Библейска книга номер 60 — 1 Петър

Писател: Петър

Място на написване: Вавилон

Завършена: ок. 62–64 г.

ПЪРВИТЕ християни известявали надлъж и нашир превъзходните качества на Бога, в резултат на което делото на Царството процъфтявало и се разширявало из Римската империя. Но много от живеещите тогава хора разбирали погрешно действията на тези пламенни проповедници. Например, тъй като тяхната религия водела началото си от Йерусалим и се била зародила в юдейското общество, някои хора ги свързвали с юдейските зилоти, които се борели срещу римското господство и постоянно създавали проблеми на местните управници. Освен това християните се различавали от останалите, защото отказвали да принасят жертви на императора и да участват в езически религиозни празненства. Сред обществото се говорело против тях и те понасяли много страдания заради вярата си. И ето че точно навреме Петър предвидливо написал първото си писмо, в което насърчава християните да бъдат непоколебими и им дава напътствия относно тяхното поведение под управлението на тогавашния император Нерон. Този факт ясно показва, че писмото е боговдъхновено. То дошло в подходящия момент предвид огромното преследване, което започнало почти веднага след това.

² От уводните думи става ясно, че това писмо е написано от Петър. Освен това Ириней, Климент Александрийски, Ориген и Тертулиан цитират писмото, посочвайки Петър като негов писател.a За достоверността на Първото писмо на Петър съществуват убедителни доказателства, точно както и за достоверността на останалите боговдъхновени писма. Евсевий (ок. 260–342 г.) споменава, че старейшините в църквата често използвали това писмо. Следователно по онова време не съществували съмнения относно достоверността му. Игнатий, Ерм и Варнава, които живели в началото на II век, споменават Първото писмо на Петър.b Това писмо е в пълна хармония с останалата част от боговдъхновеното Писание и съдържа въздействащо послание за християните от юдейски произход и за онези, произлизащи от други народи, които били „временни жители, разпръснати из Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния“, различни области на Мала Азия. (1 Пет. 1:1)

³ Кога било написано писмото? Преобладаващият в него тон показва, че християните понасяли трудности, причинявани от хора от други народи или от юдеи, които не били станали християни, но това още не било ожесточеното преследване от страна на император Нерон, започнало през 64 г. Очевидно Петър написал писмото малко преди това, може би в периода между 62 и 64 г. Фактът, че Марко все още бил с Петър, подкрепя това заключение. Докато Павел бил затворник в Рим първия път (ок. 59–61 г.), Марко бил с него, но щял да пътува до Мала Азия. А втория път, когато Павел бил затворник в Рим (ок. 65 г.), Марко щял да отиде отново при него. (1 Пет. 5:13; Кол. 4:10; 2 Тим. 4:11) Явно в промеждутъка той имал възможност да бъде с Петър във Вавилон.

⁴ Къде било написано Първото писмо на Петър? Учените, изследващи Библията, са единодушни относно достоверността и каноничността на писмото, относно името на неговия писател и приблизителната дата на написване. Но мненията им се различават по отношение на мястото на написване. Според собствените му думи Петър написал първото си писмо, докато бил във Вавилон. (1 Пет. 5:13) Но някои учени твърдят, че той написал писмото в Рим, използвайки „Вавилон“ като кодово название за този град. Наличните доказателства обаче не подкрепят това твърдение. В Библията никъде не е посочено, че „Вавилон“ се отнася конкретно за Рим. Петър написал писмото си за онези, които живеели в буквалните области Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния, така че очевидно при споменаването на Вавилон той имал предвид буквалното място, носещо това име. (1:1) Било напълно уместно Петър да бъде във Вавилон. На него му била поверена „добрата новина за ... обрязаните“, а във Вавилон имало голяма юдейска общност. (Гал. 2:7–9) В енциклопедия „Юдаика“ под темата за създаването на вавилонския Талмуд се споменават „видните [юдейски] академии във Вавилон“, съществували през нашата ера.c

⁵ Във вдъхновеното от Бога Слово, включително и в двете писма, които Петър написал, никъде не се споменава, че той бил в Рим. Павел разказва, че бил в Рим, но не споменава, че Петър бил там. Макар че споменава имената на 35 души в своето писмо до Римляните и изпраща поздрави поименно на 26 от тях, защо не споменава името на Петър? Просто защото Петър не бил там! (Рим. 16:3–15) Този „Вавилон“, откъдето Петър написал първото си писмо, очевидно бил буквалният град Вавилон, разположен на брега на река Ефрат в Месопотамия.

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

¹¹ Първото писмо на Петър съдържа полезни напътствия за надзорниците. Въз основа на напътствията на самия Исус, записани в Йоан 21:15–17, и на думите на Павел, записани в Деяния 20:25–35, Петър посочва отново, че задачата на надзорниците е неегоистично, охотно и с усърдие да се грижат като пастири за стадото на Бога. Те правят това в подчинение на „главния пастир“, Исус Христос, и са отговорни пред него за Божиите овце, на които трябва да дават пример и за които трябва да се грижат с голямо смирение. (5:2–4)

¹² В писмото са разгледани и много други аспекти на християнското подчинение и са осигурени ценни напътствия. В 1 Петър 2:13–17 християните са подканени да се подчиняват на онези, които имат власт, например на царя или на различните управници. Но тук става въпрос за относително подчинение заради Господаря, като в същото време християните трябва ‘да се боят от Бога’, защото са негови роби. Домашните работници са подканени да се подчиняват на собствениците си и да понасят търпеливо страданията, които може да изпитват поради ‘стремежа си да имат чиста съвест пред Бога’. Осигурени са и безценни напътствия за съпругите във връзка с подчинението им спрямо техните съпрузи, дори ако са невярващи, проявяващо се чрез тяхното добродетелно и изпълнено с уважение поведение, което е ‘много ценно в очите на Бога’ и може да спечели съпрузите им на страната на истината. За да подчертае колко е важно това подчинение, Петър посочва примера на Сара, която вярно се подчинявала на Авраам. (1 Пет. 2:17–20; 3:1–6; Бит. 18:12) От своя страна съпрузите трябва да проявяват главенството си, като се съобразяват със силните и слабите страни на ‘по–слабия съд’. Продължавайки по темата, Петър пише: „Също така и вие по–млади мъже, подчинявайте се на по–възрастните мъже.“ След това набляга на необходимостта от смирение, християнско качество, за което се говори често в това писмо. (1 Пет. 3:7–9; 5:5–7; 2:21–25)

¹³ По времето, когато огнените пламъци на жестоко преследване и сериозни изпитания започнали да пламтят отново, Петър насърчил християните чрез своите укрепващи думи и неговото писмо продължава да е изключително ценно за всички, които се сблъскват с подобни изпитания днес. Забележи как Петър се позовава на Еврейските писания, цитирайки думите на Йехова: „Трябва да сте свети, защото аз съм свят.“ (1 Пет. 1:16; Лев. 11:44) По–нататък в един откъс, изпълнен с цитати от други части на вдъхновеното Писание, Петър показва как християнският сбор бива изграждан като духовен дом от живи камъни върху основата, която е Христос. Петър обяснява също с каква цел се прави това, като казва: „Вие обаче сте ‘избран род, царско свещенство, свят народ, хора, определени за Божие притежание, за да известявате навред превъзходните качества’ на онзи, който ви извика от тъмнината в своята чудесна светлина.“ (1 Пет. 2:4–10; Иса. 28:16; Пс. 118:22; Иса. 8:14; Из. 19:5, 6; Иса. 43:21; Ос. 1:10; 2:23) Петър посочва, че именно пред това „царско свещенство“, в което е включен всеки член от светия народ на Бога, стои изпълнението на обещанието за Царството, „за нетленно, неопетнено и неунищожимо наследство“, „неувяхващият венец на славата“, „вечната слава“, за която ‘го е призовал Христос’. Онези, за които се отнася това обещание, биват насърчени да продължават да се радват днес, за да могат ‘да се радват и да ликуват и когато се яви неговата слава’. (1 Пет. 1:4; 5:4, 10; 4:13)

[Бележки под линия]