17. (а) Какво положение се развило в Коринт през първи век, и как Павел посъветвал хората от сбора да разрешат въпроса? (б) Защо подканата на Павел била с практическо значение, и как можем ние да я прилагаме днес? (Виж също блока в дясно.)

¹⁷ За да можем да изследваме себе си в това отношение, нека разгледаме какво станало през около 55 г. от н.е. в Коринт. Там един мъж, който бил изключен от сбора, най–сетне очистил живота си. Какво трябвало да направят братята? Дали трябвало да гледат на неговото разкаяние със скептицизъм и да продължават да го отхвърлят? Точно обратното, Павел подканил Коринтяните: „Вие трябва по–добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб. Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.“ (2 Коринтяни 2:7, 8) Често разкайващите се грешници са особено податливи на чувства на срам и отчаяние. Затова те имат нужда да бъдат уверявани, че са обичани от своите събратя и от Йехова. (Йеремия 31:3; Римляни 1:12) Това е изключително важно. Защо?

¹⁹ И ако сега те изпаднели в другата крайност и откажели да простят на разкайващия се, Сатан щял да ги съблазни в друго отношение. В какво? Той щял да се възползува от това, че те са сурови и немилостиви. Колко сериозна отговорност биха имали пред Йехова старейшините, ако разкайващият се грешник бъде „погълнат от чрезмерна скръб“, или както се казва в Today’s English Version [„Превод на днешен английски“] — „бъде толкова опечален, че се откаже от всичко“! (Сравни Езекиил 34:6; Яков 3:1) С основание, след като предупредил своите последователи относно спъването на „един от тия малките“, Исус казал: „Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му.“a — Лука 17:1–4.