Тъй като участвуваме в духовна война — борба, която включва контрол върху ума и сърцето на християнина, — трябва да правим всичко възможно, за да защитим своите способности. Спомни си, че сред частите на нашите духовни бойни доспехи се намира ‘нагръдникът на праведността’, който пази сърцето ни, и ‘шлемът на спасението’, който пази ума ни. Ако се научим да използуваме резултатно тези дарове, това може да донесе победа вместо поражение. — Ефесяни 6:14–17, NW; Притчи 4:23; Римляни 12:2.

Слагането на „шлема на спасението“ означава да пазим живи в ума си чудесните благословии, които предстоят, като не допускаме вниманието ни да бъде отвлечено от блясъка и ефектите на света. (Евреи 12:2, 3; 1 Йоан 2:16) Този възглед ще ни помогне да поставяме духовните интереси преди материалните придобивки или личното удобство. (Матей 6:33) Следователно, за да бъдем сигурни, че тази част от бойните ни доспехи е на мястото си, трябва честно да се запитаме: Към какво се стремя в живота? Дали имам конкретни духовни цели? Какво правя, за да ги постигна? Независимо дали сме членове на остатъка от помазани християни, или на многобройното „голямо множество“, ние трябва да подражаваме на Павел, който казал: „Все още не смятам, че съм хванал здраво това; но едно нещо е налице относно него: забравяйки нещата зад себе си и стремейки се напред към нещата пред себе си, аз преследвам целта.“ — Откровение 7:9; Филипяни 3:13, 14, NW.