Как да предпазим своите деца посредством Божията мъдрост

ВСЕКИ ден нашите тела водят война. Те трябва да воюват с огромен брой микроби, паразити и вируси. За щастие повечето от нас са наследили имунна система, която ни пази от такива атаки и не позволява да станем жертва на многобройните заразни болести.

Подобно на това християните трябва да се борят против небиблейското мислене, стойности или натиск, които могат да унищожат духовното ни здраве. (2 Коринтяни 11:3) За да устоим на тази ежедневна атака срещу умовете и сърцата ни, ние трябва да развием духовни защитни сили.

Такива защитни сили са особено необходими за нашите деца, тъй като те не са родени с духовни защитни сили, с които да се противопоставят на духа на света. (Ефесяни 2:2) Докато децата растат, е много важно родителите да им помогнат да развиват собствени защитни сили. От какво зависят тези сили? Библията обяснява, че Йехова ‘дава мъдрост и пази пътя на светиите си’. (Притчи 2:6, 8) Божията мъдрост може да пази пътя на децата, които без тази защита биха могли да се поддадат на навреждащи приятелства, на натиска на околните или на нездрави развлечения. Как родителите могат да следват напътствията на Йехова и да внедрят в децата си Божията мъдрост?

Стремеж към укрепващо общуване

Разбираемо е, че младежите на юношеска възраст харесват компанията на други младежи, но ако общуват единствено с други неопитни млади хора, това няма да подпомогне получаването на Божията мъдрост. Ние сме предупредени в книгата Притчи: „Безумието е вързано в сърцето на детето.“ (Притчи 22:15) Тогава как някои родители са помогнали на децата си да прилагат Божията мъдрост относно подбора на онези, с които общуват?

Един баща на име Донa казва: „Момчетата ни прекарваха доста време с приятели връстници, но повечето от това време беше прекарано в нашия дом и в наше присъствие. Нашият дом беше винаги отворен и пълен с деца, които хранехме и на които помагахме да се чувстват добре дошли. С радост понасяхме шума и бъркотията в дома си, като осигурявахме безопасно място, където нашите деца можеха да се чувстват добре.“

Брайън и Мери имат три прекрасни деца, но признават, че възпитаването им не винаги е било лесно. Те разказват: „В нашия сбор имаше много малко младежи в късна юношеска възраст, с които да общува дъщеря ни Джейн. Но тя имаше една приятелка на име Сюзън, която беше отворено, весело момиче. Само че нейните родители бяха по–малко строги от нас. Те позволяваха на Сюзън да се прибира по–късно от Джейн, да носи по–къси поли, да слуша съмнителна музика и да гледа неподходящи филми. Дълго време на Джейн ѝ беше трудно да разбере нашата гледна точка. На нея ѝ се струваше, че родителите на Сюзън проявяват по–голямо разбиране, а ние изглеждахме прекалено строги. Едва когато Сюзън изпадна в трудно положение, Джейн осъзна, че нашата стриктна позиция е била защита за нея. Много се радваме, че не отстъпихме от онова, което смятахме за добро за дъщеря ни.“

Подобно на Джейн, много млади хора са научили, че е мъдро да търсят ръководството на родителите си относно подбора на онези, с които общуват. „Ухо, което слуша животворното изобличение, ще пребивава между мъдрите.“ (Притчи 15:31) Божията мъдрост води младите хора към това да търсят общуване с укрепващи приятели.

Справяне с натиска да постъпваш като другите

Тясно свързан с общуването е въпросът за натиска на околните. Ден след ден натискът да постъпваш като другите атакува защитните сили на нашите деца. Тъй като младежите обикновено търсят одобрението на връстниците си, натискът на околните може да ги напъха в калъпа, който светът желае. (Притчи 29:25)

Библията ни напомня, че „светът преминава, а също и неговите желания“. (1 Йоан 2:17, НС) Така че родителите не бива да позволяват на децата си да се влияят прекалено от светските възгледи. Как могат те да помогнат на децата си да мислят по християнски начин?

„Дъщеря ми винаги искаше да се облича така, както се обличаха другите младежи — казва Ричард. — Затова ние търпеливо обсъждахме с нея ползата и вредата от всяко едно нещо, което тя искаше. Дори и при онези модели, които преценявахме като подходящи, ние следвахме съвета, който бяхме чули преди няколко години — мъдрият човек не бърза да е сред първите, възприели някаква нова мода, нито остава последният, който се държи за нея.“

Една майка на име Паулина неутрализирала натиска на околните по друг начин. Тя си спомня: „Интересувах се от онова, което вълнуваше децата ми, и редовно влизах в стаята им, за да разговаряме. Тези дълги разговори ми дадоха възможност да оформя мисленето им и да им помогна да погледнат на нещата от друг ъгъл.“

Натискът на околните няма да престане, така че родителите вероятно ще водят постоянна борба за ‘събарянето на светския начин на мислене’ и ще помагат на децата си да ‘пленят своя разум в подчинение на Христос’. (2 Коринтяни 10:5, НС) Но като постоянстват в молитва, и родителите, и децата могат да бъдат укрепени да извършат тази жизненоважна задача. (Римляни 12:12; Псалм 65:2)

Могъщата притегателна сила на забавленията

Трети вид влияние, с което на родителите е трудно да се справят, са забавленията. За малките деца е естествено да обичат да играят. Много от по–големите деца също ентусиазирано търсят забавления. (2 Тимотей 2:22) Но ако е удовлетворено по неразумен начин, това желание може да изтощи духовните им защитни сили. Опасността идва главно по два начина.

Първо, много от забавленията отразяват деградиралите морални стандарти на света. (Ефесяни 4:17–19) Но неизменно са представени във вълнуваща и привлекателна форма. Това е истинска опасност за младежите, които може да не забележат капаните.

Второ, количеството време, прекарано в забавления, също може да представлява проблем. За някои хора това да се забавляват става най–важното нещо в живота и поглъща твърде много време и енергия. Книгата Притчи предупреждава, че „не е добре да яде някой много мед“. (Притчи 25:27) Подобно на това, прекалено много забавления могат да притъпят глада за духовна храна и да доведат до умствена леност. (Притчи 21:17; 24:30–34) Ако младите хора се наслаждават изцяло на света, това ще им пречи ‘да се хванат за истинския живот’, вечният живот в Божия нов свят. (1 Тимотей 6:12, 19) Как родителите се справят с това предизвикателство?

Мари Кармен, майка на три дъщери, казва: „Искахме дъщерите ни да почиват по ползотворен начин и това да им носи радост. Затова редовно излизахме заедно като семейство и освен това те прекарваха време с приятелите в сбора. Но не позволявахме на почивката да заема прекалено важно място. Сравнявахме я с десерт в края на едно хранене — сладка, но все пак не основното ястие. Те се научиха да работят сериозно вкъщи, в училище и в сбора.“

Дон и Рут също не оставят забавленията на случайността. „Изградихме си навика да отделяме съботата като „семеен ден“ — обясняват те. — Сутринта участвахме в службата, следобед отивахме да плуваме и вечерта имахме специална вечеря.“

Думите на тези родители показват колко е важно да се запази равновесието при осигуряването на ползотворни забавления и при отделянето на подходящо място за тях в християнския живот. (Еклисиаст 3:4; Филипяни 4:5)

Доверие в Йехова

Разбира се, необходими са много години за развитието на духовните защитни сили. Няма чудодейно лекарство, което да може да внедри Божията мъдрост, подбуждаща децата да имат доверие на своя небесен Баща. Родителите трябва ‘да полагат грижи за тях чрез възпитанието и умственото ръководство, идващи от Йехова’. (Ефесяни 6:4, НС) Това постоянно „умствено ръководство“ означава да се помогне на децата да виждат нещата така, както ги вижда Бог. Как родителите могат да постигнат това?

Редовното семейно изучаване е ключ към успеха. Изучаването ‘отваря очите на децата, за да видят чудесните неща в Божия закон’. (Псалм 119:18) Диего приел семейното изучаване много сериозно и така помогнал на децата си да се приближат до Йехова. „Подготвях се много внимателно за изучаването — казва той. — Като правех изследвания в библейските издания, се научих да представям библейските личности по такъв начин, че те оживяваха. Насърчавах децата си да се отъждествяват с верните служители на Бога. Това помагаше на децата ми да си представят ясно какво е угодно на Йехова.“

Децата също така учат в неофициална обстановка. Моисей насърчил родителите да говорят за заповедите на Йехова, ‘когато седят в дома си, когато ходят по пътя, когато лягат и когато стават’. (Второзаконие 6:7) Един баща обяснява: „Синът ми се нуждае от време, за да отвори сърцето си и да изрази чувствата си. Когато излизаме на разходка или правим нещо заедно, след време той започва да споделя проблемите си. В такива случаи и двамата извличаме полза от хубавите разговори.“

Молитвите, казани от родителите, също оставят дълбоки впечатления у децата. Когато чуват как родителите им смирено се обръщат към Бога и молят за неговата помощ и прошка, децата са подтикнати ‘да вярват, че Той съществува’. (Евреи 11:6, Ве) Много родители, постигнали успех с децата си, подчертават ползата от семейните молитви, които включват и молитвите за училищни проблеми и други неща, тревожещи младежите. Един баща казва, че жена му винаги се моли с децата, преди те да тръгнат за училище. (Псалм 62:8; 112:7)

„Нека не се отказваме да вършим каквото е добро“

Всички родители правят грешки и може да съжаляват за начина, по който са реагирали в дадена ситуация. Но въпреки това Библията ни насърчава да полагаме усилия, да „не се отказваме да вършим каквото е добро“. (Галатяни 6:9, НС)

Понякога, когато просто не могат да разберат децата си, родителите може би са готови да се откажат от всичко. Най–лесното е да се направи заключението, че по–младото поколение просто е различно и трудно. Всъщност обаче децата днес имат същите слабости, които е имало и предишното поколение, и се сблъскват със същите изкушения, макар че натискът да извършиш грях може да се е увеличил. Затова след като един баща поправил сина си, смекчил думите си, като милостиво добавил: „Просто сърцето ти иска да прави онова, което и моето искаше, когато бях на твоите години.“ Възможно е родителите да не разбират толкова много от компютри например, но знаят всичко за влеченията на несъвършената плът. (Матей 26:41; 2 Коринтяни 2:11)

Може би някои деца не откликват възторжено на ръководството на своите родители и дори се бунтуват срещу дисциплинирането, което им бива налагано. Но в такъв случай отново е необходимо постоянство. Въпреки първоначалната неохота или периодите на възразяване много деца в крайна сметка откликват. (Притчи 22:6; 23:22–25) Матю, един млад християнин, който сега служи в един от клоновете на Свидетелите на Йехова, разказва: „Когато бях юноша, смятах, че ограниченията на родителите ми са несправедливи. Мислех си, че щом родителите на приятелите ми позволяват нещо, и моите трябва да го позволят. И наистина се ядосвах, когато понякога ме наказваха, като ми забраняваха да излизам с кануто, нещо, което обичах много. Но като анализирам миналото, осъзнавам, че дисциплинирането, което моите родители ми налагаха, беше както резултатно, така и необходимо. Благодарен съм, че те ми осигуряваха нужното ръководство, точно когато се нуждаех от него.“

Няма съмнение, че въпреки нездравото духовно обкръжение, в което са принудени да се намират понякога нашите деца, те могат да израснат като добри християни. Както обещава Библията, Божията мъдрост може да им даде духовни защитни сили. „Мъдрост ще влезе в сърцето ти, знание ще услажда душата ти, разсъждение ще те пази, благоразумие ще те закриля, за да те избави от пътя на злото.“ (Притчи 2:10–12)

Да носиш едно дете в утробата си девет месеца не е лесно. И е възможно следващите 20 години да донесат и болка заедно с щастието. Но понеже християните обичат децата си, се опитват с всички сили да ги предпазят посредством Божията мъдрост. Те изпитват към децата си същите чувства, които възрастният апостол Йоан изпитвал към своите духовни деца: „По–голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината.“ (3 Йоан 4)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 24]

„Нашият дом беше винаги отворен и пълен с деца“

[Снимка на страница 25]

Интересувай се от това, което вълнува децата ти

[Снимки на страница 26]

„Подготвях се много внимателно за изучаването“