„Сега е особено благоприятното време“
„Ето, именно сега е особено благоприятното време. Ето, сега е денят на спасението.“ (2 КОР. 6:2, бел. под линия)
1. Защо трябва да разбираме кое е най–важното нещо, с което трябва да сме заети в определено време?
„ЗА ВСЯКО нещо си има време, има време за всяко дело под небесата.“ (Екл. 3:1) Соломон писал колко е важно човек да разбира кога е благоприятното време за всяко заслужаващо вниманието му начинание, било то земеделска работа, пътуване, търговия или общуване с другите. Ние също трябва да разбираме кое е най–важното нещо, с което трябва да сме заети в определено време. С други думи, трябва да знаем какви са нашите приоритети.
2. Откъде знаем, че когато бил на земята, Исус ясно осъзнавал в какво време живеел?
2 Когато бил на земята, Исус ясно осъзнавал в какво време живеел и какво трябвало да прави. Като знаел добре какви са неговите приоритети, той разбирал, че дългоочакваното време да бъдат изпълнени много месиански пророчества, е наближило. (1 Пет. 1:11; Откр. 19:10) Предстояла му работа, която щяла да разкрие самоличността му като обещания Месия. Той трябвало да даде пълно свидетелство относно истината за Царството и да събере онези, които в бъдеще щели да станат негови сънаследници в Царството. И трябвало да положи основата на християнския сбор, който щял да продължи дейността по проповядването и правенето на ученици до краищата на земята. (Мар. 1:15)
3. Какво влияние оказвало познанието на Исус върху действията му?
3 Това познание оказвало силно влияние на живота на Исус, като го подтиквало да върши пламенно волята на Баща си. Той казал на учениците си: „Наистина жетвата е голяма, но работниците са малко. Затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници за жетвата си.“ (Лука 10:2; Мал. 4:5, 6) Исус избрал първо 12, а по–късно 70 от своите ученици, дал им конкретни напътствия и ги изпратил да проповядват вълнуващото послание: „Небесното царство наближи.“ Що се отнася до самия Исус, ние четем: „Като свърши с напътствията към своите дванайсет ученици, Исус тръгна оттам, за да поучава и проповядва в други градове.“ (Мат. 10:5–7; 11:1; Лука 10:1)
4. По какъв начин Павел подражавал на Исус Христос?
4 Исус оставил съвършен образец за пламенност и преданост към Бога на всички свои последователи. Именно това посочил апостол Павел, когато подканил събратята си: „Подражавайте на мене, както и аз подражавам на Христос.“ (1 Кор. 11:1) По какъв начин Павел подражавал на Христос? Той правел това най–вече като не пестял усилия да проповядва добрата новина. В писмата, които Павел писал на сборовете, намираме изрази като „не бъдете мързеливи в делата си“, „служете на Йехова като роби“, „винаги много заети в делото на Господаря“ и „каквото и да вършите, вършете го с цялата си душа като за Йехова“. (Рим. 12:11; 1 Кор. 15:58; Кол. 3:23) Павел никога не забравил какво се случило по пътя за Дамаск и думите на Исус, които ученикът Анания навярно му предал: „Този човек е избран съд за мене, за да носи името ми на народите, на царете и на Израилевите синове.“ (Деян. 9:15; Рим. 1:1, 5; Гал. 1:16)
„Особено благоприятното време“
5. Какво подтиквало Павел да участва пламенно в службата?
5 Като четем книгата Деяния, не можем да не забележим смелостта и пламенността, с които Павел участвал в службата. (Деян. 13:9, 10; 17:16, 17; 18:5) Той разбирал значението на времето, в което живеел. Павел писал: „Ето, именно сега е особено благоприятното време. Ето, сега е денят на спасението.“ (2 Кор. 6:2, бел. под линия) В миналото, през 537 г. пр.н.е., било благоприятното време за изгнаниците във Вавилон да се върнат в родината си. (Иса. 49:8, 9) Но какво имал предвид Павел с тези думи? Контекстът ни помага да разберем.
6, 7. Каква служба е поверена на помазаните християни днес, и кой им помага да я извършват?
6 По–рано в писмото си Павел говорел за една голяма чест, която била оказана както на него, така и на останалите помазани християни. (Прочети 2 Коринтяни 5:18–20.) Той обяснил, че те били призовани от Бога с конкретна цел — да извършват „службата на помирението“, да умоляват хората ‘да се помирят с Бога’, тоест да възстановят приятелските си взаимоотношения с него.
7 С бунта в Едем цялото човечество се отчуждило от Йехова. (Рим. 3:10, 23) Отчуждаването потопило хората като цяло в духовна тъмнина, водеща до страдания и смърт. Павел писал: „Знаем, че досега цялото създание заедно стене и страда.“ (Рим. 8:22) Но Бог предприел стъпки да подкани, дори ‘да умолява’, хората да се върнат при него, или да се помирят с него. Именно тази служба била поверена на Павел и на останалите помазани християни в миналото. Това „благоприятно време“ можело да се окаже „денят на спасението“ за онези, които проявявали вяра в Исус. Всички помазани християни и техните сътрудници, „другите овце“, продължават да канят хората да се възползват от „благоприятното време“. (Йоан 10:16)
8. Защо призивът за помирение е забележителен?
8 Призивът за помирение е наистина забележителен, тъй като с бунта в Едем човечеството само̀ се отчуждило от Бога, но той поел инициативата да поправи нещата. (1 Йоан 4:10, 19) Какво направил Бог? Павел отговорил: „Чрез Христос Бог помири света със себе си, като не търсеше сметка за греховете на хората, и повери на нас посланието на помирението.“ (2 Кор. 5:19; Иса. 55:6)
9. Как Павел изразявал признателността си за Божията милост?
9 Като осигурил изкупителната жертва, Йехова направил възможно за онези, които проявяват вяра в откупа, да получат прошка за греховете си и да възстановят приятелските си взаимоотношения с него. Освен това той изпратил пратеници да подканят хората да се помирят с него, докато имат възможност. (Прочети 1 Тимотей 2:3–6.) Разбирайки каква била Божията воля и осъзнавайки в какво време живеел, Павел неуморно давал от себе си в „службата на помирението“. Волята на Йехова не се е променила. Неговата ръка е протегната и днес. Думите на Павел „сега е особено благоприятното време“ и „сега е денят на спасението“ са все още приложими. Само колко милостив и състрадателен Бог е Йехова! (Из. 34:6, 7)
„Да не приемате незаслужената милост на Бога напразно“
10. Кога започнал „денят на спасението“ за помазаните християни, и как те използват оставащото време?
10 Първите, които извлекли полза от този израз на незаслужена милост, били онези, които са „в единство с Христос“. (2 Кор. 5:17, 18) За тях „денят на спасението“ започнал на Петдесетница през 33 г. Оттогава насам им е поверена задачата да разгласяват „посланието на помирението“. Днес остатъкът от помазаните християни все още извършва „службата на помирението“. Тези християни осъзнават, че четиримата ангели, които апостол Йоан видял в едно пророческо видение, „държат здраво четирите земни вятъра, за да не духа никакъв вятър срещу земята“. Така че сега все още е „денят на спасението“ и „благоприятното време“. (Откр. 7:1–3) Поради тази причина от началото на XX век помазаният остатък пламенно извършва „службата на помирението“ до най–отдалечените краища на земята.
11, 12. Как помазаните християни в началото на XX век показали, че разбират в какво време живеят? (Виж снимките на стр. 15.)
11 Както се отбелязва в книгата „Свидетелите на Йехова — възвестители на Божието Царство“ (англ.), в зората на XX век „Чарлс Тейз Ръсел и неговите сътрудници силно вярвали, че живеят във време на жетва и че е необходимо хората да чуят истината, носеща свобода“. Какво направили те във връзка с това? Осъзнавайки, че живеят във време на жетва, в „особено благоприятното време“, тези братя не искали просто да канят хората на религиозни служби. Духовенството на т.нар. християнство вече дълго време правело именно това. По–скоро тези помазани християни започнали да разпространяват добрата новина по други практични начини. Например те се възползвали от най–новите технологични постижения за напредъка на своята дейност.
12 За да разпространяват добрата новина за Царството, малкото на брой пламенни служители използвали трактати, брошури, списания и книги. Също така пишели проповеди и статии, които били публикувани в хиляди вестници. Те излъчвали библейски програми по националните и международните радиомрежи. Тези християни направили и използвали движещи се картини със синхронизирани звукозаписи дори преди филмовата индустрия да произведе озвучени филми за масова употреба. Какъв бил резултатът от тази неугасваща пламенност? Днес около седем милиона души са откликнали на посланието „Помирете се с Бога!“ и са се присъединили към известяването му. Наистина, тези служители на Йехова в миналото били чудесен пример за пламенност, въпреки че им липсвали умения и опит.
13. Какво намерение на Бога трябва да вземем присърце?
13 Изказването на Павел „сега е особено благоприятното време“ е вярно и днес. Тъй като сме изпитали незаслужената милост на Йехова, ние сме благодарни, че ни е била дадена възможност да чуем и да приемем посланието на помирението. Вместо да бъдем самодоволни, вземаме присърце по–нататъшните думи на Павел: „Ние също ви умоляваме да не приемате незаслужената милост на Бога напразно.“ (2 Кор. 6:1) Бог проявява незаслужена милост, за да „помири света със себе си“ чрез Христос. (2 Кор. 5:19)
14. Какви положителни промени се наблюдават в много страни?
14 Повечето хора, заслепени от Сатана, все още са отчуждени от Бога и не знаят каква е целта на неговата незаслужена милост. (2 Кор. 4:3, 4; 1 Йоан 5:19) Влошаващите се условия в света обаче карат мнозина да откликнат положително, когато научат, че отчуждаването от Бога е причината за злото и страданията. Дори в страни, където хората като цяло са безразлични относно проповедната ни дейност, много от тях днес приемат добрата новина и правят стъпки да се помирят с Бога. Дали тогава разбираме, че сега е времето, когато трябва още по–пламенно да известяваме подканата „Помирете се с Бога!“?
15. Вместо просто да проповядваме послание, което се харесва на хората, какво искаме те да разберат?
15 Нашата задача не е просто да кажем на хората, че ако се обърнат към Бога, той ще реши всичките им проблеми и те ще се чувстват по–добре. Мнозина се стремят единствено към това, когато ходят на църква, а църквите от своя страна се възползват от тяхното желание. (2 Тим. 4:3, 4) Целта на нашата служба не е такава. Добрата новина, която проповядваме, е, че Йехова, подтикван от своята любов, е готов да прости греховете на хората чрез Христос. Така те могат да се помирят с Бога и вече да не бъдат отчуждени от него. (Рим. 5:10; 8:32) „Особено благоприятното време“ за това обаче бързо наближава своя край.
„Бъдете пламенни чрез духа“
16. На какво се дължали смелостта и пламенността на Павел?
16 Как тогава можем да увеличим и запазим пламенността си за истинското поклонение? Някои може да са стеснителни по природа и да им е трудно да изразяват чувствата си пред другите и да общуват с тях. Добре е обаче да помним, че пламенността не е просто външна проява на чувства или вълнение, нито зависи от характера на човека. Павел разкрил какъв е ключът за нея, когато подканил събратята си християни: „Бъдете пламенни чрез духа.“ (Рим. 12:11) Смелостта и издръжливостта в проповедната дейност на апостолите се дължали до голяма степен на духа на Йехова. От времето, когато Павел бил призован от Исус, до последното му хвърляне в затвора и мъченическата му смърт в Рим — повече от трийсет години — неговата пламенност не намаляла. Павел винаги разчитал на Бога, който чрез духа си му давал необходимата сила. Той казал: „За всичко имам сили благодарение на онзи, който ми дава сила.“ (Флп. 4:13) Само колко много можем да научим от неговия пример!
17. Как можем ‘да бъдем пламенни чрез духа’?
17 В Римляни 12:11 апостол Павел използвал един гръцки израз, който буквално означава „кипене“. За да продължава да кипи водата в някакъв съд, е необходим постоянен източник на топлина. По подобен начин, за ‘да бъдем пламенни чрез духа’, трябва постоянно да получаваме Божия дух. Това може да стане само ако се възползваме от всички уредби, с които Йехова ни укрепва духовно, което означава да гледаме сериозно на своето поклонение в семейството и в сбора — да бъдем редовни в личното и семейното изучаване, в молитвата и в посещаването на събранията. (Прочети Деяния 4:20; 18:25.)
18. Като отдадени християни, върху каква цел трябва да бъдем съсредоточени?
18 Човек, който е отдаден на нещо, е изцяло съсредоточен върху него и вниманието му не може да бъде отклонено лесно от целта, към която се стреми. Като отдадени на Йехова християни, нашата цел е да вършим всичко каквото той иска от нас, както правел Исус. (Евр. 10:7) В наше време волята на Йехова е колкото се може повече хора да бъдат помирени с него. Затова нека в подражание на Исус и Павел пламенно да участваме в тази най–важна, дори неотложна задача, която трябва да бъде извършена днес.
Спомняш ли си?
• Каква служба била поверена на Павел и на останалите помазани християни?
• Как от началото на XX век насам остатъкът от помазаните християни се възползва от „особено благоприятното време“?
• Как християнските служители могат ‘да бъдат пламенни чрез духа’?
[Снимка на страница 12]
Павел никога не забравил какво се случило по пътя за Дамаск