Библейска книга номер 50 — Филипяни

Писател: Павел

Място на написване: Рим

Завършена: ок. 60–61 г.

КОГАТО апостол Павел получил видение, в което бил повикан да занесе добрата новина в областта Македония, той и съобщниците му Лука, Сила и младият Тимотей се подчинили веднага. От град Троада в Мала Азия те отплавали с кораб до Неапол, откъдето отишли направо във Филипи, град на около петнайсет километра по–нататък, разположен на една планинска теснина. Лука нарича този град „главния град на областта Македония“. (Деян. 16:12) Градът бил наречен Филипи на името на македонския цар Филип II (бащата на Александър Велики), който го превзел през 356 г. пр.н.е. След време римляните завладели града. На това място през 42 г. пр.н.е. били водени решителни битки, утвърдили позицията на Октавиан, който по–късно станал император Август. За да отбележи победата си, той превърнал Филипи в римска колония.

² Павел имал обичай, когато за първи път посещава един град, да проповядва първо на юдеите. Когато обаче през около 50 г. дошъл за първи път във Филипи, той установил, че юдеите били малко на брой и явно нямали синагога, защото се събирали за молитва на брега на една река извън града. Проповядването на Павел веднага дало резултат, като сред първите, които станали християни, била Лидия, която се занимавала с търговия и изповядвала юдаизма. Тя с радост приела истината за Христос, като настоявала пътниците да останат в дома ѝ. Лука пише: „[Тя] просто ни накара да отидем у тях.“ Скоро обаче проповедниците се сблъскали с противопоставяне, като Павел и Сила били бити с пръчки и хвърлени в затвора. Там станало силно земетресение и пазачът на затвора и семейството му повярвали в Бога, когато Павел и Сила им проповядвали. На следващия ден те били освободени от затвора, посетили братята в дома на Лидия и след като ги насърчили, напуснали града. Несъмнено Павел щял да помни и занапред трудностите, с които се сблъскал, когато бил сформиран сборът във Филипи. (Деян. 16:9–40)

³ Павел успял да посети отново сбора във Филипи след няколко години, по време на третото си мисионерско пътуване. По–късно, около десет години, след като бил основан сборът там, един трогателен израз на любовта на братята от Филипи подтикнал Павел да им напише вдъхновеното от Бога писмо, запазено в Светото писание под името на този любим сбор.

⁴ Изследователите на Библията като цяло приемат, че Павел е написал писмото, както се казва в първи стих, и за това има сериозни основания. В своето писмо до филипяните Поликарп (69?–155? г.) споменава, че Павел им бил писал. Ранни библейски изследователи като Игнатий, Ириней, Тертулиан и Климент Александрийски цитирали от това писмо, казвайки, че е от Павел. То е споменато в Мураториевия фрагмент от втори век и във всички други ранни канони и се намира заедно с още осем писма на Павел в сбирката папируси „Честър Бийти № 2“ (P⁴⁶), за която се смята, че е от около 200 г.

⁵ Мястото и времето на написване могат да се определят доста точно. Когато писал писмото, Павел бил затворник, пазен от войници от гвардията на римския император, и около него кипяла духовна дейност. Павел завършва писмото си с поздрави от вярващите в дома на императора. Всичко това показва, че то било изпратено именно от Рим. (Флп. 1:7, 13, 14; 4:22; Деян. 28:30, 31)

⁶ Но кога било написано писмото? Павел трябва да е бил в Рим вече достатъчно време, за да може новината за задържането му под стража и причината за това, а именно, че е християнин, да стигне до императорската гвардия и до още много хора. Освен това Епафродит успял да дойде от Филипи (на разстояние от около 1000 километра) с дар за Павел, след което братята от Филипи разбрали, че Епафродит се разболял в Рим и изразите им на съчувствие вече били стигнали от Филипи до Рим, което също изисквало време. (Флп. 2:25–30; 4:18) Тъй като първия път Павел бил затворник в Рим през около 59–61 г., много е вероятно да е написал писмото си до филипяните през около 60 или 61 г., тоест година или повече, откакто пристигнал в Рим.

⁷ „Родилните болки“, които Павел изпитал във Филипи при създаването на тези духовни деца чрез словото на истината, както и любовта и щедростта, проявена от филипяните, осигурили дарове от необходими неща през многото му пътувания и несгоди, а също и забележителният начин, по който Йехова благословил първите стъпки на пътуващите проповедници в Македония, допринесли за изграждането на здрава връзка на взаимна любов между Павел и братята във Филипи. Дарът, който филипяните любещо изпратили, и загрижеността им за състоянието на Епафродит, както и напредъкът в проповядването на добрата новина в Рим, подтикнали Павел да напише сърдечно и любещо писмо, за да насърчи и укрепи събратята си във Филипи.

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

¹² Само колко полезна е за нас книгата Филипяни! Несъмнено и ние искаме да се радваме на одобрението на Йехова и да получим такава похвала от християнските надзорници, каквато сборът във Филипи получил от Павел. Това може да стане, ако следваме хубавия пример на християните в този град, както и любещите съвети на Павел. Подобно на филипяните, ние трябва да бъдем щедри, готови да помогнем на братята си, когато са в беда и да участваме в защитаването и утвърждаването на добрата новина по правен път. (1:3–7) Трябва да продължаваме да ‘стоим непоколебимо в един дух, като се борим в единомислие и рамо до рамо за вярата, основана на добрата новина’, блестейки като „светила“ сред едно опако и извратено поколение. Ако правим това и продължаваме да мислим за нещата, които заслужават сериозно внимание, ще носим радост на братята си точно както филипяните били корона, или награда, за апостол Павел. (1:27; 2:15; 4:1, 8)

¹³ Павел казал: „Всички вие заедно ми подражавайте.“ В какво отношение? Едно от нещата, в които можем да подражаваме на Павел, е да бъдем доволни при всякакви обстоятелства. Независимо дали имал много, или бил в нужда, Павел се научил да се приспособява към обстоятелствата, в които се намира, без да се оплаква, така че да може пламенно и радостно да продължава да участва в службата за Бога. Всички трябва да подражаваме на Павел и в проявяването на нежна привързаност към верните ни събратя. Само с колко любов говорел той за службата на Тимотей и Епафродит! И колко скъпи били за него братята във Филипи, към които се обърнал с думите: „Любими и желани мои братя, моя радост и моя награда.“ (3:17; 4:1, 11, 12; 2:19–30)

¹⁴ Още как можем да подражаваме на Павел? Като бъдем ‘устремени към целта’! Всички, които са насочили ума си към нещата, ‘които заслужават сериозно внимание’, проявяват голям интерес към прекрасната уредба на Йехова относно небето и земята, чрез която ‘всеки открито ще признае с езика си, че Исус Христос е господар, за прослава на Бога, Бащата’. Хубавите съвети в Писмото до филипяните са насърчение за всички, които се надяват на вечен живот чрез Божието Царство, да се стремят към тази цел. Но това писмо е най–вече за онези, чието „гражданство е на небесата“ и които жадно очакват да бъдат преобразени, за да ‘съответстват на Христовото славно тяло’. ‘Като забравят нещата зад себе си и се насочват към нещата пред себе си’, нека всички те подражават на апостол Павел, бивайки ‘устремени към целта, към наградата на небесното призоваване’ — славното им наследство в небесното Царство! (4:8; 2:10, 11; 3:13, 14, 20, 21)