‘Да проявявате повече от извънредно внимание’

14, 15. (а) Според 1 Солунци 5:12, 13 защо старейшините заслужават нашето внимание? (б) Защо може да се каже, че старейшините ‘се трудят усилно сред нас’?

¹⁴ Ние можем да проявим своята признателност за ‘даровете в човеци’, като проявяваме внимание към тях. Като писал до сбора в Солун, Павел подканил членовете му: „Да уважавате онези, които се трудят усилно сред вас и ви ръководят в Господаря, и ви подканят; и . . . да проявявате към тях повече от извънредно внимание в любов поради труда им.“ (1 Солунци 5:12, 13, NW) „Които се трудят усилно“ — нима това не описва точно преданите старейшини, които неегоистично дават от себе си за нас? Помисли малко за тежкия товар, който носят тези братя.

16. Опиши начините, по които можем да проявим внимание към старейшините.

¹⁶ Как можем да проявим внимание към тях? Една библейска притча казва: „Дума, навреме казана, колко е добра!“ (Притчи 15:23; 25:11) Така че думите на искрена признателност и насърчение могат да им покажат, че не приемаме усилната им работа за нещо подразбиращо се. Освен това трябва да бъдем разумни в очакванията си към тях. От една страна, трябва да не се притесняваме да се обърнем към тях за помощ. Може да има периоди, когато ‘сърцата ни тъжат дълбоко в нас’ и ние имаме нужда от насърчение, ръководство или съвет от Библията, идващи от тези, които са ‘годни да поучават’ на божието Слово. (Псалм 55:4; 1 Тимотей 3:2, NW) В същото време трябва да помним, че времето, което един старейшина може да ни отдели, не е неограничено, тъй като той не може да пренебрегне потребностите на своето семейство или на другите в сбора. Като изпитваме ‘съчувствие’ към тези усилно работещи братя, няма да искаме да отправяме неразумни изисквания към тях. (1 Петър 3:8) Вместо това нека бъдем признателни за времето и вниманието, което те в разумни граници могат да ни отделят. — Филипяни 4:5.

17, 18. Какви жертви правят много жени, чиито съпрузи са старейшини, и как можем да покажем, че не приемаме като нещо подразбиращо се тези верни сестри?

¹⁷ А съпругите на старейшините? Нима те не заслужават също нашето внимание? Та нали в крайна сметка те споделят съпрузите си със сбора. Често за това са необходими жертви от тяхна страна. Понякога старейшините трябва да отделят вечерните часове за делата на сбора, точно тези часове, които иначе биха прекарали със семейството си. В много сборове верните християнки с готовност правят тези жертви, за да могат съпрузите им да се грижат за овцете на Йехова. — Сравни 2 Коринтяни 12:15.

¹⁸ Как можем да покажем, че не приемаме тези християнки просто като нещо подразбиращо се? Безспорно това няма да стане, ако проявяваме неразумни изисквания към техните съпрузи. Но нека и тук не забравяме силата на обикновените думи на признателност. В Притчи 16:24 се казва: „Благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.“ Да разгледаме една случка. След едно християнско събрание семейство се обърнало към един старейшина с молба да поговорят за техния син в юношеска възраст. Докато старейшината разговарял с тях, съпругата му чакала търпеливо. След това майката се обърнала към съпругата на старейшината и казала: „Искам да ти благодаря за времето, което съпругът ти отдели, за да помогне на моето семейство.“ Тези обикновени, приятни думи на признателност наистина развълнували сърцето на съпругата на този старейшина.