Да живееш за днешния ден или за едно вечно бъдеще?
„С тая надежда ние се спасихме.“ — РИМЛЯНИ 8:24.
1. Какво учели епикурейците, и как тази философия въздействувала на някои християни?
АПОСТОЛ Павел писал до християните, живеещи в Коринт: „Как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?“ (1 Коринтяни 15:12) Явно отровната философия на гръцкия мъдрец Епикур се била вмъкнала сред християните от първи век. Затова Павел насочил вниманието към епикурейското учение: „Нека ядем и пием, защото утре ще умрем.“ (1 Коринтяни 15:32) Отхвърляйки всяка възможност за живот след смъртта, последователите на философа вярвали, че плътските удоволствия са единственото или главното добро в живота. (Деяния 17:18, 32) Епикурейската философия била егоцентрична, цинична и в крайна сметка упадъчна.
2. (а) Защо било толкова опасно да се отрича възкресението? (б) Как Павел укрепил вярата на християните от Коринт?
2 Това отричане на възкресението имало дълбоко влияние. Павел разсъждавал: „Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра . . . Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най–много за съжаление.“ (1 Коринтяни 15:13–19) Да, без надеждата за едно вечно бъдеще християнството би било ‘напразно’. То би било без цел. Не е чудно тогава, че под влиянието на това езическо мислене сборът в Коринт се превърнал в люпилня на проблеми. (1 Коринтяни 1:11; 5:1; 6:1; 11:20–22) Затова Павел имал за цел да укрепи вярата им във възкресението. Използувайки могъща логика, цитати от Писанията и примери, той доказал извън всяко съмнение, че надеждата във възкресението не е измислица на въображението, а реалност, която непременно ще се осъществи. На тази основа той могъл да подкани своите събратя по вяра: „Бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.“ — 1 Коринтяни 15:20–58.
„Бдете“
3, 4. (а) Според Петър каква опасна нагласа щяла да погълне някои хора през последните дни? (б) За какво е необходимо да си напомняме постоянно?
3 Днес мнозина притежават една песимистична нагласа за живот ‘ден за ден’. (Ефесяни 2:2) Става точно така, както предсказал апостол Петър. Той говорел за „подиграватели, които с подигравките си . . . ще казват: Где е обещаното Му пришествие? Защото откак са се поминали бащите ни, всичко си стои така, както от началото на създанието“. (2 Петър 3:3, 4) Ако истинските поклонници се поддадат на този възглед, те могат да станат ‘безделни или безплодни’. (2 Петър 1:8) За щастие, това не е така при мнозинството от божиите служители днес.
4 Няма нищо неправилно в това да се интересуваме от настъпващия край на настоящата зла система. Припомни си интереса, който проявили самите Исусови апостоли: „Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?“ Исус отговорил: „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.“ (Деяния 1:6, 7) В тези думи се съдържа едно основно послание, което той изразил на Маслиновата планина: „Не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ. . . . Защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде.“ (Матей 24:42, 44) Ние трябва да не преставаме да си напомняме това напътствие! Може би някои от нас се изкушават с нагласата: ‘Дали пък да не забавя малко темпото и да приемам нещата малко по–леко.’ Каква грешка би било това! Да разгледаме примера на Яков и Йоан, ‘синовете на гърма’. — Марко 3:17.
5, 6. Какви поуки можем да извлечем от примера на Яков и Йоан?
5 Ние знаем, че Яков бил изключително пламенен апостол. (Лука 9:51–55) Щом християнският сбор бил установен, той сигурно имал активно участие в него. Но Яков бил все още сравнително млад, когато Ирод Агрипа I го убил. (Деяния 12:1–3) Дали когато Яков видял, че животът му свършва така внезапно, съжалил, че е бил толкова пламенен, че е напрягал всички сили в службата си? Едва ли! Несъмнено той бил щастлив, че е прекарал най–хубавите години от своя сравнително кратък живот в служба на Йехова. Никой от нас не може да знае дали животът му няма да свърши неочаквано. (Еклисиаст 9:11; сравни Лука 12:20, 21.) Затова явно е мъдро да сме пламенни и дейни в службата на Йехова. По този начин ще поддържаме своето добро име в очите на Йехова и ще продължаваме да живеем, очаквайки своето вечно бъдеще. — Еклисиаст 7:1.
6 Подобна поука има и в случая на апостол Йоан, който присъствувал, когато Исус настойчиво подканял: „Бдете.“ (Матей 25:13; Марко 13:37; Лука 21:34–36) Йоан приел това присърце, като служил ентусиазирано десетилетия наред. Всъщност дори изглежда, че той надживял всички останали апостоли. Дали когато Йоан бил в доста напреднала възраст и могъл да се обърне назад към десетилетия на вярна дейност, той сметнал, че бил допуснал грешка, че животът му бил поел в неправилна посока, или че бил неуравновесен? Съвсем не! Той продължавал да очаква с нетърпение бъдещето. Когато възкресеният Исус казал: „Наистина ида скоро“, Йоан веднага отговорил: „Амин! Дойди, Господи Исусе!“ (Откровение 22:20) Несъмнено Йоан не живеел за настоящето, като копнеел за бавен и спокоен ‘нормален’ живот. Той бил решен да продължава да служи с целия си живот и сила, когато и да дойде Господарят. А ние?
Основания за вяра във вечния живот
7. (а) Как надеждата за вечен живот била ‘обещана преди вечни времена’? (б) Как Исус хвърлил светлина върху надеждата за вечен живот?
7 Бъди сигурен, че надеждата за вечен живот не е измислен от човека блян или фантазия. Както казва Тит 1:2, нашата преданост към Бога е основана на „надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже“. Божията първоначална цел за всички послушни хора е да живеят вечно. (Битие 1:28) Нищо, дори и бунтът на Адам и Ева, не може да осуети тази цел. Както е записано в Битие 3:15 („Синодално издание“, 1993 г.), Бог веднага обещал „семе“, което ще премахне цялото зло, причинено на човечеството. Когато ‘семето’, или Месията, Исус, дошъл, той направил надеждата за вечен живот едно от своите основни учения. (Йоан 3:16; 6:47, 51; 10:28; 17:3) Като дал своя съвършен живот като откуп, Христос придобил законното право да удостои човечеството с вечен живот. (Матей 20:28) Някои от неговите ученици, 144 000 на брой, ще живеят вечно в небесата. (Откровение 14:1–4) Така някои хора, които са били смъртни преди, ще ‘се облекат в безсмъртие’! — 1 Коринтяни 15:53.
8. (а) Какво е „безсмъртие“, и защо Йехова го дава на 144 000 души? (б) Каква надежда дал Исус за ‘другите овце’?
8 „Безсмъртие“ означава нещо повече от това просто да не умираш. То съдържа „силата на един неунищожим живот“. (Евреи 7:16, „Верен“; сравни Откровение 20:6.) Тогава какво постига Бог, като дарява такъв забележителен дар? Припомни си предизвикателството на Сатан, че на нито едно от божиите създания не може да се има доверие. (Йов 1:9–11; 2:4, 5) Като дава на 144 000 души безсмъртие, Бог показва своето пълно доверие в тази група, която по такъв забележителен начин е отговорила на предизвикателството на Сатан. А останалата част от човечеството? Исус казал на първите членове на това „малко стадо“ от наследници на Царството, че те ще ‘седнат на престоли да съдят дванадесетте Израилеви племена’. (Лука 12:32; 22:30) Това показва, че други ще получат вечен живот на земята като поданици на неговото Царство. Макар че на тези „други овце“ не е дадено безсмъртие, те получават „вечен живот“. (Йоан 10:16; Матей 25:46) Така вечният живот е надеждата на всички християни. Тя не е фантазия, а нещо, обещано тържествено от „Бог, Който не лъже“ и който е платил за нея със скъпоценната кръв на Исус. — Тит 1:2.
Дали е в далечното бъдеще?
9, 10. Какви ясни показания съществуват за това, че сме близо до края?
9 Апостол Павел предсказал, че ‘усилните времена’ ще покажат извън всяко съмнение, че сме стигнали до „последните дни“. И като човешкото общество край нас се разпада в състояние на липсваща любов, алчност, егоцентрично удовлетворяване на собствените желания и безбожие, нима не осъзнаваме, че денят на Йехова за изпълняването на неговите присъди над тази зла световна система наближава бързо? Тъй като насилието и омразата нарастват неимоверно много, нима не виждаме край себе си изпълнението на по–нататъшните думи на Павел: „Нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече.“ (2 Тимотей 3:1–5, 13) Някои хора може оптимистично да надават викове за „мир и безопасност“, но всички перспективи за мир ще се изпарят, защото „ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избегнат“. Ние не сме оставени в тъмнина относно значението на нашето време. Затова нека „бъдем будни и трезвени“. — 1 Солунци 5:1–6.
10 Освен това Библията показва, че последните дни са сравнително „малко време“. (Откровение 12:12; сравни 17:10.) Повечето от това „малко време“ явно вече е минало. Например, пророчеството на Даниил точно описва конфликта между „северния цар“ и „южния цар“, който продължава през този век. (Даниил 11:5, 6) Остава да бъде изпълнена само последната атака на „северния цар“, описана в Даниил 11:44, 45. — Виж „Стражева кула“ от 1 юли 1987 г. (англ.) и 1 юли 1994 г. (бълг.) за обсъждане на това пророчество.
11. (а) До каква степен е изпълнен Матей 24:14? (б) Какво показват Исусовите думи, записани в Матей 10:23?
11 Налице е и Исусовото предсказание, че „тази добра новина на царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде краят“. (Матей 24:14, NW) Днес Свидетелите на Йехова вършат своята дейност в 233 страни, островни групи и области. Вярно е, че все още има недокоснати райони и вероятно в определеното от Йехова време и там ще се отвори врата на възможност. (1 Коринтяни 16:9) Но въпреки това думите на Исус в Матей 10:23 са отрезвяващи: „Няма да изходите Израилевите градове, докле дойде Човешкият Син.“ Макар че несъмнено добрата новина ще бъде съобщена из цялата земя, няма всеки един от нас лично да стигне до всички части на земята с посланието на Царството, преди Исус да дойде като Изпълнител на присъдата.
12. (а) За какво ‘подпечатване’ се говори в Откровение 7:3? (б) Какво е значението на това, че броят на помазаните на земята намалява?
12 Да разгледаме текста от Откровение 7:1, 3, който казва, че „четирите земни ветрове“ на унищожението са задържани, докато ‘не се удари печат върху челата на слугите на нашия Бог’. Тук не се говори за първоначалното подпечатване, което става, когато хората от 144 000 получават небесното призвание. (Ефесяни 1:13) Тук става дума за окончателното подпечатване, когато те са непроменимо идентифицирани като изпитани и верни ‘слуги на нашия Бог’. Броят на истинските помазани синове на Бога, които са живи на земята, е намалял много. Освен това Библията ясно казва, че „заради избраните“ началната фаза на големия гнет ще ‘се съкрати’. (Матей 24:21, 22) Повечето от онези, които изповядват, че са от помазаните, са вече доста възрастни. Нима това отново не потвърждава, че краят е съвсем близо?
Верен страж
13, 14. Какво задължение има класът на стража?
13 Междувременно за нас ще е добре да следваме ръководството на ‘верния слуга’. (Матей 24:45) Повече от сто години съвременният „слуга“ служи вярно като „страж“. (Езекиил 3:17–21) „Стражева кула“ (англ.) от 1 януари 1984 г. обясни: „Този страж наблюдава как се развиват събитията на земята в изпълнение на библейските пророчества, известява предупреждението за наближаващата ‘голяма скръб, каквато не е имало от началото на света’, и известява ‘добрата новина за нещо по–добро’.“ — Матей 24:21; Исаия 52:7, NW.
14 Помни: Работата на стража е да възвестява „каквото види“. (Исаия 21:6–8) В библейски времена един страж би предупреждавал дори и за потенциална заплаха, която е още твърде далеч, за да бъде ясно разпозната. (4 Царе 9:17, 18) Несъмнено и тогава е имало фалшиви тревоги. Но един добър страж не би се въздържал да говори поради страх от засрамване. Как би се чувствувал ти, ако домът ти гори и пожарникарите не идват, защото си мислят, че това може да е фалшива тревога? Не, ние очакваме тези хора да откликнат бързо на всеки знак за опасност! Подобно на това класът на стража е говорил, когато обстоятелствата явно са налагали това.
15, 16. (а) Защо са правени подобрявания в нашето разбиране на пророчествата? (б) Какво можем да научим от верните служители на Бога, които са имали погрешно разбиране за дадени пророчества?
15 Но с развитието на събитията нашето разбиране за пророчествата е станало по–ясно. Историята показва, че рядко, и може би дори никога не се е случвало божествените пророчества да бъдат напълно разбирани преди тяхното изпълнение. Бог казал на Аврам точно колко време неговото семе ще бъде „чуждо в чужда земя“ — 400 години. (Битие 15:13) Но Моисей предложил себе си като избавител преждевременно. — Деяния 7:23–30.
16 Да разгледаме също и месианските пророчества. В ретроспекция изглежда кристално ясно, че смъртта и възкресението на Месията са били предсказани. (Исаия 53:8–10) Но самите Исусови ученици не успели да разберат този факт. (Матей 16:21–23) Те не виждали, че Даниил 7:13, 14 трябва да бъде изпълнен по време на бъдещата парусия или „присъствие“ на Христос. (Матей 24:3, NW) Затова те сбъркали с почти 2000 години в своите сметки, когато попитали Исус: „Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?“ (Деяния 1:6) Дори и след като християнският сбор се установил здраво, погрешни представи и лъжливи очаквания продължавали да изникват. (2 Солунци 2:1, 2) Макар че някои имали отвреме–навреме погрешни възгледи, Йехова несъмнено благословил работата на тези вярващи от първи век!
17. Как трябва да гледаме на подобряванията в нашето разбиране на Писанията?
17 В днешно време класът на стража също трябвало да изяснява възгледите си отвреме–навреме. Но дали някой изобщо може да поставя под съмнение това, че Йехова благославя ‘верния слуга’? Освен това дали, като се разглеждат в своя контекст, повечето подобрения, които са станали, не са сравнително малки? Нашето основно разбиране на Библията не се е променило. Убеждението ни, че живеем в последните дни, е по–силно от всякога!
Да живеем за едно вечно бъдеще
18. Защо трябва да избягваме да живеем само за днешния ден?
18 Светът може да казва: „Нека ядем и пием, защото утре ще умрем“, но нашата нагласа не бива да бъде такава. Защо да се мъчиш напразно за някакви удоволствия, които би могъл да изкопчиш от живота сега, като можеш да работиш за едно вечно бъдеще? Тази надежда — за безсмъртен живот на небето или за вечен живот на земята — не е блян, не е фантазия. Тя е действителност, обещана от Бога, „Който не лъже“. (Тит 1:2) Доказателствата за това, че осъществяването на нашата надежда е съвсем близо, са изобилни! „Останалото време е кратко.“ — 1 Коринтяни 7:29.
19, 20. (а) Как Йехова гледа на жертвите, които ние правим заради неговото Царство? (б) Защо трябва да живеем, като имаме предвид вечността?
19 Вярно е, че тази система вече продължи по–дълго, отколкото някои хора смятаха, че ще продължи. Малцина може да мислят, че ако са знаели това преди, е нямало да направят дадени жертви. Но човек никога не трябва да съжалява, че е постъпил така. Та нали в края на краищата правенето на жертви е основна част от това да бъдеш християнин. Християните ‘отричат себе си’. (Матей 16:24) Ние никога не трябва да смятаме, че нашите усилия да угодим на Бога са били напразни. Исус обещал: „Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, . . . а в идещия свят вечен живот.“ (Марко 10:29, 30) От какво значение ще бъдат твоята работа, къща или банкова сметка след хиляда години? А жертвите, които си направил за Йехова, ще имат значение дори и след милион години, дори и след милиард години! „Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте.“ — Евреи 6:10.
20 Затова нека живеем с мисълта за вечността, като „не гледаме на видимите, но на невидимите [неща]; защото видимите са временни, а невидимите вечни“. (2 Коринтяни 4:18) Пророк Авакум писал: „Видението се отнася към едно определено бъдеще време, но бърза към изпълнението си и няма да излъже; ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее.“ (Авакум 2:3) Как това ‘да чакаме’ края засяга начина, по който изпълняваме своите лични и семейни задължения? Следващата ни статия ще разгледа тези въпроси.
Мисли за преговор
◻ Как на някои хора днес им е повлияло привидното забавяне на края на тази система на нещата?
◻ Каква е основата за нашата надежда за вечен живот?
◻ Как трябва да гледаме на жертвите, които правим за интересите на Царството?
[Снимка на страница 15]
Целосветската проповедна дейност трябва да бъде завършена, преди да дойде краят