат „Амин“ (Второзаконието 27:14–26). Когато молещият се завърши молитвата като каже „Амин“, за слушателите е уместно да кажат в сърцето си или гласно, с понижен глас „Амин“. Родителите трябва да учат децата си по какъв начин да казват „Амин“ за да покажат истинско уважение.