Утеха от Бога на мира
„И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи“ (1 Солунците 4:18).
1. Какви молби на Павел показват интереса му към мира?
ПАВЕЛ, апостолът, твърде много е желаел християнската еклезия да се радва на мир. Затова 13–те негови писма, запазени за нас във вдъхновеното Слово, започват с молба техните получатели да се радват на Божия мир. Например до младата еклезия в Солун писал: „Благодат и мир да бъде на вас“. На края на това писмо моли: „А сам Бог на мира да ви освети напълно и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до присъствието на нашия Господар Исус Христос“ (1 Солунците 1:1; 5:23).
2. (а) Каква грижа към еклезията е проявявал Павел? (б) Как християнски старейшини днес могат да последват примера на Павел?
2 Павел и неговите сътрудници не са се щадели, но в ‘труд и усилие’ са работили всред новите вярващи. Апостолът им припомня после: „Били сме нежни посред вас като доилка, когато се грижи за чадата си. Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили“. Тези думи не са ли пропити от сърдечна грижа, истинска, дълбока любов, каквато е изпитвал към еклезията? Наистина това е пример за такава любов, каквато проявяват днес християнските старейшини в над 52 000 еклезии на Свидетелите на Йехова по цялата земя (1 Солунците 2:7–9; Йоан 13:34, 35; 15:12–14)
3. (а) Как Тимотей е могъл да помогне на еклезията в Солун? На какво съответства това в наше време?
3 Изкусителят, Сатана докарал изпитания на християните в Солун. Затова Павел изпратил при тях Тимотей ‘да ги утвърди и утеши във вярата’. Тимотей се завърнал при Павел в Атина ентусиазиран от тяхната вярност и любов. Всички много се утешили, научавайки за тази вяра и неподкупност и продължили да молят Бога да допълни това. което не им достига във вярата (1 Солунците 3:1, 2, 5, 7, 10). Като съответствие се явява днешния теократичен ред, в който пътуващи надзиратели подкрепят еклезиите дори там, където Свидетелите на Йехова служат в условия на забрана или сурови преследвания (Исаия 32:1, 2).
‘При неговото присъствие’
4, 5. (а) Каква молба изразява тук Павел и защо днес тя трябва особено да ни интересува? (б) Защо нашето време е от особено значение?
4 Апостол Павел завършил тази част на посланието с молбата: „И Бог да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние преизобилваме към вас, за да утвърди сърцата ви непорочни в светост пред нашия Бог и Баща при присъствието на нашия Господар Исус с всичките негови светии“ (1 Солунците 3:12, 13).
5 Тук Павел се е взирал далеко в бъдещето, във времето „на присъствието (на Исус) и приключването на системата на нещата“, когато „дойде Човешкият Син в славата си и всичките си ангели с него“. Нашият небесен Цар дойде в 1914 година. От своя славен, невидим престол съди сега народите и хората на земята, отделяйки смирените, оприличени на овце хора, за да ги запази в „голямото бедствие“ и им даде вечен живот на райската земя (Матей 24:3–21; 25:31–34, 41, 46).
„Указания“ за наше добро
6. На какво павлово увещание трябва да обърнем внимание?
6 Принадлежиш ли към хората, които се стремят към тази цел, към вечен живот? Ако е така, трябва да обърнеш внимание на думите на Павел отправени към солунците: „Впрочем, братя, молим и увещаваме ви в Господаря Исус, щото като сте се научили от нас как трябва да се обхождате и угаждате на Бога — както и се обхождате —, така да преуспявате все повече и повече. Защото знаете, какви указания ви дадохме от името на Господаря Исуса“ (1 Солунците 4:1, 2). Какви са тези указания, които Павел тук подчертава?
7. (а) Каква важна поръчка е дадена тука? (б) Имайки Божия дух, защо трябва да оставаме бдителни?
7 Първото „указание“ се отнася за моралността. Павел съвсем открито казва: „Понеже това е Божията воля — вашето освещение; да се въздържате от блудство; да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със светост и почест, не в страстна похот, както и езичниците, които не познават Бога.“ За щастие ‘познахме’ Бога и неговия Син Исус Христос и се стремим към вечния живот. Какъв позор би било, ако позволим да бъдем въвлечени в блатото на този неморален свят! За съжаление, някои са преживели цели години в затворите и концентрационните лагери или са прекарали дълги години в ревностна мисионерска служба, а след това, поради липса на бдителност, са позволили изкусителят да ги склони да нарушат моралните библейски принципи. Нека никога да не ‘оскърбим’ светия дух, който получаваме от Бога, с някакво сексуално нарушение! (1 Солунците 4:3–8; Йоан 17:3; 1 Коринтяните 10:12, 13; Ефесяните 4:30).
8, 9. (а) Какво означава „братската любов“? (б) Как можем да развием у себе си такава любов и с каква полза?
8 Следващото дадено от Павел „указание“ засяга Филаделфия — „братската любов“ (1 Солунците 4:9, 10). Това е особена проява на агапе, т.е. вярната към принципи любов, която Павел горещо препоръчва в 1Со 4стих 9, а също и в 1Со 3–та глава, стих 6 и 12. Филаделфия е близка, сърдечна привързаност, каквато очевидно е съществувала между Исус и Петър или Давид и Йонатан (Йоан 21:15–17; 1 Самуилова 20:17; 2 Самуилова 1:26 [бълг. също 1 и 2 Царете]). Тя може да се присъедини към агапе като се създаде сърдечно другарство, видимо например във взаимната радост, която много Свидетели на Йехова изпитват, участвувайки заедно в пионерската служба или други теократични дейности.
9 Павел ни ободрява: ‘да преуспяваме в това повече и повече’. Винаги можем да разширяваме нашата братска любов. Това прекрасно качество се вижда особено тогава, когато старейшините и помощник–служителите предвождат в ревностната служба за Царството. Когато всички в еклезията ‘търсят първо Царството’, тогава разногласията дължащи се на човешко несъвършенство или на различието в характерите и други подобни проблеми остават на заден план. Никога да не се отклоняваме от нашата цел! (Матей 6:20, 21, 33; 2 Коринтяните 4:18).
10. Как можем като християни да се ‘обхождаме благоприличие’?
10 Павел подчертава още едно „указание“: да се стараем да водим тих живот, да се грижим за своите работи и да работим със собствените си ръце. Ако по този начин се ‘обхождаме благоприличие’ в ежедневния си живот, взаимно проявявайки принципна любов, както и братска привързаност — всички наши нужди ще бъдат задоволени (1 Солунците 4:11, 12; Йоан 13:35; Римляните 12:10–12).
Утешение от надеждата за възкресението
11. (а) Защо след това Павел въвежда темата за възкресението? (б) Какво влияние би трябвало да ни окаше този съвет на апостола?
11 След това апостолът се насочва към прекрасната надежда за възкресението. Но защо въвежда тази тема? Искал е да подкрепи братята си, за да могат да издържат преследванията, които щели да ги постигнат. Техният живот е бил в опасност. Изглежда, че някои тогава са заспали в смъртта. Затова за останалите е било нужно утешение (1 Солунците 2:14–20). Смятали са, че „присъствието“ на Христос е много близо и са се интересували какво ще стане с тези, които вече са били умрели. Това, което Павел пише, не само е утешило християните, загубили близките си, но също ги окуражило да устоят в очакването на „деня“ на Йехова. Съветът на Павел би трябвало да помогне на всеки от нас за запазване на здраво духовно становище като проповядваме благата вест, очаквайки целостният край на тази система на нещата (2 Солунците 1:6–10).
12. Каква истинска утеха можем да получим, когато умре някой любим и от какъв източник произлиза тя?
12 Павел пише: „А не желаем, братя, да бъдете в незнание относно тези, които спят в смъртта, за да не скърбите като другите, които нямат надежда“ (1 Солунците 4:13). Каква утеха и душевно спокойствие се намира в надеждата за възкресението! Около пет години по–късно Павел започва второто си послание към християните в Коринт с думите: „Незаслужена добрина и мир да бъде на вас от Бога, нашия Баща, и Господаря Исуса Христа. Благословен да бъде Бога и Бащата на нашия Господар Исус Христос, Баша на дълбоки смиления и Бог на всякаква утеха, който ни утешава във всяко наше бедствие, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквото и да е било бедствие, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога“ (2 Коринтяните 1:2–4).
13, 14. (а) Защо Павел искал християните да бъдат осведомени за състоянието на мъртвите? (б) Какво казва Библията за състоянието на умрелите?
13 Апостолът не е искал да бъдеме неосведомени за състоянието на мъртвите. След време щяло да се появи голямо отстьпничесво всред привидните християни, така че да се обърнат към вавилонските и гръцки философии. Тези отстъпници щели да приемат доктрината на Плато за вроденото безсмъртие на душата, която сега е основно учение в цялата световна империя на фалшивата религия. Обаче мистиката за „задгробния живот“, дали в небето, чистилището или в някакво място на вечни мъки, не доставя истинско утешение. Освен това, учението за вроденото безсмъртие противоречи на науката за възкресението, защото как може някой да бъде възкресен за живот, ако душата изобщо не умира?
14 Павел пише тук „относно тези, които спят в смъртта“. Да, те „спят“. Който спи нищо не съзнава и не е в състояние да върши нещо. (Сравни Еклисиаст 9:5 и 10.) При един случай Исус е казал, че Лазар „отиде да си почине“ и че той, Исус, отивал „да го събуди“. Когато учениците не разбрали тези думи, „Исус им рече ясно: ‘Лазар умря’“. Сестрите на Лазар, Марта и Мария, вече били намерили известна утеха от надеждата за възкресението, и Исус им дал допълнителна утеха. Но колко много е укрепнала вярата им, когато Исус възкръснал приятеля си, който вече от четири деня бил спял в смъртта! (Йоан 11:11–14, 21–25, 43–45).
15. (а) Какво укрепва в нас надеждата за възкресението? (б) Какво може да ни помогне да понесем смъртта на любим човек?
15 Това чудо, както и други възкресявания на умрели от Исус, а най–вече възкресението на самия Исус от Йехова, са добре документирани събития, които укрепват нашата увереност в чудесната надежда за възкресението (Лука 7:11–17; 8:49–56; 1 Коринтяните 15:3–8). Вярно е, че смъртта води със себе си печал и сълзи; трудно се свиква с липсата на любим човек. Каква утеха и сила придобиваме обаче от уверението, че Сувереният Господар Йехова „наистина ще погълне смъртта завинаги“ и „действително ще обърше сълзите от всички лица“! (Исаия 25:8; Откровението 21:4). Едно от най–добрите средства срещу печал е ангажираността в службата за Бога на мира, споделяйки с другите топлещата сърцето надежда за Царството, за която ние безпределно сме благодарни. (Сравни Деянието на апостолите 20:35.)
Редът вьв възкресението
16, 17. (а) Как ще бъде унищожен „последният враг“? (б) Какъв ред на възкресението посочва Павел?
16 Напълно сме убедени, че Христос като „първи плод“ на възкресението, а сега вече седящ на небесния престол отдясно на Бога, изцяло ще осъществи хвалебното намерение на Йехова за Царството (Евреите 6:17, 18; 10:12, 13). Във връзка с това Павел пише в друго свое послание: „Той [Исус Христос] трябва да царува, докато Бог положи всички врагове под нозете му. И смъртта, най–последният враг, и тя ще бъде унищожена“. По какъв начин? От части чрез възкресението и премахването на адамовата смърт. Апостолът обяснява това както следва: „Понеже, както чрез човек дойде смъртта, така чрез човек идва възкресението от мъртвите. Защо то както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. Но всеки на своя ред: Христос, първият плод, после при пришествието на Христа, тия които са негови“ (1 Коринтяните 15:20–26). Такъв ред при възкресението Павел посочва и в първото послание към Солунците, казвайки:
17 „Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса, Бог ще приведе заедно с него. Защото това ви казваме чрез Словото на Йехова, че ние, които останеме живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите; понеже Господарят сам ще слезе от небето с повелителен вик, с глас на архангел и с Божия търба и умрелите в Христа ще възкръснат най–напред“ (1 Солунците 4:14 до 16).
18. Кога възкръснаха помазаниците, които „спяха в смъртта“?
18 След като започна в 1914 г. „пришествието“ на Исус в царската власт, той като архангел издава небесна заповед на тези, които са „в Христа“, да се съберат. За помазаниците, които „спят в смъртта“, този призив сравнен с глас на търба, ги събужда за духовно възкресение в небето. Списанието „Стражева Кула“ отдавна изразява възгледа, че възкресението на тези помазани в дух християни започна от 1918 година.
19. Кога и по какъв начин членовете на остатъка ще бъдат „грабнати в облаците“ и с каква цел?
19 А какво става с остатъка от помазаните християни, които днес на земята образуват постоянно намаляваща група от по–малко от 9 000 души? Те също трябва да завършат с вярност своя земен живот. Павел пише, като че ли е бил всред тях по време на пришествието на Христос: „После и ние, които преживеем, ще бьдеме грабнати заедно с тях в облаците за среща с Господаря във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господаря“ (1 Солунците 4:17; сравни Откровението 1:10). И така, в определено време всички 144 000 ще бъдат възкресени, за да служат като свещеници и царе на небесната планина Сион заедно с Агнето Исус Христос. „Това е първото възкресение“ (Откровението 14:1, 4; 20:4, 5). А какво предстои на милиардите хора, които сега се намират в гробовете?
20, 21. (а) Какво предстои на милиардите хора в гробовете? (б) Коя група никога няма да умре на земята и защо? (в) Какъв щастлив изглед има за единици от тази група, ако биха умрели?
20 Въпреки, че Павел не ги споменава изрично в първото си послание към Солунците, в Откровението 20:12 ни се дава осигурението, че „мъртвите, големите и малките“, ще бъдат възкресени, за да застанат пред Божия съдебен престол. (Виж също и Йоан 5:28, 29.) Днес пред този престол е събрано вече „голямо множество“, което наброява милиони. Те, като група, ще бъдат спасени по време на наближаващото „голямо бедствие“. Агнето ги закриля и ги води при „извори с вода на живота“, така че те никога не трябва да умрат от земята. Но поради напреднала възраст или непредвидени обстоятелства, някои от тях могат да умрат по време на „пришествието“ на Господаря (Откровението 7:9, 14, 17; Еклисиаст 9:11). Какво ще стане с тях?
21 За всички тези „други овце“ съществува радостна надежда за ранно възкресение (Йоан 10:16). Както Авраам те са достигнали вече приятелство с Бога въз основа на техната вяра и дела. Подобно на отличаващите се с вяра мъже и жени, описани в 11–та глава на Евреите, тези съвременни „други овце“ издържаха в изпитанията. Логично е, че и те ще получат „по–добро възкресение“, без съмнение скоро след Хармагедон (Евреите 11:35; Яков 2:23). И тъй всеки, който с вяра ‘се храни с плътта на Христос и пие неговата кръв’ ще види изпълнението на обещанието: „[Той] има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден“ (Йоан 6:54; Римляните 5:18, 21; 6:23).
22. Как можем да утешаваме другите?
22 Като завършва темата за прекрасната надежда за възкресението Павел ни назидава: „Продължавайте да се утешавате един друг с тези думи“ (1 Солунците 4:18). След това разглежда още други важни неща свързани с „пришествието на нашия Господар Исус Христос“ (1 Солунците 5:23). Какви са тези неща? Ще научим за тях от статията: „Мир от Бога — Кога?“
Можеш ли да обобщиш?
◻ Какви молби изказал Павел относно християни?
◻ Какви „указания“ апостолът е дал за наше добро?
◻ Как Божието Слово ни утешава във връзка с умрелите?
◻ Какъв ред на възкресението описва Павел?