Това е денят на спасението!
„Ето! Сега е това особено благоприятно време. Ето! Сега е денят на спасението.“ — 2 КОРИНТЯНИ 6:2, NW.
1. Какво е необходимо за една одобрена позиция пред Бога и пред Христос?
ЙЕХОВА е определил ден за съдене на човечеството. (Деяния 17:31) За да бъде това ден на спасение за нас, трябва да имаме одобрена позиция пред него и пред назначения от него Съдия, Исус Христос. (Йоан 5:22) Тази позиция изисква поведение, което да е в хармония с божието Слово, и вяра, която да ни подтиква да помагаме на другите да бъдат истински ученици на Исус.
2. Защо светът на човечеството е отчужден от Бога?
2 Поради наследения грях светът на човечеството е отчужден от Бога. (Римляни 5:12; Ефесяни 4:17, 18) Затова тези, на които проповядваме, могат да придобият спасение само ако се помирят с Бога. Апостол Павел ясно показал това, когато писал на християните в Коринт. Нека изследваме 2 Коринтяни 5:10–6:10 [според „Свето писание — Превод на новия свят“], за да видим какво е казал Павел за съда, помирението с Бога и спасението.
„Ние продължаваме да убеждаваме човеците“
3. Как Павел ‘продължавал да убеждава човеците’, и защо ние трябва да правим това днес?
3 Павел свързал съда с проповядването, като писал: „Ние всички трябва да бъдем направени явни пред съдийския престол на Христос, та всеки един да може да си получи присъденото за нещата, вършени чрез тялото, според нещата, които е правил, било добро, или лошо. И тъй като познаваме страха от Господаря, ние продължаваме да убеждаваме човеците.“ (2 Коринтяни 5:10, 11) Апостолът ‘продължавал да убеждава човеците’, като проповядвал добрата новина. А ние? Тъй като сме изправени пред края на тази зла система на нещата, трябва да правим всичко, което ни е по силите, за да убедим другите да предприемат стъпките, необходими за придобиването на Исусовата благоприятна присъда и на одобрението от източника на спасението, Йехова Бог.
4, 5. (а) Защо не бива да се хвалим със своите постижения в службата на Йехова? (б) Как Павел се хвалел „заради Бога“?
4 Но ако Бог е благословил службата ни, не бива да се хвалим. В Коринт някои се били възгордели поради себе си или поради други хора, като така причинявали разделение в сбора. (1 Коринтяни 1:10–13; 3:3, 4) Имайки предвид тази ситуация, Павел писал: „Ние не препоръчваме пак себе си пред вас, но ви даваме повод да се хвалите с нас, та да можете да отговорите на онези, които се хвалят с външното, а не със сърцето. Защото ако сме изгубили разсъдъка си, това е било заради Бога, и ако сме с разсъдъка си, то е заради вас.“ (2 Коринтяни 5:12, 13) Надменните хора не се интересували от единството и духовното благополучие на сбора. Те искали да се хвалят с външни неща, вместо да помагат на събратята си по вяра да развиват добри сърца в очите на Бога. Затова Павел порицал сбора и по–късно заявил: „Който се хвали, нека се хвали в Йехова.“ — 2 Коринтяни 10:17, NW.
5 Но нима и самият Павел не се хвалел? Някои хора може би мислели, че се хвалел, заради нещата, които той казал във връзка с това, че е апостол. Но той трябвало да се хвали „заради Бога“. Той се хвалел относно своите препоръки като апостол, та Коринтяните да не се отстранят от Йехова. Павел направил това, за да ги доведе обратно при Бога, защото лъжеапостоли ги насочвали в погрешна посока. (2 Коринтяни 11:16–21; 12:11, 12, 19–21; 13:10) Но Павел не се опитвал постоянно да прави впечатление на всички със своите постижения. — Притчи 21:4.
Дали любовта на Христос те подтиква?
6. Как любовта на Христос трябва да ни въздействува?
6 Като истински апостол, Павел поучавал другите относно Исусовата изкупителна жертва. Тя оказала голямо въздействие върху живота му, тъй като той писал: „Любовта, която има Христос, ни подтиква, понеже това е, което разсъдихме — че един човек умря за всички; тогава значи всички са умрели; и той умря за всички, та онези, които живеят, да не живеят вече за себе си, а за онзи, който умря за тях и беше възкресен.“ (2 Коринтяни 5:14, 15) Само каква любов проявил Исус, като дал живота си за нас! Безспорно това трябва да бъде подбуждаща сила в нашия живот. Благодарността към Исус за това, че е дал живота си за нас, трябва да ни подбужда към пламенна дейност по известяване на добрата новина за спасението, осигурено от Йехова чрез неговия любим Син. (Йоан 3:16; сравни Псалм 96:2.) Дали „любовта, която има Христос“, те подтиква да участвуваш пламенно в работата по проповядването на Царството и по правенето на ученици? — Матей 28:19, 20.
7. Какво означава да „не познаваме никого по плът“?
7 Като използуват живота си по начин, който показва благодарност за онова, което Христос е направил за тях, помазаните ‘не живеят вече за себе си, а за него’. „Вследствие на това — казал Павел, — отсега нататък не познаваме никого по плът. Дори и да сме познавали Христос по плът, безспорно вече не го познаваме така.“ (2 Коринтяни 5:16) Християните не трябва да гледат на хората от гледна точка на плътта, като например предпочитат юдеите пред езичниците или богатите пред бедните. Помазаните ‘не познават никого по плът’, защото това, което е важно, са техните духовни взаимоотношения със събратята им по вяра. Тези, които „познавали Христос по плът“, не били просто хората, които видели Исус, докато бил на земята. Дори и някои, които се надявали на Месията, да са гледали на Христос от гледна точка на неговата плът, те не бивало да продължават така. Той дал своето тяло като откуп и бил възкресен като даряващ живот дух. Други измежду възкресените за небесен живот щели да се откажат от телата си от плът, без дори да са видели Исус Христос в плът. — 1 Коринтяни 15:45, 50; 2 Коринтяни 5:1–5.
8. Как отделни личности са встъпили „в единство с Христос“?
8 Обръщайки се все още към помазаните, Павел добавя: „Ако някой е в единство с Христос, той е ново създание; старите неща преминаха, ето — нови неща започнаха да съществуват.“ (2 Коринтяни 5:17) Да бъдеш „в единство с Христос“ означава да се радваш на единение с него. (Йоан 17:21) Тези взаимоотношения започват да съществуват за даден човек, когато Йехова го привлече към своя Син и зачене този човек със светия дух. Като заченат с духа син на Бога, той е „ново създание“ с перспективата да участвува с Христос в небесното Царство. (Йоан 3:3–8; 6:44; Галатяни 4:6, 7) Тези помазани християни получават голяма привилегия на служба.
„Помирете се с Бога“
9. Какво е извършил Бог, за да направи възможно помирението със себе си?
9 Само какво благоволение е оказал Йехова на ‘новото създание’! Павел казва: „Всички неща са от Бога, който ни помири със себе си чрез Христос и ни даде службата на помирението, а именно това, че чрез Христос Бог помири един свят със себе си, като не искаше сметка за греховете им, и предаде словото на помирението на нас.“ (2 Коринтяни 5:18, 19) Откакто Адам съгрешил, човечеството е отчуждено от Бога. Но Йехова любещо поел инициативата и открил пътя за помирение чрез Исусовата жертва. — Римляни 5:6–12.
10. На кого възложил Йехова службата на помирението, и какво са направили тези хора, за да я изпълнят?
10 Йехова предал службата на помирението на помазаните, затова Павел могъл да каже: „Така че ние сме посланици, заместващи Христос, сякаш чрез нас Бог отправя настойчива молба. Като заместници на Христос ние умоляваме: ‘Помирете се с Бога.’“ (2 Коринтяни 5:20) В древни времена посланиците били изпращани главно по време на враждебни отношения, за да разберат дали войната не може да се избегне. (Лука 14:31, 32) Тъй като грешният свят на човечеството е отчужден от Бога, Бог изпраща своите помазани посланици, за да съобщят на хората неговите условия за помирение. Като заместници на Христос помазаните умоляват: „Помирете се с Бога.“ Този призив е милостива подкана хората да търсят мир с Бога и да приемат спасението, което той прави възможно чрез Христос.
11. Кой накрая ще придобие праведна позиция пред Бога чрез вяра в откупа?
11 Всички хора, които проявяват вяра в откупа, могат да бъдат помирени с Бога. (Йоан 3:36) Павел казва: „Онзи [Исус], който не знаеше грях, той [Йехова] направи да бъде грях заради нас, та да можем чрез него да станем божия праведност.“ (2 Коринтяни 5:21) Съвършеният човек Исус бил приносът за грях за всички Адамови потомци, които са избавени от присъщата им грешност. Те стават „божия праведност“ чрез Исус. Тази праведност, или праведна позиция пред Бога, получават първо 144 000 Христови сънаследници. По време на неговото Хилядолетно управление праведната позиция на съвършени хора ще получат и земните деца на Вечния Баща, Исус Христос. Той ще ги издигне до праведна позиция в съвършенство, така че те да могат да докажат верността си към Бога и да получат дара на вечния живот. — Исаия 9:6, NW; Откровение 14:1; 20:4–6, 11–15.
„Особено благоприятно време“
12. Каква важна служба се изпълнява от посланиците и пратениците на Йехова?
12 За да бъдем спасени, ние трябва да постъпваме в хармония с Павловите думи: „Работейки заедно с него [Йехова], ние ви молим също да не приемате незаслужената милост на Бога, пренебрегвайки целта ѝ. Защото той казва: ‘В благоприятно време те чух, и в ден на спасение ти помогнах.’ Ето! Сега е това особено благоприятно време. Ето! Сега е денят на спасението.“ (2 Коринтяни 6:1, 2) Помазаните посланици на Йехова и неговите пратеници, ‘другите овце’, не приемат незаслужената милост на своя небесен Баща, пренебрегвайки целта ѝ. (Йоан 10:16) С праведното си поведение и с пламенната си служба в това „благоприятно време“ те се стремят към божието благоволение и осведомяват жителите на земята, че това е „денят на спасението“.
13. Какво е съдържанието на Исаия 49:8, и как първоначално бил изпълнен този текст?
13 Павел цитира Исаия 49:8, NW, където се казва: „Това казва Йехова: ‘Във време на добра воля ти отговорих, и в ден на спасение ти помогнах; и непрекъснато те пазех, за да мога да те дам като договор за хората, за да възстановиш земята, за да направиш така, че хората отново да притежават запустелите си наследствени имоти.’“ Това пророчество било изпълнено първоначално, когато народът на Израил бил освободен от плен във Вавилон и по–късно хората се върнали в запустялата си страна. — Исаия 49:3, 9.
14. Как текстът от Исаия 49:8 бил изпълнен за Исус?
14 При едно по–нататъшно изпълнение на пророчеството на Исаия, Йехова дал своя „служител“ Исус като „светлина на народите, за да може [божието] спасение да се разпростре до краищата на земята“. (Исаия 49:6, 8, NW; сравни Исаия 42:1–4, 6, 7; Матей 12:18–21.) ‘Времето на добра воля’ или ‘благоприятното време’ явно се отнасяло за Исус, докато той бил на земята. Той се молел и Бог му ‘отговарял’. Това се оказал „ден на спасение“ за Исус, защото той запазил съвършена морална безкомпромисност и така ‘станал отговорен за вечното спасение на всички онези, които му се подчиняват’. — Евреи 5:7, 9, NW; Йоан 12:27, 28.
15. От кога духовните израилтяни са се стремели да се окажат достойни за божията незаслужена милост, и с каква цел?
15 Павел прилага Исаия 49:8 спрямо помазаните християни, като ги моли ‘да не пренебрегват целта на божията незаслужена милост’, като не се стремят към неговата добра воля през ‘благоприятното време’ и ‘деня на спасението’, които той осигурява. Павел добавя: „Ето! Сега е това особено благоприятно време. Ето! Сега е денят на спасението.“ (2 Коринтяни 6:2) От Петдесетница през 33 г. от н.е. духовните израилтяни са се стремели да се окажат достойни за божията незаслужена милост, така че ‘благоприятното време’ да бъде „ден на спасение“ за тях.
‘Препоръчвайки себе си като божии служители’
16. При какви изпълнени с изпитания обстоятелства Павел препоръчал себе си като божи служител?
16 Някои мъже, свързани със сбора в Коринт, не се оказали достойни за божията незаслужена милост. Те злословели за Павел в стремежа си да съсипят неговия апостолски авторитет, макар че той избягвал ‘да дава каквато и да било причина за спъване’. Той несъмнено препоръчвал себе си като божи служител ‘чрез издържането на много неща, в скърби, в нужда, в трудности, при побои, в затвори, при размирици, чрез усилен труд, в безсънни нощи, в гладни времена’. (2 Коринтяни 6:3–5, NW) По–късно Павел разсъждавал, че ако тези, които му се противопоставят, са служители, тогава той е „още повече такъв“ поради това, че е понесъл повече затвор, бой, опасности и лишения. — 2 Коринтяни 11:23–27, NW.
17. (а) Чрез проявяването на какви качества можем да препоръчаме себе си като служители на Бога? (б) Кои са „оръжията на праведността“?
17 Като Павел и неговите съобщници, и ние можем да препоръчаме себе си като божии служители. Как? „Чрез чистота“, или добродетелност, и като постъпваме в съгласие с точното библейско познание. Ние можем да препоръчваме себе си „чрез дълготърпение“, като търпеливо понасяме несправедливости или предизвикателства, и „чрез доброта“, като правим полезни неща за другите. Освен това можем да препоръчваме себе си като служители на Бога, като приемаме ръководство чрез неговия дух, като проявяваме „любов без лицемерие“, като говорим истинно и като разчитаме на него за сила да изпълняваме службата. Интересно е, че Павел също доказал своето положение като служител „чрез оръжията на праведността в дясната ръка, а също и в лявата“. По време на война в древността с дясната ръка обикновено размахвали меча, докато с лявата държали щита. При воденето на духовна война срещу лъжеучителите Павел не използувал оръжията на грешната плът — коварство, хитрост, измама. (2 Коринтяни 6:6, 7, NW; 11:12–14; Притчи 3:32) Той използувал праведни ‘оръжия’, тоест средства, за подпомагането на истинското поклонение. Ние трябва да правим същото.
18. Как ще се държим, ако сме божии служители?
18 Ако сме божии служители, ще се държим като Павел и неговите съратници. Ще постъпваме като християни, независимо от това дали сме уважавани, или презирани. Лошите сведения за нас няма да спрат проповедната ни дейност, нито пък ще се възгордеем, ако има благоприятни съобщения за нас. Ще говорим истината и може да получим признание за богоугодните дела. Когато сме в смъртна опасност, нападани от врагове, ще уповаваме на Йехова. И ще приемаме дисциплинирането с благодарност. — 2 Коринтяни 6:8, 9, NW.
19. Как е възможно ‘да донесем богатство на мнозина’?
19 В заключение на обсъждането си относно службата на помирението Павел казал за себе си и за своите съобщници, че са „като скърбящи, но винаги радостни, като бедни, но носещи богатство на мнозина, като нямащи нищо, но въпреки това притежаващи всичко“. (2 Коринтяни 6:10, NW) Макар че тези служители имали причина да скърбят поради своите страдания, те притежавали вътрешна радост. Те били бедни в материално отношение, но ‘донесли богатство на мнозина’ в духовно отношение. Всъщност те ‘притежавали всичко’, защото тяхната вяра им донесла духовно богатство — да, перспективата да бъдат небесни синове на Бога. И те имали богат и щастлив живот като християнски служители. (Деяния 20:35) И ние можем като тях да ‘донесем богатство на мнозина’, като участвуваме в службата на помирението точно сега — в този ден на спасение!
Уповавай на спасението от Йехова
20. (а) Какво било искреното желание на Павел, и защо нямало време за губене? (б) Какво характеризира деня на спасението, в който живеем сега?
20 Когато Павел писал своето второ писмо до Коринтяните през около 55 г. от н.е., на юдейската система на нещата оставали само още 15 години. Апостолът искрено искал юдеите и езичниците да се помирят с Бога чрез Христос. Това бил ден на спасение и нямало време за губене. А ние сме в един съответствуващ завършек на една система на нещата от 1914 г. насам. Целосветската работа по проповядването на Царството, която се извършва сега, бележи това време като ден на спасение.
21. (а) Какъв годишен текст е избран за 1999 г.? (б) Какво трябва да правим в този ден на спасение?
21 Хората от всички народи трябва да чуят за мярката за спасение, която Бог е взел чрез Исус Христос. Няма време за отлагане. Павел писал: „Ето! Сега е денят на спасението.“ Тези думи от 2 Коринтяни 6:2, NW ще бъдат годишния текст на Свидетелите на Йехова за 1999 г. Колко е уместно това, тъй като ние сме изправени пред нещо далеч по–лошо от унищожението на Йерусалим и неговия храм! Съвсем скоро ни очаква краят на цялата тази система на нещата, който ще засегне всеки тук на земята. Днес — а не утре — е времето да се действува. Ако вярваме, че спасението принадлежи на Йехова, ако Го обичаме и ако ценим вечния живот, няма да пренебрегнем целта на божията незаслужена милост. С искрено желание да почитаме Йехова, ние чрез думи и дела ще покажем, че наистина имаме предвид това, когато възкликваме: „Ето! Сега е денят на спасението.“
Как би отговорил?
◻ Защо помирението с Бога е жизненоважно?
◻ Кои са посланиците и пратениците, участвуващи в службата на помирението?
◻ Как можем да препоръчаме себе си като божии служители?
◻ Какво означава за теб годишният текст на Свидетелите на Йехова за 1999 г.?
[Снимки на страница 17]
Дали ти, като Павел, проповядваш пламенно и помагаш на другите да се помирят с Бога?
Съединените щати
Франция
Кот Д’Ивоар
[Снимка на страница 18]
Дали в този ден на спасение си сред множествата, които се помиряват с Йехова Бог?