Как да разпознаваме и да преодоляваме духовните слабости

СПОРЕД ГРЪЦКАТА МИТОЛОГИЯ АХИЛ БИЛ НАЙ–СМЕЛИЯТ СРЕД гръцките воини, участвували в Троянската война — един поход срещу град Троя. В легендата се казва, че когато Ахил бил бебе, майка му го потопила във водите на река Стикс, като по този начин го направила неуязвим, с изключение на мястото, за което го държала — пословичната Ахилесова пета. Именно там смъртоносната стрела, изстреляна от Парис — син на троянския цар Приам, — улучила Ахил и го убила.

Християните са войници на Христос, участвуващи в една духовна война. (2 Тимотей 2:3) „Нашата борба — обяснява апостол Павел — не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на мрака на тоя свят, срещу духовете на злото в небесните места.“ Да, нашите врагове са именно Сатан Дяволът и демоните. — Ефесяни 6:12, „Верен“.

Явно това щеше да е неравна борба, ако не беше помощта, която получаваме от Йехова Бог, който бил описан като „силен Воевател“. (Изход 15:3) За да се защитим от нашите злонамерени врагове, ние получаваме духовни бойни доспехи. Затова апостолът подканил: „Сложете си пълните бойни доспехи от Бога, за да сте в състояние да застанете твърдо срещу машинациите на Дявола.“ — Ефесяни 6:11, NW.

Бойните доспехи, осигурени от Йехова Бог, несъмнено са с най–добро качество, годни да устоят на всяко духовно нападение. Виж само как ги изброява Павел: пояса на истината, нагръдника на праведността, обувките на добрата новина, големия щит на вярата, шлема на спасението и меча на духа. За каква по–добра екипировка може да се надява човек? С такива бойни доспехи християнският войник има пълната възможност да бъде победител въпреки значително превъзхождащите го вражески сили. — Ефесяни 6:13–17, NW.

Макар че духовните бойни доспехи от Йехова са с най–добро качество и са източник на сигурност за нас, не бива да приемаме нещата за даденост. Дали е възможно, като имаме предвид смятания за непобедим Ахил, и ние да имаме някое слабо място, една духовна ахилесова пета? Това може да се окаже смъртоносно, ако бъдем заварени неподготвени.

Изследвай своите духовни доспехи

Един двукратен олимпийски златен медалист по фигурно пързаляне, който явно бил в най–добра физическа форма, внезапно припаднал и умрял по време на тренировка. Скоро след това във вестник „Ню Йорк Таймс“ беше публикувано едно доста сериозно съобщение: „Половината от 600 000 американци, които получават инфаркт всяка година, не изпитват симптоми преди това.“ Ясно е, че състоянието на здравето ни не може да се определи просто от това как се чувствуваме.

Същото се отнася и за нашето духовно благополучие. Съветът на Библията е: „Който мисли, че стои, нека внимава да не падне.“ (1 Коринтяни 10:12) Макар че нашите духовни доспехи са възможно най–добрите, могат да се развият слабости. Това е така, защото сме родени в грях и нашето грешно и несъвършено естество може лесно да надвие решимостта ни да вършим божията воля. (Псалм 51:5) Въпреки нашите добри намерения, измамливото ни сърце може да ни заблуди, като изфабрикува привидно истинни съображения или извинения, така че лесно да пренебрегнем слабостите си и да се заблуждаваме, като си мислим, че всичко е наред. — Йеремия 17:9; Римляни 7:21–23.

Освен това ние живеем в свят, в който чувството за правилно и погрешно често е объркано и изопачено. Дали нещо е правилно или погрешно може да се определи от това какво мислиш за него. Такова мислене се пропагандира в рекламите, в популярните развлечения и в средствата за информация. Ясно е, че ако не внимаваме, може да бъдем подведени да мислим така, и нашите духовни бойни доспехи може да започнат да отслабват.

Вместо да попадаме в такава опасна ситуация, трябва да се вслушаме в съвета на Библията: „Продължавайте да изпитвате дали сте във вярата; продължавайте да доказвате какво сте самите вие.“ (2 Коринтяни 13:5, NW) Като правим това, ще можем да забележим слабостите, които може би са се развили, и да предприемем необходимите стъпки, за да ги поправим, преди нашите врагове да са ги забелязали и да насочат натам своята атака. Как обаче да направим тази проверка? Кои са някои от симптомите, за които трябва да следим при този самоанализ?

Разпознаване на симптомите

Един често срещан симптом, който може да посочва духовна слабост, е небрежността в навиците ни за лично изучаване. Някои смятат, че трябва да изучават повече, но сякаш просто не могат да намерят време за това. В днешния изпълнен с дейности живот е лесно да попаднеш в такава лоша ситуация. Но още по–лошо е, че хората често си мислят, че не се справят чак толкова зле, щом като четат основаните на Библията издания винаги, когато могат, и успяват да посетят някои християнски събрания.

Подобно мислене е вид самозаблуда. То е като човек, който смята, че е прекалено зает, за да седне и да се нахрани както трябва, и затова хапва по малко оттук–оттам, докато тича от една работа към друга. Макар че не ходи гладен, рано или късно при него може да се появят проблеми със здравето. Подобно на това без постоянно приемане на питателна духовна храна, бързо бихме могли да развием слаби места в своите духовни доспехи. Тъй като постоянно биваме обсипвани от светската пропаганда и нагласа, лесно бихме могли да се поддадем на смъртоносните атаки на Сатан.

Друг симптом на духовна слабост е загубата на чувството за неотложност в нашата духовна война. В мирно време войникът не изпитва напрежението и опасността на битката. Затова може да не чувствува неотложна потребност да бъде готов. Ако внезапно бъде призован към действие, може наистина да бъде неподготвен. Същото е и в духовно отношение. Ако позволим на чувството си за неотложност да отслабне, може да се окажем неподготвени да отблъснем атаките, с които може да се срещнем.

Как обаче можем да разберем дали сме изпаднали в това положение? Бихме могли да си зададем някои въпроси, които може да разкрият истинското състояние на нещата: Дали отивам на служба със същото желание, с което отивам на излет? Дали толкова охотно отделям време за подготовка за събранията, колкото охотно пазарувам или гледам телевизия? Дали съжалявам за стремежите или възможностите, от които се отказах, когато станах християнин? Дали завиждам за т.нар. удобен живот, който водят другите? Това са подтикващи към размисъл въпроси, но те са полезни при откриването на слабостите в нашите духовни бойни доспехи.

Тъй като защитните доспехи, които имаме, са духовни, е много важно божият дух да се излива свободно в живота ни. Това личи от степента, в която плодовете на божия дух се проявяват във всички наши дейности. Дали се ядосваш лесно или дори се обиждаш, когато другите правят или казват нещо, което не ти харесва? Дали ти е трудно да приемаш съвети, или смяташ, че другите постоянно те критикуват? Дали завиждаш много за благословиите или постиженията на другите хора? Дали ти е трудно да се разбираш с другите, особено с връстниците си? Честният самоанализ ще ни помогне да разберем дали животът ни е пълен с плодовете на божия дух, или делата на плътта се появяват неусетно. — Галатяни 5:22–26; Ефесяни 4:22–27.

Положителни стъпки за преодоляване на духовните слабости

Едно е да разпознаеш симптомите на духовната слабост, но съвсем друго е да ги признаеш и да предприемеш стъпки, за да поправиш нещата. За съжаление мнозина имат склонността да си намират извинения, да се оправдават, да омаловажават проблема или да отричат, че той съществува. Колко опасно е това — все едно да отидеш на бой с доспехи, от които липсват някои части! Такава линия на поведение ще ни направи уязвими за атаката на Сатан. Вместо това трябва бързо да предприемем положителни действия, за да коригираме недостатъците, които може да забележим. Какво можем да направим? — Римляни 8:13; Яков 1:22–25.

Тъй като участвуваме в духовна война — борба, която включва контрол върху ума и сърцето на християнина, — трябва да правим всичко възможно, за да защитим своите способности. Спомни си, че сред частите на нашите духовни бойни доспехи се намира ‘нагръдникът на праведността’, който пази сърцето ни, и ‘шлемът на спасението’, който пази ума ни. Ако се научим да използуваме резултатно тези дарове, това може да донесе победа вместо поражение. — Ефесяни 6:14–17, NW; Притчи 4:23; Римляни 12:2.

Правилното носене на „нагръдника на праведността“ изисква постоянно да изследваме себе си по отношение на своята любов към праведността и омразата към беззаконието. (Псалм 45:7; 97:10; Амос 5:15) Дали нашите стандарти са се снижили до тези на света? Дали сега намираме за развлекателни неща, които — независимо дали са в реалния живот, или са показани по телевизията и киното, в книгите и списанията — някога може би са ни шокирали или отблъсквали? Любовта към праведността ще ни помогне да разберем, че това, което в света бива възхвалявано като свобода и обиграност, в действителност може да бъде предрешено безразборно сексуално поведение и самонадеяност. — Римляни 13:13, 14; Тит 2:12.

Слагането на „шлема на спасението“ означава да пазим живи в ума си чудесните благословии, които предстоят, като не допускаме вниманието ни да бъде отвлечено от блясъка и ефектите на света. (Евреи 12:2, 3; 1 Йоан 2:16) Този възглед ще ни помогне да поставяме духовните интереси преди материалните придобивки или личното удобство. (Матей 6:33) Следователно, за да бъдем сигурни, че тази част от бойните ни доспехи е на мястото си, трябва честно да се запитаме: Към какво се стремя в живота? Дали имам конкретни духовни цели? Какво правя, за да ги постигна? Независимо дали сме членове на остатъка от помазани християни, или на многобройното „голямо множество“, ние трябва да подражаваме на Павел, който казал: „Все още не смятам, че съм хванал здраво това; но едно нещо е налице относно него: забравяйки нещата зад себе си и стремейки се напред към нещата пред себе си, аз преследвам целта.“ — Откровение 7:9; Филипяни 3:13, 14, NW.

Описанието, което Павел направил на нашите духовни бойни доспехи, завършва със следната подкана: „С всякаква форма на молитва и молба продължавайте да се молите чрез духа при всяка възможност. И за тази цел бдете с цялото постоянство и с молба за всички светии.“ (Ефесяни 6:18, NW) Това посочва две положителни стъпки, които можем да предприемем, за преодоляване или предотвратяване на духовните слабости: развивай добри взаимоотношения с Бога и си създай близка връзка със събратята християни.

Когато имаме навика да се обръщаме към Йехова в молитви във „всякаква форма“ (изповядване на греховете си, умоляване за прошка, молба за ръководство, благодарност за благословии, възхвали от сърцето) и „при всяка възможност“ (публично, насаме, лично, спонтанно), ние ставаме близки с Йехова. Това е най–голямата защита, която може да имаме. — Римляни 8:31; Яков 4:7, 8.

От друга страна биваме подканени да се молим „за всички светии“ — тоест, за нашите събратя християни. В своите молитви можем да споменем своите духовни братя в далечни страни, които понасят преследвания или други трудности. А християните, с които работим и общуваме всеки ден? Уместно е да се молим и за тях, точно както Исус се молил за своите ученици. (Йоан 17:9; Яков 5:16) Тези молитви ни сближават и ни укрепват да устояваме на атаките на „лукавия“. — 2 Солунци 3:1–3.

Накрая помни добре любещата подкана на апостол Петър: „Краят на всички неща наближи; затова бъдете благоразумни, и бъдете бдителни с оглед на молитвите. Преди всичко проявявайте един към друг силна любов, защото любовта покрива множество грехове.“ (1 Петър 4:7, 8, NW) Толкова е лесно да позволим на човешките недостатъци — тези на другите хора и нашите — да се вмъкнат в сърцата и умовете ни и да се превърнат в препятствия, препъващи камъни. Сатан добре познава тази човешка слабост. ‘Разделяй и владей’ е една от неговите хитри тактики. Затова трябва бързо да покриваме такива грехове със силна любов помежду си и да не ‘даваме място на дявола’. — Ефесяни 4:25–27.

Поддържай се духовно силен днес

Какво правиш, когато забележиш, че косата ти е разрошена или че вратовръзката ти се е изкривила? Най–вероятно оправяш нещата по възможно най–бързия начин. Малцина биха ги оставили просто така, смятайки, че такива физически нередности нямат значение. Нека да откликваме също толкова бързо, когато става въпрос за нашите духовни слабости. Физическите недостатъци може да предизвикат неодобрителните погледи на хората, но духовните дефекти, които остават некоригирани, може да доведат до неодобрението на Йехова. — 1 Царе 16:7.

Йехова любещо ни е дал всичко, от което се нуждаем, за да ни помогне да изкореним духовните слабости и да продължаваме да бъдем духовно силни. Посредством християнските събрания, основаните на Библията публикации и зрелите и грижовни събратя християни той ни осигурява постоянни напомняния и указания относно това, което трябва да правим. От нас зависи дали ще ги приемем и приложим. Необходими са усилия и самодисциплина. Но спомни си какво казал откровено апостол Павел: „Аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.“ — 1 Коринтяни 9:26, 27.

Бъди нащрек и никога не позволявай в теб да се развие духовна ахилесова пета. Вместо това нека смирено и смело да правим каквото е необходимо сега, за да разпознаваме и преодоляваме духовните слабости, които имаме.

[Текст в блока на страница 19]

„ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ДА ИЗПИТВАТЕ ДАЛИ СТЕ ВЪВ ВЯРАТА; ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ДА ДОКАЗВАТЕ КАКВО СТЕ САМИТЕ ВИЕ.“ — 2 Коринтяни 13:5, NW.

[Текст в блока на страница 21]

„БЪДЕТЕ БДИТЕЛНИ С ОГЛЕД НА МОЛИТВИТЕ. ПРЕДИ ВСИЧКО ПРОЯВЯВАЙТЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ СИЛНА ЛЮБОВ, ЗАЩОТО ЛЮБОВТА ПОКРИВА

[Блок/Снимка на страница 20]

ЗАПИТАЙ СЕ . . .

◆ Дали толкова охотно отделям време за подготовка за събранията, колкото охотно пазарувам или гледам телевизия?

◆ Дали завиждам за т.нар. удобен живот, който водят другите?

◆ Дали се ядосвам лесно или дори се обиждам, когато другите правят или казват нещо, което не ми харесва?

◆ Дали ми е трудно да приемам съвети, или смятам, че другите постоянно ме критикуват?

◆ Дали ми е трудно да се разбирам с другите?

◆ Дали моите стандарти са се снижили до тези на света?

◆ Дали имам конкретни духовни цели?

◆ Какво правя, за да постигам духовните си цели?

МНОЖЕСТВО ГРЕХОВЕ.“ — 1 Петър 4:7, 8, NW.

[Информация за източника на снимката на страница 18]

Ахил: От книгата Great Men and Famous Women; римски войници и стр. 21: Historic Costume in Pictures/Dover Publications, Inc., New York