Резултатите от проповядването — нивите са „узрели за жетва“

1, 2. а) Защо са озадачени Исусовите ученици? б) За каква жетва говори Исус?

УЧЕНИЦИТЕ са озадачени. Исус им е казал: „Вдигнете очите си и вижте нивите, узрели за жетва.“ Те гледат накъдето им сочи той, но вместо узрели ниви виждат наскоро покарал ечемик. Навярно се чудят: „Каква жетва? До жетвата има още няколко месеца.“ (Йоан 4:35)

² Исус обаче не говори за буквална жетва, а използва случая да обясни на учениците си два важни факта за духовната жетва, тоест за събирането на хората в християнския сбор. Какви са тези факти? За да разберем, нека да разгледаме по–подробно библейския разказ.

 3. а) Какво може би накарало Исус да каже „Вижте нивите, узрели за жетва“? (Виж бележката.) б) Как Исус пояснил думите си?

³ Разговорът на Исус с учениците му се състоял в края на 30 г. близо до самарянския град Сихар. Учениците отишли в града, а Исус останал до един кладенец, където споделил духовни истини с една жена, която веднага разбрала колко важни са неговите учения. Когато учениците се върнали, жената бързо тръгнала към Сихар, за да разкаже на съседите си какви удивителни неща е научила. Думите ѝ събудили голям интерес и мнозина се запътили към кладенеца, за да се срещнат с Исус. Може би тъкмо тогава, докато гледал в далечината отвъд нивите и видял приближаващото се множество самаряни, Исус казал: „Вижте нивите, узрели за жетваa.“ След това, за да поясни, че няма предвид буквална, а духовна жетва, той добавил: „Жетварят ... събира плод за вечен живот.“ (Йоан 4:5–30, 36)

 4. а) Какви два факта за жетвата изтъкнал Исус? б) Какви въпроси ще разгледаме?

⁴ Какви два факта за духовната жетва изтъкнал Исус? Първо, работата е неотложна. Думите му, че нивите са „узрели за жетва“, били призив към последователите му да действат. За да подчертае колко неотложна е тази работа, Исус добавил: „Жетварят вече получава заплатата си.“ Наистина, жетвата вече била започнала — нямало време за губене! Второ, работниците са радостни. Исус казал, че сеячите и жетварите ще „се радват заедно“. (Йоан 4:35б, 36) Точно както самият той навярно се радвал, че „много от самаряните“ повярвали в него, така и учениците му щели да изпитват голяма радост, когато участват всеотдайно в жетвата. (Йоан 4:39–42) Тази случка от първи век е от специално значение за нас, понеже показва какво става днес по време на най–голямата духовна жетва в историята. Кога започнала съвременната жетва? Кой участва в нея? И какви са резултатите?

 5. Кой е начело на световната жетва и как видението на Йоан показва, че работата е неотложна?

⁵ Във видение, дадено на апостол Йоан, Йехова разкрива, че е назначил Исус да бъде начело на световната жетва. (Прочети Откровение 14:14–16.) В това видение Христос е с корона и сърп. „Златната корона“ на главата му показва, че той е управляващ Цар. „Острият сърп“ в ръката му свидетелства за ролята му на Жетвар. Като казва чрез един ангел, че „земната жетва е узряла“, Йехова посочва колко неотложна е работата. Наистина е настъпил „часът да се жъне“ — няма време за губене! В отговор на заповедта на Йехова Исус замахва със сърпа си и земята е ожъната, тоест хората на нея са събрани в християнския сбор. Това вълнуващо видение ни напомня, че нивите отново са „узрели за жетва“. Можем ли с негова помощ да определим кога е започнала световната жетва? Да.

 6. а) Кога започнало „времето на жетвата“? б) Кога започнала действителната „земна жетва“? Обясни.

⁶ Във видението на Йоан в 14 глава на Откровение Жетварят Исус е изобразен с корона (14 стих), от което следва, че действието се развива след възцаряването му през 1914 г. (Дан. 7:13, 14) Малко по–късно Исус получава заповедта да жъне (15 стих). Същият ред на събитията се вижда и в притчата на Исус относно жетвата на житото, в която той казва: „Жетвата е завършекът на системата.“ Следователно „времето на жетвата“ и завършекът на тази система са започнали едновременно през 1914 г. (Мат. 13:30, 39) От нашата позиция днес можем да видим, че действителното събиране на житото започнало няколко години след възцаряването на Исус. Първо, от 1914 до началото на 1919 г. той извършил пречистване сред помазаните си последователи. (Мал. 3:1–3; 1 Пет. 4:17) След това, през 1919 г., започнала „земната жетва“. Без да се бави, посредством новоназначения „верен роб“ Исус помогнал на братята ни да видят колко неотложна е проповедната дейност. Да разгледаме какво станало.

 7. а) Какво помогнало на братята да осъзнаят колко неотложна е проповедната дейност? б) Какво били насърчени да правят нашите братя?

⁷ В „Стражева кула“ от юли 1920 г. се казвало: „От изследването на Библията става ясно, че църквата е удостоена с голямата привилегия да известява царството.“ Например пророческите думи на Исаия помогнали на братята да осъзнаят, че новината за Царството трябва да се проповядва по целия свят. (Иса. 49:6; 52:7; 61:1–3) Те не знаели как може да се извърши тази задача, но разчитали на Йехова да им покаже пътя. (Прочети Исаия 59:1.) В резултат на това по–ясно разбиране за неотложността на проповедната дейност братята били насърчени да увеличат усилията си. Как откликнали те?

 8. Какви два факта за проповедната дейност разбрали братята ни през 1921 г.?

⁸ През декември 1921 г. „Стражева кула“ съобщила: „Това беше най–добрата година досега; през 1921 г. посланието на истината достигна до много повече хора, отколкото през предишните години.“ По–нататък се добавяло: „Има още много работа. ... Нека я вършим с радостно сърце.“ Обърни внимание, че братята разбрали същите два важни факта за проповедната дейност, които Исус изтъкнал пред апостолите си: работата е неотложна и работниците са радостни.

 9. а) Какво каза „Стражева кула“ през 1954 г. за жетвата и защо? б) Какъв растеж в броя на вестителите по света се наблюдава през последните 50 години? (Виж диаграмата „Световен растеж“.)

⁹ През 30–те години, след като братята разбрали, че „голямо множество“ от „други овце“ ще приеме посланието за Царството, проповедната дейност се засилила още повече. (Иса. 55:5; Йоан 10:16; Откр. 7:9) Какъв бил резултатът? Броят на известяващите посланието за Царството се увеличил от 41 000 през 1934 г. на 500 000 през 1953 г.! „Стражева кула“ от 1 декември 1954 г. с основание прави заключението: „Тази голяма световна жетва се извършва от духа на Йехова и силата на Божието Слово.“b (Зах. 4:6)

10, 11. Кои аспекти на растежа на семето са подчертани в притчата за синапеното зрънце?

¹⁰ В своите притчи за Царството Исус предсказал с образен език резултата от жетвата. Нека да разгледаме притчите за синапеното зрънце и за кваса. Ще се съсредоточим най–вече върху начина, по който се изпълняват те във времето на края.

¹¹ Притчата за синапеното зрънце: Един човек засява синапено зрънце в нивата си. То пораства и става дърво, по чиито клони се заселват птиците. (Прочети Матей 13:31, 32.) Кои аспекти на растежа на семето са подчертани в тази притча? 1) Степента на растежа е изумителна. „Най–малкото от всички семена“ става дърво с големи клони. (Мар. 4:31, 32) 2) Растежът е сигурен. „След като е засято, [зрънцето] пораства.“ Исус не казва „може би ще порасне“, а „пораства“. Растежът му не може да бъде спрян. 3) Растящото дърво привлича посетители и осигурява подслон. „Небесните птици“ идват и „се заселват под сянката му“. Как тези три аспекта се виждат в съвременната духовна жетва?

12. Как притчата за синапеното зрънце изобразява съвременната жетва? (Виж и диаграмата „Увеличение на библейските изучавания“.)

¹² 1) Степента на растежа: Притчата подчертава растежа на посланието за Царството и на християнския сбор. От 1919 г. пламенните жетвари са събирани в пречистения християнски сбор. По онова време броят на работниците бил малък, но бързо се увеличил. Всъщност растежът му от началото на XX в. до наши дни е феноменален. (Иса. 60:22) 2) Сигурността на растежа: Растежът на християнския сбор е неудържим. Каквито и пречки да е срещало, малкото семе е продължило да расте. (Иса. 54:17) 3) Подслонът: „Небесните птици“, намиращи убежище при дървото, представят милионите искрени хора от около 240 страни, които са откликнали на посланието за Царството и са се присъединили към християнския сбор. (Езек. 17:23) Там те получават духовна храна, освежение и защита. (Иса. 32:1, 2; 54:13)

13. На кои аспекти на растежа се обръща внимание в притчата за кваса?

¹³ Притчата за кваса: Когато една жена слага малко квас в много брашно, цялото количество се заквасва. (Прочети Матей 13:33.) На кои аспекти на растежа се обръща внимание в тази притча? Да разгледаме два от тях. 1) Растежът води до промяна. Квасът действа, „докато цялото количество не се закваси“. 2) Растежът е всеобхватен. Заквасват се и „трите големи мери брашно“ — цялото количество. Как тези два аспекта се виждат в съвременната духовна жетва?

14. Как притчата за кваса изобразява съвременната жетва?

¹⁴ 1) Промяната: Квасът изобразява посланието за Царството, а брашното — човечеството. Както квасът променя брашното, когато двете се смесят, така и посланието за Царството променя сърцето на хората, когато го приемат. (Рим. 12:2) 2) Всеобхватността: Процесът на заквасване представя разпространението на посланието за Царството. Квасът действа в тестото, докато не се разпростре навсякъде. Подобно на това посланието за Царството е стигнало „до най–отдалечените краища на земята“. (Деян. 1:8) Този аспект на притчата показва също, че посланието ще се разпространи дори на места, където дейността ни е забранена, макар и проповядването ни там до голяма степен да остава незабелязано.

15. Как се изпълняват думите от Исаия 60:5, 22? (Виж и блоковете „За Йехова всичко е възможно“ и „Как „незначителният“ е станал „силен народ“.)

¹⁵ Около 800 години преди Исус да разкаже тези притчи, чрез Исаия Йехова предсказал по въздействащ начин мащаба на съвременната духовна жетва и радостта от нея.c Йехова описва как към организацията му се стичат хора „отдалече“. Обръщайки се към една „жена“, която днес е представяна от помазания остатък на земята, той казва: „Ще погледнеш и ще засияеш, сърцето ти ще се разтупти от голяма радост, защото съкровищата на морето ще се насочат към тебе, богатствата на народите ще дойдат при тебе.“ (Иса. 60:1, 4, 5, 9) Колко верни са тези думи! Днес дългогодишните служители на Йехова наистина сияят от радост, като виждат как броят на вестителите на Царството в техните страни е нараснал от няколко на хиляди.

16, 17. Коя е една от причините „сеячът и жетварят да се радват заедно“? (Виж и блока „Как два трактата развълнували две сърца в Амазония“.)

¹⁶ Ако си спомняш, Исус казал на апостолите си: „Жетварят ... събира плод за вечен живот, така че сеячът и жетварят да се радват заедно.“ (Йоан 4:36) Защо ние „се радваме заедно“ в световната жетва? Поради няколко причини. Да разгледаме три от тях.

¹⁷ Първо, радваме се да видим ролята на Йехова в тази дейност. Когато проповядваме посланието за Царството, ние посяваме семе. (Мат. 13:18, 19) Когато помагаме на някого да стане Христов ученик, събираме плодовете. Всички изпитваме голяма радост, като наблюдаваме с възхита как Йехова кара семето на Царството да „покълва и израства голямо“. (Мар. 4:27, 28) Някои семена, които разпръсваме, покълват по–късно и други жънат плода им. Може би ти се е случвало същото като на сестра Джоан във Великобритания, която била покръстена преди 60 години. Тя сподели: „Срещала съм хора, които ми казват, че съм посяла семето в сърцето им, когато съм им проповядвала преди години. Без да знам, по–късно други Свидетели са изучавали Библията с тях и са им помогнали да станат служители на Йехова. Радвам се, че семето, което съм посяла, е пораснало и е дало плод.“ (Прочети 1 Коринтяни 3:6, 7.)

18. Каква причина за радост е спомената в 1 Коринтяни 3:8?

¹⁸ Второ, запазваме радостта си, като помним думите на Павел: „Всеки ще получи наградата си според труда си.“ (1 Кор. 3:8) Наградата е според работата, а не според резултатите от нея. Само колко насърчително е това уверение за тези, които проповядват в райони, където няма голям отклик! В Божиите очи всеки Свидетел, който всеотдайно участва в сеитбата, „дава много плод“ и съответно има причина за радост. (Йоан 15:8; Мат. 13:23)

19. а) Как Исусовото пророчество в Матей 24:14 допринася за радостта ни? б) Какво трябва да помним дори ако не успяваме да правим ученици?

¹⁹ Трето, радваме се, че дейността ни изпълнява библейско пророчество. Обърни внимание как отговорил Исус, когато учениците му го попитали: „Какъв ще бъде знакът за твоето присъствие и за завършека на тази система?“ Той им казал, че част от този знак ще бъде една световна проповедна дейност. За правенето на ученици ли говорел? Не. Исус казал: „Тази добра новина за царството ще бъде проповядвана по целия свят за свидетелство.“ (Мат. 24:3, 14) Следователно част от знака е проповядването за Царството, тоест сеенето на семето. Ето защо, като проповядваме добрата новина за Царството, трябва да помним, че дори да не успеем да направим ученици, все пак сме успели да дадем „свидетелство“.d Независимо как реагират хората, ние изпълняваме пророчеството на Исус и имаме честта да бъдем „сътрудници на Бога“. (1 Кор. 3:9) Каква чудесна причина за радост!

20, 21. а) Как се изпълняват думите от Малахия 1:11? б) Какво си решен да правиш във връзка с жетвата и защо?

²⁰ През първи век Исус помогнал на апостолите си да разберат, че жетвата е неотложна. От 1919 г. насам той помага на съвременните си ученици да прозрат същата истина. В резултат на това Божият народ е увеличил дейността си. Всъщност нищо не може да попречи на жетвата. Както предсказал пророк Малахия, днес проповедната дейност се извършва „от мястото на изгрева на слънцето до мястото на неговия залез“. (Мал. 1:11) Действително, от изток до запад — по цялата земя — сеячите и жетварите работят и се радват заедно. И от изгрев до залез — през целия ден — работим с чувство за неотложност.

²¹ Когато днес помислим как за около 100 години малката група Божии служители е станала „силен народ“, сърцата ни наистина туптят „от голяма радост“. (Иса. 60:5, 22) Дано тази радост и любовта ни към Йехова, „Господаря на жетвата“, ни подбуждат да продължаваме да вършим своя дял в най–голямата жетва на всички времена! (Лука 10:2)