Култивирай благоразумие

„Нека вашето благоразумие стане известно на всички хора. Господарят е близо.“ — ФИЛИПЯНИ 4:5, NW.

 1. Защо е предизвикателство човек да бъде благоразумен в днешния свят?

„БЛАГОРАЗУМНИЯТ човек“ — английският журналист сър Алън Патрик Хърбърт го нарекъл митична личност. Наистина, понякога може да изглежда, че в този разкъсван от разпри свят не са останали благоразумни хора. Библията е предсказала, че в тези усилни ‘последни дни’ хората ще бъдат „свирепи“, „буйни“ и „непримирими“ — с други думи, всичко останало, но не и благоразумни. (2 Тимотей 3:1–5) Въпреки това истинските християни високо ценят благоразумието, знаейки, че то е белег на божествена мъдрост. (Яков 3:17, NW) Ние не смятаме, че е невъзможно да бъдеш благоразумен в един неблагоразумен свят. Напротив, ние безусловно приемаме предизвикателството, намиращо се във вдъхновеното напътствие на апостол Павел във Филипяни 4:5, NW: „Нека вашето благоразумие стане известно на всички хора.“

 2. Как думите на апостол Павел във Филипяни 4:5 ни помагат да проверим дали сме благоразумни?

² Забележи как думите на Павел ни помагат да проверим дали сме благоразумни. Въпросът не е толкова в това какви се виждаме ние; въпросът е какви ни виждат другите хора, като какви сме известни. Преводът на Филипс предава този стих така: „Имайте репутация на благоразумни.“ Всеки от нас ще е добре да се запита: ‘Като какъв съм известен? Дали имам репутация на благоразумен, отстъпчив и внимателен? Или съм известен като непреклонен, рязък или упорит?’

 3. (а) Какво означава гръцката дума, преведена като „благоразумен“, и защо това качество е така привлекателно? (б) Как може един християнин да се научи да бъде по–благоразумен?

³ Нашата репутация в това отношение просто ще отразява това до каква степен наподобяваме Исус Христос. (1 Коринтяни 11:1) Когато бил на земята, Исус съвършено отразявал върховния пример за благоразумие на своя Баща. (Йоан 14:9) Всъщност, когато Павел писал за „Христовата кротост и нежност“, гръцката дума, която той използувал за нежност (епиейкѝас), означава също „благоразумие“, или, буквално, „отстъпчивост“. (2 Коринтяни 10:1) The Expositor’s Bible Commentary [„Тълковен коментар върху Библията“] нарича това „една от най–чудесните думи за описание на нечий характер в Н[овия] З[авет]“. Тя описва толкова привлекателно качество, че един изследовател предава тази дума с „мило благоразумие“. Нека тогава да обсъдим три начина, по които Исус, подобно на своя Баща, Йехова, проявил благоразумие. Така може да научим как самите ние да станем по–благоразумни. — 1 Петър 2:21.

‘Готов да прощава’

 4. Как Исус се проявил като ‘готов да прощава’?

⁴ Подобно на своя Баща, Исус проявявал благоразумие, като бил ‘готов да прощава’. (Псалм 86:5) Помисли за онзи случай, когато Петър, който бил близък другар на Исус, се отрекъл от него три пъти през нощта, когато Исус бил арестуван и съден. Самият Исус по–рано бил заявил: „Всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си.“ (Матей 10:33) Дали Исус непреклонно и безмилостно приложил това правило спрямо Петър? Не. След възкресението си, Исус лично посетил Петър, без съмнение за да утеши и вдъхне увереност на този разкайващ се, съкрушен апостол. (Лука 24:34; 1 Коринтяни 15:5) Скоро след това Исус позволил на Петър да поеме голяма отговорност. (Деяния 2:1–41) Ето как това мило благоразумие било проявено по най–добър начин! Не е ли насърчително да знаем, че Йехова е назначил Исус за Съдия над цялото човечество? — Исаия 11:1–4; Йоан 5:22.

 5. (а) Каква репутация трябва да имат старейшините сред овцете? (б) Какви материали може би е добре да прегледат старейшините, преди да се заемат с дисциплинарни случаи, и защо?

⁵ Когато старейшините действуват като съдии в сбора, те се стремят да следват примера за благоразумие, който дал Исус. Те не искат овцете да се страхуват от тях като от някакви наказващи личности. Напротив, те се стараят да наподобяват Исус, така че овцете да се чувствуват в безопасност с тях, като при любещи пастири. Относно дисциплинарните случаи те полагат всички усилия да бъдат благоразумни, готови да прощават. Преди да се заемат с такъв случай, някои старейшини намират за полезно да прегледат статиите „Йехова — непредубеденият ‘Съдия на цялата земя’“ и „Старейшини, съдете праведно“ в броевете на „Стражева кула“ от 1 януари и 1 февруари 1993 г. Това им помага да не забравят обобщението на начина на съдене на Йехова: „Твърдост, където е необходимо, милосърдие, където е възможно.“ Не е грешка да се клони към милост при съденето, когато има разумни основания за това. (Матей 12:7) Но е голяма грешка да бъдеш суров или безмилостен. (Езекиил 34:4) Така че старейшините избягват такава грешка, като активно търсят възможно най–любещия и милостив път в границите на справедливостта. — Сравни Матей 23:23; Яков 2:13.

Гъвкавост в условия на променящи се обстоятелства

 6. Как Исус проявил благоразумие по отношение на езичничката, чиято дъщеря била обладана от демони?

⁶ Подобно на Йехова, Исус показал, че е в състояние бързо да променя курса или да се приспособява към новите обстоятелства, щом се появят такива. Веднъж една езичничка го помолила да излекува дъщеря ѝ, която била силно обладана от демони. Отначало Исус показал по три различни начина, че няма да ѝ помогне — първо, като не ѝ отговорил; второ, като направо казал, че е изпратен не при езичниците, а при юдеите; и трето, като ѝ казал притча, която по мек начин посочвала същото. Но при всичко това жената настоявала, давайки доказателство за необикновена вяра. И при тези изключителни обстоятелства за Исус станало ясно, че моментът не е за налагане на общи правила; моментът изисквал отстъпка, за да се отговори на по–висши принципи.a Затова Исус направил точно това, за което три пъти показал, че няма да го направи. Той излекувал дъщерята на тази жена! — Матей 15:21–28.

 7. По какви начини родителите могат да проявят благоразумие, и защо?

⁷ Дали и ние също така сме известни със своята охота да отстъпим, когато това е уместно? За родителите често е необходимо да проявяват такова благоразумие. Тъй като всяко дете е уникално, методите, които действуват при едно дете, може да са неподходящи за друго. Освен това, когато децата растат, техните нужди се променят. Дали не е необходимо да се промени вечерният час за прибиране у дома? Няма ли да е от полза за семейното изучаване, ако то се провежда малко по–оживено? Когато родителят реагира прекалено рязко на някоя незначителна простъпка, дали той (или тя) се стремят към смиреност и правилно уреждане на проблема? Родители, които правят подобни отстъпки, избягват ненужното дразнене на своите деца и отклоняването им от Йехова. — Ефесяни 6:4.

 8. Как старейшините от сбора биха могли да бъдат начело в приспособяването към нуждите на района?

⁸ Старейшините също имат нужда да се приспособяват при появата на нови обстоятелства, като обаче никога не правят компромис с конкретните закони на Бога. При надзора на проповедната дейност дали си нащрек относно промените в района? Когато начинът на живот на хората в околността се променя, тогава може би трябва да се наблегне повече на вечерното свидетелствуване, на уличното свидетелствуване, или пък на свидетелствуването по телефона. Приспособяването ни по такива начини ни помага да изпълняваме по–резултатно своята проповедна задача. (Матей 28:19, 20; 1 Коринтяни 9:26) Павел в своята служба също се стараел да се приспособи към всички видове хора. Дали и ние правим същото — например като научаваме достатъчно неща за местните религии и култури, за да можем да помагаме на хората? — 1 Коринтяни 9:19–23.

 9. Защо един старейшина не бива да настоява винаги да се справя с проблемите по същия начин, по който е правил това и в миналото?

⁹ Тези последни дни стават все по–усилни, така че пастирите също могат да имат нужда да се приспособяват към объркващата сложност и неприятност на някои от проблемите, с които се сблъсква днес тяхното стадо. (2 Тимотей 3:1) Старейшини, сега не е време за непреклонност! Несъмнено, старейшината няма да настоява да се справя с проблемите така, както е правел в миналото, ако неговите методи са станали неефикасни, или ако „верният и разумен слуга“ е сметнал за уместно да публикува нови материали по подобни въпроси. (Матей 24:45; сравни Еклисиаст 7:10; 1 Коринтяни 7:31.) Един верен старейшина положил искрени усилия да помогне на страдаща от депресия сестра, която много се нуждаела от добър слушател. Но той гледал на нейната депресия като на не особено сериозен проблем, и ѝ предложил прекалено опростени решения. След това Дружество „Стражева кула“ публикувало базирана на Библията информация, която се отнасяла именно до проблема на тази сестра. Старейшината се постарал да говори с нея отново, като този път приложил новите напътствия и проявил съчувствие към нейното страдание. (Сравни 1 Солунци 5:14, 15.) Какъв чудесен пример на благоразумие!

10. (а) Как старейшините трябва да проявяват отстъпчива нагласа един спрямо друг, както и спрямо цялото старейшинско тяло? (б) Как старейшинското тяло трябва да гледа на онези, които се проявяват като неблагоразумни?

¹⁰ За старейшините също е нужно да проявяват отстъпчива нагласа един спрямо друг. Когато старейшинското тяло се събира на заседание, колко важно е нито един старейшина да не доминира над останалите по време на обсъжданията! (Лука 9:48) Председателствуващият особено се нуждае от сдържаност в това отношение. А когато един или двама старейшини не са съгласни с общото мнение на старейшинското тяло, те няма да настояват непременно да стане по тяхному. Напротив, ако не е нарушен някой от библейските принципи, те ще отстъпят, помнейки, че от старейшините се изисква да проявяват благоразумие. (1 Тимотей 3:2, 3, NW) От друга страна, членовете на старейшинското тяло трябва да помнят, че Павел порицал коринтския сбор, задето ‘драговолно търпят неразумните’, които се представяли за „превъзходни апостоли“. (2 Коринтяни 11:5, 19 [„Синодален превод на Библията“, 1993 г.], 20) Така че старейшините ще пожелаят да дадат съвет на събрата си старейшина, който се държи по упорит, неразумен начин, но самите те трябва да са меки и милостиви, когато дават този съвет. — Галатяни 6:1.

Благоразумие при проявата на авторитет

11. Какъв контраст съществувал между начина, по който юдейските религиозни водачи по времето на Исус проявявали авторитета си, и начина, по който го проявявал Исус?

¹¹ Когато Исус бил на земята, неговото благоразумие било ясно видимо в начина, по който проявявал своя даден от Бога авторитет. Колко различен бил той от религиозните водачи на своето време! Да разгледаме един пример. Божият закон повелявал по време на сабат да не се върши никаква работа, дори дърва да не се събират. (Изход 20:10; Числа 15:32–36) Религиозните водачи искали да контролират хората как прилагат този закон. Затова се наели да решат какво точно човек може да вдигне на сабат. Те постановили: нищо по–тежко от две сушени смокини. Те дори издали заповед за забрана да се носят подковани сандали, твърдейки, че вдигането на допълнителната тежест на пироните вече би представлявало работа! Има мнение, че равините добавили общо 39 правила към божия закон за сабат, а после правили безкрайни допълнения към тези правила. Исус, от друга страна, не се стремял да контролира хората, като ги засрамва чрез създаване на безкрайни ограничителни правила, или чрез установяване на строги, непостижими стандарти. — Матей 23:2–4; Йоан 7:47–49.

12. Защо можем да кажем, че Исус не отстъпвал, когато ставало дума за праведните стандарти на Йехова?

¹² Трябва ли в такъв случай да си извадим заключението, че Исус не подкрепял твърдо божиите праведни стандарти? Не, защото той със сигурност ги подкрепял! Но докато фарисеите били заети с усилията си да контролират хората чрез безкрайни правила, Исус се стремял да достигне сърцата на тези хора. Например, той знаел, че не може да става дума за отстъпка относно божи закон като „бягайте от блудодеянието“. (1 Коринтяни 6:18) Затова Исус предупреждавал хората да се пазят от мислите, които биха могли да доведат до неморалност. (Матей 5:28) Подобно учение съдържало много повече мъдрост и проницателност, отколкото просто налагането на сурови, формални правила.

13. (а) Защо старейшините трябва да избягват да създават закостенели закони и правила? (б) Кои са някои от областите, където е важно да се уважи съвестта на отделната личност?

¹³ Отговорните братя днес са също толкова заинтересувани да достигнат сърцата на хората. Затова те избягват да налагат деспотични, закостенели правила, или да превръщат в закон свои собствени възгледи и мнения. (Сравни Даниил 6:7–16.) Отвреме–навреме внимателни забележки относно въпроси като например начина на обличане и външния вид може да са уместни и навременни, но старейшината може да застраши репутацията си на благоразумен мъж, ако постоянно натяква за тези неща, или ако се опитва да налага мнения, които представляват предимно отражение на неговия личен вкус. Да, всички в сбора трябва да избягват опитите за контрол над другите. — Сравни 2 Коринтяни 1:24; Филипяни 2:12.

14. Как Исус показал, че е благоразумен относно онова, което очаквал от другите?

¹⁴ Старейшините може би ще пожелаят да си направят самоанализ и по един друг въпрос: ‘Дали съм благоразумен в онова, което очаквам от другите?’ Исус несъмнено бил. Той последователно показвал на своите последователи, че не очаква от тях нещо повече от искрените им усилия, и че той високо цени тези усилия. Той похвалил бедната вдовица за това, че дала дребните си монети. (Марко 12:42, 43) Той укорил своите ученици, когато те критикували скъпото дарение на Мария, като казал: „Оставете я. . . . Тя извърши това, което можеше.“ (Марко 14:6, 8) Той оставал благоразумен дори когато неговите последователи го разочаровали. Например, макар че настоял пред тримата си най–близки апостоли да останат будни и да бдят заедно с него в нощта на арестуването му, те го разочаровали, като неколкократно заспивали. И все пак той казал съчувствено: „Духът е бодър, а тялото немощно.“ — Марко 14:34–38.

15, 16. (а) Защо старейшините трябва да внимават да не оказват натиск или да не насилват стадото? (б) Как една вярна сестра направила промени относно онова, което очаквала от другите?

¹⁵ Вярно е, че Исус насърчил последователите си да ‘напрягат всички сили’. (Лука 13:24, NW) Но той никога не ги принуждавал да го правят! Той ги окуражавал, давал им пример, водел ги и се стремял да достигне сърцата им. Той разчитал на това, че силата на духа на Йехова ще направи останалото. Старейшините днес по същия начин трябва да насърчават стадото да служи на Йехова всеотдайно, но трябва да избягват да го насилват чрез засрамване или създаване на чувство за виновност, внушавайки на хората, че онова, което правят в момента като служба на Йехова е по някакъв начин недостатъчно или неприемливо. Суровият, изискващ „още, още, още!“ подход може да обезсърчи онези, които правят всичко, каквото могат. Колко жалко би било един старейшина да си създаде репутация на някой, комуто е „трудно да се угоди“ — и колко е далече това от благоразумието! — 1 Петър 2:18, NW.

¹⁶ Всички ние трябва да сме благоразумни в онова, което очакваме от другите! Една сестра, след като тя и съпругът ѝ прекратили мисионерската си работа, за да се грижат за болната ѝ майка, писа следното: „Това време е наистина трудно за нас, вестителите в сборовете. След като бяхме на работа в областта и окръзите, запазени от много подобни затруднения, сега ние внезапно и болезнено си дадохме сметка за това. Преди си казвах, например: ‘Защо тази сестра не предлага литературата, определена за този месец? Не чете ли тя „Нашата служба на Царството“?’ Сега знам защо. За някои хора всичко, което могат да направят, е да отидат изобщо на служба.“ Колко по–добре е да хвалим нашите братя за това, което правят, вместо да ги съдим за това, което не правят!

17. Как Исус ни дал пример относно благоразумието?

¹⁷ Да разгледаме и един последен пример за това как Исус проявява своя авторитет по благоразумен начин. Подобно на Баща си, Исус не пази ревниво своя авторитет. Той също е упълномощаващ господар, който назначава класа на верния роб да се грижи ‘над целия му имот’ тук на земята. (Матей 24:45–47) И той не се плаши от това да се вслушва в идеите на другите. Той често питал своите слушатели: „Какво мислите?“ (Матей 17:25; 18:12; 21:28; 22:42) Така трябва да бъде и днес сред всички последователи на Исус. Никаква степен на авторитет не бива да ги прави неохотни да слушат. Родители, слушайте! Съпрузи, слушайте! Старейшини, слушайте!

18. (а) Как можем да разберем дали имаме репутация на благоразумни? (б) Към какво би било добре всеки от нас да се стреми?

¹⁸ Несъмнено всеки от нас иска да „има репутацията на благоразумен“. (Филипяни 4:5, Phillips [„Филипс“]) Но как да разберем дали имаме такава репутация? Когато Исус искал да узнае какво говорят хората за него, той питал своите доверени съобщници. (Матей 16:13) Защо да не последваме неговия пример? Би могъл да попиташ някого, на чиято откровеност можеш да разчиташ, дали имаш репутация на благоразумен, отстъпчив човек. Ясно е, че всички ние имаме да правим още много, за да наподобяваме съвършения пример за благоразумие, даден от Исус! Особено ако прилагаме определена част от авторитета си спрямо други хора, нека винаги следваме примера на Йехова и Исус, нека винаги го прилагаме по благоразумен начин, винаги да сме готови да простим, да послушаме или да отстъпим, когато е уместно. Наистина, нека всеки един от нас се стреми да „бъде благоразумен“! — Тит 3:2, NW.

[Бележка под линия]

Как би отговорил?

◻ Защо християните трябва да искат да са благоразумни?

◻ Как старейшините могат да наподобяват Исус в готовността си да прощават?

◻ Защо трябва да се стремим да бъдем гъвкави, какъвто бил Исус?

◻ Как можем да показваме благоразумие чрез начина, по който проявяваме авторитет?

◻ Как можем да си направим самоанализ дали наистина сме благоразумни?

[Снимка на страница 15]

Исус с готовност простил на разкайващия се Петър

[Снимка на страница 16]

Когато една жена проявила необикновена вяра, за Исус станало ясно, че моментът не е за налагане на общи правила

[Снимка на страница 18]

Родители, слушайте!

[Снимка на страница 18]

Съпрузи, слушайте!

[Снимка на страница 18]

Старейшини, слушайте!