„Обхождайте се като чеда на светлината“
„Да се облечете в новия човек, създаден по образа [волята — NW] на Бога в правда и светост на истината.“ — ЕФЕСЯНИ 4:24.
1. С какво са благословени поклонниците на Йехова? Защо?
ЙЕХОВА БОГ е „Отец на [небесните] светлини“ и „в него няма никаква тъмнина“. (Яков 1:17; 1 Йоан 1:5) Неговият Син, Исус Христос, казал за себе си: „Аз съм светлината на света; който ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.“ (Йоан 8:12) Следователно истинските поклонници на Йехова, последователите на неговия Син, са благословени с просветление — умствено, морално и духовно — и ‘блестят като светила на света’. — Филипяни 2:15.
2. Какъв контраст между божия народ и света бил предсказан?
2 Още много отдавна пророк Исаия бил вдъхновен да предскаже следния контраст: „Ето! Тъмнина ще покрие земята, и мрак — племената; а над тебе ще осияе [Йехова — NW], и славата му ще ти се яви.“ Всъщност, за цялото човечество, отчуждено от Бога, се казва, че е под властта и влиянието на „всесветските управители на тая тъмнота“. — Исаия 60:2; Ефесяни 6:12, „Български превод на Библията“, 1924 г.
3. Поради какви причини сме дълбоко заинтересувани от навременния съвет на Павел?
3 Апостол Павел бил много загрижен за това неговите събратя християни да не попаднат в плена на тази тъмнина. Той ги подканил ‘да не се обхождат вече, както се обхождат и езичниците’, а да ‘се обхождат като чеда на светлината’. (Ефесяни 4:17; 5:8) Той обяснил също как те могат да успеят в това. Днес тъмнината и мракът, които покриват племената, са станали още по–плътни. Светът е затънал още по–дълбоко в блатото на моралния и духовен крах. Поклонниците на Йехова трябва да водят една все по–трудна битка. Затова ние сме дълбоко заинтересувани от онова, което имал да каже Павел.
Познайте Христос
4. Какво имал предвид Павел, когато казал: „Вие не сте така познали Христа“?
4 След като описва безполезните стремежи и нечистотата на света, апостол Павел насочва пак вниманието си към своите събратя християни в Ефес. (Моля, прочети Ефесяни 4:20, 21.) Павел прекарал около три години на проповядване и поучаване в този град, и трябва да е познавал лично много хора от сбора. (Деяния 20:31–35) Затова когато казва: „Но вие не сте така познали Христа“, той изразява своето лично знание, че ефеските християни не били учени на някакви толерантни, разводнени варианти на истината, които извиняват видовете грешно поведение, описани от него в стихове 17–19. Той знаел, че те са правилно и точно поучавани на истинския християнски начин на живот, онагледен с примера на Исус Христос. Поради тази причина те не ходели вече в тъмнина като езичниците, но били чеда на светлината.
5. Каква е разликата между това да бъдем в истината само повърхностно и да имаме истината в себе си?
5 Колко е важно тогава ‘да познаем Христос’ по правилен начин! Но дали има погрешни начини за познаване на Христос? Да. Преди това, в Ефесяни 4:14, Павел предупреждава братята: „Да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости.“ Явно там е имало някои, които са били познали Христос, но все още са ходели в пътищата на света и дори са се опитвали да убедят другите да правят същото. Дали това ни показва опасността просто да бъдем в истината, както казват някои, за разлика от това истината да бъде в нас? В дните на Павел онези, които имали само повърхностно разбиране, лесно и бързо бивали повличани от другите; същото става и днес. За да попречи на това, Павел продължава с думите, че Ефесяните имат нужда да ‘чуят Христос и да бъдат научени от него’. — Ефесяни 4:21.
6. Как можем да познаем, да чуем и да бъдем научени от Христос днес?
6 Изразите „да познаят“, „да чуят“ и „да бъдат научени“, използувани от Павел, говорят за процес на учене и обучение, както в училище. Разбира се, днес ние не можем да чуем, да научим или да бъдем учени директно от Исус. Но той провежда целосветска библейска образователна кампания чрез своя „верен и разумен слуга“. (Матей 24:45–47; 28:19, 20) Ние можем ‘да познаем’ Христос правилно и точно, ако редовно приемаме навременната духовна храна, осигурена от класа на роба, ако я изучаваме усърдно — било лично, било в сбора, ако размишляваме върху нея и прилагаме на практика онова, което научаваме. Нека бъдем уверени, че най–пълно прилагаме осигурени мерки, за да можем да кажем искрено, че ‘сме го чули и сме били научени от него’.
7. Какво значение може да се види в Павловите думи, че „истината е в Исус“?
7 Интересно е, че в Ефесяни 4:21, след като подчертава значението на процеса на учене, Павел добавя: „Както е истината в Исуса.“ Някои изследователи на Библията обръщат внимание на факта, че Павел рядко използува личното име на Исус самостоятелно в своите писания. И наистина, това е единствената такава употреба в писмото до Ефесяните. Дали това има някакво по–особено значение? Може би Павел насочва вниманието към примера, даден от Исус като човек? Припомнете си как веднъж Исус казал за себе си: „Аз съм пътят, и истината, и животът.“ (Йоан 14:6; Колосяни 2:3) Исус казал: „Аз съм . . . истината“, защото той не само я говорел и поучавал, но и защото я живял и олицетворявал. Да, истинското християнство не е просто идея, а начин на живот. Да ‘познаеш Христос’ включва и това да научиш как да му подражаваш в живеенето на истината. Дали моделираш своя живот според Исус? Дали ежедневно следваш стъпките му отблизо? Само по този начин ние можем да продължаваме да се обхождаме като чеда на светлината.
‘Съблечете стария човек’
8. Какво онагледяване използувал Павел в Ефесяни 4:22, 24, и защо е уместно то?
8 За да покаже как ние можем успешно да ‘познаем Христос’ и да се обхождаме като чеда на светлината, Павел продължава в Ефесяни 4:22–24 с това, че има три различни стъпки, които ние трябва да следваме: Първата от тях е: ‘Да съблечете стария човек, който е според по–предишното ви поведение и който тлее по измамителните страсти.’ (Ефесяни 4:22) Изразите „събличам“ („махам“ — Kingdom Interlinear [„Подреден превод на Царството“]) и „обличам“ (стих 24) извикват представата за събличане и обличане на дреха. Това е метафора, която Павел използува доста често, и тя е много въздействуваща. (Римляни 13:12, 14; Ефесяни 6:11–17; Колосяни 3:8–12; 1 Солунци 5:8) Когато дрехата ни се замърси или изцапа с нещо, да речем по време на ядене, ние я сменяме при първата възможност. Нима не бива да проявяваме същата загриженост спрямо каквото и да е замърсяване на духовното ни състояние?
9. По какъв начин човек съблича старата личност?
9 Но как човек съблича старата си личност? В езика на оригинала глаголът „събличам“ е в т.нар. време аорист. То изразява действие, което се предприема еднократно или веднъж завинаги. Това ни показва, че „старата личност“ („стария човек“ — Kingdom Interlinear [„Подреден превод на Царството“]), заедно с нашето „по–предишно поведение“, трябва да бъде премахната с едно окончателно и решително действие, изцяло и докрай. Това не е нещо, за което можем без последствия да премисляме, или дори да се колебаем. Защо?
10. Защо човек трябва да бъде категоричен и решителен при събличането на старата личност?
10 Изразът „тлее“ показва, че „старият човек“ се намира в непрекъснат и напредващ процес на морален упадък, влошаващ се все повече и повече. В действителност, поради отказа от духовно просветляване, цялото човечество се намира на водеща надолу спирала. Това е резултатът от „измамителните страсти“, казал Павел. Плътските желания са измамни, защото могат да изглеждат безобидни, но в крайна сметка са гибелни. (Евреи 3:13) Ако не бъдат поставени под контрол, ще доведат до оскверняване и смърт. (Римляни 6:21; 8:13) Затова старият човек трябва да бъде махнат, съблечен решително и изцяло, както събличаме една стара, измърсена дреха.
Нов „дух на ума“
11. Къде трябва да започне духовното обновление?
11 Човек, който става от кална локва, трябва не само да съблече мръсните си дрехи, но и да се измие добре, преди да си облече нещо ново и чисто. Точно това посочва Павел като втора стъпка към духовно просветляване: „Трябва да се обновите в силата, подбуждаща ума ви.“ (Ефесяни 4:23, NW) Както Павел посочил по–рано, в стихове 17 и 18, езичниците се обхождат „по своя суетен ум“ и са „помрачени в разума“. Логично е тогава обновлението да трябва да започне от ума, центъра на възприятията и разбирането. Как може да бъде направено това? Павел обяснил, че това става чрез обновяването на силата, която задвижва ума ни. Каква е тази сила?
12. Каква е силата, подбуждаща ума?
12 Дали силата, която подбужда ума ни и която е спомената от Павел, е светият дух? Не. Изразът „силата, подбуждаща ума ви“ буквално означава „духът на вашия ум“. Никъде в Библията не се казва, че божият свети дух принадлежи на някой човек или на някаква част от човека. Думата „дух“ по принцип означава „дихание“, но се използува в Библията също и „да опише силата, която кара човека да проявява определена нагласа, предразположение или емоция, или да предприеме дадено действие или линия на поведение“. (Insight on the Scriptures [„Прозрение върху Писанията“], том 2, стр. 1026) Така че „духът на ума“ е силата, която задвижва или подбужда нашия ум, нашата собствена умствена нагласа и склонност.
13. Защо нашата умствена нагласа трябва да бъде обновена?
13 Естествената склонност и нагласа на несъвършения ум е към физически, плътски и материалистични неща. (Еклисиаст 7:20; 1 Коринтяни 2:14; Колосяни 1:21; 2:18) Дори и ако човек съблече старата личност с нейните лоши практики, ако не се промени неговата грешна умствена нагласа, рано или късно тя ще го подтикне да се върне към онова, което е изоставил. Нима мнозина, които са се опитвали например да спрат пушенето, прекаляването с алкохол или други лоши практики, не са преживявали нещо подобно? Ако те не са полагали усилия да бъдат обновени в силата, която подбужда ума им, връщането към старото е било почти неизбежно. Всяко истинско преобразяване трябва да включва цялостна промяна на ума. — Римляни 12:2.
14. Как силата, задвижваща ума ни, може да бъде обновена?
14 Как тогава човек може да обнови тази сила така, че тя да подтиква ума му в правилната посока? Глаголът „да се обновите“ в гръцкия текст е в сегашно време, изразяващо продължително действие. Значи подбуждащата сила може да бъде обновена, като се продължава изследването на божието Слово на истината, и като се размишлява върху това какво е неговото значение. Учените ни казват, че в нашия мозък информацията пътува от неврон до неврон под формата на кодирани електрически или химически сигнали, пресичайки много връзки, наречени синапси. „В нервния синапс се създава определен вид спомен, когато кодираният сигнал преминава през него, оставяйки индивидуалния си отпечатък“ — казва книгата The Brain [„Мозъкът“]. Когато същият сигнал премине оттам за втори път, нервните клетки го разпознават и откликват по–бързо. След време това създава нов модел на мислене у човека. Като продължаваме да приемаме здрава духовна информация, се изгражда нов мисловен образец, и силата, подбуждаща ума ни, бива обновена. — Филипяни 4:8.
„Да облечете новата личност“
15. В какъв смисъл новата личност е нова?
15 Накрая Павел казва: „[Вие] трябва да облечете новата личност, която беше създадена според волята на Бога в истинска праведност и вярност.“ (Ефесяни 4:24, NW) Да, християнинът облича нова личност. „Нова“ тук означава не по време, а по качество. Тоест, тя не е нова в смисъл, че е най–последната версия. Това е съвършено нова, свежа личност, „създадена според волята на Бога“. В Колосяни 3:10 Павел използувал подобни изрази и казал, че „новият [човек] се подновява . . . по образа на Този, който го е създал“. Как възниква тази нова личност?
16. Защо може да се каже, че новата личност е „създадена според волята на Бога“?
16 Йехова Бог създал първата човешка двойка — Адам и Ева — по свой образ и по свое подобие. Те били надарени с морални и духовни качества, които ги разграничили от животинските творения и ги поставили далеч над тях. (Битие 1:26, 27) Макар че техният бунт вкарал цялото човечество в грях и несъвършенство, ние, като потомци на Адам, все още притежаваме способността да проявяваме морални и духовни качества. Божията воля е тези, които проявяват вяра в изкупителната жертва, да премахнат старата личност и да се радват на „славната свобода на божии чеда“. — Римляни 6:6; 8:19–21; Галатяни 5:1, 24.
17. Защо праведността и верността са забележителни характеристики на новата личност?
17 Истинските праведност и вярност са двете качества, които Павел посочва като характеристики на новата личност. Това подчертава още повече, че новата личност е обновена според образа на Онзи, който я е създал. Псалм 145:17 (NW) ни казва: „Йехова е праведен във всички свои пътища и верен във всички свои дела.“ А Откровение 16:5 (NW) казва за Йехова: „Ти, Този, който е и който си бил, Верният, ти си праведен.“ Наистина, праведността и верността са необходими качества, ако искаме да живеем на нивото на това да бъдем създадени в божия образ, отразявайки неговата слава. Нека бъдем като Захария, бащата на Йоан Кръстител, който бил подбуден от светия дух да възхвалява Бога за това, че удостоил своя народ „с привилегията безстрашно да Му принася свята служба с вярност и праведност“. — Лука 1:74, 75, NW.
„Обхождайте се като чеда на светлината“
18. Как Павел ни помага да видим пътищата на света такива, каквито са в действителност?
18 След като разгледахме подробно Павловите думи в Ефесяни 4:17–24, имаме много неща за размисъл. В стихове 17–19 Павел ни помага да видим пътищата на света такива, каквито са в действителност. Отхвърляйки познанието на Бога и закоравявайки сърцата си спрямо Него, онези, които са все още в света, се откъсват от истинския източник на живот. Вследствие на това, без истинска цел и посока, усилията им завършват в глупост и безполезност. Тези хора потъват все по–дълбоко в моралния и духовен крах. Каква достойна за съжаление ситуация! И какво солидно основание за нас да бъдем решени да се обхождаме като чеда на светлината!
19. Какво окончателно насърчение имаме от Павел, за да продължаваме да се обхождаме като чеда на светлината?
19 След това, в стихове 20 и 21 Павел подчертава колко е важно да се учи истината сериозно, така че не само да имаме нещо общо с нея, но да я живеем, така, както я живял Исус. И накрая, в стихове 22–24 той ни подканя да съблечем старата личност и да облечем новата — решително, непоколебимо. Междувременно ние трябва да продължаваме да направляваме своите умствени склонности в здрава, духовна посока. И над всичко останало — трябва да търсим помощ от Йехова, като се обхождаме като чеда на светлината. „Защото Бог е онзи, който е казал: ‘Нека светлината изгрее от тъмнината’, и той е огрял върху сърцата ни, за да ги освети със славното познание на Бога чрез лицето на Христос.“ — 2 Коринтяни 4:6, NW.
Спомняш ли си?
◻ Как можем ‘да познаем Христа’ днес?
◻ Защо старата личност трябва да бъде решително премахната?
◻ Какво представлява силата, подбуждаща ума, и как бива обновявана тя?
◻ Какви качества характеризират новата личност?
[Снимка на страница 15]
Исус казал: „Аз съм пътят, и истината, и животът“
[Снимка на страница 16]
„Съблечете старата личност с нейните практики“ — гняв, ярост, зло, хули, неприлични приказки и лъжа. — Колосяни 3:8, 9, NW
[Снимка на страница 17]
„Облечете се в новата личност, . . . създадена според божията воля в истинска праведност и вярност.“ — Ефесяни 4:24