Строеж с правилните материали

9. Каква загриженост изпитвал Павел спрямо хората, приели истината, поучавана от него, макар че той предимно полагал основата?

⁹ Павел писал: „И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.“ (1 Коринтяни 3:12, 13) Какво имал предвид Павел? Да разгледаме контекста. Павел предимно полагал основата. По време на своите мисионерски пътувания той ходел от град на град, проповядвал на мнозина, които никога не били чували за Христос. (Римляни 15:20) Когато хората приемали истината, която той поучавал, се образували сборове. Павел бил много загрижен за тези верни хора. (2 Коринтяни 11:28, 29) Но неговата работа изисквала да продължава да пътува. Така, като прекарал година и половина в Коринт, полагайки основа, той отпътувал оттам, за да проповядва в други градове. Но въпреки това бил силно заинтересуван от това как другите продължават работата, която той бил извършил там. — Деяния 18:8–11; 1 Коринтяни 3:6.

10, 11. (а) Как Павел противопоставил различни видове строителни материали? (б) Какви видове буквални постройки вероятно съществували в древния Коринт? (в) Какви сгради е по–вероятно да издържат на огън, и какъв нагледен пример дава това за християните, които правят ученици?

¹⁰ Изглежда някои от онези, които били градили върху основата, положена от Павел в Коринт, не си били свършили работата добре. За да разкрие проблема, Павел противопоставил два типа строителни материали: злато, сребро и скъпоценни камъни, от една страна, и дърво, сено и слама, от друга. Една сграда може да бъде построена от хубави, трайни, огнеупорни материали; или човек може да струпа бързешком нещо от нетрайни, временни и леснозапалими материали. Несъмнено в един голям град като Коринт изобилствували постройки и от двата типа. Имало импозантни храмове, съградени от големи, скъпи каменни блокове, може би с фасада или украса отчасти от злато и сребро.b Тези трайни сгради вероятно се издигали величествено над близките колиби, бараки и пазарни сергии, които били дървени постройки, покрити със слама.

12. Как някои от християните в Коринт строели небрежно?

¹² Ясно е, че Павел смятал, че някои християни в Коринт не градели добре. Какво не било наред? Както показва контекстът, сборът бил измъчван от разделения, от възхищение спрямо отделни личности, въпреки че това носело риск от разединение. Някои казвали: „Аз съм Павлов.“ Други настоявали: „А аз — Аполосов.“ Някои явно имали твърде високо мнение за собствената си мъдрост. Не е учудващо, че резултатът бил атмосфера на плътско мислене, духовна незрялост и изобилие от „завист и кавги“. (1 Коринтяни 1:12; 3:1–4, 18, „Верен“) Тази нагласа несъмнено се отразява в поучаването в сбора и в службата. В резултат на това работата им по правене на ученици била небрежна, като строеж, изграждан с некачествени материали. Тя нямало да устои на ‘огъня’. За какъв огън говорел Павел?

14. (а) Как християните, които правят ученици, могат да ‘претърпят загуба’, но как могат те да стигнат до спасение като през огън? (б) Как можем ние да намалим риска от това да понесем загуба?

¹⁴ Какви отрезвяващи думи! Може да бъде много болезнено да работиш усилно, за да помогнеш на някой да стане ученик, само за да видиш как този човек се поддава на изкушение или преследване и накрая изоставя пътя на истината. Именно за това говори Павел, като казва, че ще понесем загуба в такива случаи. Това преживяване може да бъде толкова мъчително, че нашето спасение бива описано „като през огън“ — като човек, който е изгубил всичко в пожар и сам е бил спасен едвам. Как ние можем да намалим риска от загуба? Като градим с трайни материали! Ако поучаваме хората, с които изучаваме Библията, така, че да стигнем до сърцата им, като ги подбудим да ценят такива християнски качества като мъдрост, проницателност, страх от Йехова и истинска вяра, тогава градим с трайни, огнеупорни материали. (Псалм 19:9, 10; Притчи 3:13–15; 1 Петър 1:6, 7) Тези, които придобиват такива качества, ще продължават да вършат божията воля; те имат сигурната надежда да останат живи вечно. (1 Йоан 2:17) Но как можем да използуваме на практика Павловата словесна илюстрация? Да разгледаме някои примери.

15. Как можем ние да положим усилия да не строим небрежно с оглед на хората, с които изучаваме Библията?

¹⁵ Когато поучаваме хората, с които изучаваме Библията, никога не бива да издигаме хора над Йехова Бог. Целта ни не е да ги накараме да ни смятат за основен източник на мъдрост. Ние искаме те да търсят ръководство от Йехова, от неговото Слово, от неговата организация. За тази цел ние не предлагаме просто своите възгледи в отговор на техните въпроси. Не, ние ги учим да намират отговорите, като използуват Библията и публикациите, които е осигурил „верният и разумен слуга“. (Матей 24:45–47) По същата причина трябва да внимаваме да не ‘крием’ от другите хората, с които изучаваме. Вместо да изпитваме неприязън, когато някой изразява интерес към тях, ние трябва да насърчаваме изучаващите ‘да се разширят’ в своята привързаност, като опознават и ценят колкото се може повече хора в сбора. — 2 Коринтяни 6:12, 13.

16. Как старейшините могат да строят с огнеупорни материали?

¹⁶ Християнските старейшини също играят важна роля в изграждането на ученици. Когато поучават пред сбора, те се стремят да градят с огнеупорни материали. Тяхното умение за поучаване, техният опит, както и характерите им могат да се различават много, но те не се възползуват от тези разлики, за да привличат последователи след себе си. (Сравни Деяния 20:29, 30.) Ние не знаем точно защо някои хора в Коринт казвали: ‘Аз съм Павлов, аз — Аполосов.’ Но можем да бъдем сигурни, че никой от тези верни старейшини не подпомагал такова разделящо мислене. Павел не бил поласкан от такива чувства; той ги отхвърлил енергично. (1 Коринтяни 3:5–7) Днес също старейшините не забравят, че се грижат за „Божието стадо“. (1 Петър 5:2) То не принадлежи на никой човек. Затова старейшините застават твърдо срещу всяка тенденция един човек да доминира било върху ‘стадото’, или върху старейшинското тяло. Докато са подбуждани от смирено желание да служат на сбора, да достигат сърцата и да помагат на ‘овцете’ да служат на Йехова всеотдайно, старейшините градят с огнеупорни материали.

17. Как родителите християни полагат усилия да строят с огнеупорни материали?

¹⁷ Християнските родители също са сериозно загрижени за това. Колко силно желаят те да видят децата си да живеят вечно! Затова те работят толкова усилно да „внедрят“ принципите на божието Слово в сърцата на децата си. (Второзаконие 6:6, 7, NW) Те искат децата им да знаят истината не просто като система от правила или като наизустяване на факти, а като пълноценен, възнаграждаващ и щастлив начин на живот. (1 Тимотей 1:11) За да изградят своите деца като верни ученици на Христос, любещите родители се стремят да използуват огнеупорни материали. Те търпеливо работят с децата си, като им помагат да премахнат качества, които Йехова мрази, и да развиват качествата, които той обича. — Галатяни 5:22, 23.