Казваш ли първо „да“ и после „не“?

Сега си представи друга ситуация: Самотна майка с две деца е поканена на гости от семейна двойка в сбора. Когато майката казва на децата си, лицата им грейват от радост. Те с нетърпение очакват тази вечер. Но ден преди посещението семейството казва на майката, че е възникнало нещо неочаквано и трябва да отменят плановете си. По–късно тя научава защо: след като са се уговорили с нея, съпрузите са били поканени от свои приятели да им гостуват същата вечер и са приели.

Разбира се, като християни, трябва да държим на думата си. Не бива да казваме „първо ‘да’ и после ‘не’“. (2 Кор. 1:18) Но както показват горните примери, има различни ситуации. Понякога изглежда, че нямаме друг избор и трябва да отменим някаква уговорка. Веднъж апостол Павел се оказал в такава ситуация.

През 55 г., докато бил в Ефес по време на третото си мисионерско пътуване, Павел възнамерявал да прекоси Егейско море и да отиде в Коринт, а оттам в Македония. На връщане към Йерусалим планирал да посети коринтяните за втори път, очевидно за да вземе техния подарък за братята в Йерусалим. (1 Кор. 16:3) Това става ясно от 2 Коринтяни 1:15, 16, където четем: „Като бях изпълнен с тази увереност, преди възнамерявах да дойда при вас, за да имате още една възможност за радост, и след като се отбия при вас, да отида в Македония, и после да се върна от Македония отново при вас и да ме изпратите по пътя към Юдея.“

Изглежда в предишно писмо Павел бил уведомил коринтяните за своите намерения. (1 Кор. 5:9) Малко след това обаче, той научил от хората от дома на Хлои, че в сбора има сериозни разпри. (1 Кор. 1:10, 11) Апостолът решил да промени първоначалните си планове и написал писмото, което днес познаваме като 1 Коринтяни. В него любещо осигурил съвети и поправяне. Освен това споменал, че е променил маршрута си и първо ще отиде в Македония, а след това в Коринт.a (1 Кор. 16:5, 6)

Очевидно, когато братята в Коринт получили писмото му, някои от „знаменитите апостоли“ в сбора го обвинили, че е непостоянен и не спазва обещанията си. В своя защита Павел попитал: „Нима проявих лекомислие, като възнамерявах да направя това? И дали намеренията ми са дотолкова подвластни на плътта, че хем казвам ‘да, да’, хем ‘не, не’?“ (2 Кор. 1:17; 11:5)

Може би се питаме: Наистина ли в този случай апостол Павел „проявил лекомислие“? Разбира се, че не! Думата, преведена като „лекомислие“, носи смисъла на непостоянство, сякаш въпросният човек е несериозен и не спазва обещанията си. Реторичният въпрос на Павел „Дали намеренията ми са . . . подвластни на плътта?“, би трябвало да е показал на християните в Коринт, че решението му да промени плановете си не се дължало на непостоянство.

Апостолът отхвърлил обвинението, като писал: „Може да се разчита на Бога, че нашите думи към вас не са първо ‘да’ и после ‘не’.“ (2 Кор. 1:18) Несъмнено, когато променил намеренията си, Павел мислел най–доброто за братята и сестрите си в Коринт. От 2 Коринтяни 1:23 разбираме, че решил да отиде по–късно при тях, защото ги „щадял“. Той им дал възможност да поправят нещата, преди да ги посети лично. Както се надявал, докато бил в Македония, Павел научил от Тит, че писмото му наистина ги е подтикнало към печал и разкаяние и това много го зарадвало. (2 Кор. 6:11; 7:5–7)

Обвинението към Павел, че не спазва обещанията си, може би намеквало, че и проповедната му дейност не е достоверна. Но апостолът напомнил на коринтяните, че им е проповядвал за Исус: „Божият син, Христос Исус, който ние, тоест аз, Силуан и Тимотей, проповядвахме сред вас, не стана ‘да’ и после ‘не’, но казаното ‘да’ чрез него стана ‘да’.“ (2 Кор. 1:19) Нима Исус Христос, който бил пример за Павел, бил неблагонадежден? В никакъв случай! През целия си живот и служба Исус винаги говорел истината. (Йоан 14:6; 18:37) Щом това, което проповядвал Исус, било напълно истинно и надеждно, а Павел проповядвал същото послание, то думите на апостола също били достойни за доверие.

Разбира се, Йехова е „Богът на истината“. (Пс. 31:5) Това личи от следващите думи на Павел: „Колкото и многобройни да са Божиите обещания, те станаха ‘да’ посредством него“, тоест посредством Христос. Безупречната лоялност на Исус, докато бил на земята, премахнала всякакви причини за съмнение относно Божиите обещания. Павел продължил: „Затова чрез него [Исус] казваме ‘амин’, за да отдаваме слава на Бога.“ (2 Кор. 1:20) Исус е гаранцията, или „амин“, че всяко обещание на Йехова Бог, ще се изпълни.

Както Йехова и Исус винаги говорели истината, така и Павел винаги държал на думата си. (2 Кор. 1:19) Той не бил непостоянен и обещанията му не били „подвластни на плътта“. (2 Кор. 1:17) Вместо това Павел живеел „според духа“. (Гал. 5:16) В отношенията си с другите апостолът мислел какво е най–доброто за тях. Неговото „да“ означавало „да“!

Днес хората, които не живеят според библейските принципи, често нарушават обещанията си, ако възникне дори малък проблем или им се удаде възможност да правят нещо по–приятно. В деловите отношения „да“ не винаги означава „да“, даже когато споразумението е потвърдено писмено. Мнозина вече не гледат на брака като на обвързване за цял живот. Главоломно нарастващият брой на разводите показва, че за много хора бракът е маловажен съюз, който лесно може да бъде прекратен. (2 Тим. 3:1, 2)

Как стои въпросът с тебе? Твоето „да“ означава ли „да“? Вярно е, че както разгледахме в началото на статията, може да ти се наложи да отмениш дадена уговорка не поради непостоянство от твоя страна, а поради обстоятелства, върху които нямаш контрол. Но ако дадеш обещание, като християнин трябва да направиш всичко възможно да го спазиш. (Пс. 15:4; Мат. 5:37) Така ще си изградиш репутация на човек, на когото може да се има доверие, който държи на думата си и винаги говори истината. (Еф. 4:15, 25; Як. 5:12) Когато хората разберат, че могат да ти вярват за ежедневни неща, може да са по–склонни да те слушат, когато споделяш с тях добрата новина за Божието Царство. Затова нека се стремим нашето „да“ наистина да означава „да“!