„Стар завет“ или „Еврейски писания“ — кое от двете?

ДНЕС в т.нар. християнство е често срещана практика да се използуват термините „Стар завет“ и „Нов завет“, за да се опишат частите на Библията, написани на еврейски (и арамейски) език и на гръцки. Но дали има някакво библейско основание за използуването на тези термини? И по какви причини Свидетелите на Йехова по принцип избягват употребата им в своите публикации?

Вярно е, че може да изглежда, че 2 Коринтяни 3:14 — според King James Version [„Версия на крал Яков“], както и според някои други по–стари преводи, като например немския Septembertestament [„Септембертестамент“], първия превод на Мартин Лутер (1522 г.) — подкрепя тази практика. Във „Версия на крал Яков“ този стих гласи: „Но техните умове бяха заслепени: защото и до днес същото това покривало остава несвалено в четенето на стария завет; което покривало бива свалено в Христос.“

Но дали тук апостолът говори за 39–те книги, които често биват наричани „Стар завет“? Гръцката дума, преведена тук „завет“, е диатѐке. Известната немска теологична енциклопедия Theologische Realenzyklopädie [„Теологише реаленциклопеди“] в коментар на 2 Коринтяни 3:14 казва, че ‘четенето на стария диатѐке’ в този стих е същото като ‘четенето на Моисей’ в следващия стих. Затова — казва тя — ‘стария диатѐке’ се отнася за Закона на Моисей, или най–много за Петокнижието. Но със сигурност не означава целите предхристиянски вдъхновени Писания.

Апостолът говори само за част от Еврейските писания, стария Договор на Закона, който бил записан от Моисей в Петокнижието; той не говори за Еврейските и арамейски писания като цяло. Освен това той няма предвид, че вдъхновените християнски писания от първи век от н.е. съставляват един „нов завет“, тъй като този термин не се появява никъде в оригиналния текст на Библията.

Трябва да се отбележи също, че гръцката дума диатѐке, която Павел използувал, всъщност означава „договор“. (За по–нататъшна информация виж „Свето писание — Превод на новия свят — с препратки“, приложение 7Е, стр. 1585, издание на Нюйоркското Библейско и трактатно дружество „Стражева кула“, 1984 г.) Затова много съвременни преводи правилно предават „стар договор“ вместо „стар завет“.

Във връзка с това „National Catholic Reporter“ [„Национален католически репортьор“] заяви: „Терминът ‘Стар завет’ неизбежно създава атмосфера на нещо по–нисше и отживяло.“ Но Библията всъщност е едно дело и нито една част от нея не е отживелица, или нещо „старо“. Нейното послание е последователно от първата книга в еврейската част до последната книга в гръцката част. (Римляни 15:4; 2 Тимотей 3:16, 17) Затова ние имаме здрави основания да избягваме тези термини, които са базирани на неправилни заключения, и предпочитаме да използуваме по–правилните термини „Еврейски писания“ и „Християнски гръцки писания“.