Надзорници, които се грижат за стадото

ПО ВРЕМЕ на земната си служба Исус доказал, че е „добрият пастир“. (Йоан 10:11) Като гледал множествата, които го следвали, той ги съжалявал, защото били „измъчени и разпръснати като овце без пастир“. (Мат. 9:36) Петър и другите апостоли забелязали любовта и загрижеността на Исус. Колко различен бил той от фалшивите пастири на Израил, които пренебрегвали стадото и овцете били разпръснати и духовно гладни! (Езек. 34:7, 8) Исус учел овцете и се грижел за тях, като дори бил готов да жертва живота си. Хубавият му пример научил апостолите как да помагат на вярващите да се върнат при Йехова, „пастира и надзорника на душите си“. (1 Пет. 2:25)

² В един разговор с Петър Исус подчертал колко е важно овцете да бъдат хранени и за тях да се полагат грижи. (Йоан 21:15–17) Това несъмнено направило силно впечатление на апостола и по–късно той подканил старейшините в християнския сбор: „Пасете Божието стадо, което ви е поверено, не по принуда, а охотно, нито от любов към нечестна печалба, а с желание, не и като че господарувате над онези, които са Божие наследство, а като бъдете пример за стадото.“ (1 Пет. 5:1–3) Думите на Петър се отнасят и за надзорниците в сбора днес. В подражание на Исус старейшините охотно дават пример на стадото, като са начело в службата за Йехова. (Евр. 13:7)

³ Всички сме благодарни за назначените от духа надзорници в сбора. Извличаме голяма полза от техните грижи. Например надзорниците обръщат внимание на всеки в сбора и го насърчават. Ежеседмично те съвестно водят събранията, на които всички се храним духовно. (Рим. 12:8) Благодарение на усилията им да пазят стадото от лошо влияние, например от зли хора, ние сме в безопасност. (Иса. 32:2; Тит 1:9–11) Те са начело в службата и така ни насърчават всеки месец активно да проповядваме добрата новина. (Евр. 13:15–17) Чрез тези „дарове във вид на хора“ Йехова се грижи за изграждането на сбора. (Еф. 4:8, 11, 12)

⁴ За да се грижат правилно за сбора, назначените надзорници трябва да отговарят на изискванията в Божието Слово. Само тогава може да се каже, че ги е назначил светият дух. (Деян. 20:28) Вярно е, че библейските стандарти за християнските надзорници са високи, тъй като това е сериозна отговорност. Но те не са толкова високи, че мъжете, които истински обичат Йехова и искат той да ги използва, да не могат да ги достигнат. Всички трябва да виждат ясно, че надзорниците прилагат напътствията от Библията в ежедневния си живот.

⁵ В първото си писмо до Тимотей и в писмото си до Тит апостол Павел изброил основните библейски изисквания за надзорниците. В 1 Тимотей 3:1–7 четем: „Ако някой се стреми към службата на надзорник, желае добро дело. Но надзорникът трябва да бъде безупречен, мъж на една жена, умерен в навиците си, здравомислещ, подреден, гостоприемен, способен да поучава, да не е пияница, да не е побойник, а да е разумен, да не е свадлив, да не обича парите, да ръководи добре своя дом, като неговите деца му се подчиняват в пълна сериозност (наистина, ако някой не знае как да ръководи собствения си дом, как ще се грижи за Божия сбор), да не е нов във вярата, за да не се възгордее и да попадне под същото осъждане, отредено за Дявола. Освен това той трябва да се ползва с добри отзиви от външните хора, за да не си навлече укор и да не попадне в примката на Дявола.“

⁶ Павел писал на Тит: „Оставих те в Крит, за да поправиш нещата, които не са в ред, и да назначиш старейшини във всеки град, както ти наредих — ако има някой мъж, който да е чист от обвинения, съпруг на една жена, с вярващи деца, които не са уличени в разпуснатост, нито са непокорни. Защото като назначен от Бога служител, надзорникът трябва да бъде чист от обвинения, да не е своеволен, да не се поддава на гняв, да не е пияница, да не е побойник, нито да ламти за нечестна печалба, а да бъде гостоприемен, да обича добротата, да е здравомислещ, праведен, лоялен, да проявява самоконтрол, да се държи непоколебимо за вярното слово в поучаването си, за да поощрява чрез здравото учение, но също и да порицава онези, които противоречат на това.“ (Тит 1:5–9)

⁷ Макар че библейските изисквания за надзорниците може на пръв поглед да изглеждат твърде високи, братята не трябва да се въздържат да се стремят към тази служба. Като проявяват чудесните християнски качества, очаквани от надзорниците, те насърчават останалите в сбора да правят същото. Павел писал, че такива „дарове във вид на хора“ са дадени „да поправят светите личности, да служат на другите и да изграждат Христовото тяло, докато всички ние не достигнем единство във вярата и в точното познание за Божия син и не станем като напълно зрял човек, израснали до мярката на пълния ръст на Христос“. (Еф. 4:8, 12, 13)

⁸ Надзорниците не са твърде млади, нито нови във вярата. Те имат опит като християни, добре познават и разбират Библията и искрено обичат сбора. Те имат смелостта да говорят за проблемите и да поправят съгрешилите, като така предпазват стадото от всеки, който иска да се възползва от него. (Иса. 32:2) Всички в сбора ясно виждат, че надзорниците са духовно зрели мъже, искрено загрижени за Божието стадо.

⁹ Братята, които са подходящи за надзорници, проявяват мъдрост в живота си. Ако е женен, надзорникът трябва да се придържа към християнския стандарт за брака, тоест да е мъж на една жена и да ръководи добре своя дом. Ако има вярващи деца, които му се подчиняват в пълна сериозност и не са уличени в разпуснатост, нито са непокорни, другите в сбора могат с доверие да се обръщат към него за съвет относно семейството или християнския живот. Надзорникът също е безупречен, чист от обвинения и се ползва с добри отзиви дори от външните хора. Никой не може с основание да го обвини в неподобаващо поведение, което петни репутацията на сбора. Наскоро не е бил порицаван за сериозно прегрешение. Другите в сбора са подтикнати да подражават на добрия му пример и с радост му поверяват духовния си живот. (1 Кор. 11:1; 16:15, 16)

¹⁰ Ролята на тези мъже е подобна на ролята на старейшините на Израил, описани като „мъдри, проницателни и способни“. (Втор. 1:13) Християнските старейшини не са безгрешни, но в сбора и в обществото са известни като праведни и боящи се от Бога мъже, които са показали с времето, че живеят в хармония с Божиите принципи. Тяхната безукорност им дава свобода на изказа пред сбора. (Рим. 3:23)

¹¹ Мъжете, подходящи за това назначение, са умерени в личните си навици и имат разумни очаквания от другите. Те не са фанатици, а са уравновесени и проявяват самоконтрол. Тяхната умереност личи в неща като ядене, пиене, почивка, хобита и развлечения. Те са умерени в употребата на алкохолни напитки, за да не дават повод да ги обвиняват, че се напиват или че са пияници. Човек, чийто разум е замъглен от опияняващо питие, лесно губи самоконтрол и не може да се грижи за духовното благополучие на сбора.

¹² За да надзирава сбора, един мъж трябва да е подреден. Добрите му навици личат във външния му вид, дома му и ежедневните му дейности. Такъв човек не отлага, разбира какво трябва да направи и го планира. Той спазва Божиите принципи.

¹³ Надзорникът трябва да е разумен. Той трябва да може да работи в единство с останалите старейшини и да си сътрудничи с тях. Трябва да има правилна преценка за себе си и да не е прекалено взискателен към другите. Разумният надзорник не е самоуверен, смятайки, че неговото мнение е по–правилно от мнението на останалите старейшини. Те може да имат качества или способности, които той не притежава. Един старейшина показва, че е разумен, когато здраво основава разсъжденията си върху Писанието и се стреми да подражава на Исус Христос. (Флп. 2:2–8) Старейшината не е свадлив или побойник, а уважава другите и смята, че те го превъзхождат. Той не е своеволен, не настоява останалите винаги да приемат гледната му точка или да правят нещата по неговия начин. Той не се поддава на гняв, а е миролюбив в отношенията си с другите.

¹⁴ Християнинът, подходящ за надзорник в сбора, е и здравомислещ. Това означава, че е разсъдлив и не си прави прибързани заключения. Разбира добре принципите на Йехова и как трябва да се прилагат. Здравомислещият човек с готовност приема съвети и напътствия. Той не е лицемер.

¹⁵ Павел напомнил на Тит, че надзорникът трябва да обича добротата, да е праведен и лоялен. Той проявява тези качества в отношенията си с другите и като се застъпва за това, което е правилно и добро. Надзорникът е непоколебимо предан на Йехова и винаги следва праведните принципи. Умее да запазва поверителност. Освен това е гостоприемен и щедро дава от себе си и от притежанията си в полза на другите. (Деян. 20:33–35)

¹⁶ За да служи резултатно, надзорникът трябва да е способен да поучава. Според думите на Павел към Тит надзорникът трябва „да се държи непоколебимо за вярното слово в поучаването си, за да поощрява чрез здравото учение, но също и да порицава онези, които противоречат на това“. (Тит 1:9) Той може да разисква, да привежда доказателства, да оборва възражения и да обяснява библейските стихове така, че да убеждава другите и да укрепва вярата им. Надзорникът поучава по този начин както при благоприятни, така и при трудни обстоятелства. (2 Тим. 4:2) Той има достатъчно търпение да поправи с мекота съгрешилия или да убеди онзи, който се съмнява, и да го подтикне към добри дела, основани на вяра. Ако е способен да поучава било то пред много слушатели, или в личен разговор, надзорникът доказва, че отговаря на това важно изискване.

¹⁷ Важно е старейшините пламенно да участват в службата. Трябва да се вижда, че и в това отношение те се стремят да подражават на Исус, за когото проповядването на добрата новина било приоритет. Той се интересувал от учениците си и им помагал да са резултатни проповедници. (Мар. 1:38; Лука 8:1) Решимостта на старейшините да отделят време за служба въпреки натоварената си програма, подбужда целия сбор към същата пламенност. И когато старейшините проповядват с членовете на собственото си семейство и с другите в сбора, всички са насърчени. (Рим. 1:11, 12)

¹⁸ Може би изглежда, че от надзорниците се очаква твърде много. Безспорно никой надзорник не може да отговори напълно на високите стандарти в Библията, но на никого от назначените старейшини в сбора не бива толкова да му липсва едно от тези качества, че това да се смята за сериозен недостатък. Някои старейшини може да се отличават с определени качества, а други да се справят добре в други области. В резултат на това старейшинското тяло като цяло притежава всички хубави качества, необходими за правилния надзор над Божия сбор.

¹⁹ Когато старейшинското тяло препоръчва някого за надзорник, трябва да помни думите на апостол Павел: „Казвам на всекиго от вас да не мисли за себе си повече, отколкото е необходимо да мисли, но да мисли така, че да бъде със здрав разум, всеки според вярата, която Бог му е отмерил.“ (Рим. 12:3) Всеки старейшина трябва да се смята за по–маловажен. Никой не бива да е „прекалено праведен“, когато обсъжда дали друг е годен за тази служба. (Екл. 7:16) Като помни ясно библейските изисквания за надзорниците, старейшинското тяло ще иска да разбере дали въпросният брат отговаря на тези стандарти в разумна степен. Старейшините имат предвид човешкото несъвършенство и не са предубедени и лицемерни в своите препоръки, като така показват, че уважават праведните стандарти на Йехова и мислят за доброто на сбора. Те се молят на Йехова и следват ръководството на неговия свети дух. Това е една от сериозните отговорности, които носят, и трябва да я изпълняват в съгласие със съвета на Павел: „Не бързай да полагаш ръце върху никого.“ (1 Тим. 5:21, 22)

²⁰ Духовно зрелите мъже доказват, че са ръководени от светия дух, и проявяват плода му в живота си. Павел изброява деветте части на плода на духа: „Любов, радост, мир, дълготърпение, милост, доброта, вяра, мекота, самоконтрол.“ (Гал. 5:22, 23) Такива надзорници освежават братята и помагат на сбора обединено да принася свята служба. Поведението им и резултатите от труда им показват, че са назначени от светия дух. (Деян. 20:28)

²¹ Изключително важно е старейшините да си сътрудничат, за да допринасят за единството в сбора. Те може да са много различни по характер, но остават единни, като се изслушват с уважение, дори да не са на едно мнение по всеки въпрос, който обсъждат. Ако не се нарушава някой библейски принцип, всеки старейшина трябва да е готов да отстъпи и да подкрепи окончателното решение на старейшинското тяло. Отстъпчивостта показва, че човек се ръководи от „мъдростта, идваща от горе“, която е „миролюбива, разумна“. (Як. 3:17, 18) Никой старейшина не бива да се мисли за нещо повече от другите и да се опитва да доминира над тях. Когато си сътрудничат като старейшинско тяло за доброто на сбора, старейшините всъщност сътрудничат на Йехова. (1 Кор., гл. 12; Кол. 2:19)

²² Зрелите братя трябва да имат желание да станат надзорници. (1 Тим. 3:1) Но тази служба е свързана с работа и самопожертвователност. Тя означава човек да е готов да служи на нуждите на братята и да се грижи за духовното им добруване. Онзи, който се стреми към тази служба, се старае да отговори на изискванията от Писанието.

²³ Брат, който дълго време е служил вярно, може да се разболее или по друга причина, като напреднала възраст, да не може да изпълнява задълженията си на надзорник. Въпреки това другите трябва да го уважават и да гледат на него като на старейшина, докато все още е на назначението си. Не е нужно поради своите ограничения да се отказва от службата си. Той все още е достоен за „двойната почит“, отдавана на старейшините, които правят всичко по силите си да се грижат за стадото.

²⁴ Но ако някой брат смята, че е най–добре да спре да е старейшина поради промяна в обстоятелствата, която му пречи да служи, може да направи това. (1 Пет. 5:2) Той все още заслужава уважение, тъй като може да помага много в сбора, въпреки че вече няма да изпълнява задачите и задълженията, възлагани на старейшини.

²⁵ Задачите на старейшините в сбора са различни. Има координатор на старейшинското тяло, секретар, надзорник по службата, водещ на Изучаването на „Стражева кула“ и надзорник на Събранието за християнски живот и служба. Много старейшини са надзорници на групи. Те служат на тези назначения за неопределено време. Разбира се, ако някой брат се премести, не може да изпълнява задълженията си по здравословни причини или вече не е подходящ за надзорник, защото не отговаря на библейските изисквания, на негово място бива избиран друг старейшина. В сборовете, в които няма достатъчно надзорници, може да се наложи един старейшина да изпълнява повече функции, докато други братя не отговорят на изискванията за старейшини.

²⁶ Координаторът на старейшинското тяло служи като председателстващ на заседанията на старейшинското тяло. Той смирено си сътрудничи с другите старейшини в грижите за Божието стадо. (Рим. 12:10; 1 Пет. 5:2, 3) Трябва да е добър организатор и да може да ръководи добре. (Рим. 12:8)

²⁷ Секретарят отговаря за документацията на сбора и информира старейшините за важните писма. Ако се налага, друг старейшина или способен помощник–служител може да му помага.

²⁸ Надзорникът по службата отговаря за уредбите за проповедна дейност и всичко останало, свързано с нея. Той изготвя график за посещение на групите за проповедна служба и една събота и неделя всеки месец посещава различна група. В по–малките сборове, в които има само няколко групи, той може да посещава всяка група два пъти в годината. По време на посещението си надзорникът по службата води сбирките за проповедна служба, проповядва с групата и помага на вестителите при повторните им посещения и библейските им изучавания.

²⁹ Много важно назначение в сбора има надзорникът на групата. Той трябва 1) да се интересува живо от духовността на всеки в групата за проповедна служба; 2) да му помага да участва в службата редовно, пълноценно и с радост и 3) да обучава помощник–служителите в групата, за да отговорят на изискванията за по–големи отговорности в сбора. Старейшинското тяло определя кои братя ще изпълняват най–добре всички тези аспекти на назначението.

³⁰ Заради естеството на назначението си надзорниците на групи трябва да са по възможност старейшини. Възможно е и способен помощник–служител да води групата, докато не е на разположение някой старейшина. Такъв брат се нарича служител на групата, защото не е надзорник в сбора. Той изпълнява задачата си под ръководството на старейшините.

³¹ Една от основните отговорности на надзорника на групата е да е начело в проповедната служба. Редовното му участие в нея, пламенността и ентусиазмът му насърчават вестителите в групата. Тъй като те ценят насърчението и помощта, които получават, когато са заедно, е добре да има програма за групово свидетелстване, удобна за повечето от тях. (Лука 10:1–16) Надзорникът трябва да се грижи винаги да има достатъчно голям район. Обикновено той води сбирката за проповедна служба и организира вестителите за службата през този ден. Когато не може да присъства на сбирката, той трябва да уреди да го замести друг старейшина, помощник–служител или ако няма такъв на разположение, подходящ вестител, така че останалите да получат необходимите напътствия.

³² Надзорникът на групата трябва да направи план за посещението на надзорника по службата, да съобщи на групата и да създаде очакване, като обясни каква ще е ползата. Когато вестителите са информирани за уредбите, свързани с посещението, те ентусиазирано ще ги подкрепят.

³³ Не случайно всяка група за служба е малка. Така надзорникът може да опознае добре вестителите в нея. Като любещ пастир, той е искрено загрижен за всеки от тях. Опитва се да им осигурява индивидуална помощ и насърчение за проповедната служба и за присъствието и участието на събранията. Старае се и по други уместни начини да помага на всеки да е духовно силен. Посещава болните или потиснатите. Насърчителна препоръка или съвет може да подтикнат някого да се стреми към допълнителни отговорности в сбора и така да е по–полезен за братята си. Надзорникът ще се стреми да помага най–вече на хората от своята група. Но като старейшина и пастир, той е загрижен за всички в сбора и е готов да помогне на нуждаещите се. (Деян. 20:17, 28)

³⁴ Едно от задълженията на надзорника на групата е да събира отчетите за проповедна служба на вестителите от групата си. После той ги предава на секретаря. Вестителите помагат на надзорника, като предават отчета си навреме. В края на всеки месец те могат да му го дадат лично или да го пуснат в кутията за отчети в Залата на Царството.

³⁵ За някои задължения се грижи Комитетът по службата на сбора, който се състои от координатора на старейшинското тяло, секретаря и надзорника по службата. Този комитет например одобрява използването на Залата на Царството за сватби и погребения и разпределя вестителите в групите за проповедна служба. Той одобрява също молбите за редовна и помощна пионерска служба или друг вид служба. Комитетът по службата действа под ръководството на старейшинското тяло.

³⁶ Конкретните задължения на тези братя, както и на водещия на Изучаването на „Стражева кула“, на надзорника на Събранието за християнски живот и служба и на другите от старейшинското тяло се разясняват от клона.

³⁷ Старейшинското тяло заседава периодично, за да обсъжда въпроси, свързани с духовния напредък на сбора. Освен заседанието по време на посещението на окръжния надзорник, около три месеца след всяко такова посещение се насрочва друго заседание. Разбира се, старейшините може да се събират винаги когато обстоятелствата го налагат.

³⁸ Надзорниците са несъвършени, но всички в сбора са насърчени да им се подчиняват, защото са назначени от Йехова. Той ще държи надзорниците отговорни за действията им. Те представят него и теократичното му управление. В Евреи 13:17 се казва: „Бъдете послушни на онези, които ви ръководят, и им се подчинявайте — понеже те бдят над душите ви като хора, които ще отговарят за това, — за да могат да бдят с радост, а не с въздишане, защото това би ви навредило.“ Точно както е използвал светия дух, за да назначи някого, Йехова ще го използва и за да прекрати назначението му, ако този човек не проявява плода на духа и не живее според библейските изисквания.

³⁹ Нима не сме благодарни за усилната работа и хубавия пример на надзорниците? Павел подканил християните в Солун: „Молим ви, братя, да цените онези, които се трудят усилно между вас, ръководят ви в делото на Господаря и ви наставляват, и да проявявате към тях много голямо уважение с любов поради техния труд.“ (1 Сол. 5:12, 13) С усърдната си работа надзорниците в сбора правят службата ни за Бога по–лесна и по–приятна. В първото си писмо до Тимотей Павел също споменава как трябва да гледаме на надзорниците: „Нека старейшините, които ръководят добре, бъдат смятани за достойни за двойна почит, особено онези, които се трудят усърдно в говоренето и поучаването.“ (1 Тим. 5:17)

⁴⁰ Понякога определени старейшини биват назначавани в Групи за посещения на пациенти. Други служат в Комитети за връзка с болниците и посещават болници и лекари, за да ги насърчат да продължават да лекуват Свидетелите на Йехова без употреба на кръв. Някои старейшини допринасят за напредъка на интересите на Царството, като помагат в строежа и поддръжката на Зали на Царството и конгресни зали или като служат в Конгресни комитети. Всички в организацията са много признателни за усилния труд на тези братя и за готовността им да дават от себе си. Да, ние „ценим такива хора“. (Флп. 2:29)

⁴¹ Ръководното тяло се грижи способни старейшини да бъдат назначавани като окръжни надзорници. Клонът им възлага да посещават сборовете, които влизат в техните окръзи, обикновено два пъти годишно. От време на време те посещават също пионерите в отдалечени райони. Окръжните надзорници планират кога ще посетят всеки сбор и го уведомяват достатъчно време предварително, така че вестителите да извлекат пълна полза от посещението.

⁴² Координаторът на старейшинското тяло ръководи подготовката за посещението, за да е духовно освежаващо за всички. (Рим. 1:11, 12) След като получи съобщение за датите и информация за личните нужди на окръжния надзорник и съпругата му (ако е женен), с помощта на различни братя координаторът урежда настаняването му и другите необходими неща. Той се грижи всички, включително и окръжният надзорник, да бъдат уведомени за плановете.

⁴³ Окръжният надзорник се свързва с координатора на старейшинското тяло относно графика на събранията и на сбирките за проповедна служба. Те трябва да бъдат запланувани според предложенията на окръжния надзорник и напътствията от клона. Всички трябва да бъдат информирани предварително кога и къде ще се проведат събранията на сбора, срещата с пионерите, срещата със старейшините и помощник–служителите и сбирките за проповедна служба.

⁴⁴ Във вторник следобед окръжният надзорник проверява отчетите на вестителите, отчетите за посещаемостта на събранията, документацията на районите и счетоводството. Това му дава известна представа какви вероятно са нуждите на сбора и как да помогне на братята, които водят тази документация. Координаторът на старейшинското тяло трябва да се погрижи окръжният надзорник да получи документите предварително.

⁴⁵ По време на посещението си окръжният надзорник разговаря с вестителите поотделно, доколкото може — на събранията, в проповедната служба, на обяд или вечеря и при други случаи. Освен това се среща със старейшините и помощник–служителите, за да им даде подходящи библейски съвети, препоръки и насърчение, които ще им помогнат да изпълняват задължението си да се грижат за стадото, което им е поверено. (Пр. 27:23; Деян. 20:26–32; 1 Тим. 4:11–16) Той се среща и с пионерите, за да ги насърчи и да им помогне във връзка с проблемите, с които може би се сблъскват в службата си.

⁴⁶ Ако има други въпроси, които изискват внимание, окръжният надзорник ще помогне, доколкото е възможно, през седмицата. В случай че те не могат да бъдат приключени през това време, той може да съдейства на старейшините или на засегнатите да намерят приложими напътствия от Писанието. Ако са нужни действия от страна на клона, окръжният надзорник и старейшините ще изпратят подробни сведения по въпроса.

⁴⁷ Докато е със сбора, окръжният надзорник посещава редовните събрания. Понякога те може да бъдат приспособени според напътствията от клона. Окръжният надзорник изнася доклади, за да насърчи, подтикне към действие, напътства и укрепи сбора. Той се стреми да засили любовта на всички към Йехова, Исус Христос и организацията.

⁴⁸ Една от целите на окръжния надзорник при посещението му е да насърчи към пламенно участие в службата и да даде практични предложения. Много хора в сбора може да променят програмата си, за да участват повече в проповедната дейност през седмицата, като може би уредят да са помощни пионери през този месец. Който иска да си сътрудничи в службата с окръжния надзорник или със съпругата му, може да си направи уговорка. Полезно е да заведеш него или жена му на библейски изучавания и повторни посещения. Той много цени допълнителните ти усилия да подкрепиш изцяло този аспект на посещението му. (Пр. 27:17)

⁴⁹ Всяка година се организират по два окръжни конгреса във всеки окръг. Окръжният надзорник отговаря за организацията и протичането на тези конгреси. Той назначава надзорник на конгреса и помощник–надзорник. Те трябва да си сътрудничат отблизо с него в организирането на конгреса. Това ще помогне на окръжния надзорник да обърне най–голямо внимание на конгресната програма. Окръжният надзорник също назначава способни братя да се грижат за различните отдели. Урежда и ревизия на финансите на окръга след всеки конгрес. Представител на клона служи като гостуващ докладчик на един от окръжните конгреси през годината. Заради разстоянията или малките размери на конгресното място някои окръзи биват разделяни, като се провежда отделен окръжен конгрес за всяка секция.

⁵⁰ В края на месеца окръжният надзорник изпраща отчета си за проповедна служба директно на клона. Ако някои основни разходи, като например за път, храна, настаняване и други необходими неща, не бъдат покрити от сбора, в който е на посещение, той може да поиска да му бъдат възстановени от клона. Пътуващите надзорници са уверени, че ако поставят интересите на Царството на първо място, материалните им нужди ще бъдат удовлетворени, както обещал Исус. (Лука 12:31) Сборовете трябва да осъзнават, че е привилегия да проявяват гостоприемство към тези предани старейшини, които им служат. (3 Йоан 5–8)

⁵¹ Във всеки клон на Свидетелите на Йехова по света най–малко трима духовно зрели братя служат като Комитет на клона, който ръководи проповедната дейност в страната (страните) под своя надзор. Един от братята служи като координатор на този комитет.

⁵² Комитетът на клона се занимава с въпроси, които засягат всички сборове на територията на клона. Той надзирава проповядването на добрата новина за Царството на територията на клона и сформира сборове и окръзи, за да бъдат удовлетворени нуждите на района. Комитетът на клона обръща внимание и на дейността на мисионерите и на специалните, редовните и помощните пионери. Когато има конгреси, Комитетът се грижи за организацията и назначенията, за да може „всичко да става с приличие и ред“. (1 Кор. 14:40)

⁵³ В някои страни се назначава Комитет на страната. Той е под надзора на Комитета на клона в друга страна. Така може да се упражнява по–добър надзор над дейността там, където служи Комитетът на страната. Той се грижи за Бетел, за кореспонденцията и отчетите и като цяло за проповедната дейност. Комитетът на страната си сътрудничи с Комитета на клона за напредъка на дейността на Царството.

⁵⁴ Ръководното тяло назначава всички братя, които служат в Комитетите на клоновете и в Комитетите на страните.

⁵⁵ Ръководното тяло урежда способни братя да посещават периодично клоновете по света. Брат, който служи на тази длъжност, се нарича представител на централата. Главната му задача е да насърчи бетеловото семейство и да помогне на Комитета на клона с евентуални проблеми или въпроси, свързани с проповедната дейност. Този брат се среща с избрани окръжни надзорници и периодично с мисионерите. Той разговаря с тях за проблемите и нуждите им и ги насърчава да продължават изключително важната си дейност — да проповядват за Царството и да правят ученици.

⁵⁶ Представителят на централата силно се интересува какво е постигнато в проповедната служба и в другите дейности на сборовете на територията на клона. Ако има достатъчно време, може да посети и отдалечени преводачески офиси. При посещението си на даден клон представителят на централата участва, доколкото е възможно, в проповедната дейност.

⁵⁷ Ние извличаме голяма полза от усилния труд и любещата грижа на зрелите християни. Като се подчиняваме на назначените надзорници, на които им е възложена грижата за стадото, сме в единство с Главата на сбора, Христос Исус. (1 Кор. 16:15–18; Еф. 1:22, 23) Така Божият дух действа в сборовете по цялата земя и световната дейност се ръководи според напътствията от Божието Слово. (Пс. 119:105)