‘Донеси ми свитъците и най–вече пергаментите’
С ТЕЗИ думи апостол Павел помолил Тимотей, който го придружавал в мисионерските пътувания, да му донесе писмен материал. За какви свитъци и пергаменти ставало въпрос? Защо Павел искал това? И какво можем да научим от молбата му?
В средата на първи век, когато Павел написал тези думи, 39–те книги на Еврейските писания били разделени на 22 или 24 книги, повечето от които най–вероятно представлявали отделни свитъци. Професор Алан Милърд отбелязва, че макар и скъпи, тези свитъци „не били извън възможностите на сравнително заможните хора“. Някои имали достъп най–малко до един свитък. Например етиопският евнух носел свитък в своята колесница и ‘четял на глас пророк Исаия’. Той бил „висш служител на кандакията, царицата на етиопците, ... поставен над цялото ѝ съкровище“. Явно бил достатъчно заможен, за да притежава части от Писанието. (Деян. 8:27, 28)
Павел помолил Тимотей: „Когато дойдеш, донеси ми зимната дреха, която оставих в Троада при Карп, а също и свитъците, и най–вече пергаментите.“ (2 Тим. 4:13) Оттук разбираме, че Павел е притежавал известен брой книги. Едва ли сред тях е имало нещо по–ценно от Божието Слово! Относно думата „пергаменти“, използвана в този стих, библейският учен Арчибалд Робъртсън обяснил: „Това вероятно били преписи на книгите от Стария завет, като пергаментът бил по–скъп [и издръжлив] от папируса.“ Още като млад Павел ‘получил образование в краката на Гамалиил’, който преподавал Моисеевия закон и бил високо уважаван от цялото общество. Следователно е логично, че Павел е могъл да се сдобие със собствени свитъци, съдържащи преписи на Божието Слово. (Деян. 5:34; 22:3)
Как християните използвали свитъците
Въпреки това малцина притежавали свитъци на Свещеното писание. Как тогава повечето християни по онова време имали достъп до Божието Слово? Първото писмо на Павел до Тимотей ни помага да разберем това. Той писал: „Докато дойда, продължавай да се посвещаваш на четенето пред другите.“ (1 Тим. 4:13) Четенето пред другите било част от програмата на събранията на християнските сборове. То било обичайно за Божия народ още от времето на Моисей. (Деян. 13:15; 15:21; 2 Кор. 3:15)
Като старейшина Тимотей трябвало ‘да се посвещава’ на четенето на глас, като така извличали полза онези, които не притежавали собствени преписи на Писанието. Несъмнено по време на четенето на Божието Слово всички слушали внимателно, за да не пропуснат нито една дума. Когато се прибирали вкъщи, родителите и децата вероятно обсъждали прочетеното на събранията.
Известният свитък на Исаия от Мъртво море е дълъг около 7 метра. Един свитък бил тежък, като обикновено имал дървени дръжки в двата края и често бил покриван с нещо, за да бъде предпазен. Навярно повечето християни не можели да носят много свитъци със себе си по време на проповедна служба. Въпреки че Павел притежавал някои свитъци на Писанието за лична употреба, вероятно не е можел да взема всичките при пътуванията си. Явно той оставял някои от тях при своя приятел Карп в Троада.
Какво научаваме от примера на Павел?
Малко преди да отправи своята молба към Тимотей, Павел, който се намирал в затвора в Рим за втори път, казал: „Аз водих добрата битка, пробягах разстоянието до финала ... Отсега нататък за мене се пази победният венец на праведността.“ (2 Тим. 4:7, 8) Може би той написал тези думи около 65 г., когато Нерон преследвал християните. Този път Павел понесъл големи страдания в затвора. Всъщност той усещал, че смъртта му наближава. (2 Тим. 1:16; 4:6) Разбираемо е защо Павел изразил силно желание да има свитъците при себе си. Макар и уверен, че е ‘водил добрата битка до финала’, той искал да продължава да черпи сили от изучаването на Божието Слово.
Тимотей бил вероятно още в Ефес, когато получил писмото на Павел. (1 Тим. 1:3) Разстоянието между Ефес и Рим през Троада е около 1600 километра. Също така в писмото си Павел подканил Тимотей: „Направи всичко възможно да дойдеш преди зимата.“ (2 Тим. 4:21) Библията не ни казва как Тимотей отишъл до Рим и дали се качил на кораб, за да стигне в посочения от Павел срок.
Какво можем да научим от това, че Павел искал да получи „свитъците и най–вече пергаментите“? Дори и през най–трудния период от живота си Павел запазил силното си желание да чете Божието Слово. Именно това бил ключът той винаги да бъде духовно силен и пламенен, както и източник на насърчение за другите.
Каква благословия е за нас днес да притежаваме личен екземпляр на цялата Библия! Някои от нас дори имат по няколко екземпляра и превода на Библията. Като Павел и ние трябва да развиваме силно желание да придобием по–дълбоко разбиране върху Писанието. Павел имал честта да напише под вдъхновение от Бога 14 писма, като Второто писмо до Тимотей е последното от тях. Личната му молба към Тимотей се намира в края на писмото. Всъщност желанието на Павел Тимотей ‘да донесе свитъците и най–вече пергаментите’ е едно от последните му желания, записани в Библията.
Искаш ли и ти като Павел да водиш добрата битка за вярата докрай? Искаш ли да служиш пламенно на Йехова и да си подготвен да участваш в проповедната дейност, докато той реши? Тогава следвай съвета на Павел, отправен към християните: „Обръщай постоянно внимание на себе си и на поучението си.“ Можеш да правиш това, като усърдно и редовно изучаваш Библията, която днес е на разположение на повече хора откогато и да било и е във вид, далеч по–удобен от свитъците. (1 Тим. 4:16)
[Карта/Снимки на страници 18, 19]
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
Ефес
Троада
Рим