За да спечелиш наградата, проявявай самоконтрол!
„Всеки човек, който участва в състезание, упражнява самоконтрол във всичко.“ — 1 КОРИНТЯНИ 9:25, НС.
1. Как в съгласие с Ефесяни 4:22–24 милиони хора са приели да вършат волята на Йехова?
АКО си покръстен като Свидетел на Йехова, значи публично си заявил, че си готов да участваш в едно състезание, в което наградата е вечен живот. Ти си се съгласил да вършиш волята на Йехова. Преди да се отдадат на Йехова, много от нас е трябвало да направят значителни промени, така че отдаването ни да бъде основателно и приемливо за Бога. Ние сме последвали съвета на апостол Павел към християните: „Да съблечете, според по–предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, ... и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината.“ (Ефесяни 4:22–24) С други думи, преди да предприемем стъпката да се отдадем на Бога, е трябвало да отхвърлим предишния неприемлив начин на живот.
2, 3. Как в 1 Коринтяни 6:9–12 се показва, че за придобиването на Божието одобрение са нужни два вида промени?
2 Божието Слово съвсем пряко осъжда някои от чертите на старата личност, която бъдещите Свидетели на Йехова трябва да съблекат. Павел изброил някои от тях в писмото си до коринтяните, като казал: „Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.“ След което показал, че християните през първи век били направили необходимите промени в личността си, като добавил: „Такива бяха някои от вас.“ Забележи, че той казал „бяха“, а не „са“. (1 Коринтяни 6:9–11)
3 Павел споменал, че може да са необходими и допълнителни промени, като продължил с думите: „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно.“ (1 Коринтяни 6:12) Затова днес много хора, които искат да бъдат Свидетели на Йехова, разбират, че трябва да кажат „не“ дори на неща, които макар и да не са забранени, не са полезни или нямат особена стойност. Те може да отнемат голяма част от времето им и да отвличат вниманието им от следването на по–важни цели.
4. Относно какво са съгласни с Павел отдадените християни?
4 Отдаването на Бога става доброволно, а не неохотно, сякаш води до огромна жертва. Отдадените християни се съгласяват с Павел, който, след като станал последовател на Христос, казал: „За [Исус] изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия.“ (Филипяни 3:8) Павел с радост казал „не“ на незначителните неща, така че да може да продължава да бъде в съгласие с Бога.
5. В какво състезание участвал успешно Павел, и как ние можем да правим същото?
5 Павел проявявал самоконтрол, като бягал в духовното си състезание, и накрая можел да каже: „Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът [на] правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление.“ (2 Тимотей 4:7, 8) Дали един ден и ние ще бъдем в състояние да кажем същите думи? Това ще бъде възможно, ако с вяра проявяваме самоконтрол, като бягаме в своето християнско състезание чак до края, без да се отказваме.
Самоконтрол, за да вършим добро
6. Какво представлява самоконтролът, и в какви две области трябва да го проявяваме?
6 Еврейската и гръцката дума, превеждани в Библията като „самоконтрол“, буквално означават, че човек упражнява сила или контрол над себе си. Те често предават мисълта да се въздържаш от вършенето на зло. Но е ясно, че е нужен самоконтрол и за да използваме телата си за вършенето на добро. Естествената склонност на хората е да вършат зло, заради което водим двойна битка. (Еклисиаст 7:29; 8:11) Освен че трябва да се въздържаме да вършим зло, ние трябва да се подбуждаме да вършим добро. Всъщност да можем да контролираме тялото си, така че да правим добро, е един от най–добрите начини да избягваме злото.
7. (а) За какво трябва да се молим, както Давид? (б) Върху какво трябва да размишляваме, за да проявяваме по–голям самоконтрол?
7 Ясно е, че самоконтролът е изключително важен, ако искаме да живеем според отдаването си на Бога. Трябва да се молим като Давид: „Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене.“ (Псалм 51:10) Можем да размишляваме за ползата от това да избягваме неща, които са погрешни в морално отношение или са изтощаващи физически. Помисли за евентуалната вреда, ако не избягваме такива неща: сериозни проблеми със здравето, нарушени взаимоотношения и дори преждевременна смърт. От друга страна, помисли за многобройните предимства от това да се държим в пътя на живота, който Йехова определя. Но за да сме реалистични, не бива да забравяме, че сърцето ни е измамливо. (Йеремия 17:9) Трябва да сме решени да устояваме на неговите опити да ни накара да не приемаме на сериозно поддържането на стандартите на Йехова.
8. На какво в действителност ни учи опитът ни? Обясни.
8 Повечето от нас знаят от опит, че неохотната плът често се опитва да потуши пламъка на охотния дух. Да вземем за пример проповядването за Царството. Йехова се радва на готовността на хората да участват в тази даряваща живот дейност. (Псалм 110:3; Матей 24:14) За повечето от нас не беше лесно да се научат да проповядват на други хора. Това изискваше, и може би все още изисква, да контролираме тялото си, да го ‘наказваме’ и ‘да го водим като роб’, вместо да му позволяваме да ни насочва към най–лесния начин на действие. (1 Коринтяни 9:16, 27, НС; 1 Солунци 2:2)
Самоконтрол „във всичко“
9, 10. Какво означава да проявяваме самоконтрол „във всичко“?
9 Библейският съвет да проявяваме „самоконтрол във всичко“ посочва, че се изисква повече от това просто да контролираме емоциите си и да се въздържаме от неморално поведение. Може би смятаме, че сме постигнали самоконтрол в тези области, и ако е така, трябва да се радваме за това. Но какво да кажем за други области на живота, в които нуждата от самоконтрол може да не е толкова явна? Например да предположим, че живеем в сравнително богата страна с висок стандарт. Няма ли да е разумно да се научим да казваме „не“ на ненужните разходи? Родителите постъпват добре, като учат децата си да не купуват всичко, което виждат само защото е на разположение, харесва им или могат да си го позволят. Разбира се, за да бъдат резултатни подобни наставления, родителите трябва да дават подходящ пример. (Лука 10:38–42)
10 Ако се научим да живеем без някои неща, това може да укрепи волята ни. Може да ни помогне да ценим повече материалните си притежания и да проявяваме повече съчувствие към онези, които трябва да живеят без някои неща не по избор, но по принуда. Вярно е, че скромният начин на живот е в противоречие с някои модерни лозунги, като например „Бъди добър със себе си“ или „Ти заслужаваш най–доброто“. Светът на рекламата подкрепя жаждата за незабавно удовлетворяване на желанията, но го прави заради собствената си търговска изгода. Това положение може да пречи на усилията ни да проявяваме самоконтрол. В едно списание от преуспяваща европейска страна се отбелязва: „Ако това да държиш под контрол нежелателните подтици изисква вътрешна борба от страна на онези, които живеят при болезнените обстоятелства на крайна бедност, то колко повече е така за онези, които живеят в заможните страни на днешното богато общество!“
11. Защо е полезно да се научим да живеем с малко неща, но какво ни пречи в това отношение?
11 Ако ни е трудно да правим разлика между това, което искаме, и онова, от което наистина се нуждаем, може да е полезно да предприемем стъпки, за да сме сигурни, че няма да постъпим безотговорно. Например, ако искаме да противодействаме на склонността към неконтролирано харчене на пари, може да решим да не купуваме на кредит или когато пазаруваме, да вземаме само определена сума пари. Спомни си, че Павел казал, че „предаността към Бога заедно с това да се задоволяваш с нещата, които имаш, е средство за голяма печалба“ (НС). Той разсъждавал: „Нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо; а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно.“ (1 Тимотей 6:6–8) Дали ние сме доволни? За да се научим да водим прост живот, без да се натоварваме излишно от задоволяването на собствените ни желания, независимо какви са те, трябва да имаме силна воля и самоконтрол. Това обаче е урок, който си струва да научим.
12, 13. (а) В какво отношение се изисква самоконтрол във връзка с християнските събрания? (б) Кои са някои други области, в които трябва да развиваме самоконтрол?
12 Когато посещаваме християнските събрания и конгреси, също е нужно да проявяваме определен самоконтрол. Например това качество е необходимо, за да не позволяваме на ума си да блуждае по време на програмата. (Притчи 1:5) Изисква се самоконтрол и за да не пречим на другите, като си шушукаме с тези до нас, вместо да обръщаме пълно внимание на докладчика. За да приспособим личната си програма, така че да пристигнем навреме, също е нужен самоконтрол. Освен това може да се налага да проявяваме самоконтрол, за да отделяме време да се подготвяме за събранията, след което да участваме в тях.
13 Проявата на самоконтрол в малките неща укрепва способността ни да проявяваме това качество във връзка с по–големи въпроси. (Лука 16:10) Следователно колко добре е да си налагаме да четем редовно Божието Слово и основаните на Библията издания, като ги изследваме и размишляваме върху наученото! Колко разумно е да се пазим от работа, приятелства, нагласа и навици, които може да са неподходящи, или да си налагаме да казваме „не“ на дейности, които могат да ни отнемат от ценното време за служба на Бога! Несъмнено ако останем заети в службата на Бога, ще имаме добра защита срещу нещата, които могат да ни отдалечат от духовния рай на целосветския сбор на Йехова.
Да станем напълно зрели посредством самоконтрола
14. (а) Как децата трябва да се учат да проявяват самоконтрол? (б) Каква ще е ползата, ако децата се учат отрано на самоконтрол?
14 Едно новородено дете не притежава самоконтрол. В една брошура, издадена от специалисти, които изследват поведението на децата, се обяснява: „Самоконтролът не се появява автоматично или изведнъж. Бебетата и децата се нуждаят от ръководството и подкрепата на родителите си, за да започнат да се учат на самоконтрол. ... Ако родителите ръководят този процес, самоконтролът на децата се увеличава по време на училищните години.“ Едно изследване на четиригодишни деца показа, че онези, които са се научили да проявяват известен самоконтрол, „по принцип стават юноши, които се приспособяват по–добре и са по–харесвани, смели, уверени и надеждни“. Онези, които не са започнали да се учат на това качество, „е по–вероятно да бъдат самотни, лесно да се разстройват и да упорстват. Те се поддават на стрес и бягат от предизвикателствата“. Ясно е, че за да стане зрял възрастен човек, детето трябва да се научи да проявява самоконтрол.
15. Какво показва липсата на самоконтрол, и в какъв контраст е това с казаното в Библията?
15 По подобен начин, ако искаме да станем напълно зрели християни, трябва да се научим да проявяваме самоконтрол. Липсата на това качество показва, че все още сме духовни бебета. Библията ни подканя да ‘станем напълно израснали в способностите на разбирането’. (1 Коринтяни 14:20, НС) Нашата цел е да „достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество [като един напълно зрял човек — НС], в мярката на ръста на Христовата пълнота“. Защо? „За да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости.“ (Ефесяни 4:13, 14) Ясно е, че за нашата духовност е изключително важно да се научим да проявяваме самоконтрол.
Да развиваме самоконтрол
16. Как Йехова осигурява помощ?
16 За да развиваме самоконтрол, ние се нуждаем от Божията помощ и тя е на разположение. Като едно съвършено огледало, Божието Слово ни показва къде трябва да направим промени в личността си и ни съветва как да постигнем това. (Яков 1:22–25) На разположение са и нашите събратя, които също са готови да ни помогнат. Християнските старейшини проявяват разбиране, като оказват лична помощ. Самият Йехова дава изобилно от своя свети дух, ако го молим за него. (Лука 11:13; Римляни 8:26) Затова нека с радост използваме тези уредби. Предложенията на 21 страница могат да ни бъдат от помощ.
17. Какво насърчение се съдържа в Притчи 24:16?
17 Колко утешаващо е да знаем, че Йехова цени нашите усилия, когато се опитваме да му угодим! Това трябва да ни подтиква да продължаваме да се стремим към повече самоконтрол. Независимо колко често претърпяваме неуспех в това отношение, не бива да преставаме да полагаме усилия. „Праведният ако седем пъти пада, пак става.“ (Притчи 24:16) Всеки път, когато постигаме някаква победа, имаме основание да се радваме за себе си. Можем да сме сигурни, че и Йехова се радва с нас. Един Свидетел казва, че преди да отдаде живота си на Йехова, всеки път, когато успявал да се въздържи и да не пуши цяла седмица, се възнаграждавал, като си купувал нещо полезно с парите, които самоконтролът му бил помогнал да спести.
18. (а) Какво обхваща нашата борба за проявяване на самоконтрол? (б) Какво уверение дава Йехова?
18 Преди всичко трябва да помним, че самоконтролът обхваща ума и чувствата. Това се вижда от думите на Исус: „Всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.“ (Матей 5:28; Яков 1:14, 15) Този, който се е научил да контролира ума и чувствата си, ще може по–лесно да контролира цялото си тяло. Нека тогава да укрепим своята решимост да избягваме не само вършенето на зло, но дори и размисъла за него. Ако се появят погрешни мисли, трябва да ги отхвърлим веднага. Можем да бягаме от изкушението, като молитвено държим погледа си съсредоточен върху Исус. (1 Тимотей 6:11; 2 Тимотей 2:22; Евреи 4:15, 16) Като полагаме всички сили за това, ще следваме съвета в Псалм 54:23, СИ [Пс 55:22]: „Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати.“
Спомняш ли си?
• В кои две области трябва да проявяваме самоконтрол?
• Какво означава да проявяваш „самоконтрол във всичко“?
• Какви практични предложения относно развиването на самоконтрол ти направиха впечатление по време на това изучаване?
• Къде започва самоконтролът?
[Блок/Снимки на страница 21]
Как да засилиш своя самоконтрол
• Развивай го дори в малките неща
• Размишлявай върху сегашните и бъдещите предимства от него
• Замести нещата, които Бог забранява, с неща, към които ни насърчава
• Веднага отхвърляй неправилните мисли
• Пълни ума си с духовно укрепващи мисли
• Приеми помощта, която могат да ти дадат зрелите християни
• Избягвай подтикващите към компромис ситуации
• Моли се за Божията помощ в моменти на изкушение
[Снимки на страница 18, 19]
Самоконтролът ни подтиква да вършим добро