Йехова — Бог, който разкрива тайни

„Има Бог на небесата, Който открива тайни.“ — ДАНИИЛ 2:28.

 1, 2. (а) Как Йехова се различава от своя голям противник? (б) Как хората отразяват тази разлика?

ЙЕХОВА, върховният и любещ Бог на вселената, единственият Създател, е Бог на мъдростта и справедливостта. Той няма нужда да крие кой е, да крие своите дела или своите цели. В определеното от него време и когато реши, той се разкрива. В това той се различава от своя противник, Сатан Дявола, който се опитва да скрие истинската си същност и намерения.

² И както Йехова и Сатан са противоположни един на друг, така са противоположни и техните поклонници. Онези, които следват водачеството на Сатан, се характеризират с двойнственост и измама. Те се опитват да се представят в добра светлина, докато вършат делата на тъмнината. На християните в Коринт било казано да не се учудват от този факт. „Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли. И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел [ангел на светлината — NW].“ (2 Коринтяни 11:13, 14) Християните, от друга страна, искат Исус да бъде техен водач. Докато бил на земята, той съвършено отразявал личността на своя Баща, Йехова Бог. (Евреи 1:1–3) Следователно, като следват Христос, християните подражават на Йехова, Бога на истината, откритостта и светлината. Те също няма защо да крият кои са, нито пък своите дела или своите цели. — Ефесяни 4:17–19; 5:1, 2.

 3. Как можем ние да оборим обвинението, че хората, които стават Свидетели на Йехова, са принудени да се присъединят към една „тайна секта“?

³ По време, за което той е преценил, че е най–доброто, Йехова съобщава подробности за своите цели и за бъдещето, които преди не са били известни на хората. В този смисъл той е Бог, който разкрива тайни. И тогава хората, които искат да му служат, са поканени — да, настоятелно подканени — да научат тази разкрита информация. Една проведена през 1994 г. анкета сред повече от 145 000 Свидетели от една европейска страна показа, че всеки един от тях лично е изследвал средно три години ученията на Свидетелите на Йехова, преди да реши да стане Свидетел. Те са направили този избор по своя собствена воля без принуждение. И са продължили да притежават свобода на волята и на действията. Например, поради това, че не са съгласни с високите стандарти относно морала на християните, неколцина впоследствие са решили, че не искат да бъдат повече Свидетели. Интересно е обаче, че през последните пет години голяма част от тези бивши Свидетели предприеха стъпки да възобновят своята принадлежност и дейност като Свидетели.

 4. Какво не трябва да безпокои верните християни, и защо?

⁴ Разбира се, не всички бивши Свидетели стават такива отново и сред тях има и такива, които са заемали отговорни позиции в християнския сбор. Това не трябва да ни учудва, тъй като дори един от най–близките последователи на Исус, апостол Юда, се отказал от него. (Матей 26:14–16, 20–25) Но дали това е причина да се тревожим относно самото християнство? Дали това премахва успеха, с който Свидетелите на Йехова извършват образователната си дейност? Съвсем не, та нали предателската дейност на Юда Искариотски също не възпряла осъществяването на божиите цели.

Всемогъщ, но любещ

 5. Как разбираме, че Йехова и Исус обичат хората, и как те са проявили тази любов?

⁵ Йехова е Бог на любовта. Той е загрижен за хората. (1 Йоан 4:7–11) Независимо от своята възвисена позиция той се радва да прави хората свои приятели. За един от неговите древни служители четем: „‘Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда’, и беше наречен ‘Божи приятел’.“ (Яков 2:23, „Верен“; 2 Летописи 20:7; Исаия 41:8) И както човеците споделят с приятелите си доверени неща, или тайни, така и Йехова споделя със своите приятели. В това отношение Исус подражавал на своя Баща, защото правел учениците си свои приятели и споделял тайни с тях. „Не ви наричам вече слуги — им казал той, — защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко, що съм чул от Отца Си.“ (Йоан 15:15) Доверената информация, или общите „тайни“, които имат Йехова, неговият Син и техните приятели, ги обединяват в една неразкъсваема връзка на любов и преданост. — Колосяни 3:14.

 6. Защо на Йехова не му е необходимо да крие намеренията си?

⁶ Значението на името Йехова — „Той причинява да става“ — показва неговата способност да става каквото му е необходимо, за да постигне целта си. За разлика от хората, Йехова няма нужда да крие намеренията си поради страх, че другите могат да му попречат да ги изпълни. Той просто не може да се провали, затова открито разкрива в своето Слово, Библията, много от онова, което има за цел да направи. Той обещава: „Словото Ми . . . не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми, и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.“ — Исаия 55:11.

 7. (а) Какво предсказал Йехова в Едем, и как Сатан доказал, че Бог казва истината? (б) Как принципът от 2 Коринтяни 13:8 е винаги верен?

⁷ Скоро след бунта в Едем Йехова разкрил в общи линии крайния изход от продължаващия спор между него и неговия противник Сатан. Божието обещано Семе щяло да бъде наранено болезнено, но не и смъртоносно, докато Сатан в крайна сметка щял да бъде смазан окончателно. (Битие 3:15) През 33 г. от н.е. Дяволът наистина наранил Семето, Христос Исус, като причинил смъртта му. По този начин Сатан изпълнил Писанията и едновременно показал, че Йехова е Бог на истината, макар че безусловно намерението му не било такова. Неговата омраза към истината и праведността, както и неговата горда, неразкайваща се нагласа, го накарали да направи точно това, което Бог предсказал, че щял да направи. Да, за всички противници на истината, дори и за самия Сатан, е верен принципът: „Не можем да вършим нищо против истината, а само за истината.“ — 2 Коринтяни 13:8, „Верен“.

 8, 9. (а) Какво знае Сатан, но дали това познание застрашава осъществяването на целите на Йехова? (б) Какво ясно предупреждение пренебрегват противниците на Йехова, и защо?

⁸ Откакто божието Царство беше установено невидимо през 1914 г., се изпълнява Откровение 12:12: „Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.“ Но дали знанието за това, че му остава малко време, накара Сатан да промени пътя си? Това би било все едно Сатан да признае, че Йехова е Бог на истината и че като Върховен владетел само той заслужава поклонение. Но Дяволът не желае да признае поражението си, дори и когато е притиснат от познанието.

⁹ Йехова открито съобщава какво ще се случи, когато Христос дойде да произнесе присъда над Сатановата световна система. (Матей 24:29–31; 25:31–46) В това отношение Неговото Слово заявява за световните владетели: „Когато казват: Мир и безопасност!, тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена.“ (1 Солунци 5:3) Онези, които следват водачеството на Сатан, пренебрегват това ясно предупреждение. Те са заслепени от злите си сърца и това им пречи да се разкаят от злата си линия на поведение и да променят плановете и стратегията си, които целят да осуетят целите на Йехова.

10. (а) До каква степен може би се изпълнява 1 Солунци 5:3, но как трябва да реагират хората на Йехова? (б) Защо хората без вяра може да станат по–дръзки в бъдеще в противопоставянето на божия народ?

¹⁰ Особено от 1986 г. насам, откакто Организацията на обединените нации обяви Международна година на мира, светът е изпълнен с приказки за мир и безопасност. Предприемат се определени стъпки в стремежа да се осигури световният мир, като те се радват на известен успех. Дали това е цялото изпълнение на пророчеството, или можем да очакваме някакво бъдещо смайващо съобщение от такъв характер? Йехова ще изясни въпроса, когато той реши. Междувременно нека ние оставаме духовно будни, ‘като очакваме и не забравяме присъствието на деня на Йехова’. (2 Петър 3:12, NW) Докато времето минава с още разговори за мира и безопасността, някои хора, които знаят за това предупреждение, но предпочитат да го пренебрегнат, може да станат още по–нагли, смятайки, че Йехова няма, или не може, да изпълни думите си. (Сравни Еклисиаст 8:11–13; 2 Петър 3:3, 4.) Но истинските християни знаят, че Йехова ще изпълни целта си!

Правилно уважение спрямо онези, които Йехова използува

11. Какво научили Даниил и Йосиф за Йехова?

¹¹ Когато цар Навуходоносор, владетел на нововавилонското царство, сънувал един обезпокояващ сън, който не можел да си спомни, той потърсил помощ. Неговите свещеници, мъдреци и магьосници не могли нито да му кажат какво е сънувал, нито пък какво означавал този сън. Но божият служител Даниил могъл да направи това, макар че с готовност признал, че разкриването на съня и значението му не било резултат от неговата собствена мъдрост. Даниил казал: „Има Бог на небесата, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносора онова, що има да стане в последните дни.“ (Даниил 2:1–30) Няколко века преди това Йосиф, един друг пророк на Бога, изпитал по подобен начин, че Йехова е Онзи, който открива тайни. — Битие 40:8–22; Амос 3:7, 8.

12, 13. (а) Кой бил най–големият пророк на Бога, и защо отговаряш така? (б) Кои хора днес служат като „настойници на Божиите тайни“, и как трябва да гледаме на тях?

¹² Най–великият пророк на Йехова, който служил на земята, бил Исус. (Деяния 3:19–24) Павел обяснил: „Бог, Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете.“ — Евреи 1:1, 2.

¹³ Йехова говорил на ранните християни посредством своя Син, Исус, който им разкрил божествените тайни. Исус им казал: „На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство.“ (Лука 8:10) По–късно Павел говорел за помазаните християни като за „Христови служители и настойници на Божиите тайни“. (1 Коринтяни 4:1) Днес помазаните християни продължават да служат като такива, като образуват класа на верния и разумен слуга, който чрез своето Ръководно тяло осигурява духовна храна навреме. (Матей 24:45–47) Ако ние високо уважаваме вдъхновените божии пророци от миналите дни, и особено много божия Син, тогава дали не би трябвало също да уважаваме хората, които Йехова използува днес, за да разкрива библейска информация толкова необходима на неговите хора в тези усилни времена? — 2 Тимотей 3:1–5, 13.

Откритост или тайнственост?

14. Кога християните извършват дейността си тайно, и чий пример следват по този начин?

¹⁴ Дали откритостта на Йехова при съобщаването на нещата означава, че християните винаги и при всички обстоятелства трябва да разкриват всичко онова, което знаят? Християните ще следват съвета на Исус към неговите апостоли да бъдат „предпазливи като змии и въпреки това невинни като гълъби“. (Матей 10:16, NW) Ако им се каже, че не може да се покланят на Бога, както налага съвестта им, тогава те ще продължават ‘да се покоряват на Бога’, защото съзнават, че никой човек няма правото да ограничава поклонението на Йехова. (Деяния 5:29) Сам Исус показал, че това е уместно. За него четем: „След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият. А наближаваше юдейският празник шатроразпъване. А Исус им каза [на своите невярващи рождени братя]: . . . Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило. И като им рече това, остана си в Галилея. А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.“ — Йоан 7:1, 2, 6, 8–10.

Да кажем или да не кажем?

15. Как Йосиф показал, че запазването на една тайна понякога е проява на любов?

¹⁵ В някои случаи да се запази нещо в тайна е не само проява на разум, но и на любов. Например, как реагирал Йосиф, приемният баща на Исус, когато научил, че обещаната му годеница Мария е бременна? За това четем: „А мъжът ѝ Йосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно.“ (Матей 1:18, 19) Каква липса на любов би било той да я превърне в зрелище за останалите!

16. Каква отговорност имат старейшините, както и другите членове на сбора, относно поверителните неща?

¹⁶ Доверителни неща, които биха могли да предизвикат срам или мъка, не би трябвало да бъдат разкривани на неупълномощени лица. Християнските старейшини помнят това, когато трябва да дадат индивидуален съвет или да утешат своите събратя християни, или дори да ги дисциплинират за сериозен грях срещу Йехова. Необходимо е тези неща да се направят по християнски начин; разкриването на поверителни подробности пред онези, които не участвуват в случая, не е любещо и необходимо. Безспорно членовете на християнския сбор няма да се опитват да измъкват поверителна информация от старейшините, а ще уважават тяхната отговорност да пазят в тайна доверителните неща. Притчи 25:9 (NW) казва: „Разисквай случая си със своя събрат и не откривай онова, което друг ти е доверил.“

17. Защо християните в повечето случаи запазват поверителните неща в тайна, но защо те не могат да правят това винаги?

¹⁷ Този принцип важи и за семейния кръг или между близки приятели. Запазването на някои въпроси в тайна е изключително необходимо, за да се избегнат недоразумения и напрежение във взаимоотношенията. „Северният вятър ражда сякаш с болки порой; а пък езикът, който издава тайна — разгневено лице.“ (Притчи 25:23, NW) Разбира се, лоялността към Йехова и неговите праведни принципи, както и любовта към онези, които грешат, може понякога да наложи да се кажат на родителите, на християнските старейшини или на други упълномощени лица дори и тайни неща.a Но в повечето случаи християните запазват в тайна личните дела на другите, както пазят и своите собствени тайни.

18. Кои три християнски качества могат да ни помогнат да решим какво трябва да кажем и какво — не?

¹⁸ В заключение може да се каже, че християнинът подражава на Йехова, като пази в тайна определени неща, когато е необходимо, разкривайки ги само когато е уместно. Когато решава какво трябва да каже и какво не трябва да каже, той се ръководи от смирението, вярата и любовта. Смирението не му позволява да преувеличава собствената си значимост, като се опитва да направи впечатление на другите, било като им казва всичко, което знае, или като ги дразни с тайни, които не може да им каже. Вярата в Словото на Йехова и християнският сбор го подбуждат да проповядва осигурената по божествен път библейска информация, като обаче внимава да не каже неща, които биха могли да обидят другите още в началото. Да, любовта го подбужда открито да казва неща, които възхваляват Бога и които хората трябва да знаят, за да получат живот. От друга страна, той пази доверителните лични неща, като съзнава, че в повечето случаи чрез разкриването им ще прояви липса на любов.

19. Какъв начин на действие помага да бъдат идентифицирани истинските християни, и какъв е резултатът от това?

¹⁹ Този уравновесен подход помага да се идентифицират истинските християни. Те не крият личността на Бога зад една маска на безименност или зад една мистериозна, необяснима доктрина за троицата. Непознатите богове са характерни за фалшивата религия, а не за истинската. (Виж Деяния 17:22, 23.) Помазаните Свидетели на Йехова истински ценят привилегията да бъдат „настойници на Божиите тайни“. Като съобщават открито тези тайни на другите, те помагат хората с честни сърца да бъдат привлечени да търсят приятелството на Йехова. — 1 Коринтяни 4:1; 14:22–25; Захария 8:23; Малахия 3:18.

[Бележка под линия]

Как би отговорил?

◻ Защо не е необходимо Йехова да крие намеренията си?

◻ На кого разкрива Йехова своите тайни?

◻ Каква отговорност имат християните относно поверителните въпроси?

◻ Кои три качества ще помогнат на християните да разберат какво трябва да кажат и какво — не?

[Снимки на страници 8, 9]

Йехова разкрива тайни чрез своето Слово