Първите християни и Моисеевият закон

„Законът стана за нас възпитател, за да ни доведе до Христос.“ — ГАЛАТЯНИ 3:24, Ве.

 1, 2. Кои са някои от аспектите на ползата, която израилтяните извлекли от внимателното спазване на Моисеевия закон?

ПРЕЗ 1513 г. пр.н.е. Йехова дал на израилтяните кодекс от закони. Той им казал, че ако се подчиняват на гласа му, ще ги благослови с щастлив, удовлетворяващ живот. — Изход 19:5, 6.

² Кодексът от закони, наричан Моисеев закон или просто „Законът“, бил ‘свят, праведен и добър’. (Римляни 7:12) Той поощрявал такива добродетели като милост, честност, моралност и добросъседство. (Изход 23:4, 5; Левит 19:14; Второзаконие 15:13–15; 22:10, 22) Освен това Законът насърчавал юдеите да се обичат взаимно. (Левит 19:18) Но им било забранено да общуват или да сключват брак с езичници, които не били под Закона. (Второзаконие 7:3, 4) Подобно на стена, която разделяла юдеите и езичниците, Моисеевият закон предпазвал Божия народ да не бъде покварен от езическите обичаи и начин на мислене. — Ефесяни 2:14, 15; Йоан 18:28.

 3. Какво въздействие оказвал Законът, след като никой не бил в състояние да го спазва съвършено?

³ Но дори и най–добросъвестните юдеи не можели да спазват съвършено Божия закон. Дали Йехова очаквал твърде много от тях? Не. Една от причините, поради които бил даден Законът на израилтяните, била „да се изявят престъпленията“. (Галатяни 3:19) Законът помагал на искрените юдеи да осъзнаят, че спешно се нуждаят от Изкупител. Когато този Изкупител дошъл, верните юдеи се зарадвали. Освобождението им от проклятието на греха и смъртта било близо! — Йоан 1:29.

 4. В какъв смисъл Законът бил ‘възпитател, който води до Христос’?

⁴ Моисеевият закон трябвало да бъде временна уредба. Когато писал до събратя християни, апостол Павел го описал като ‘възпитател, който води до Христос’. (Галатяни 3:24, Ве) В древни времена възпитателят придружавал децата до училище и на връщане от него. Обикновено той не бил самият учител, а просто водел децата при учителя. По подобен начин Моисеевият закон бил замислен да доведе боящите се от Бога юдеи до Христос. Исус обещал, че ще бъде с последователите си „през всичките дни до свършека на века [системата на нещата — НС]“. (Матей 28:20) Затова след като бил образуван християнският сбор, „възпитателят“, или Законът, бил изпълнил целта си. (Римляни 10:4; Галатяни 3:25) Но някои християни от юдейски произход не възприели веднага тази жизненоважна истина. Вследствие на това те продължили да спазват някои от изискванията на Моисеевия закон дори след възкресението на Исус. Други обаче променили начина си на мислене. Така те оставили хубав пример за нас днес. Нека да разберем как.

Вълнуващо ново разбиране в християнската доктрина

 5. Какви напътствия получил Петър във видение, и защо бил изумен?

⁵ През 36 г. християнският апостол Петър имал забележително видение. Един глас от небето му наредил да заколи и да яде птици и животни, които били смятани за нечисти според Закона. Петър бил изумен! Той никога не бил ‘ял нещо мръсно и нечисто’. Но гласът му казал: „Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.“ (Деяния 10:9–15) Вместо да се придържа непреклонно към Закона, Петър променил възгледите си. Това му помогнало да придобие удивително разбиране на Божиите цели.

 6, 7. Какво дало възможност на Петър да стигне до заключението, че вече може да проповядва на езичниците, и какви други изводи вероятно направил той?

⁶ Ето какво се случило. В къщата, в която бил отседнал Петър, дошли трима мъже да го помолят да отиде с тях в дома на боящия се от Бога Корнилий, който бил необрязан езичник. Петър ги поканил в къщата и ги нагостил. Тъй като разбрал значението на видението, на следващия ден Петър ги придружил до дома на Корнилий. Там апостолът дал цялостно свидетелство за Исус Христос. Тогава Петър казал: „Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.“ Не само Корнилий, но и неговите роднини и близки приятели проявили вяра в Исус, и ‘Светият Дух слязъл на всички, които слушали словото’. Петър разбрал, че това било дело на Йехова, и ‘заповядал да бъдат кръстени в името на Исус Христос’. — Деяния 10:17–48.

⁷ Какво дало възможност на Петър да стигне до заключението, че езичниците, които не били под властта на Моисеевия закон, можели сега да станат последователи на Исус Христос? Това била духовната проницателност. След като Бог показал, че одобрява необрязаните езичници, като излял духа си върху тях, Петър разбрал, че те можело да бъдат покръстени. В същото време Петър явно съзнавал, че Бог не очаква от християните от езически произход да спазват Моисеевия закон като условие за покръстване. Ако живееше по онова време, щеше ли и ти като Петър да промениш охотно възгледите си?

Някои продължили да следват „възпитателя“

 8. Какъв възглед относно обрязването, който се различавал от този на Петър, бил поддържан от някои християни, живеещи в Йерусалим, и защо?

⁸ След като напуснал дома на Корнилий, Петър отишъл в Йерусалим. Новината, че необрязани езичници били „приели Божието слово“, достигнала до сборовете там и много ученици от юдейски произход били обезпокоени от това. (Деяния 11:1–3) Макар че признавали, че езичници могат да станат последователи на Христос, „поддръжниците на обрязването“ (НС) настоявали тези хора от неюдейските народи да спазват Закона, за да се спасят. От друга страна, в райони с преобладаващо езическо население, където имало малко християни от юдейски произход, обрязването не било спорен въпрос. Тези два възгледа продължили да съществуват около тринайсет години. (1 Коринтяни 1:10) Какво изпитание на лоялността трябва да е било това за първите християни, особено за онези от езически произход, живеещи в райони с преобладаващо юдейско население!

 9. Защо било важно да се разреши спорът относно обрязването?

⁹ Спорът достигнал кулминационната си точка през 49 г., когато някои християни от Йерусалим отишли в Антиохия (Сирия), където проповядвал Павел. Те започнали да поучават, че езичниците, които били станали християни, трябвало да се обрежат според Закона. Възникнало голямо разногласие и спор между тях и Павел и Варнава! Ако въпросът не бъдел изяснен, някои християни, независимо дали от юдейски, или от езически произход, със сигурност щели да се спънат. Затова било уредено Павел и още няколко християни да отидат до Йерусалим и да помолят ръководното тяло да разреши спора окончателно. — Деяния 15:1, 2, 24.

След явно несъгласие — единство!

10. Кои били някои факти, които ръководното тяло разгледало, преди да вземе решение относно положението на езичниците?

¹⁰ На събранието, което било свикано, някои явно привели доказателства в полза на обрязването, докато други представили противоположната гледна точка. Но емоциите не взели надмощие. След дълго разискване апостолите Петър и Павел описали знаменията, които Йехова извършил сред вярващите, които не били обрязани. Те обяснили, че Бог бил излял светия дух върху необрязани езичници. Всъщност те попитали: „Може ли християнският сбор с право да отхвърли онези, които Бог е приел?“ След това ученикът Яков прочел един откъс от Писанията, който помогнал на всички присъстващи да разберат волята на Йехова по въпроса. — Деяния 15:4–17.

11. От какво не било повлияно решението относно обрязването, и какво показва, че Йехова благословил това решение?

¹¹ Цялото внимание било насочено към ръководното тяло. Дали юдейският произход на неговите членове щял да повлияе на решението им в полза на обрязването? Не. Тези верни мъже били решени да следват Писанията и ръководството на Божия свети дух. След като изслушали всички показания, свързани със случая, членовете на ръководното тяло се съгласили единодушно, че не е необходимо християните от езически произход да бъдат обрязвани и да спазват Моисеевия закон. Когато чули за това решение, братята се зарадвали и сборовете започнали ‘да се умножават числено от ден на ден’. Онези християни, които се подчинили на ясните теократични напътствия, били благословени с убедителен, основан на Писанията отговор. (Деяния 15:19–23, 28, 29; 16:1–5) Но един важен въпрос останал неразрешен.

Какво трябвало да правят християните от юдейски произход?

12. Кой въпрос останал неразрешен?

¹² Ръководното тяло ясно посочило, че не е необходимо християните от езически произход да бъдат обрязвани. А какво трябвало да правят християните от юдейски произход? Решението на ръководното тяло не засегнало точно този аспект на въпроса.

13. Защо било погрешно да се твърди, че спазването на Моисеевия закон е необходимо за спасението?

¹³ Някои християни от юдейски произход, които ‘ревностно поддържали Закона’, продължили да обрязват децата си и да спазват определени изисквания на Закона. (Деяния 21:20) Някои дори стигнали дотам да твърдят, че християните от юдейски произход трябва да спазват Закона, за да бъдат спасени. В това отношение те били сериозно заблудени. Например как един християнин би могъл да принесе животинска жертва за прошка на греховете? Жертвата на Христос била обезсмислила подобни приноси. А какво станало с изискването на Закона юдеите да избягват близко общуване с езичниците? Щяло да бъде много трудно за пламенните християнски евангелизатори да спазват подобни изисквания и същевременно да изпълняват задачата да учат езичниците на всички неща, които Исус бил поучавал.a (Матей 28:19, 20; Деяния 1:8; 10:28) Не се знае дали този въпрос бил изяснен на събрание на ръководното тяло. Въпреки това сборовете не били оставени без ръководство.

14. Какво ръководство относно Закона осигурили вдъхновените писма на Павел?

¹⁴ Това ръководство не дошло под формата на писмо от ръководното тяло, а като допълнителни вдъхновени писма, написани от апостолите. Например апостол Павел изпратил убедителни послания на юдеите и езичниците, живеещи в Рим. В писмото си до тях той обяснил, че истинският юдеин „е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух“. (Римляни 2:28, 29) В същото писмо Павел използвал една словесна илюстрация, за да докаже, че християните не са вече под властта на Закона. Той казал, че една жена не може да бъде омъжена за двама мъже едновременно. Но ако съпругът ѝ почине, тя е свободна да се омъжи повторно. След това Павел използвал тази словесна илюстрация, като показал, че помазаните християни не могат да са под властта на Моисеевия закон и в същото време да принадлежат на Христос. Те трябвало да ‘умрат спрямо Закона’, за да бъдат обединени с Христос. — Римляни 7:1–5.

Бавно разбрали мисълта

15, 16. Защо някои християни от юдейски произход не успели да разберат, че не трябва да следват Закона, и какво показва това относно необходимостта да останем духовно будни?

¹⁵ Начинът на разсъждаване на Павел относно Закона бил неопровержим. Но защо някои християни от юдейски произход не успели да разберат, че вече не са под властта на Закона? Една от причините била, че им липсвало духовно прозрение. Например те пренебрегвали приемането на твърда духовна храна. (Евреи 5:11–14) Също така те не присъствали редовно на християнските събрания. (Евреи 10:23–25) Друга причина, поради която някои не успели да разберат тази мисъл, може би била свързана със самата същност на Закона. Той се съсредоточавал върху неща, които можели да бъдат видени, усетени и докоснати, като например храма и свещеничеството. За някой, на когото му липсвала духовност, било по–лесно да приеме Закона, отколкото да възприеме по–дълбоките принципи на християнството, които се съсредоточавали върху невидими неща. — 2 Коринтяни 4:18.

¹⁶ Друга причина, поради която някои, които твърдели, че са християни, били ревностни относно спазването на Закона, била спомената от Павел в писмото му до галатяните. Той обяснява, че тези хора искали другите да гледат на тях като на уважавани членове на основната религия. Вместо да се различават от хората в обществото, те били готови да направят почти всякакъв компромис, за да се слеят с тях. Те се интересували повече от това да придобият одобрението на хората, отколкото одобрението на Бога. — Галатяни 6:12.

17. Кога се изяснил напълно правилният възглед относно спазването на Закона?

¹⁷ Притежаващите прозрение християни, които внимателно изследвали боговдъхновените писания на Павел и на други отговорни мъже, стигнали до точни заключения относно Закона. Но едва през 70 г. правилният възглед относно Моисеевия закон станал напълно ясен на всички християни от юдейски произход. Това се случило, когато Бог позволил да бъдат унищожени Йерусалим, неговият храм и архивите, свързани със свещеничеството. Това направило невъзможно за когото и да било да спазва всички изисквания на Закона.

Поуката за нас днес

18, 19. (а) Каква нагласа трябва да възприемем и каква трябва да избягваме, за да останем духовно здрави? (б) На какво ни учи примерът на Павел относно следването на напътствията, които получаваме от отговорните братя? (Виж блока на 24 страница.)

¹⁸ След като разгледахме тези събития от миналото, може би се питаш: „Ако бях живял по онова време, как щях да откликна, когато волята на Бога беше разкривана постепенно? Дали щях да се придържам непреклонно към традиционните възгледи, или щях да проявя търпение, докато се изясни правилното разбиране? И когато това станеше, дали щях искрено да подкрепя решението?“

¹⁹ Разбира се, не можем да бъдем сигурни в това как бихме реагирали, ако живеехме по онова време. Но можем да се запитаме: „Как откликвам на подобренията в разбирането на Библията, когато биват представяни днес? (Матей 24:45) Дали когато се дават библейски напътствия, се опитвам да ги приложа, като спазвам не само буквата на закона, но и неговия дух? (1 Коринтяни 14:20) Дали търпеливо чакам Йехова, когато не получавам веднага отговор на някои от въпросите си?“ Жизненоважно е да се възползваме от духовната храна, която е на разположение днес, ‘за да не би да се отклоним’. (Евреи 2:1, НС) Когато Йехова осигурява ръководство с помощта на своето Слово, своя дух и своята земна организация, нека да се вслушваме внимателно в това ръководство. Ако правим така, Йехова ще ни благослови с безкраен живот, който ще бъде и щастлив, и удовлетворяващ.

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

• В какво отношение Моисеевият закон бил като ‘възпитател, който води до Христос’?

• Как ще обясниш различията в начина, по който Петър и „поддръжниците на обрязването“ откликнали на промените в разбирането на истината?

• Какво научи за начина, по който Йехова разкрива истината днес?

[Блок/Снимка на страница 24]

Павел смирено посреща едно изпитание

През 56 г., след една успешна мисионерска обиколка, Павел пристигнал в Йерусалим, където го очаквало едно изпитание. Новината, че според Павел Законът бил невалиден, била стигнала до сбора. Старейшините се страхували, че новоповярвалите християни от юдейски произход можели да се спънат от откровеността на Павел по въпроса за Закона и можели да стигнат до заключението, че християните не проявяват уважение към уредбите на Йехова. В сбора имало четирима християни от юдейски произход, които били направили обет, вероятно за назиреи. Те трябвало да ходят до храма, за да изпълняват изискванията на този обет.

Старейшините помолили Павел да придружи четиримата мъже до храма и да се погрижи за разноските им. Павел бил написал вече най–малко две вдъхновени писма, в които казвал, че спазването на Закона не е изискване за спасение. Но той бил загрижен за съвестта на другите. По–рано той бил писал: „На тия, които са под закон, станах като под закон ..., за да придобия тия, които са под закон.“ (1 Коринтяни 9:20–23) Макар че никога не правел компромис с важни библейски принципи, Павел преценил, че може да приеме предложението на старейшините. (Деяния 21:15–26) Не било погрешно да постъпи така. Нямало нищо небиблейско в уредбата за обетите и храмът бил използван за чисто поклонение, а не за идолопоклонство. За да не даде повод за спъване, Павел постъпил така, както го помолили. (1 Коринтяни 8:13) Без съмнение това изисквало доста смирение от страна на Павел — факт, който засилва уважението ни към него.

[Снимка на страница 22, 23]

В продължение на няколко години сред християните съществували различни възгледи относно Моисеевия закон