Практична книга за съвременния живот

В днешния свят са доста разпространени книгите, в които се предлагат съвети. Но за тях е характерно, че губят своята актуалност и не след дълго биват подобрени или заместени от други книги. Как стои въпросът с Библията? Тя е била завършена преди близо 2000 години. Въпреки това нейното първоначално послание не е било подобрявано или осъвременявано. Дали е възможно такава книга да съдържа практически напътствия за нашето време?

НЯКОИ хора казват, че не е възможно. „Никой не би оправдал това по време на съвременен урок по химия да се използува учебник по химия, издаден през 1924 г.“ — писа д–р Илай С. Чезън, обяснявайки защо смята Библията за остаряла.¹ На пръв поглед този довод изглежда логичен. Та нали от времето на написване на Библията досега човекът наистина е научил много неща относно психическото здраве и човешкото поведение. Тогава как е възможно една толкова древна книга да е приложима в съвременния живот?

Непреходни принципи

Въпреки че времената са се променили, основните човешки потребности са си останали същите. През цялата човешка история хората са имали нужда от любов и привързаност. Те са искали да бъдат щастливи и да водят смислен живот. Нуждаели са се от съвети относно това как да се справят с икономическите трудности, как да имат успешен брак и как да внедрят у своите деца добри морални и етични стойности. Библията съдържа съвети, които отговарят на тези основни потребности. — Еклисиаст 3:12, 13; Римляни 12:10; Колосяни 3:18–21; 1 Тимотей 6:6–10.

Съветите в Библията отразяват дълбоко разбиране на човешката същност. Да разгледаме някои примери за нейните ясни, непреходни принципи, които имат практическа стойност в съвременния живот.

Практически напътствия за брака

Семейството — се казва в UN Chronicle [„Хроника на ООН“] — „е най–старата и най–основната единица на човешка организация; то е най–съществената връзка между поколенията“. Но тази ‘съществена връзка’ се разпада в обезпокояваща степен. „В днешния свят — се отбелязва в ‘Хрониката’ — много семейства са изправени пред обезсърчаващи предизвикателства, които застрашават способността им да съществуват нормално и в крайна сметка да оцелеят.“² Какви съвети предлага Библията, които допринасят за оцеляването на семейството?

Първо, Библията казва много неща за това как съпрузите и съпругите трябва да се отнасят един към друг. За съпрузите, например, тя казва: „Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него.“ (Ефесяни 5:28, 29) Съпругата бива съветвана да „изпитва дълбоко уважение към съпруга си“. — Ефесяни 5:33, NW.

Да разгледаме резултатите от прилагането на такива библейски съвети. Съпругът, който обича съпругата си ‘както своето тяло’, не постъпва с омраза или грубост спрямо нея. Той не я удря физически, нито пък я малтретира с думи или емоционално. Вместо това той ѝ отдава същото ценене и загриженост, каквито проявява към себе си. (1 Петър 3:7) Така неговата съпруга се чувствува обичана и сигурна в своя брак. По този начин той осигурява на своите деца добър пример относно това какво трябва да е отношението към жените. От друга страна, съпругата, която изпитва „дълбоко уважение“ към своя съпруг, не му отнема достойнството, като постоянно го критикува или го подценява. Поради нейното уважение той чувствува, че му се доверяват, че е приет и ценен.

Дали такива съвети имат практическо приложение в съвременния свят? Интересен е фактът, че специалистите, занимаващи се с изследвания върху семейния живот днес, са достигнали до подобни заключения. Една ръководителка на програма за консултации по проблеми на семейството отбеляза: „Най–здравите семейства, които познавам, са тези, в които майката и бащата имат силна, любеща връзка помежду си. . . . Изглежда, че тази силна връзка, която е от първостепенна важност, вдъхва сигурност у децата.“³

С течение на годините съветите на Библията относно брака се оказаха далеч по–сигурни от съветите на безбройните добронамерени семейни консултанти. Та нали не беше много отдавна, когато много специалисти оправдаваха развода като бърз и лесен изход от проблемите на един неудачен брак. Днес много от тях насърчават хората, ако е възможно, да се стремят да направят брака си траен. Но тази промяна настъпи едва след като бяха нанесени големи щети.

За разлика от това Библията дава сигурни, уравновесени съвети относно брака. Тя признава, че разводът може да бъде позволен при някои крайни обстоятелства. (Матей 19:9) В същото време тя осъжда лекомислените разводи. (Малахия 2:14–16) Тя осъжда и брачната изневяра. (Евреи 13:4) Бракът, според Библията, означава обвързване: „По тази причина мъжът ще напусне баща си и майка си и той трябва да се държи здраво за жена си, и двамата трябва да станат една плът.“a — Битие 2:24, NW; Матей 19:5, 6, NW.

Днес библейските съвети относно брака са приложими в същата степен, в която са били приложими и когато Библията била написана. Ако съпругът и съпругата се отнасят един към друг с любов и уважение и гледат на брака като на специални взаимоотношения, тогава бракът — а с него и семейството — има по–големи шансове да оцелее.

Практически напътствия за родителите

Преди няколко десетилетия много родители — подтикнати от „новаторски идеи“ за възпитанието на децата — смятаха, че е „забранено да забраняваш“.⁸ Те се опасяваха, че поставянето на ограничения би травматизирало и разстроило децата. Добронамерени съветници по въпросите, свързани с отглеждането на децата, настояваха родителите да се въздържат от всичко, което е повече от мека забележка към техните деца. Но много от експертите с подобна нагласа днес преразглеждат ролята на дисциплинирането, а загрижените родители търсят някаква яснота по този въпрос.

При това обаче през цялото време Библията предлага ясни, разумни съвети относно отглеждането на децата. Още преди близо 2000 години в нея е било казано: „Бащи, не дразнете децата си, но продължавайте да ги възпитавате с дисциплинирането и умственото ръководство на Йехова.“ (Ефесяни 6:4, NW) Съществителното име на гръцки език, преведено като ‘дисциплиниране’, означава „отглеждане, обучение, наставление“.⁹ Библията казва, че това дисциплиниране, или наставление, е доказателство за любовта на родителите към децата. (Притчи 13:24) Децата израстват с ясни морални напътствия и с развито чувство за добро и зло. Дисциплинирането им показва, че родителите им са загрижени за тях и за това какви личности ще станат те.

Но родителският авторитет — „тоягата на дисциплинирането“ — не бива никога да се превръща в малтретиране.b (Притчи 22:15, NW; 29:15) Библията предупреждава родителите: „Не поправяйте децата си прекалено, иначе ще ги обезсърчите.“ (Колосяни 3:21, Phillips [„Филипс“]) Тя признава също, че физическото наказание обикновено не е най–резултатният метод на обучение. В Притчи 17:10 се казва: „Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, нежели сто бича на безумния.“ Освен това Библията препоръчва дисциплиниране, което цели да предпази. Във Второзаконие 11:19 родителите биват насърчени да се възползуват от възможностите, които им се предлагат в ежедневието, за да внедряват морални стойности у своите деца. — Виж също Второзаконие 6:6, 7.

Непреходните съвети на Библията към родителите са ясни. Децата се нуждаят от последователно и любещо дисциплиниране. Опитът от практиката показва, че такива съвети са наистина резултатни.c

Преодоляване на границите, които разделят хората

Хората днес биват разделяни от расови, национални и етнически граници. Такива изкуствени стени са допринесли за избиването на невинни хора във войните по целия свят. Съдейки по миналото, перспективата мъже и жени от различни раси и националности да се считат едни други за равни и да се отнасят едни към други съответно на това наистина не изглежда много реална. „Разрешението на проблема — според един африкански държавник — се крие в сърцата ни.“¹¹ Но да се променят човешките сърца не е лесно. Въпреки това нека видим как посланието на Библията въздействува на сърцата и насърчава нагласа на равенство между хората.

Библейското учение, че Бог ‘е направил от една кръв всички човешки народи’, изключва всякаква идея за превъзходство на една раса над друга. (Деяния 17:26) То показва, че всъщност има само една раса — човешката раса. Освен това Библията ни насърчава да ‘сме подражатели на Бога’, за когото тя казва: „Бог не гледа на лице; но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.“ (Ефесяни 5:1; Деяния 10:34, 35) За онези хора, които гледат на Библията сериозно и които истински се стремят да живеят според нейните учения, това познание има обединяващ ефект. То въздействува възможно най–дълбоко — в човешкото сърце, — премахвайки създадените от човека прегради, които разделят хората. Да разгледаме един пример.

По времето, когато Хитлер водеше война из цяла Европа, имаше една група християни — Свидетелите на Йехова, — които непреклонно отказваха да се присъединят към избиването на невинни хора. Те нямаше ‘да вдигнат нож’ против ближния си. Те заеха тази позиция заради своето желание да се харесат на Бога. (Исаия 2:3, 4; Михей 4:3, 5) Те вярваха истински в учението на Библията, че няма народ или раса, които да са по–добри от другите. (Галатяни 3:28) Заради своята миролюбива нагласа Свидетелите на Йехова бяха сред първите затворници в концентрационните лагери. — Римляни 12:18.

Но не всички хора, които твърдяха, че следват Библията, заеха такава позиция. Малко след края на Втората световна война Мартин Нимьолер, един немски протестантски духовник, писа: „Всеки, който иска да търси у Бога вина за [войните], не познава, или не иска да познава божието Слово. . . . През вековете християнските църкви многократно са благославяли войните, войските и оръжията и . . . са се молили по много нехристиянски начин за унищожението на своите неприятели във войната. Всичко това е наша грешка и грешка на нашите бащи, но в никакъв случай вината не е у Бога. И ние, съвременните християни, стоим засрамени пред т.нар. секта на Искрените изследователи на Библията [Свидетелите на Йехова], стотици и хиляди от които бяха в концентрационни лагери и [дори] умряха заради това, че отказваха военната служба и отказваха да стрелят по хора.“¹²

И до днес Свидетелите на Йехова са добре известни със своето братство, което обединява араби и евреи, хървати и сърби, хуту и тутси. Но Свидетелите с готовност признават, че такова единство е възможно не защото те са по–добри от другите хора, а защото са подбудени от силата на библейското послание. — 1 Солунци 2:13.

Практическо ръководство, което допринася за добро психическо здраве

Физическото здраве на даден човек често бива повлияно от състоянието на неговото психическо и емоционално здраве. Например, чрез научни изследвания беше установено вредното влияние на гнева. „Повечето от наличните доказателства показват, че поради редица причини избухливите хора са изложени на по–голям риск от сърдечносъдови заболявания (както и от други болести); сред тях са слабата социална подкрепа, увеличената биологична реактивност по време на избухването и засиленото отдаване на нездравословен начин на живот“ — казват в своята книга Anger Kills [„Гневът убива“] д–р Редфорд Уилямс, директор на Отдела за изследване на човешкото поведение към медицинския център на Дюкския университет, и неговата съпруга Върджиния Уилямс.¹³

Хиляди години преди да бъдат провеждани такива научни изследвания, в Библията с прости, но ясни думи е направена връзка между нашето емоционално състояние и физическото ни здраве: „Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите.“ (Притчи 14:30; 17:22) Библията мъдро съветва: „Престани от негодуванието, и остави гнева“ и „Не бързай да се обиждаш [или „ядосваш“ — King James Version („Превод на крал Яков“)] в духа си.“ — Псалм 37:8; Еклисиаст 7:9, NW.

Библията съдържа разумни съвети и относно овладяването на гнева. Например в Притчи 19:11 (NW) се казва: „Проницателността на човека несъмнено потушава гнева му, и е красиво от негова страна да не забелязва прегрешението.“ Еврейската дума за ‘проницателност’ произлиза от глагол, който насочва вниманието към „познаването на причината“ за нещо.¹⁴ Мъдрият съвет е: „Мисли, преди да действуваш.“ Стремежът да се схване причината, която лежи в основата на определени думи и действия на другите, може да помогне на човек да е по–толерантен — и по–малко податлив на гняв. — Притчи 14:29.

Друг практичен съвет се намира в Колосяни 3:13 (NW), където се казва: „Продължавайте да си отстъпвате взаимно и да си прощавате щедро.“ Незначителните раздразнения са част от живота. Изразът ‘продължавайте да отстъпвате’ предполага да понасяме нещата, които не харесваме у другите. ‘Да си прощаваме’ означава да се освободим от неприязънта си. Понякога е мъдро човек да се освободи от горчиви чувства, вместо да ги подхранва; трупането на гняв само ще утежни нашия товар. — Виж блока, озаглавен „Практични напътствия за човешките взаимоотношения“.

Днес съществуват много източници на съвети и напътствия. Но Библията е наистина неповторима. Нейните съвети не са само теория, нито пък напътствията ѝ биха ни навредили някога. Вместо това нейната мъдрост е доказала, че ‘заслужава голямо доверие’. (Псалм 93:5, NW) Освен това съветът на Библията е непреходен. Макар че тя била завършена преди близо 2000 години, нейните думи все още са приложими. И те са приложими с еднаква сила независимо от цвета на нашата кожа или от страната, в която живеем. Думите на Библията притежават и сила — силата да променят хората към по–добро. (Евреи 4:12) Следователно четенето на тази книга и прилагането на нейните принципи може да подобри качеството на твоя живот.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 24]

В Библията се предлагат ясни, разумни съвети относно семейния живот

[Блок на страница 23]

Характерни черти на здравите семейства

Преди няколко години една възпитателка и специалистка по въпросите на семейството проведе обширно проучване, при което над 500 специалисти, работещи със семейства, бяха помолени да споделят кои отличителни черти са наблюдавали при „здравите“ семейства. Интересно е, че сред най–често посочваните отличителни черти се срещат неща, които отдавна се препоръчват в Библията.

На първо място беше поставено поддържането на добро общуване, включващо резултатни начини за изглаждане на разногласията. Оказа се, че за здравите семейства е типично „никой да не си ляга ядосан на другия“ — отбеляза ръководителката на проучването.⁶ Но още преди повече от 1900 години Библията е съветвала: „Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви.“ (Ефесяни 4:26) В библейски времена един ден траел от залез слънце до залез слънце. Следователно много преди съвременните специалисти да са се занимавали с проучване на семействата, Библията мъдро е съветвала: Разрешавайте предизвикващите разделение въпроси бързо — преди да е свършил денят и да е започнал друг.

Членовете на здравите семейства „не подхващат теми, които биха могли да доведат до кавга, точно преди излизане от дома или преди лягане — установява авторката. — Многократно чух израза ‘подходящото време’“.⁷ Тези семейства несъзнателно повтаряли библейската притча, записана преди повече от 2700 години: „Като ябълки от злато в сребърни съдове е дума, казана в подходящото за нея време.“ (Притчи 15:23; 25:11, NW) Това сравнение може да говори за златни украшения във формата на ябълки, поставени върху филигранни сребърни подноси — в библейски времена това били високо ценени и красиви притежания. То изразява красотата и стойността на казаните в подходящия момент думи. Когато обстоятелствата са напрегнати, правилните думи, изречени в подходящото време, са безценни. — Притчи 10:19.

[Блок на страница 26]

Практични напътствия за човешките взаимоотношения

„Ядосвайте се, но не съгрешавайте. Говорете в сърцето си, върху леглото си, и запазете мълчание.“ (Псалм 4:4, NW) В повечето случаи, когато са те засегнали малко, ще е мъдро да въздържиш думите си, за да избегнеш емоционален сблъсък.

„Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, а езикът на мъдрите докарва здраве.“ (Притчи 12:18) Мисли, преди да говориш. Необмислените думи могат да наранят другите и да развалят приятелства.

„Мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв.“ (Притчи 15:1) Необходим е самоконтрол, за да се отговори меко, но по този начин често се изглаждат проблеми и биват насърчавани мирните взаимоотношения.

„Започването на спор е както, когато някой отприщва води; затова оттегли се, преди да е избухнала препирнята.“ (Притчи 17:14, NW) Мъдро е, преди да си загубил самообладание, да се оттеглиш от ситуация, в която лесно може да възникне спор.

„Не бързай да показваш неприязън; защото неприязънта е подхранвана от глупаците.“ (Еклисиаст 7:9, „Нова английска Библия“) Чувствата често предхождат действията. Човек, който бързо се обижда, е глупав, тъй като поведението му може да доведе до прибързани думи или действия.

[Снимка на страница 25]

Свидетелите на Йехова бяха сред първите затворници в концентрационните лагери