„Когато съм слаб, тогава съм силен“

 1. Какво признал апостол Павел?

АПОСТОЛ Павел не скрил, че понякога се чувствал слаб. Той признал, че тялото му „се изхабява“, че трябва да води борба да постъпва правилно и че Йехова невинаги отговаря на молитвите му така, както се е надявал. (2 Кор. 4:16; 12:7-9; Рим. 7:21-23) Павел също казал, че противниците му го смятат за слабb. Но той не позволил на отрицателния възглед на другите и на собствените си слабости да го накарат да се чувства безполезен. (2 Кор. 10:10-12, 17, 18)

 2. Какъв ценен урок научил Павел според 2 Коринтяни 12:9, 10?

² Павел научил ценен урок — човек може да е силен дори когато се чувства слаб. (Прочети 2 Коринтяни 12:9, 10.) Йехова казал на апостола „Моята сила се проявява напълно, когато си слаб“, тоест Божията сила щяла да допълни липсващата сила на Павел. Първо да видим защо не бива да се разстройваме от обидите на противниците.

 3. Защо можем да намираме удовлетворение в обидите?

³ На никого не му е приятно да го обиждат. Но ако се засягаме твърде силно от оскърбителните думи на враговете ни, може да се обезсърчим. (Пр. 24:10) Как тогава да гледаме на нападките на противниците? Като Павел, който намирал „удовлетворение в ... обидите“. (2 Кор. 12:10) Защо? Защото противопоставянето е признак, че сме истински Христови ученици. (1 Пет. 4:14) Исус казал, че последователите му ще бъдат преследвани. (Йоан 15:18-20) През I в. било така. Привържениците на гръцката култура смятали християните за глупави и слаби хора, а за юдеите те били „неучени и обикновени“, като например апостолите Петър и Йоан. (Деян. 4:13) Християните изглеждали беззащитни — не се ползвали с политическо влияние, нямали военна сила и били отхвърлени от обществото.

 4. Как първите християни реагирали на отрицателното мнение на противниците?

⁴ Дали първите християни позволили на отрицателното мнение на противниците им да ги спре? Не. За Петър и Йоан например било чест да понесат преследване, заради това че следват Исус и известяват ученията му. (Деян. 4:18-21; 5:27-29, 40-42) Смирените християни от I в. нямало от какво да се срамуват. В крайна сметка те допринесли повече за добруването на човечеството от всеки от своите противници. Например книгите, които някои от тях написали под вдъхновение, продължават да осигуряват помощ и надежда на милиони хора. А Царството, за което проповядвали, не само вече съществува, но и скоро ще владее над цялото човечество. (Мат. 24:14) Само за сравнение: великата сила, която преследвала християните, днес е просто част от историята, а тези лоялни ученици са царе в небето. Противниците им са мъртви и дори да бъдат възкресени, ще са поданици на Царството, за което известявали омразните християни. (Откр. 5:10)

 5. Според Йоан 15:19 защо се гледа отвисоко на служителите на Йехова?

⁵ Днес хората понякога гледат отвисоко на нас, като служители на Йехова, и ни се присмиват, смятайки ни за глупави и слаби. Защо? Защото не възприемаме тяхното мислене. Стараем се да сме смирени, кротки и послушни, докато светът се възхищава на гордите, високомерните и непокорните. Освен това не се занимаваме с политика и не сме част от въоръжените сили на нито една страна. Ние не влизаме в калъпа на света, затова той гледа на нас с пренебрежение. (Прочети Йоан 15:19; Рим. 12:2)

 6. Какво постига Йехова със служителите си?

⁶ Без значение какво мисли светът, Йехова постига невероятни неща с нас. Той извършва най-мащабната проповедна кампания в човешката история. Служителите му издават най-превежданите и разпространявани списания в света и чрез Библията помагат на милиони хора да подобрят живота си. Цялата слава за тези забележителни постижения принадлежи на Йехова, който използва за тях една привидно слаба група хора. Но какво да кажем за всеки от нас поотделно? Може ли Йехова да ни помогне да сме силни? Какво да правим, за да получим помощта му? Нека да разгледаме три конкретни неща, които научаваме от примера на апостол Павел.

 7. Коя е една от поуките от примера на Павел?

⁷ Една от поуките, които извличаме от примера на Павел, е следната: Не разчитай на собствените си сили и способности в службата за Йехова. От човешка гледна точка Павел имал основания да е горд и самоуверен. Той израснал в Тарс, процъфтяващата столица на римска провинция и известен просветен център. Павел имал високо образование, като негов учител бил един от най-уважаваните юдеи по онова време на име Гамалиил. (Деян. 5:34; 22:3) Павел също придобил известно влияние в юдейското общество. Той казал: „Напредвах в юдаизма много повече от мнозина мои връстници от моя народ.“ (Гал. 1:13, 14; Деян. 26:4) Но Павел не разчитал на себе си.

 8. Според Филипяни 3:8 как Павел гледал на нещата, от които се отказал, и защо намирал „удовлетворение в слабостите“?

⁸ Павел бил готов да се откаже от нещата, които го правели силен според светските стандарти. Всъщност той започнал да гледа на привидните предимства, които имал, като на „купчина смет“. (Прочети Филипяни 3:8.) Ставайки Христов последовател, Павел си навлякъл трудности. Той си спечелил омразата на собствения си народ. (Деян. 23:12-14) Римляните, неговите съграждани, го биели и го хвърляли в затвора. (Деян. 16:19-24, 37) Освен това познавал до болка ограниченията си. (Рим. 7:21-25) Но вместо да позволи на противниците си или на собствените си грешки да го пречупят, Павел намирал „удовлетворение в слабостите“. Защо? Защото именно когато бил слаб, виждал Божията сила в живота си. (2 Кор. 4:7; 12:10)

 9. Как трябва да гледаме на това, което нямаме?

⁹ Ако искаме да получим сила от Йехова, не бива да си мислим, че физическата сила, образованието, културата или материалното богатство определят стойността ни. Не тези неща ни правят полезни за Йехова. Всъщност в Божия народ няма „мнозина мъдри от човешка гледна точка, нито мнозина силни или с благородно потекло“. Йехова е пожелал да използва „слабите неща на света“. (1 Кор. 1:26, 27) Така че не гледай на това, което нямаш, като на пречка в службата ти за Йехова, а като на възможност силата му да се прояви в живота ти. Например, ако се притесняваш от хората, които се опитват да разколебаят вярата ти, се моли на Йехова да ти даде смелост да я защитиш. (Еф. 6:19, 20) Ако страдаш от хронично заболяване, моли Йехова да ти дава сила да му служиш според възможностите си. Всеки път, когато усетиш помощта му, вярата ти ще расте и ще ставаш по-силен.

10. Защо трябва да изучаваме примера на верни служители на Бога като посочените в Евреи 11:32-34?

¹⁰ Павел старателно изучавал Писанието. Той знаел много факти, но се учел и от преживяванията на хората, за които се говори в него. Когато писал на християните от еврейски произход, той ги подканил да помислят върху примера на редица верни служители на Йехова. (Прочети Евреи 11:32-34.) Да обърнем внимание само на един от тях, цар Давид. Той понасял противопоставяне не само от враговете си, но и от хора, които преди му били приятели. Разглеждайки неговия пример, виждаме защо Павел може да е черпил сили от размисъла за живота му, а също и как да подражаваме на апостола.

11. Защо Давид изглеждал слаб? (Виж илюстрацията на корицата.)

¹¹ Силният воин Голиат сметнал Давид за слаб. Още при вида му той „изпитал презрение към него“. Все пак Голиат бил много по-едър, по-добре въоръжен и по-подготвен за битка. От друга страна, Давид бил просто едно неопитно момче, наглед зле въоръжено. Но той превърнал привидната си слабост в сила. Разчитал на Йехова и победил врага. (1 Царе 17:41-45, 50)

12. С какво друго предизвикателство трябвало да се справя Давид?

¹² Давид трябвало да се справя и с друго предизвикателство, което можело да го накара да се чувства слаб и безпомощен. Той предано служел на назначения от Йехова цар на Израил, Саул. Първоначално царят уважавал Давид. След време обаче от гордост започнал да му завижда. Саул се отнасял зле към него и дори се опитал да го убие. (1 Царе 18:6-9, 29; 19:9-11)

13. Как Давид реагирал на несправедливото отношение на цар Саул?

¹³ Въпреки несправедливото отношение на Саул Давид продължил да проявява уважение към него като назначен от Бога цар. (1 Царе 24:6) Той не винял Йехова за лошите постъпки на Саул. Вместо това разчитал на Йехова за сила да издържи трудното положение. (Пс. 18:1 и надписът)

14. В каква ситуация, подобна на Давидовата, изпаднал Павел?

¹⁴ Апостол Павел изпаднал в подобна ситуация. Враговете му били доста по-силни от него. Много влиятелни водачи го мразели и често заповядвали да бъде бит или го хвърляли в затвора. Като Давид Павел понасял лошо отношение от хора, които трябвало да са му приятели. Дори някои в християнския сбор му се противопоставяли. (2 Кор. 12:11; Флп. 3:18) Но Павел победил всички, които били срещу него. Как? Той продължил да проповядва въпреки противопоставянето, останал лоялен на братята и сестрите си дори когато го разочаровали, и най-вече бил верен на Бога до края на живота си. (2 Тим. 4:8) Павел преодолял всичко това не защото бил силен физически, а защото се осланял на Йехова.

15. Каква е целта ни и как можем да я постигнем?

¹⁵ Понасяш ли обиди или преследване от съученици, колеги или членове на семейството, които не са Свидетели? Случвало ли се е някой в сбора да се отнесе зле към тебе? Ако е така, помни Давид и Павел. Можеш „да побеждаваш злото с добро“. (Рим. 12:21) Целта ти не е да забиеш камък в нечие чело, както направил Давид, а да запечаташ Божието Слово във възприемчивите умове и сърца. Можеш да я постигнеш, като отговаряш на въпросите на хората с помощта на Библията, като се държиш уважително и любезно с тези, които са груби с тебе, и като правиш добро на всички, дори на враговете си. (Мат. 5:44; 1 Пет. 3:15-17)

16-17. Какво никога не забравил Павел?

¹⁶ Преди да стане ученик на Христос, апостол Павел, познат като Савел, бил дързък млад мъж, който преследвал неговите последователи. (Деян. 7:58; 1 Тим. 1:13) Възпрял го самият Исус. Той му проговорил от небето и го поразил със слепота. За да прогледне, Павел трябвало да приеме помощ от същите хора, които преследвал. Той смирено позволил на ученик на име Анания да му върне зрението. (Деян. 9:3-9, 17, 18)

¹⁷ След време Павел станал добре познат член на християнския сбор, но никога не забравил урока, който му дал Исус на пътя за Дамаск. Павел останал смирен и с готовност приемал помощта на братята и сестрите си. Той признал, че те били „укрепваща помощ“ за него. (Кол. 4:10, 11)

18. Защо може да не сме склонни да приемаме помощ от другите?

¹⁸ Какво научаваме от Павел? Когато сме започнали да се събираме с народа на Йехова, може би с готовност сме приемали помощ от другите, защото сме разбирали, че още сме духовни бебета и имаме да учим много. (1 Кор. 3:1, 2) А сега? Ако служим на Йехова от години и сме придобили много опит, може да не сме толкова склонни да приемаме помощ, особено от някого, който е по-нов в истината от нас. Йехова обаче често използва братята и сестрите ни, за да ни укрепва. (Рим. 1:11, 12) Трябва да признаваме този факт, ако искаме да получим сила от него.

19. Защо Павел имал успех?

¹⁹ Павел постигнал забележителни неща, след като станал християнин. Защо? Защото разбрал, че успехът не зависи от физическата сила, образованието, богатството или произхода, а от смирението и упованието в Йехова. Нека всички подражаваме на Павел, 1) като разчитаме на Йехова, 2) като се учим от библейските примери и 3) като приемаме помощ от събратята си. Така, колкото и слаби да се чувстваме, Йехова ще ни направи силни!