‘Продължавайте да се пренастройвате’

„СИГУРЕН ли сте, че няма да се разминем с целта?“ Пътничката отправи своя въпрос към корабния капитан. Като гледаше как малкият кораб е люшкан и подхвърлян от прословутите вълни на Южния Атлантически океан край Кейп, на нея ѝ се струваше просто чудо те да улучат микроскопичната точица на картата, която беше крайната им цел.

Затова капитанът я покани на мостика и ѝ обясни как работят навигационните уреди на кораба — жирокомпасите, радара, приемниците на спътникови сигнали, дори и най–обикновения секстант. Въпреки че техническите обяснения бяха малко над нейното разбиране, тя все пак схвана основния принцип в навигацията: корекцията на курса. Подпомогнат от навигационното си оборудване, капитанът можал да премахне влиянията на морските течения и вятъра, правейки постоянни поправки. Без тези поправки те щели да се отдалечат на много, много мили от целта си.

Християните са като кораби в океана на човечеството. Нашата цел е да се ‘намерим чисти и непорочни пред [Йехова], и с мир в сърцата’. (2 Петър 3:14) Но както и при корабите, така и при нас съществуват сили — вътрешни и външни,—които се стремят да ни отклонят от курса. Колко уместни са тогава думите на апостол Павел към Коринтяните: „И затова се молим — за вашето усъвършенствуване [пренастройване — НС] . . . Усъвършенствувайте се [продължавайте да се пренастройвате — НС].“ — 2 Коринтяни 13:9, 11.

Какво се включва в пренастройването

Гръцката дума, преведена тук като „пренастройвам“, означава да се „доведе нещо до правилна настройка“. (Виж бележката под линия в Reference Bible [„Библия с препратки“]) В някои библейски текстове тя е употребена, за да опише възстановяването на нещо до правилното му състояние. Например, в Матей 4:21 подобен термин е употребен, за да опише „поправянето“ на рибарските мрежи. (Kingdom Interlinear [„Междуреден превод на Царството“]) Какво тогава значи за християните да бъдат пренастроени?

Нека да помислим за християните в Коринт, на които писал Павел. В предишно писмо до тях Павел посочил множество нередни положения, които съществували в сбора: сектантство, търпимост спрямо сексуална неморалност, съдебни дела между братя, неуважение към Вечерята на Господаря и дори недисциплинирани събрания. (1 Коринтяни 1:10–13; 5:1; 6:1; 11:20, 21; 14:26–33) Следователно Коринтяните имали нужда да „поправят“ ситуацията, тоест, да я доведат „до правилна настройка“ в хармония с божиите принципи.

Второто писмо на Павел до тях показва, че те направили точно това. (2 Коринтяни 7:11) Но Павел знаел, че натискът от страна на света, от страна на Сатан и от страна на техните собствени плътски склонности ще продължават отвреме–навреме да ги отклоняват от курса. Затова той уместно ги посъветвал ‘да прдължават да се пренастройват’.

Необходимостта от пренастройване днес

Свидетелите на Йехова днес също трябва да продължават да се пренастройват. Сатан Дяволът „воюва“ срещу нас, трескаво работещ за нарушаването на нашата лоялност. (Откровение 12:17; Ефесяни 6:12) Ние сме заобиколени също и от световна система на нещата, която действува съгласно „княза на въздушната власт“. Нашите колеги или съученици може би са хора, които ‘живеят в техните плътски страсти, изпълняват волята на плътта’. (Ефесяни 2:2, 3) Ние водим също и постоянна борба със своите наследени грешни склонности. (Римляни 7:18–25) Без непрекъснато пренастройване твърде лесно бихме били отклонени от курса.

Едно преживяване на апостол Петър добре онагледява това. След като правилно идентифицирал Исус като „Христос, син на живия Бог“, Петър бил похвален с думите: „Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец ми, който е на небесата.“ (Матей 16:16, 17) Ясно е, че Петър бил на прав път. Но през времето, за което говорят следващите шест стиха, той трябвало да бъде сериозно смъмрен от Исус! След като научил, че Христос ще трябва „много да пострада и . . . да бъде убит“, Петър възразил пред Исус: „Бог да ти се смили, [Господарю]; това никак няма да стане с тебе.“ Исус незабавно отговорил: „Махни се зад мене, Сатана; ти си ми съблазън; защото не мислиш за божиите неща, а за човешките.“ — Матей 16:21–23.

Петър мислел от гледна точка на плътта. Неговите мисли и нагласа се нуждаели от пренастройване. Нима това не важи и за нас понякога? Не сме ли склонни ние да виждаме нещата от своя собствена гледна точка, вместо от божия? Затова отвреме–навреме имаме нужда да бъдем пренастройвани. Като при кораба в морето, някой път тези корекции могат да бъдат малки, почти незначителни. Но от тях може да зависи дали ще стигнем до целта, или ще пострадаме от духовно корабокрушение. Да, малката корекция сега може да помогне да се избегнат големи (и вероятно болезнени) корекции по–късно.

Божиите стандарти

Ако навигационните уреди на един кораб не са точно сверени, не могат да бъдат направени правилни корекции на курса. По същия начин, ако искаме да държим живота си в правилния курс, ние имаме нужда от точното напътствие на божието Слово, Библията. „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление.“ (2 Тимотей 3:16) Това вдъхновено Слово постановява божиите стандарти за поведение и мислене. Редовното му четене е необходимо за следването на „правите пътеки“. — Псалм 23:3.

Освен това напътствия идват и от класа на „верния и разумен роб“, състоящ се от помазани християни. Те биват подпомагани от духа на Йехова да разбират постепенно волята му. (Матей 24:45–47; Притчи 4:18) Затова, когато някакво напътствие идва от организацията на Йехова, ние можем разумно да му се подчиним, знаейки много добре, че Йехова ще ни води единствено по път, който ще доведе до наше вечно добро. — Исаия 48:17.

Отвреме–навреме обаче ние имаме нужда да ни се помогне лично, за да стоим на правия път. Павел подканвал в Галатяни 6:1: „Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните, поправяйте такъв с кротък дух.“ Старейшините и помощник–служителите са между онези, които са духовно годни за подобно нещо. Често те без заобикалки ще ни посочат някои области, в които ние трябва да извършим корекции.

Изисква се усилие

Не винаги е лесно да се направят необходимите промени в живота ни. Нека отново се спрем на Петър. Роден като юдей, Петър израснал, споделяйки преобладаващото отрицателно отношение към другите раси. Както той казал на езичника Корнилий: „Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение и да дружи с иноплеменник.“ Но след като разбрал, че божията воля е той да сподели християнската истина с този човек и семейството му, Петър направил заключението: „Наистина виждам, че Бог не гледа на лице; но във всеки народ оня, който му се бои и върши правото, угоден му е.“ — Деяния 10:28, 34, 35.

Петър извършил смайваща промяна в мисленето си и нагласата си спрямо другите народи! Но явно имал нужда да продължава да се пренастройва в това отношение, защото години по–късно той се поддал на влиянието на средата и започнал да гледа отвисоко на вярващите от езически произход. Апостол Павел трябвало да го поправи, използувайки най–силни думи, за да му помогне да продължи да пренастройва мисленето си и занапред! — Галатяни 2:11–14.

По същия начин и днес един християнин може би е израснал в среда, която има силни расови предразсъдъци. Приемайки истината, той може с разума си да приема, че Бог не е предубеден, но да продължава да изпитва расови предпочитания. Макар и да не проявява неприязън към хората от друга раса, той може по навик да приема, че те притежават нежелателни качества поради расовата им наследственост. Той може да подлага на изпитание търпението им с вицове или забележки с расова тематика, които непрекъснато насочват вниманието към расите или расовите различия. Той може дори да отхвърли духовни наставления от събрат християнин, който поради образователно или социално неизгодна позиция не умее да се изразява по определен начин. Очевидно ще са нужни истински усилия за такъв човек да пренастрои мисленето си в хармония с мисленето на Йехова!a

Но независимо от това дали проблемът е в расовите предразсъдъци, материализма, светските ангажименти в училище или в работата, или необходимостта да се посещават християнските събрания, ние трябва да откликваме на напътствията, които получаваме чрез Словото на Бога и Неговата организация. Никога не трябва да смятаме, че един валиден библейски съвет не се отнася за нас и да го пренебрегваме. Припомнете си какво казвали неверните израелтяни: „[На Йехова] пътят не е прав.“ Не сме ли ние онези, които трябва да се пренастроят съобразно с пътя на Йехова? — Езекиил 18:25.

Ние се радваме, че Йехова проявява любеща заинтересованост към начина, по който вървим пред него, осигурявайки постоянна корекция за своя народ. Истина е това, което пророкувал Исаия: „И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, когато се отклонявате надясно, и когато се отклонявате наляво, ще казва: ‘Тоя е пътят, ходете по него.’“ Дано ние, от наша страна, бъдем чувствителни спрямо тези любещи напътствия от Йехова и бъдем ‘готови да послушаме’. (Исаия 30:21; Яков 3:17, НС) Да, нека продължаваме да се пренастройваме така, че нашият курс да ни доведе до целта — вечност в благоволението на Бога!

[Бележка под линия]