Развиването на разумни очаквания носи радост

„ОТНОВО се провалих!“ Колко пъти си си казвал нещо подобно, тъй като не си успявал да постигнеш онова, към което се стремиш? Една млада майка християнка може да си мисли същото, защото се чувства много изморена и напрегната от постоянните грижи, които трябва да полага за новороденото си дете, и се притеснява, че не може да отделя повече време за духовните неща. Поради начина, по който е израснал, друг християнин може да смята, че има ограничени способности, и да мисли, че никога не върши достатъчно в сбора. Една възрастна Свидетелка може да се чувства обезсърчена, тъй като не може да взема пълно участие в християнските дейности, на които се е радвала, когато е имала повече сили и ѝ е било по–лесно да се придвижва. Кристин, която не може да върши толкова в службата за Йехова, колкото би желала, поради ситуацията в семейството си, споделя: „Понякога само един доклад, насърчаващ към пионерската служба, може да ме разплаче.“

Как можем да се справим с подобни чувства? Как някои християни са успели да развият реалистичен възглед за обстоятелствата си? Каква е ползата от това да имаме уравновесени очаквания?

Бъди разумен

Апостол Павел обяснил как можем да запазим радостта си. Той казал: „Радвайте се винаги заради Господаря. Ще повторя: Радвайте се! Нека вашата разумност стане известна на всички.“ (Флп. 4:4, 5) За да изпитваме радост и удовлетворение в службата за Бога, трябва да развиваме разумни очаквания към себе си, имайки предвид собствените си способности и обстоятелства. Ако се стремим към неразумни цели, без да мислим какво ще е нужно за постигането им, ние се подлагаме на ненужно напрежение. От друга страна, трябва да внимаваме да не станем прекалено снизходителни към себе си и да използваме нещата, които смятаме за ограничения, като извинение да забавим темпото в християнската служба повече, отколкото е нужно.

Независимо от обстоятелствата ни, Йехова изисква от нас да даваме най–доброто от себе си, като му служим всеотдайно и от цялото си сърце. (Кол. 3:23, 24) Ако не даваме на Йехова най–доброто, тогава всъщност не живеем според своето отдаване. (Рим. 12:1) А и така се лишаваме от дълбокото удовлетворение, истинската радост и другите богати благословии, които ни носи всеотдайната служба за Йехова. (Пр. 10:22)

В Библията думата, преведена като „разумен“, носи смисъла на това да бъдем внимателни. Значението на тази дума е свързано и с отстъпчивост. Тя съдържа също мисълта да не бъдем прекалено строги към себе си. Затова, ако сме разумни, ще можем да гледаме по–уравновесено на обстоятелствата си. Дали това се постига трудно? За някои хора наистина е трудно да гледат уравновесено на собствените си обстоятелства, макар че са внимателни към другите. Например, ако виждаме, че наш близък приятел е на ръба на силите си, тъй като се опитва да върши прекалено много неща едновременно, нима няма да се опитаме да му помогнем да види, че би било по–добре да направи някои промени в живота си? По същия начин ние трябва да се научим сами да разбираме кога започваме да правим повече, отколкото собствените ни способности и обстоятелства позволяват. (Пр. 11:17)

Развиването на уравновесен възглед за нашите ограничения може да бъде по–трудно, ако родителите ни са били прекалено взискателни. Като деца някои са имали чувството, че винаги трябва да правят повече или да бъдат по–добри, за да спечелят любовта на родителите си. Ако и ние сме изпитвали същото, може да разсъждаваме по погрешен начин за това как Йехова гледа на нас. Той ни обича поради всеотдайността, с която му служим. Словото на Бога ни уверява, че той „познава нашия състав, помни, че ние сме пръст“. (Пс. 103:14) Йехова разбира нашите ограничения и ни обича, когато въпреки тях му служим пламенно. Ако помним, че нашият Бог не е строг надзирател, това ще ни помогне да бъдем умерени в очакванията към себе си, като осъзнаваме какви са ограниченията ни. (Мих. 6:8)

Все пак за някои е трудно да имат подобна уравновесена нагласа. Ако и при тебе е така, защо не потърсиш помощ от някой опитен християнин, който те познава добре? (Пр. 27:9) Например, дали искаш да служиш като редовен пионер? Това е чудесна цел! Дали обаче ти е трудно да я постигнеш? Може би ти е нужна помощ, за да опростиш живота си. Твоят доверен християнски приятел би могъл да обсъди с тебе също дали редовната пионерска служба наистина е практична цел в момента, като се имат предвид многото ти семейни отговорности. Той или тя може да ти помогне да разбереш дали ще си в състояние да се справиш с допълнителните дейности, които включва пионерската служба, и какви промени биха ти позволили да вършиш повече. Много е подходящо един съпруг да помогне на съпругата си да поддържа темпо, което е съобразено с нейните възможности. Например той може да ѝ предложи, преди да започне нов месец на засилена дейност, да отдели време за почивка. Това може да ѝ даде нови сили и да ѝ помогне да запази радостта си в службата.

Търси неща, които можеш да правиш

Напреднала възраст или влошено здраве може да ограничават онова, което сме в състояние да вършим в службата за Йехова. Ако си родител, може би си мислиш, че не извличаш голяма полза от личното си изучаване или от християнските събрания, тъй като отделяш много време и сили за малките си деца. Но възможно ли е понякога да се съсредоточаваш прекалено върху ограниченията си, което да ти пречи да видиш какво наистина си в състояние да вършиш?

Преди хиляди години един левит изразил желание, което не можело да бъде осъществено. Той имал привилегията всяка година да служи в храма за две седмици, но изразил похвалното желание постоянно да се намира близо до олтара. (Пс. 84:1–3) Какво помогнало на този верен мъж да бъде доволен от това, което вече имал? Той осъзнал, че дори един ден, прекаран в дворовете на храма, е много специална привилегия. (Пс. 84:4, 5, 10) Подобно на това, вместо да се съсредоточаваме единствено върху ограниченията си, трябва да помислим с какви възможности разполагаме и да сме признателни за тях.

Да вземем за пример Нерленд, една християнка от Канада. Тя е прикована към инвалидна количка и преди се чувствала много ограничена по отношение на онова, което може да върши в службата. Но тя променила гледната си точка, като възприела близкия търговски център за свой личен проповеден район. Тя обяснява: „Заставам с инвалидната количка близо до някоя пейка в търговския център. Радвам се да свидетелствам на хората, които сядат за малко да си починат.“ Участието в този важен аспект от службата носи на Нерленд голямо удовлетворение.

Прави промени, ако е нужно

Една платноходка може да плава с пълна скорост с изпънати от вятъра платна. Но когато кормчията забележи, че наближава силна буря, той трябва да нагласи платната. Той не може да контролира бурята, но като прави нужните промени, може да продължи да контролира курса на платноходката. По същия начин често ние нямаме контрол над подобните на буря неблагоприятни обстоятелства, с които се сблъскваме в живота си. Но доколкото е възможно, ние можем да продължим да направляваме живота си, като приспособяваме начина, по който използваме физическите, умствените и емоционалните си сили. Когато вземаме предвид новите си обстоятелства, ще можем да запазим удовлетворението и радостта си от службата за Бога. (Пр. 11:2)

Да разгледаме някои примери. Ако ни липсват достатъчно сили, бихме могли да избягваме изтощаващи занимания през деня, така че да можем да присъстваме на християнските събрания вечерта. Това ще ни позволи да се възползваме напълно от общуването с нашите събратя християни. Или ако една майка не може да участва в службата от къща на къща, тъй като детето ѝ е болно, тя може да сметне за подходящо да покани друга християнка в дома си, за да могат заедно да свидетелстват по телефона, докато детето спи.

Какво би могъл да направиш, ако твоите обстоятелства не ти позволяват да се подготвяш изцяло за събранията на сбора? Можеш да определиш колко материал си в състояние да разгледаш и след това да се подготвиш старателно. Като приспособяваме непосредствените си цели, можем да продължим да даваме от себе си и да сме щастливи.

Може да се изискват решимост и усилия, за да приспособяваме целите си. Серж и Анес, едно семейство от Франция, трябвало коренно да променят плановете си. Серж разказва: „Когато научихме, че Анес очаква бебе, мечтата ни да бъдем мисионери просто се изпари.“ Сега той е баща на две жизнерадостни момичета и обяснява каква цел са си поставили с Анес. Серж казва: „Тъй като не можем да служим в друга част на света, решихме да бъдем „мисионери“ в собствената си страна и се присъединихме към една чуждоезикова група.“ Дали те извличат полза от това, че са си поставили тази цел? Серж отбелязва: „Чувстваме се много полезни в сбора.“

Одил, една християнка от Франция, която е на повече от 70 години, страда от остеоартрит на коленете и не може да стои дълго време права. Тя била обезсърчена, тъй като поради физическото си състояние не може да участва в службата от къща на къща. Но тя не се предала. Одел се приспособила към обстоятелствата си, като започнала да свидетелства по телефона. Тя казва: „Това се оказа по–лесно и по–приятно, отколкото очаквах!“ Този метод на проповядване възвърнал желанието ѝ да участва в службата.

Разумните очаквания носят благословии

Развиването на уравновесен възглед за това, което можем да правим, ще ни спести много тревоги. Като си поставяме уравновесени цели, ще чувстваме, че сме постигнали нещо, въпреки ограниченията си. Така ние ще се радваме на онова, което можем да направим, дори то да е нещо сравнително малко. (Гал. 6:4)

Когато ставаме по–уравновесени в очакванията към себе си, ние ще проявяваме повече разбиране към нашите събратя по вяра. Имайки предвид ограниченията им, ние винаги ще сме благодарни за нещата, които те правят за нас. Като проявяваме признателност за всяка предложена помощ, ние допринасяме за дух на сътрудничество и взаимно разбирателство. (1 Пет. 3:8) Помни, че като любещ Баща, Йехова никога не очаква от нас повече, отколкото можем да дадем. И когато имаме уравновесени очаквания към себе си и си поставяме постижими цели, духовните дейности ще ни носят повече удовлетворение и радост.

[Текст в блока на страница 29]

За да изпитваме радост и удовлетворение в службата за Бога, трябва да развиваме разумни очаквания към себе си, имайки предвид собствените си способности и обстоятелства

[Снимка на страница 30]

Нерленд изпитва радост от това да прави каквото може в службата

[Снимка на страница 31]

Научи се да „нагласяш платната“

[Източник]

© Wave Royalty Free/age fotostock

[Снимка на страница 32]

Серж и Анес извлекли полза от това, че си поставили нови цели