Нашето съкровище в пръстени съдове
„Имаме това съкровище в пръстени съдове, та силата, надхвърляща нормалното, да бъде божия, а не от нас.“ — 2 КОРИНТЯНИ 4:7, NW.
1. В какво отношение трябва да ни насърчи примерът на Исус?
ДОКАТО бил оформян от Йехова тук, на земята, Исус лично изпитал слабостите на хората. Колко трябва да ни насърчи неговият пример на запазване на морална безкомпромисност! Апостолът ни казва: „Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки.“ (1 Петър 2:21) Оставяйки се да бъде оформен по този начин, Исус триумфирал над света. Той вдъхнал смелост и на своите апостоли да бъдат победители. (Деяния 4:13, 31; 9:27, 28; 14:3; 19:8) И само какво силно насърчение дал той в края на своите последни думи към тях! Той заявил: „Казах ви тези неща, за да имате чрез мен мир. В света сте угнетявани, но не се бойте! Аз победих света.“ — Йоан 16:33, NW.
2. В контраст със слепотата на света, какво просветление притежаваме ние?
2 По подобен начин, след като противопоставил слепотата, причинявана от ‘бога на тази система на нещата’, на „просветлението от славната добра новина“, апостол Павел казал за нашата скъпоценна служба: „Имаме това съкровище в пръстени съдове, та силата, надхвърляща нормалното, да бъде божия, а не от нас. Притиснати сме отвсякъде, но не толкова натясно, че да не можем да се движим; затруднени сме, но съвсем не в безизходица; преследвани сме, но не сме изоставени без подкрепа; повалени сме, но не и унищожени.“ (2 Коринтяни 4:4, 7–9, NW) Макар че сме слаби „пръстени съдове“, Бог така ни е оформил със своя дух, че можем да удържим пълна победа над света на Сатан. — Римляни 8:35–39; 1 Коринтяни 15:57.
Оформяне, станало в древния Израил
3. Как Исаия описал оформянето на юдейския народ?
3 Йехова оформя не само отделни хора, но и цели народи. Например, древният Израил благоуспявал, когато се подчинявал на процеса на оформяне, извършван от Йехова. Но в крайна сметка народът закоравил сърцето си в пътя на непокорството. Като следствие от това Създателят на Израил докарал „горко“ за народа. (Исаия 45:9) През осми век пр.н.е. Исаия говорил на Йехова за сериозните грехове на Израил с думите: „Но Йехова, Ти си нашият Баща; ние сме глината, а Ти майсторът, който ни сътвори, и всички сме дело на Твоята ръка. . . . Всичките наши драгоценности са разграбени.“ (Исаия 64:8–11, „Библия на Макарий“) Израил се бил оформил като съд, подходящ само за унищожение.
4. Какъв пример бил представен от Йеремия?
4 След един век, когато денят на равносметката наближил, Йехова казал на Йеремия да вземе една глинена стомна и да придружи някои от стареите на Йерусалим до Еномовата долина, като му дал следните наставления: „Тогава да строшиш стомната пред мъжете, които са отишли с тебе, и да им речеш: ‘Така казва Господ на Силите: „Ей така ще строша тия люде и тоя град, както някой строшава грънчарски съд, който не може вече да стане цял.“ ’ “ — Йеремия 19:10, 11.
5. Колко всеобхватна била присъдата на Йехова над Израил?
5 През 607 г. пр.н.е. Навуходоносор опустошил Йерусалим и храма му и отвел оцелелите юдеи като пленници във Вавилон. Но след 70 години изгнаничество разкайващите се юдеи могли да се върнат, за да възстановят Йерусалим и храма му. (Йеремия 25:11) До първи век от н.е. обаче народът отново се бил отвърнал от Великия грънчар и накрая паднал толкова ниско, че извършил най–ужасното престъпление — убийството на божия Син. През 70 г. от н.е. Бог използувал Рим — световната сила по онова време — като екзекутор, който премахнал напълно юдейската система на нещата, унищожавайки изцяло Йерусалим и неговия храм. Никога вече народът на Израил нямало да бъде оформян от ръката на Йехова като нещо ‘свято и красиво’.a
Оформяне на един духовен народ
6, 7. (а) Как Павел описва оформянето на духовния Израил? (б) Какъв е пълният брой на ‘съдовете на милостта’, и кой участвувал в него?
6 Юдеите, които били приели Исус, били оформени като служещи за основа членове на един нов народ, духовния ‘Божи Израил’. (Галатяни 6:16) Затова са уместни думите на Павел: „Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит [за достойна употреба — NW], а с друга част — съд за непочтена [недостойна] употреба? . . . Бог, при все че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел, и е търпял, за да изяви богатството на славата Си над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава.“ — Римляни 9:21–23.
7 По–късно възкресеният Исус посочил, че тези ‘съдове на милостта’ ще наброяват 144 000. (Откровение 7:4; 14:1) Тъй като физическият Израил не бил осигурил този пълен брой, Йехова проявил милостта си спрямо хора от народите. (Римляни 11:25, 26) Нововъзникналият християнски сбор се увеличил бързо. За 30 години добрата новина била ‘проповядана на всяка твар под небесата’. (Колосяни 1:23) Това породило необходимостта многобройните разпръснати местни сборове да бъдат поставени под правилен надзор.
8. Какъв бил съставът на първото ръководно тяло, и как се развило то?
8 Исус бил подготвил 12–те апостола да служат като едно първоначално ръководно тяло, като ги обучил — заедно с други — за служба. (Лука 8:1; 9:1, 2; 10:1, 2) На Петдесетница 33 г. от н.е. бил основан християнският сбор и с течение на времето неговото ръководно тяло било увеличено, като включило „апостолите и стареите в Йерусалим“. Изглежда за един продължителен период природеният брат на Исус, Яков, макар че не бил апостол, служел като председателствуващ. (Деяния 12:17, NW; 15:2, 6, 13; 21:18) Според историка Евсевий, апостолите били специална мишена на преследване и били разпръснати по други области. Съставът на ръководното тяло бил променен в съответствие с тези обстоятелства.
9. Какво бъдещо печално развитие предсказал Исус?
9 Към края на първи век ‘неприятелят, дяволът’, започнал да сее „плевели“ сред сравнените с жито наследници на „небесното царство“. Исус бил пророкувал, че това печално развитие на нещата ще бъде допуснато до жетвата по време на „завършека на системата на нещата“ (NW). Тогава отново „праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си“. (Матей 13:24, 25, 37–43) Кога ще бъде това?
Оформяне на божия Израил в съвременността
10, 11. (а) Как започнало съвременното оформяне на „Божия Израил“? (б) Какви противоречащи си учения имало в псевдохристиянството и сред искрените Изследователи на Библията?
10 През 1870 г. Чарлс Тейз Ръсел сформирал група за изучаване на Библията в Питсбърг (Пенсилвания, САЩ). През 1879 г. той започнал да издава ежемесечно списанието, познато днес като „Стражева кула“. Тези Изследователи на Библията, както започнали да бъдат наричани, скоро осъзнали, че псевдохристиянството било приело небиблейски езически учения, като например това за безсмъртието на душата, адския огън, чистилището, за един бог–троица и за покръстването на бебета.
11 Но още по–важно било, че тези обичащи библейската истина хора възстановили основни библейски учения, като това за изкуплението чрез изкупителната жертва на Исус и възкресението за вечен живот в мирна райска земя под управлението на божието Царство. И най–вече ударението било поставено на предстоящото реабилитиране на Йехова Бог като Върховен Господар на вселената. Изследователите на Библията вярвали, че молитвата на Господаря скоро щяла да получи отговор: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.“ (Матей 6:9, 10) Те били оформени от божия свети дух в едно целосветско общество от миролюбиви християни.
12. Как Изследователите на Библията започнали да виждат една важна дата?
12 От задълбоченото изследване на Даниил, глава 4 и на други пророчества Изследователите на Библията били убедени, че Исусовото присъствие като месиански Цар трябва да е близо. Те разбрали, че 1914 г. ще бъде датата за края на „времената на езичниците“. (Лука 21:24; Езекиил 21:26, 27) Изследователите на Библията бързо увеличили дейността си, сформирайки библейски класове (по–късно наречени сборове) из целите Съединени щати. В началото на новото столетие тяхната дейност за библейско образование се разширила и в Европа, Австралия и Азия. Появила се необходимост от добра организация.
13. Какъв правен статус придобили Изследователите на Библията, и по какъв забележителен начин служил първият президент на Дружеството?
13 За да се даде правен статус на Изследователите на Библията, през 1884 г. в Съединените щати било основано Трактатното дружество „Сионска стражева кула“, със седалище в Пенсилвания. Неговите директори служели като централно Ръководно тяло, надзираващо целосветското проповядване на божието Царство. Първият президент на Дружеството, Чарлс Тейз Ръсел, написал шест тома от Studies in the Scriptures [„Изследвания върху Писанията“] и предприел обширни проповедни пътувания. Освен това той дал като дарение за целосветската дейност на Царството солидните притежания, които бил спечелил преди да започне да се занимава с изучаване на Библията. През 1916 г., когато Голямата война бушувала в Европа, изтощеният брат Ръсел починал по време на проповедно пътуване. Той дал всичко, каквото имал, за разпространяването на свидетелството за божието Царство.
14. Как Дж. Ф. Ръдърфорд ‘водил добрата битка’? (2 Тимотей 4:7, NW)
14 Джоузеф Ф. Ръдърфорд, който временно бил съдия в Мисури, станал следващият президент. В резултат на неговата безстрашна защита на библейската истина духовенството на псевдохристиянството обединило усилията си с политиците, за да „върши зло чрез закон“. На 21 юни 1918 г. брат Ръдърфорд и седем други водещи Изследователи на Библията били хвърлени в затвора с множествени едновременни присъди по 10 или 20 години. Изследователите на Библията потърсили защита чрез съда. (Псалм 94:20; Филипяни 1:7, NW) След разглеждането на възражението им, те били освободени на 26 март 1919 г. и по–късно били напълно оправдани от фалшивото обвинение в подривна дейност.b Това преживяване ги оформило като непоколебими защитници на истината. С помощта на Йехова те приложили всички възможни средства, за да победят в духовната битка за проповядването на добрата новина въпреки противопоставянето на Вавилон Велики. Тази битка продължава и до днешната 1999 г. — Сравни Матей, глава 23; Йоан 8:38–47.
15. Защо 1931 г. била от историческо значение?
15 През 20–те и 30–те години на века помазаният ‘Божи Израил’ продължи да бъде оформян под ръководството на Великия грънчар. Пророческата светлина от Писанията заблестя силно, отдавайки чест на Йехова и съсредоточавайки се върху месианското Царство на Исус. През 1931 г. Изследователите на Библията с радост приеха своето ново име — Свидетели на Йехова. — Исаия 43:10–12; Матей 6:9, 10; 24:14.
16 и блока на страница 19. Кога бил попълнен цялостният брой на 144 000, и какви доказателства съществуват за това?
16 През 30–те години броят на тези, „които са звани, избрани и верни“, — 144 000 — изглежда се беше попълнил. (Откровение 17:14; виж блока на страница 19.) Ние не знаем колко от помазаните са били събрани през първи век и сред „плевелите“ по време на мрачните векове на голямото псевдохристиянско отстъпничество. Но през 1935 г. по целия свят имаше общо 52 465 вестители (от общия най–висок брой вестители — 56 153 души), които показаха небесната си надежда, като взеха от символите на Възпоменанието. Каква щеше да бъде участта на онези многобройни люде, които все още щяха да бъдат събирани?
„Ето, голямо множество“
17. Какви исторически събития станали през 1935 г.?
17 На един конгрес, проведен от 30 май до 3 юни 1935 г. в град Вашингтон (САЩ), брат Ръдърфорд изнесе исторически доклад, озаглавен „Голямото множество“. Тази група, която ‘никой не може да изброи’, щяла да се появи, когато подпечатването на 144 000 от духовния Израил щяло да завърши. Тези хора също щели да проявяват вяра в изкупителната сила на „кръвта на Агнето“, Исус, и да принасят свята служба в храмовата уредба за поклонение на Йехова. Като група те щели да излязат „от голямата скръб“ живи, за да наследят земния рай, в който ‘не ще има вече смърт’. В течение на няколко години преди този конгрес за тази група се говореше като за Йонадавците. — Откровение 7:9–17; 21:4; Йеремия 35:10.
18. В какво отношение 1938 г. била изключително важна?
18 За ясното идентифициране на двата класа от хора беше изключително важна 1938 година. Броевете на „Стражева кула“ от 15 март и 1 април 1938 г. представиха изследване от две части, озаглавено „Неговото стадо“, и изясниха относителните позиции на членовете на помазания ‘остатък’ и на техните съобщници, ‘голямото множество’. След това броевете от 1 юни и 15 юни съдържаха статии за изучаване с тема „Организация“, основана на Исаия 60:17. Всички сборове бяха призовани да поискат от Ръководното тяло да назначи местни служители, като така се установи една подобрена, определена от Бога теократична уредба. Сборовете направиха точно това.
19 и бел. под линия. Какви факти потвърждават, че общото призоваване на ‘другите овце’ продължава вече над 60 години?
19 Сведението в Yearbook of Jehovah’s Witnesses [„Годишник на Свидетелите на Йехова“] за 1939 г. гласи: „Помазаните последователи на Христос Исус, които са на земята днес, са малко на брой и техният брой няма да нараства вече. Те са наречени в Писанията ‘остатъка’ от потомството на Сион, божията организация. (Откр. 12:17) Днес Господарят събира своите „други овце“, които ще образуват ‘голямото множество’. (Йоан 10:16) Събираните днес хора са съобщници на членовете на ‘остатъка’, които работят заедно с тях. От този момент нататък тези, които образуват ‘другите овце’, ще се увеличават на брой, докато бъде събрано ‘голямото множество’.“ Членовете на помазания ‘остатък’ са били оформени да се грижат за събирането на ‘голямото множество’. Днес неговите членове също трябва да бъдат оформени.c
20. Какви организационни промени са станали от 1942 г. насам?
20 През януари 1942 г., когато Втората световна война достигна своя връх, Джоузеф Ръдърфорд умря и негов приемник като президент стана Нейтан Нор. За третия президент на Дружеството си спомнят с обич, тъй като той основа теократичните училища в сборовете и Училището Гилеад за обучение на мисионери. На годишното събрание на Дружеството през 1944 г. той съобщи, че уставът на Дружеството е бил преразгледан, така че членството в него няма да бъде основано на материалните дарения, а на духовността. През следващите 30 години броят на служещите като проповедници се увеличи от 156 299 души на 2 179 256 души в целия свят. През 1971–1975 г. бяха необходими по–нататъшни организационни промени. Вече не беше възможно един човек, служещ като президент, да надзирава цялостно работата на Царството по цялата земя. Ръководното тяло, с редуващи се председателствуващи, беше увеличено на 18 помазани члена, като до днес повече от половината от тях са завършили земния си път.
21. Какво прави членовете на ‘малкото стадо’ годни за Царството?
21 Оставащите членове на ‘малкото стадо’ са били оформяни през много десетилетия на изпитания. Те са насърчени, тъй като са получили по непогрешим начин ‘свидетелството на духа’. Исус им е казал: „Вие сте тези, които устояха с мен в моите изпитания; и аз сключвам договор с вас, точно както Баща ми е сключил договор с мен, за царство, та да можете да ядете и да пиете на трапезата ми в моето царство, и да седите на престоли, за да съдите дванадесетте племена на Израил.“ — Римляни 8:16, 17; Лука 12:32; 22:28–30, NW.
22, 23. Как ‘малкото стадо’ и ‘другите овце’ биват оформяни?
22 Поради намаляването на броя на членовете на помазания с духа ‘остатък’ на земята, на зрели братя от ‘голямото множество’ е поверен духовният надзор на почти всички сборове по света. И когато и последните възрастни помазани Свидетели завършат земния си път, княжески сарѝм измежду ‘другите овце’ вече ще са добре обучени да поемат административните задължения като клас на „първенци“ на земята. — Езекиил 44:3, NW; Исаия 32:1, NW.
23 Както ‘малкото стадо’, така и ‘другите овце’ продължават да бъдат оформяни като ‘съдове за достойна употреба’. (Йоан 10:14–16) Независимо от това дали нашата надежда е за ‘новите небеса’ или за ‘новата земя’, нека ние откликнем от все сърце на поканата на Йехова: „Ликувайте и се радвайте вечно в онова, което създавам. Защото, ето, аз създавам Йерусалим като причина за веселие и неговия народ като причина за ликуване.“ (Исаия 65:17, 18, NW) Нека ние, слабите човеци, винаги служим смирено, като бъдем оформяни от ‘силата, надхвърляща нормалното’, божията сила — светия дух! — 2 Коринтяни 4:7, NW; Йоан 16:13.
[Бележки под линия]
a Нека отстъпническото псевдохристиянство, предизобразено от древния Израил, бъде предупредено относно подобна присъда, идваща от Йехова. — 1 Петър 4:17, 18.
b По–късно съдията Мантън, един католик, който отказал да освободи Изследователите на Библията под гаранция, също бил арестуван и бил признат за виновен за това, че е приемал подкупи.
c През 1938 г. в целия свят на Възпоменанието са присъствували 73 420 души, като 39 225 души — 53 процента от присъствуващите — са взели от символите. До 1998 г. броят на присъствуващите нарасна на 13 896 312 души, като само 8756 от тях взеха от символите, средно по 1 съпричастен със символите на всеки 10 сбора.
Спомняш ли си?
◻ Как Исус бил образец за нас, подчинявайки се на оформянето от страна на Баща си?
◻ Какво оформяне станало в древния Израил?
◻ Как ‘Божият Израил’ бива оформян и до днес?
◻ За каква цел биват оформяни ‘другите овце’?
[Блок на страница 18]
По–нататъшно оформяне в т.нар. християнство
Едно сведение на „Асошиейтед прес“, изпратено от Атина (Гърция), съобщава следното относно неотдавна назначения глава на Гръцката православна църква: „Той би трябвало да бъде посланик на мира. Но водачът на Гръцката православна църква говори повече като генерал, подготвящ се за битка.
‘Готови сме, ако е необходимо, да пролеем кръв и да дадем жертви. Ние като църква се молим за мир . . . Но благославяме светите оръжия, когато времето изисква това’ — каза неотдавна архиепископ Христодулос на празника Възнесение Богородично, който се празнува също и като Ден на въоръжените сили на Гърция.“
[Блок на страница 19]
„Няма да се добавят повече!“
По време на едно чествуване за завършването на Гилеад през 1970 г. Фредерик Франц, който тогава беше вицепрезидент на Дружество „Стражева кула“, каза на учениците за възможността те, които изцяло са от ‘другите овце’ със земна надежда, да покръстят някой, който твърди, че е от помазания ‘остатък’. Дали това би могло да стане? Той обясни, че Йоан Кръстител бил от ‘другите овце’ и покръстил Исус и някои от апостолите. След това той попита дали и днес продължава събирането на още помазани. „Не, няма да се добавят повече! — каза той. — Това призоваване завърши през 1931–1935 г.! Няма да се добавят повече. Кои са тогава малцината, които отскоро са се присъединили и които вземат от символите на Възпоменанието? Ако те са от ‘остатъка’, тогава са заместници! Те не са добавени към редиците на помазаните, но са заместници за онези, които може да са отпаднали.“
[Снимка на страница 15]
Колко високо ценим съкровището на своята служба!
[Снимка на страница 16]
Древният Израил станал съд, подходящ единствено за унищожение