Библейска книга номер 49 — Ефесяни

Писател: Павел

Място на написване: Рим

Завършена: ок. 60–61 г.

ПРЕДСТАВИ си, че се намираш в затвора заради пламенната си служба като християнски мисионер. Сега вече не можеш да пътуваш, за да посещаваш сборовете и да ги укрепваш. Какво ще направиш? Дали не би могъл да пишеш писма на онези, които са станали християни вследствие на твоята проповедна дейност? Несъмнено те се чудят как си и се нуждаят от насърчение. Затова започваш да им пишеш. Точно това направил и апостол Павел първия път, когато бил затворник в Рим през около 59–61 г. Той се бил обърнал към императора и макар че срещу него течал съдебен процес и бил под стража, Павел имал известна свобода. Той написал от Рим писмото си до ефесяните, вероятно през 60 или 61 г., и го изпратил по Тихик, който пътувал заедно с Онисим. (Еф. 6:21; Кол. 4:7–9)

² Още с първата дума Павел показва, че именно той е написал писмото, и четири пъти споменава по пряк или косвен начин, че е „затворник във връзка с Господаря“. (Еф. 1:1; 3:1, 13; 4:1; 6:20) Опитите да се оспори твърдението, че Павел е написал това писмо, са се оказали безуспешни. В сбирката папируси „Честър Бийти № 2“ (P⁴⁶), за която се смята, че е от около 200 г., са включени 86 страници от един кодекс, съдържащ писмата на Павел. Сред тях е Писмото до ефесяните, което показва, че по онова време то било смятано за едно от неговите писма.

³ Ранните църковни писатели потвърждават, че Павел написал това писмо и че то е отправено до ефесяните. Например Ириней, живял през втори век, цитирал по следния начин стиха от Ефесяни 5:30: „Както блаженият Павел казва в писмото си до ефесяните, ние сме части на неговото тяло.“ Климент Александрийски, живял по същото време, цитирал стиха от Ефесяни 5:21 така: „За което в писмото си до ефесяните той също пише, Подчинявайте се един на друг в страх от Бога.“ В началото на трети век Ориген цитирал стиха от Ефесяни 1:4 по следния начин: „Но и апостолът в писмото до ефесяните използва същия език, като казва, Който ни избра преди основаването на света.“a Евсевий (ок. 260–342 г.), друг уважаван източник на информация относно историята на ранното християнство, включил книгата Ефесяни в библейския канон и повечето от останалите ранни църковни писатели също споменават Ефесяни като част от боговдъхновеното Свето писание.b

⁴ В папирусите „Честър Бийти“, Ватиканския ръкопис № 1209 и Синайския ръкопис думите „в Ефес“ от 1 глава, 1 стих липсват, като така не става ясно за кого е предназначено писмото. Този факт, както и това, че не са включени поздрави до отделни личности в Ефес (макар че Павел се трудил там в продължение на три години), е навел някои изследователи на мисълта, че писмото може да е било предназначено за друг сбор или да е било за сборовете в Мала Азия, сред които бил и сборът в Ефес. Но в повечето други ръкописи се съдържат думите „в Ефес“ и както отбелязахме по–горе, ранните църковни писатели приемали, че това писмо е написано за ефесяните.

⁵ Ако знаем повече за историческия фон на написването на писмото, ще ни бъде по–лесно да разберем целта му. През първи век град Ефес бил известен с широко разпространените в него спиритизъм, магии и астрология, както и с поклонението към богинята на плодородието Артемида.c Около статуята на тази богиня бил издигнат величествен храм, смятан за едно от седемте чудеса на древния свят. Според археологическите разкопки, направени през деветнайсети век на мястото на този храм, той бил построен на издигната основа с широчина 73 метра и дължина 127 метра. Широчината на самия храм била 50 метра, а дължината му — 105 метра. В него имало сто мраморни колони, височината на всяка от които била 17 метра. Покривът на храма бил покрит с огромни бели мраморни плочи. Твърди се, че между мраморните блокове вместо хоросан било използвано злато. Храмът привличал посетители от цял свят и хиляди се стичали в града по време на празниците. Майсторите на сребърни изделия в Ефес развивали печеливша търговия с малки сребърни светилища на Артемида, които продавали на посетителите като сувенири.

⁶ По време на второто си мисионерско пътуване Павел бил за кратко време в Ефес, за да проповядва, след което оставил на Акила и Прискила да продължат делото в този град. (Деян. 18:18–21) Той отново отишъл в Ефес по време на третото си мисионерско пътуване и останал там около три години, като проповядвал и учел мнозина за „Пътя“. (Деян. 19:8–10; 20:31) Павел работил усърдно, докато бил в Ефес. В книгата си „Всекидневният живот в библейски времена“ А. Байли писал: „Обикновено Павел работел, като практикувал занаята си от изгрев слънце до 11 часа сутринта (Деяния 20:34, 35), когато Тиран свършвал да преподава. След това от 11 до [16] часа проповядвал в залата, разговарял със съобщниците си ... и посещавал хората от къща на къща от [16] часа до късно вечерта. (Деяния 20:20, 21, 31) Интересно кога намирал време да яде и да спи.“ (1943 г., 308 страница)

⁷ При своето пламенно проповядване Павел показал, че е погрешно хората да използват изображения в поклонението си. Това разгневило онези, които ги правели и продавали, като например майстора на сребърни изделия Димитрий, и в резултат на надигналото се срещу него вълнение, в крайна сметка Павел бил принуден да напусне града. (Деян. 19:23–20:1)

⁸ Докато бил в затвора, Павел размишлявал за проблемите, с които се сблъсквали християните в Ефес, град, в който навсякъде имало хора, участващи в езическо поклонение, и където се издигал внушителният храм на Артемида. Помазаните християни в този сбор несъмнено имали нужда да чуят подходящото сравнение, което Павел им написал, а именно, че са „свят храм“, в който Йехова обитава чрез духа си. (Еф. 2:21) Несъмнено за тях било много въздействащо и утешително това, че им била разкрита „свещената тайна“ относно уредбата на Бога за управление на нещата (начинът, по който ръководи дома си), чрез която той ще възстанови мира и единството посредством Исус Христос. (1:9, 10) Павел наблегнал на единството, което съществувало между юдеите и хората от други народи чрез Христос. Той насърчил християните да бъдат обединени. Така разбираме по–добре целта и стойността на тази книга и се убеждаваме, че е вдъхновена от Бога.

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

¹⁶ В Писмото до ефесяните се обсъжда почти всеки аспект от живота на един християнин. Предвид нарастването на обезпокояващите проблеми и престъпността в днешния свят, разумните и практични съвети на Павел са от голяма полза за всички, които искат да водят богоугоден живот. Как трябва децата да се отнасят към родителите си и родителите към децата си? Какви са отговорностите на един съпруг спрямо неговата съпруга и отговорностите на една съпруга спрямо нейния съпруг? Какво трябва да правят всички в сбора, за да поддържат единството, любовта и християнската си чистота всред един порочен свят? Съветите на Павел дават отговор на всички тези въпроси, като апостолът също показва какво означава да се облече новата християнска личност. Като изследва книгата Ефесяни, всеки може да получи прекрасно разбиране за това каква личност трябва да развива, за да бъде угоден на Бога, както и че тази личност бива „създадена според волята на Бога в истинска праведност и лоялност“. (4:24–32; 6:1–4; 5:3–5, 15–20, 22–33)

¹⁷ В Писмото до ефесяните е показано също каква е целта на назначенията в сбора, а именно „да бъдат поправяни светите личности, за работата по служенето, за изграждането на Христовото тяло“, в стремеж към зрялост. Като сътрудничат напълно с тези уредби в сбора, християните израстват чрез любов „във всички неща в него, който е главата, в Христос“. (4:12, 15)

¹⁸ Писмото до ефесяните допринесло много за по–доброто разбиране на християните в Ефес относно „свещената тайна на Христос“. Чрез него станало ясно, че наред с вярващите юдеи, и „хора от другите народи“ били призовани да бъдат „сънаследници и части на същото тяло ... съпричастни в обещанието ..., обединени с Христос Исус чрез добрата новина“. Стената, която разделяла хората от другите народи от юдеите, тоест „Законът със заповедите“, била премахната и чрез кръвта на Христос всички били съграждани на светите личности и част от дома на Бога. Те били изграждани в единство с Христос Исус в място, което Бог да обитава чрез духа си — „свят храм за Йехова“, и това било в ярък контраст с храма на езическата богиня Артемида. (3:4, 6; 2:15, 21)

¹⁹ Във връзка със „свещената тайна“ Павел говори и за „една уредба за управление на нещата ... [с цел да се] събере отново всичко заедно при Христос — онова, което е на небесата [онези, които са избрани да бъдат в небесното Царство], и онова, което е на земята [онези, които ще живеят на земята като поданици на Царството]“. Така била подчертана великата цел на Бога да възстанови мира и единството. Във връзка с това Павел се молел за ефесяните, на които очите на сърцата им били просветени, напълно да разберат надеждата, към която Бог ги бил призовал, и да видят „какво е славното богатство, което той пази като наследство за светите личности“. Тези думи несъмнено ги насърчили много по отношение на тяхната надежда. Боговдъхновеното писмо до ефесяните продължава да укрепва християните днес, така че да бъдат ‘изпълнени с всички качества, идващи от Бога, в тяхната пълнота’. (1:9–11, 18; 3:19)

[Бележки под линия]