13. Какво представя огънят в илюстрацията на Павел, и с какво трябва да са наясно всички християни?

¹³ Има огън, пред който се изправяме всички в живота — изпитанията на нашата вяра. (Йоан 15:20; Яков 1:2, 3) Християните в Коринт трябвало да знаят — точно както всички ние днес трябва да знаем, — че всеки, когото учим на истината, ще бъде изпитан. Ако поучаваме некачествено, може да има печални последствия. Павел предупредил: „Този, на когото работата, която е градил, устои, ще получи награда. А този, на когото работата изгори, ще претърпи загуба; но самият той ще се спаси, само че като през огън.“c — 1 Коринтяни 3:14, 15, „Верен“.

14. (а) Как християните, които правят ученици, могат да ‘претърпят загуба’, но как могат те да стигнат до спасение като през огън? (б) Как можем ние да намалим риска от това да понесем загуба?

¹⁴ Какви отрезвяващи думи! Може да бъде много болезнено да работиш усилно, за да помогнеш на някой да стане ученик, само за да видиш как този човек се поддава на изкушение или преследване и накрая изоставя пътя на истината. Именно за това говори Павел, като казва, че ще понесем загуба в такива случаи. Това преживяване може да бъде толкова мъчително, че нашето спасение бива описано „като през огън“ — като човек, който е изгубил всичко в пожар и сам е бил спасен едвам. Как ние можем да намалим риска от загуба? Като градим с трайни материали! Ако поучаваме хората, с които изучаваме Библията, така, че да стигнем до сърцата им, като ги подбудим да ценят такива християнски качества като мъдрост, проницателност, страх от Йехова и истинска вяра, тогава градим с трайни, огнеупорни материали. (Псалм 19:9, 10; Притчи 3:13–15; 1 Петър 1:6, 7) Тези, които придобиват такива качества, ще продължават да вършат божията воля; те имат сигурната надежда да останат живи вечно. (1 Йоан 2:17) Но как можем да използуваме на практика Павловата словесна илюстрация? Да разгледаме някои примери.

Кой носи отговорността?

18. Защо когато един ученик отхвърли здравото учение, това не се дължи непременно на грешка от страна на онези, които полагат усилия да го обучават и подготвят?

¹⁸ Това обсъждане повдига един важен въпрос. Дали ако някой, на когото полагаме усилия да помогнем, отпадне от истината, това означава, че ние сме се провалили като учители — че тогава сигурно сме градили с некачествени материали? Не непременно. Думите на Павел несъмнено ни напомнят, че е голяма отговорност да участвуваме в изграждането на ученици. Ние искаме да направим всичко, което е по силите ни, за да градим добре. Но божието Слово не ни казва да поемем цялата отговорност и да бъдем обременени от вина, когато хората, на които се стремим да помогнем, се отвърнат от истината. Има и други фактори, освен нашата роля на строители, които влияят на това. Например, обърни внимание на думите на Павел относно учителя, който не е свършил добра работа в това градене: „Ще претърпи загуба; но самият той ще се спаси.“ (1 Коринтяни 3:15, „Верен“) Какъв извод трябва да направим, щом този човек в крайна сметка може да бъде спасен — въпреки че християнската личност, която се стреми да изгради у онзи, с когото изучава, е обрисувана като ‘изгоряла’ в огнено изпитание? Несъмнено Йехова търси от изучаващия главната отговорност за неговите собствени решения относно това дали ще следва вярна линия на поведение, или не.