Глава 7
Дали Библията си противоречи?
Често Библията е обвинявана в това, че си противоречи. Обикновено хората, които отправят това обвинение, не са чели Библията; те просто повтарят онова, което са чули от други. Но някои хора намират неща, които изглеждат като истинско противоречие и се безпокоят относно това.
1, 2. (Включи и встъплението.) (а) Какво обвинение е отправяно често към Библията? (б) Какво трябва да помним, когато сравняваме различни откъси от Библията? (в) Кои са някои от причините за това, че понякога има разлика в начина, по който двама писатели на Библията съобщават за едно и също събитие?
АКО наистина Библията е Словото на Бога, то тя трябва да бъде хармонична, а не да си противоречи. Тогава защо изглежда, че някои откъси противоречат на други? За да отговорим на това, трябва да помним, че макар и да е Слово на Бога, Библията е писана от много хора и в период от няколко века. Тези писатели имали различен произход, стил на писане и дарби и всички тези разлики се отразили на записаното.
2 Освен това, ако двама или повече от писателите обсъждат едно и също събитие, някой от тях би могъл да включи подробности, които другите изпускат. Освен това различните писатели представят материала по различен начин. Един може да го запише в хронологичен ред, докато друг може да следва друга подредба. В тази глава ще представим някои въпроси, за които се твърди, че са противоречия в Библията, и ще обсъдим как те могат да бъдат обяснени, като вземем предвид изброените по–горе съображения.
Независими един от друг свидетели
3, 4. Какво привидно противоречие съществува между разказа на Матей и разказа на Лука относно стотника, чийто слуга бил болен, и как може да бъде обяснена разликата в тези две повествования?
3 Някои „противоречия“ се появяват, когато разполагаме с два или повече разказа за една и съща случка. Например, в Матей 8:5 четем, че когато Исус дошъл в Капернаум, ‘един стотник дошъл при Него и Му се молел’ да изцели слугата му. Но в Лука 7:3 четем, че този стотник ‘изпратил до [Исус] някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му’. Дали този стотник говорил лично с Исус, или изпратил старейшините?
4 Ясният отговор гласи, че стотникът изпратил юдейските старейшини. Тогава защо Матей казва, че мъжът лично помолил Исус? Защото именно мъжът помолил Исус чрез юдейските старейшини. Те говорили от негово име.
5. Защо Библията казва, че Соломон построил храма, след като е ясно, че същинската работа по построяването била извършена от други хора?
5 Ще онагледим това с пример — във 2 Летописи 3:1 четем: „Соломон почна да строи Господния дом в Йерусалим.“ По–късно четем: „Така Соломон свърши Господния дом.“ (2 Летописи 7:11) Дали Соломон лично, с двете си ръце построил храма от началото до края? Разбира се, че не. Същинските строителни работи били извършени от множество занаятчии и работници. Но Соломон организирал строежа, той отговарял за работата. Затова Библията казва, че Соломон построил храма. По същия начин евангелието на Матей ни казва, че стотникът помолил Исус. Но Лука добавя и тази подробност, че той го помолил чрез юдейските старейшини.
6, 7. Как може да се обясни това, че двете посочени евангелия разказват по различен начин относно молбата на Заведеевите синове?
6 Ето още един такъв пример. В Матей 20:20, 21 четем: „Майката на Заведеевите синове се приближи при [Исус] заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.“ Тя искала синовете ѝ да получат най–привилегированото място, когато Исус бъде в Царството си. В повествованието на Марко за същата случка четем: „Тогава се приближават при [Исус] Яков и Йоан, Заведеевите синове, и Му казват: „Учителю, желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.“ (Марко 10:35–37) Дали двамата Заведееви синове отправили молбата към Исус, или майка им сторила това?
7 Ясно е, че молбата идвала от двамата Заведееви синове, както казва Марко. Но те направили това чрез майка си. Тя говорела от тяхно име. Това потвърждава и Матей, като съобщава, че когато чули какво направила майката на Заведеевите синове, другите апостоли не възнегодували против нея, а „против двамата братя“. — Матей 20:24.
8. Защо е възможно две различни повествования за едно и също събитие да се различават едно от друго, но въпреки това и двете да са истинни?
8 Случвало ли ти се е да чуеш как двама души разказват за едно и също събитие, на което са били очевидци? Забеляза ли, че всеки набляга на подробностите, които са му направили впечатление? Единият може би изпуска неща, които другият е включил в разказа си. Но и двамата казват истината. Така е и с четирите евангелия, разказващи за службата на Исус, а също и с други исторически събития, за които съобщават повече библейски писатели. Всеки от тях е записал събитието точно, макар че може да е включил подробности, които другите са изпуснали. По–пълно разбиране на случилото се може да бъде придобито, като се разглеждат всички повествования. Разнообразието на подробностите показва, че библейските повествования са независими едно от друго. А хармонията, която е налице относно тяхната същност, показва, че са истинни.
Чети контекста
9, 10. Как контекстът ни помага да видим откъде Каин си е намерил съпруга?
9 Често привидни противоречия могат да бъдат разрешени, ако просто разгледаме контекста. Да обсъдим, например, често повдигания проблем относно съпругата на Каин. В Битие 4:1, 2 четем: „[Ева] роди Каина; и каза: „С помощта на Господа придобих човек.“ Роди още и брата му Авела.“ Както е известно, Каин убил Авел, но след това четем, че Каин имал жена и деца. (Битие 4:17) Ако Адам и Ева имали само двама синове, тогава откъде Каин си намерил съпруга?
10 Разрешението на този въпрос се състои в това, че Адам и Ева имали повече деца. Според контекста те имали голямо семейство. В Битие 5:3 четем, че Адам станал баща на друг син, наречен Сит, и след това в следващия стих четем: „Той роди синове и дъщери.“ (Битие 5:4) Така че Каин могъл да се ожени за една от своите сестри или дори за една от своите племеннички. В онзи ранен етап на човешката история, когато хората били толкова близо до съвършенството, такива бракове явно не носели риск за децата, родени от тях, както би било днес.
11. Какво привидно противоречие посочват някои хора между Яков и апостол Павел?
11 Разглеждането на контекста ни помага да разберем също и онова, което някои смятат за несъгласие между казаното от апостол Павел и от Яков. В Ефесяни 2:8, 9 Павел казва, че християните са спасени чрез вяра, а не чрез дела. Той казва: ‘Спасени сте чрез вяра, ... не чрез дела.’ Яков обаче настоява за това колко важни са делата. Той пише: „Както тялото, отделено от духа, е мъртво, така и вярата, отделена от дела, е мъртва.“ (Яков 2:26) Как може да бъде изяснена разликата между тези две изказвания?
12, 13. Как думите на Яков допълват думите на апостол Павел, вместо да им противоречат?
12 Като разгледаме контекста на думите на Павел, установяваме, че едното изказване допълва другото. Апостол Павел има предвид усилията на юдеите да спазват Моисеевия закон. Те смятали, че ако спазват Закона във всичките му подробности, ще бъдат праведни. Павел подчертал, че това било невъзможно. Ние никога не можем да станем праведни — и по този начин да заслужим спасение — чрез своите собствени дела, защото сме грешни по рождение. Ние можем да бъдем спасени единствено чрез вяра в Исусовата изкупителна жертва. — Римляни 5:18.
13 Но Яков добавя изключително важната мисъл, че вярата сама по себе си е лишена от стойност, ако не е подкрепена от действия. Човек, който твърди, че притежава вяра в Исус, трябва да докаже тази вяра чрез това, което прави. Бездейната вяра е мъртва вяра и няма да доведе до спасение.
14. В кои библейски текстове Павел показва, че думите му са в пълна хармония с принципа, че живата вяра трябва да бъде проявявана чрез дела?
14 Апостол Павел бил напълно съгласен с това и често посочвал точно какви дела трябва да вършат християните, за да покажат вярата си. Например, на римляните той писал: „Със сърцето човек проявява вяра за праведност, но с устата прави публично изявление за спасение.“ Правенето на „публично изявление“ — споделянето на вярата, която имаме, с другите — е изключително необходимо за нашето спасение. (Римляни 10:10, НС; виж също 1 Коринтяни 15:58; Ефесяни 5:15, 21–33; 6:15; 1 Тимотей 4:16; 2 Тимотей 4:5; Евреи 10:23–25.) Но колкото и дела да извърши християнинът — и несъмнено никакви усилия да бъде изпълнен Моисеевият закон, — не могат да му спечелят правото на вечен живот. Той е ‘дар, който Бог дава’ на хората, проявяващи вяра. — Римляни 6:23, НС; Йоан 3:16.
Различни гледни точки
15, 16. Как било възможно и Моисей, и Исус Навиев да бъдат прави, когато единият казал, че земите на изток от Йордан са ‘отсам реката’, а другият казал за същите земи, че са ‘оттатък реката’?
15 Понякога писателите на Библията писали за едно и също събитие от различни гледни точки или представяли разказите си по различни начини. Като се имат предвид тези различия, е лесно да бъдат обяснени и други привидни противоречия. Пример за това можем да намерим в Числа 35:14, където Моисей говори за земята на изток от Йордан, като за намираща се „отсам Йордан“ (СИ). Но когато Исус Навиев говорел за земята на изток от Йордан, я нарекъл земята „оттатък Йордан“. (Исус Навиев 22:4) Кое от двете е правилното?
16 Всъщност и двете описания са правилни. Според повествованието в Числа, израилтяните още не били преминали река Йордан и не били навлезли в Обетованата земя, така че за тях земята на изток от Йордан била ‘отсам реката’. Но Исус Навиев вече бил преминал през Йордан. И физически бил на запад от реката, в Ханаанската земя. Така че за него земята на изток от Йордан била ‘оттатък реката’.
17. (а) Какво привидно несъгласие намират някои хора в първите две глави на Битие? (б) Каква е основната причина за това предполагаемо несъответствие?
17 Освен това, привидно противоречие може да се получи и поради начина, по който е съставено едно повествование. В Битие 1:24–26 Библията показва, че животните били създадени преди човека. Но в Битие 2:7, 19, 20 изглежда, че тя казва, че човекът бил създаден преди животните. Защо има такова несъгласие? Защото двете повествования за сътворението го обсъждат от две различни гледни точки. Първото описва създаването на небесата и на земята и на всичко в тях. (Битие 1:1–2:4) Второто се съсредоточава върху създаването на човечеството и падането му в грях. — Битие 2:5–4:26.
18. Как можем да обясним привидното несъгласие между двете повествования за сътворението в началните глави на Битие?
18 Първото повествование е съставено хронологично, разделено е на шест последователни ‘дни’. Второто е записано по реда на значението на темите. След кратко встъпление то логично се насочва направо към сътворяването на Адам, тъй като следващото изложение се занимава с темата за човека и семейството му. (Битие 2:7) След това, когато е необходимо, биват въвеждани допълнителни сведения. Ние научаваме, че след сътворението си Адам щял да живее в една градина в Едем. Затова се споменава засаждането на Едемската градина. (Битие 2:8, 9, 15) Йехова казва на Адам да наименува „всички полски зверове и всички въздушни птици“. Така че настъпва моментът, в който да се каже, че ‘Йехова Бог създал от земята’ всички тези творения, макар че тяхното сътворение започнало много преди Адам да се появи на сцената. — Битие 2:19; 1:20, 24, 26.
Чети повествованието внимателно
19. Какво привидно объркване съществува в библейското повествование за завземането на Йерусалим?
19 Понякога за обяснението на привидни противоречия е достатъчно просто да прочетем повествованието внимателно и да разсъждаваме върху осигурените сведения. Това е така, като четем как израилтяните превзели Йерусалим, например. Йерусалим бил посочен като част от наследството на Вениамин, но четем, че племето на Вениамин не успяло да го завладее. (Исус Навиев 18:28; Съдии 1:21) Също така четем, че племето на Юда не успяло да завоюва Йерусалим, сякаш той бил част от неговото наследство. Накрая хората от Юда превзели Йерусалим и го изгорили с огън. (Исус Навиев 15:63; Съдии 1:8) Но стотици години по–късно за Давид също е записано, че покорил Йерусалим. — 2 Царе 5:5–9.
20, 21. Каква история на завладяването на Йерусалим от евреите се очертава пред нас, като изследваме внимателно всички значими подробности?
20 На пръв поглед всичко това може би изглежда объркващо, но всъщност тук няма противоречие. Фактически границата между наследството на Вениамин и на Юда минавала през Еномовата долина, която разделяла на две древния Йерусалим. Това, което по–късно било наречено Давидовият град, всъщност се намирало в земята на Вениамин, точно както се казва в Исус Навиев 18:28. Но вероятно Йерусалим на евусейците се разпрострял и от двете страни на Еномовата долина, като така навлязъл в наследството на Юда, така че племето на Юда също трябвало да воюва срещу ханаанските му жители.
21 Воините на Вениаминовото племе не успели да превземат града. Веднъж племето на Юда успяло да покори Йерусалим и тогава той бил опожарен. (Съдии 1:8, 9) Но явно войската на Юда продължила похода си и някои от първоначалните жители на града отново го завладели. По–късно те образували нещо като бунтовен „остров“, който нито Вениамин, нито Юда успели да премахнат. Така евусейците продължили да живеят в Йерусалим, докато Давид не превзел града векове след това.
22, 23. Кой носел мъченическия стълб на Исус до мястото на екзекуцията?
22 Друг такъв пример намираме в евангелията. В евангелието на Йоан четем относно отвеждането на Исус към мястото на екзекуцията: „Той сам, носейки кръста Си [мъченическия си стълб — НС], излезе.“ (Йоан 19:17) Но в Лука четем: „И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста [мъченическия стълб — НС], за да го носи подир Исуса.“ (Лука 23:26) Дали Исус носел инструмента, на който бил екзекутиран, или Симон го носел вместо него?
23 Първо трябва да кажем, че явно Исус сам носел мъченическия си стълб, както показва Йоан. Но по–късно, както свидетелстват Матей, Марко и Лука, на киринееца Симон било възложено да го носи вместо него до мястото на екзекуцията.
Доказателства за това, че писателите са независими един от друг
24. Защо не се изненадваме, че намираме някои на пръв поглед противоречиви неща в Библията, но какъв извод не бива да правим от това?
24 Вярно е, че има някои привидни несъгласия в Библията, които е трудно да се обяснят. Но не бива да правим извода, че това категорично са противоречия. Често просто ни липсва достатъчно информация. Библията осигурява достатъчно познание, за да удовлетвори духовната ни нужда. Но ако ни беше предоставила всяка подробност относно всяко едно споменато събитие, тя щеше да бъде огромна, тромава библиотека, а не удобната, лесна за носене книга, която познаваме днес.
25. Какво казва Йоан относно записаното за службата на Исус, и как това ни помага да разберем защо Библията не ни дава всяка подробност относно всяко едно събитие?
25 Говорейки за службата на Исус, апостол Йоан написал следното основателно преувеличено изказване: „Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги.“ (Йоан 21:25) Още по–невъзможно би било да се запишат всичките подробности от дългата история на Божия народ, започваща от патриарсите и стигаща до християнския сбор от първи век!
26. Сведенията, съдържащи се в Библията, са достатъчни, за да ни убедят в какъв изключително важен факт?
26 Всъщност Библията е едно чудо на сбития разказ. Тя съдържа достатъчно сведения, за да ни даде възможност да разберем, че е нещо повече от човешко произведение. Всяко различие, което се съдържа в нея, показва, че писателите ѝ били напълно независими един от друг свидетели. От друга страна, забележителното единство на Библията — което ще обсъдим по–подробно в една от следващите глави — показва извън всяко съмнение, че тя е от божествен произход. Тя е слово на Бога, а не на човека.
[Текст в блока на страница 89]
Привидните противоречия в Библията показват, че писателите наистина били напълно независими един от друг свидетели
[Текст в блока на страница 91]
Разглеждането на контекста често помага да се обяснят привидни противоречия
[Блок на страница 93]
Не винаги „несъответствията“ непременно са противоречия
Теологът Кенет Кантцер веднъж показал нагледно как може да изглежда, че два разказа за едно и също събитие си противоречат, но въпреки това и двата да са верни. Той писал: „Преди време майката на един наш близък приятел беше убита. Ние научихме за смъртта ѝ от един общ доверен приятел, който ни каза, че майката на нашия приятел била застанала на ъгъла на улицата и чакала автобус, но била ударена от друг минаващ автобус, била ранена смъртоносно и умряла няколко минути по–късно.“
Скоро след това той чул съвсем различен разказ. Той казва: „Научихме от внука на убитата жена, че при сблъсък между две превозни средства тя била изхвърлена от колата, в която пътувала, и загинала веднага. Момчето беше съвсем сигурно в думите си.
След доста време . . . се опитахме да разберем каква е истината. Научихме, че докато чакала автобуса, възрастната жена била ударена от друг автобус и била ранена опасно. Качили я в една минаваща кола, която бързала към болницата. Но поради високата скорост колата, която я карала към болницата, се сблъскала с друга кола. Жената била изхвърлена от колата и загинала на място.“
Да, два разказа за едно и също събитие могат да бъдат верни, дори и да изглежда, че между тях има несъгласие. Понякога така става и с Библията. Независими един от друг свидетели може да описват различни детайли на едно и също събитие. Но вместо да си противоречат, техните разкази се допълват и ако вземем предвид всички такива разкази, ще разберем по–добре онова, което се е случило.