Гледаш ли на слабостите на другите като Йехова?

1, 2. Защо Павел проявявал съчувствие към слабите?

ВСЕКИ от нас понякога се чувства слаб. Ако се разболеем от грип или страдаме от някаква алергия, може до такава степен да нямаме сили, че да ни е трудно да вършим ежедневните си задължения. Представи си, че се чувстваш слаб не само една или две седмици, а месеци наред. Ако се намираш в подобно положение, вероятно ще си признателен, когато другите проявяват съчувствие към тебе.

² Апостол Павел на моменти изпитвал слабост поради натиска в сбора или извън него. Неведнъж той мислел, че е на ръба на силите си. (2 Кор. 1:8; 7:5) Размишлявайки върху живота си и трудностите, които понасял като верен християнин, Павел признал: „Кой е слаб, и аз да не съм слаб?“ (2 Кор. 11:29) А относно членовете на християнския сбор, сравнени с частите на човешкото тяло, Павел заявил, че онези, които „изглеждат по–слаби, всъщност са необходими“. (1 Кор. 12:22) Какво имал предвид? Защо трябва да гледаме на онези, които изглеждат по–слаби, както Йехова гледа на тях? И каква полза ще извлечем от това?

 3. Какво може да повлияе на възгледа ни за онези в сбора, които се нуждаят от помощ?

³ В днешния свят мнозина се съревновават и силата и младостта са на почит. Хората са готови на всичко, за да получат каквото искат, като често потъпкват чувствата на по–слабите от тях. Макар че не одобряваме подобно поведение, може несъзнателно да развием отрицателен възглед за онези, които често се нуждаят от помощ, дори в сбора. Но можем да развием Божията гледна точка.

4, 5. а) Как сравнението от 1 Коринтяни 12:21–23 ни помага да разберем как Йехова гледа на човешките слабости? б) Каква полза извличаме, като помагаме на слабите?

⁴ За да разберем как Йехова гледа на човешките слабости, нека обърнем внимание на едно сравнение, записано от Павел в първото му писмо до коринтяните. В 12 глава Павел ни напомня, че дори най–непривлекателната или слаба част на човешкото тяло има определена функция. (Прочети 1 Коринтяни 12:12, 18, 21–23.) Някои еволюционисти твърдели, че определени части на тялото не са нужни. Въпреки това изследването на човешката анатомия разкрива, че някои части на тялото, смятани преди за излишни, всъщност имат важна роля.a Например ползата от най–малкия пръст на крака била поставяна под съмнение, но днес се знае, че той оказва влияние върху равновесието на цялото тяло.

⁵ От сравнението на Павел разбираме, че всички членове на християнския сбор са нужни. Сатана отнема достойнството на хората и иска да вярваме, че Йехова не е загрижен за нас. (Йов 4:18, 19) Но Йехова смята всички свои служители за „необходими“, дори онези, които може да изглеждат слаби. Тази мисъл трябва да помага на всеки един от нас да се радва на ролята си в местния сбор и на факта, че е част от международната организация от Божии служители. Например спомни си за случай, когато си хванал под ръка някой възрастен човек, за да му помогнеш да върви. Вероятно е трябвало да забавиш крачка. Но нима така не си бил от полза и не си се почувствал по–добре? Когато помагаме на другите, изпитваме радост и развиваме търпение, любов и зрялост. (Еф. 4:15, 16) Небесният ни Баща знае, че когато ценим събратята си независимо от ограниченията им и не очакваме прекалено много от тях, в сбора ще цари любов.

 6. Как Павел понякога използвал думите „слаб“ и „силен“?

⁶ Интересно е, че в писмото си до коринтяните Павел използвал думата „слаб“, описвайки как невярващите гледали на християните през първи век и начина, по който той гледал на себе си. (1 Кор. 1:26, 27; 2:3) Когато нарекъл някои християни „силни“, Павел не искал те да смятат, че превъзхождат другите. (Рим. 15:1) Вместо това той имал предвид, че християните с повече опит трябва да са търпеливи с онези, които още не са здраво вкоренени в истината.

 7. Какво може да ни възпира да помагаме на онези в нужда?

⁷ Когато помагаме на „бедния“, не само подражаваме на Йехова, но и печелим неговото одобрение. (Пс. 41:1; Еф. 5:1) Но ако имаме отрицателен възглед за онези в нужда, може да се въздържаме да им помогнем. Или в случай че не знаем какво да кажем, може да се почувстваме неудобно и да се отдръпнем от християните, които понасят сериозни трудности. Синтияb, една сестра, чийто съпруг я изоставил, споделя: „Ако братята те избягват или не постъпват така, както очакваш от близки приятели, може да се чувстваш наранен. Когато понасяш изпитания, се нуждаеш от някого до себе си.“ Давид от древността знаел какво е да те избягват. (Пс. 31:12)

 8. Какво ще ни помогне да проявяваме повече съчувствие?

⁸ Вероятно ще проявяваме повече съчувствие, ако помним, че някои от нашите скъпи братя и сестри нямат сили поради тежки обстоятелства — може да страдат от здравословен проблем, да живеят в разделен по вяра дом или да се борят с депресия. Възможно е някой ден да се окажем на тяхно място. Преди да влязат в Обетованата земя, израилтяните, които били бедни и слаби в Египет, получили напомнянето, че не бива да са „коравосърдечни“ към братята си в тежко положение. Йехова очаквал от тях да помагат на бедните. (Втор. 15:7, 11; Лев. 25:35–38)

 9. От какво най–вече се нуждае наш събрат, който се чувства слаб? Дай пример.

⁹ Вместо да бързаме да съдим онези в трудни обстоятелства или да сме подозрителни спрямо тях, трябва да им осигуряваме утеха в духовно отношение. (Йов 33:6, 7; Мат. 7:1) Да дадем пример. Когато в спешното отделение постъпи мотоциклетист, пострадал при катастрофа, опитват ли се лекарите да определят дали той я е предизвикал? Не, те веднага оказват нужната медицинска помощ. По подобен начин, ако наш събрат се чувства слаб поради лични проблеми, най–важно е да му помогнем в духовно отношение. (Прочети 1 Солунци 5:14.)

10. Как някои може да са „богати във вярата“, макар да изглеждат слаби?

¹⁰ Ако отделим време да помислим за обстоятелствата, в които се намира някой наш събрат, може да започнем да гледаме различно на привидната му слабост. Да вземем за пример сестрите, които издържат противопоставяне от семейството си години наред. Някои може да са скромни и да изглеждат слаби, но да проявяват забележителна вяра и вътрешна сила. Когато видиш самотна майка редовно да посещава събранията с децата си, нима не ти правят впечатление вярата и решимостта ѝ? Да не забравяме и младежите, които се придържат към истината въпреки лошото влияние в училище. Като разсъждаваме по този начин, ще забележим, че онези, които изглеждат слаби, може да са също толкова „богати във вярата“, колкото братята и сестрите в по–благоприятни обстоятелства. (Як. 2:5)

11, 12. а) Какво ще ни помогне да променим възгледа си за човешките слабости? б) Какво научаваме от начина, по който Йехова постъпил с Аарон?

¹¹ Може да придобием възгледа на Йехова за човешките слабости, ако изследваме как постъпвал с някои свои служители. (Прочети Псалм 130:3.) Например, представи си, че беше с Моисей, когато Аарон му обяснявал защо е направил златно теле. Как щеше да гледаш на неубедителните му оправдания? (Из. 32:21–24) Какво щеше да си помислиш за Аарон, когато под влиянието на сестра си Мириам говорел против Моисей заради брака му с чужденка? (Чис. 12:1, 2) Как щеше да реагираш, когато Аарон и Моисей не отдали слава на Йехова, след като по чудодеен начин им осигурил вода при Мерива? (Чис. 20:10–13)

¹² При всяка от тези ситуации Йехова можел веднага да накаже Аарон. Но Бог разбирал, че той не е лош човек и че не е извършил грях, заслужаващ смърт. Изглежда Аарон позволил да се отклони от правия път заради обстоятелствата или влиянието на другите. Но той бил готов да признае грешките си и приел поправянето от Бога. (Из. 32:26; Чис. 12:11; 20:23–27) Йехова избрал да се съсредоточи върху вярата и разкаянието на Аарон. Векове по–късно Аарон и потомците му били помнени като боящи се от Бога хора. (Пс. 115:10–12; 135:19, 20)

13. Как да анализираме своя възглед за човешките слабости?

¹³ За да придобием възгледа на Йехова, трябва първо да анализираме своя възглед за онези, които изглеждат слаби. (1 Царе 16:7) Например как реагираме, когато един младеж не избира разумно развлеченията си или постъпва лекомислено? Вместо да сме прекалено критични, защо не помислим как да му помогнем да напредне към зрялост? Когато поемаме инициативата да помагаме на събратята си по този начин, ще израстваме в проявяването на любов и разбиране.

14, 15. а) Как гледал Йехова на временната липса на смелост от страна на Илия? б) Какво научаваме от случилото се с Илия?

¹⁴ Ще бъде от полза също да разгледаме отношенията на Йехова с някои негови служители, които се чувствали потиснати. Илия е един от тях. Макар че безстрашно отправил предизвикателство към 450 пророци на Ваал, Илия избягал, когато разбрал, че царица Йезавел крои планове да го убие. След като извървял около 150 километра до Вирсавее, той отишъл в пустинята. Изтощен от пътуването си под палещото слънце, пророкът седнал под едно дърво и ‘започнал да се моли да умре’. (3 Царе 18:19; 19:1–4)

¹⁵ Как реагирал Йехова, когато погледнал от небето и видял отчаянието на верния си пророк? Дали го отхвърлил, тъй като в момента Илия бил потиснат и му липсвала смелост? Не, Йехова взел предвид ограниченията на Илия и изпратил при него един ангел. Ангелът два пъти подканил Илия да яде, защото го чакал „тежък път“. (Прочети 3 Царе 19:5–8.) Преди да даде напътствия на пророка, Йехова го изслушал и предприел действия да го укрепи.

16, 17. Как можем да подражаваме на загрижеността на Йехова към Илия?

¹⁶ Как да подражаваме на своя любещ Бог? Не бива да бързаме да даваме съвет. (Пр. 18:13) Най–добре е първо да отделим време да изразим съчувствието си към онези, които може да се смятат за „по–малко почтени“ поради обстоятелствата си. (1 Кор. 12:23) Тогава ще знаем от какво наистина се нуждаят и ще можем да осигурим помощ.

¹⁷ Да се върнем на примера на Синтия, чийто съпруг изоставил нея и двете ѝ дъщери. Те били сами. Как откликнали някои Свидетели? Синтия споделя: „След като им разказахме по телефона какво се е случило, след 45 минути вече бяха при нас. Те дойдоха със сълзи на очи. В продължение на два или три дни не ни оставиха да сме сами. Тъй като не искахме да ядем и бяхме много разстроени, те ни поканиха в дома си за известно време.“ Това вероятно ти напомня за думите на Яков: „Ако някой брат или сестра нямат дрехи и им липсва храната, необходима за деня, а някой от вас им каже ‘Вървете си с мир, стоплете се и се нахранете’, но не им даде нужното за тялото, каква ще е ползата от това? Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“ (Як. 2:15–17) Благодарение на навременната подкрепа на местните братя и сестри Синтия и дъщерите ѝ събрали сили да служат като помощни пионери само шест месеца по–късно. (2 Кор. 12:10)

18, 19. а) Как да помогнем на онези, които временно се чувстват слаби? б) Кой извлича полза, когато помагаме на слабите?

¹⁸ Може би знаеш от личен опит, че е нужно време човек да се възстанови от тежка физическа болест. По подобен начин един християнин, който се чувства слаб поради лични проблеми или тежки обстоятелства, може да се нуждае от време, за да възстанови духовните си сили. Вярно е, че той ще трябва да укрепи собствената си вяра посредством лично изучаване, молитва и други християнски дейности. Но дали ние ще бъдем търпеливи, докато възстанови равновесието си? Готови ли сме да проявяваме любов през това време? Ще се стараем ли да помагаме на онези, които временно са обезсърчени, да се чувстват ценени и обичани? (2 Кор. 8:8)

¹⁹ Никога не бива да забравяме, че като подкрепяме своите братя, изпитваме радост, идваща единствено от даването. Също така се научаваме да проявяваме съчувствие и търпение. Освен това целият сбор става по–сърдечен и любещ. Но преди всичко подражаваме на Йехова, който смята всеки от нас за ценен. Наистина, имаме много основания да следваме съвета ‘да помагаме на слабите’. (Деян. 20:35)