Дали твоят живот има истински смисъл?

„Всичко, що диша, нека хвали Господа.“ (ПСАЛМ 150:6)

 1. Разкажи как един млад мъж търсел смисъл в живота си.

„СЛЕДВАХ медицина, защото исках да използвам живота си, за да помагам на хората. Освен това си мислех, че финансовото възнаграждение и престижът, на които щях да се радвам като лекар, ще ме направят щастлив — разказва Сън Джинa, който израснал в Корея. — Но се разочаровах, когато разбрах, че онова, което един лекар може да направи, за да помогне на хората, е ограничено. Започнах да се занимавам с изкуство, но творбите ми не бяха от особена полза за останалите и имах чувството, че така правя нещо единствено за себе си. После станах учител, но не след дълго установих, че мога да предавам на другите само факти, а не ръководство, което да им донесе истинско щастие.“ Като много други хора, Сън Джин търсел истински смисъл в живота си.

 2. (а) Какво означава животът на един човек да има смисъл? (б) Откъде знаем, че Създателят е имал определена цел за хората?

² Когато животът на един човек наистина има смисъл, той има причина да живее, има ясна цел в живота си, върху която са съсредоточени усилията му. Нима това е наистина възможно за хората? Разбира се! Фактът, че сме надарени с ум, съвест и способност да разсъждаваме, показва, че Създателят е имал определена цел, когато ни е направил да живеем на земята. Следователно можем да намерим истински смисъл в живота единствено ако живеем в хармония с целта, или волята, на нашия Създател.

 3. Какво се включва в целта на Бога за хората?

³ От Библията научаваме, че целта на Бога за хората включва много неща. Например прекрасният начин, по който сме устроени, е израз на неегоистичната любов на Бога. (Псалм 40:5; 139:14) Следователно да живеем според целта на Бога, включва това да му подражаваме, като проявяваме неегоистична любов към другите. (1 Йоан 4:7–11) Освен това е необходимо и да спазваме напътствията, които Бог е дал, за да можем да живеем според любещата му цел. (Еклисиаст 12:13; 1 Йоан 5:3)

 4. (а) Какво е необходимо, за да имаме смислен живот? (б) Коя е най–възвишената цел, към която може да се стреми човек?

⁴ Бог имал за цел също хората да живеят щастливо и в мир помежду си и с останалите му творения. (Битие 1:26; 2:15) Какво обаче е необходимо, за да сме щастливи, да се чувстваме сигурни и да изпитваме вътрешен мир? За да се чувства спокойно и щастливо, едно дете има нужда да усеща, че родителите му са наоколо. По същия начин, за да намерим истински смисъл в живота си, ние имаме нужда от добри взаимоотношения със своя небесен Баща. (Евреи 12:9) Бог прави това възможно, като ни позволява да се приближаваме към него и като обръща внимание на молитвите ни. (Яков 4:8; 1 Йоан 5:14, 15) Ако проявяваме вяра и ‘ходим с Бога’ като негови приятели, ще радваме нашия небесен Баща и ще му отдаваме слава. (Битие 6:9; Притчи 23:15, 16; Яков 2:23) Това е най–възвишената цел, към която може да се стреми човек. Псалмистът писал: „Всичко, що диша, нека хвали Господа.“ (Псалм 150:6)

Към какво се стремиш ти?

 5. Защо не е разумно да поставяме материалните неща на първо място?

⁵ Божията цел за хората включва и това да се грижим за своето добруване и за добруването на семейството си — както във физическо, така и в духовно отношение. За тази цел обаче е необходимо равновесие, така че грижата за материалните неща да не засенчи духовните неща, които са по–важни. (Матей 4:4; 6:33) За съжаление мнозина съсредоточават живота си почти изцяло върху придобиването на материални притежания. Но да се стремим да удовлетворяваме всичките си потребности единствено чрез материални неща, е неразумно. Едно неотдавнашно проучване, проведено сред милионери в Азия, разкри, че много от тях „се чувстват несигурни и притеснени, въпреки че поради богатството си имат добро положение в обществото и знаят, че са постигнали нещо“. (Еклисиаст 5:11)

 6. Какъв съвет дал Исус относно стремежа към материални притежания?

⁶ Исус говорел за „измамливата сила на богатството“. (Марко 4:19) В какъв смисъл богатството може да е измамливо? Хората може да мислят, че щастието произлиза от материалните неща, които притежават, но в действителност не е така. Мъдрият цар Соломон писал: „Който обича парите, няма да се насити с пари.“ (Еклисиаст 5:10, Ве–2000) Възможно ли е обаче човек да следва материалистични цели и същевременно да служи на Бога всеотдайно? Не, не е възможно. Исус обяснил: „Никой не може да е роб на двама господари, защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще се привърже към единия и ще презира другия. Не можете да бъдете роби и на Бога, и на парите.“ Исус насърчавал последователите си да събират не материални притежания на земята, а „съкровища на небесата“, тоест да си създадат добро име пред Бога, който ‘знае от какво се нуждаем, още преди да поискаме от него’. (Матей 6:8, 19–25)

 7. Как можем да се хванем здраво за „истинския живот“?

⁷ В писмото си до своя сътрудник Тимотей апостол Павел дава категоричен съвет по този въпрос. Той казва: „Заповядай на онези, които са богати, ... да не възлагат надеждата си на несигурното богатство, а на Бога, който ни снабдява с всички неща изобилно за наша радост, ... да бъдат щедри, готови да споделят с другите, като така изграждат добра основа за бъдещето си, представляваща тяхното сигурно съкровище, за да могат да се хванат здраво за истинския живот.“ (1 Тимотей 6:17–19)

Какво представлява „истинският живот“?

 8. (а) Защо толкова много хора се стремят към богатство и известност? (б) Какво не осъзнават тези хора?

⁸ За повечето хора изразът „истински живот“ означава лукс и удоволствия. В едно азиатско списание се казва: „Хората, които гледат филми или телевизия, се научават да желаят онова, което виждат, да си мечтаят за различни неща, които биха могли да притежават.“ Мнозина превръщат стремежа към богатство и известност в основна цел в живота си. Така много хора жертват младостта си, здравето си, семейството си и духовните ценности. Повечето не се замислят, че онова, което бива представяно в медиите, отразява единствено „духа на света“, преобладаващият начин на мислене, който влияе на по–голямата част от населението на земята и подтиква хората да пренебрегват Божията цел за тях. (1 Коринтяни 2:12; Ефесяни 2:2) Нищо чудно, че днес има толкова много нещастни хора! (Притчи 18:11; 23:4, 5)

 9. Какво никога няма да могат да постигнат хората, и защо?

⁹ Какво да кажем за онези, които всеотдайно се трудят за другите, опитвайки се да премахнат глада, болестите и несправедливостта? Често благородните им самопожертвувателни усилия наистина носят полза на мнозина. Но независимо колко много се стараят, те никога няма да могат да променят тази система и да я направят справедлива и добра. Това е така, защото „целият свят лежи във властта на злия“, Сатана, а той не желае такава промяна. (1 Йоан 5:19)

10. Кога верните хора ще могат да се радват на „истинския живот“?

¹⁰ Колко е жалко, ако човек се надява единствено на настоящия живот! Апостол Павел писал: „Ако се надяваме на Христос само в този живот, тогава от всички хора ние сме най–достойни за съжаление.“ Нагласата на хората, които смятат, че този живот е всичко, е: „Нека ядем и пием, защото утре ще умрем.“ (1 Коринтяни 15:19, 32) Но ще има светло бъдеще, защото „според обещанието [на Бога] очакваме ново небе и нова земя и в тях ще живее праведност“. (2 Петър 3:13) Тогава християните ще могат да се радват на „истинския живот“, тоест „вечния живот“ в съвършенство или в небето, или под любещото управление на Божието царско правителство! (1 Тимотей 6:12)

11. Защо има истински смисъл в това да подкрепяме Божието Царство?

¹¹ Единствено Божието Царство може напълно да разреши проблемите на хората. Затова най–смислената дейност, към която може да се стреми някой, е да върши волята на Бога, като подкрепя неговото Царство. (Йоан 4:34) Докато извършваме тази дейност, ние се радваме на скъпоценни взаимоотношения с нашия небесен Баща. Освен това имаме радостта да служим заедно с милиони братя и сестри по вяра, които се стремят към същата цел в своя живот.

Какви жертви си струва да правим?

12. Покажи каква е разликата между живота в тази система и „истинския живот“.

¹² Светът, в който живеем, „преминава, а също и неговите желания“, както се казва в Библията. Това се отнася за всичко, свързано със света на Сатана, включително славата и богатството. Тези неща ще изчезнат, но „който върши волята на Бога, остава завинаги“. (1 Йоан 2:15–17) За разлика от несигурното богатство, преходната слава и повърхностните удоволствия в тази система, „истинският живот“, тоест вечният живот под управлението на Божието Царство, ще бъде траен. Заслужава си да правим жертви, стремейки се към него, при условие, че насочваме усилията си в правилната посока.

13. Как една двойка преценила правилно какви жертви да направи?

¹³ Да разгледаме примера на Хенри и Сюзан. Те имат пълно доверие в обещанието на Бога да помага на всички, които поставят неговото Царство на първо място в живота си. (Матей 6:33) Затова, вместо и двамата да работят, за да имат скъп дом, те избрали да живеят в скромен дом, за да могат да прекарват повече време в духовни дейности с двете си дъщери. (Евреи 13:15, 16) Тяхна приятелка не могла да разбере защо са взели такова решение. С най–добри намерения тя казала на Сюзан: „Скъпа, ако някога решите да живеете в по–хубава къща, просто ще трябва да жертвате нещо.“ Но Хенри и Сюзан били убедени, че ако поставят Йехова на първо място, ще имат „обещание както за сегашния, така и за бъдещия живот“. (1 Тимотей 4:8; Тит 2:12) Двете им дъщери станали пламенни целодневни проповеднички. Всички в семейството смятат, че не са изгубили нищо, а напротив, са извлекли голяма полза от това, че се стремят към „истинския живот“. (Филипяни 3:8; 1 Тимотей 6:6–8)

Не ‘използвайте света докрай’

14. Ако изгубим от погледа си правилната цел, до какви тъжни последствия може да доведе това?

¹⁴ Съществува сериозна опасност, ако изгубим от погледа си правилната цел и престанем да се държим здраво за „истинския живот“. Много лесно „житейските грижи, богатството и удоволствията на този живот“ може да ‘отклонят вниманието ни’. (Лука 8:14) Ако не контролираме желанията си и отдаваме прекалено голямо значение на „житейските грижи“, може да стане така, че да бъдем погълнати от дейностите в този свят. (Лука 21:34) За съжаление някои християни до такава степен се отдават на желанието си да бъдат богати, че се ‘отклоняват от вярата и си причиняват много страдания’, като дори загубват скъпоценните си взаимоотношения с Йехова. Колко висока цена плащат поради това, че не се държат здраво за „истинския живот“! (1 Тимотей 6:9, 10, 12; Притчи 28:20)

15. Каква полза изпитало едно семейство от това, че ‘не използвало света докрай’?

¹⁵ Павел съветвал „използващите света [да бъдат] като такива, които не го използват докрай“. (1 Коринтяни 7:31) Кийт и Бони приели този съвет присърце. Кийт разказва: „Станах Свидетел на Йехова, когато завършвах образованието си като зъболекар. Трябваше да взема сериозно решение. Можех да лекувам голям брой пациенти и да печеля много пари, но това щеше да попречи на духовните ни дейности. Затова избрах да огранича работата си, за да имам повече време за духовното и емоционално добруване на семейството си, което впоследствие освен съпругата ми включваше и петте ни дъщери. Макар че рядко имахме излишни средства, се научихме да сме по–пестеливи и винаги имахме необходимото. Бяхме щастливи, сплотени и се радвахме на сърдечни взаимоотношения помежду си. След време всички станахме пионери. Днес дъщерите ни са омъжени и три от тях вече имат свои деца. Семействата им са щастливи, защото те също поставят целта на Йехова на първо място.“

Постави Божията цел на първо място в своя живот

16, 17. Примерите на кои способни личности са посочени в Библията, и с какво са помнени те?

¹⁶ Библията съдържа примери както на хора, които живели в хармония с Божията цел, така и на личности, които не правели това. Поуките от тези примери важат за хора на всякаква възраст, от всеки народ, с най–различни обстоятелства. (Римляни 15:4; 1 Коринтяни 10:6, 11) В Свещеното писание четем за Нимрод, който построил големи градове, но се противопоставял на Йехова. (Битие 10:8, 9) Има обаче и много положителни примери. Един от тях е Моисей, който не се стремял да запази знатната си позиция в египетския царски двор, а гледал на отговорностите, които имал от Бога, като на „богатство, превъзхождащо съкровищата на Египет“. (Евреи 11:26) Вероятно лекарят Лука помагал на Павел и на останалите във връзка със заболяванията им. Но той помогнал най–много на другите като проповедник и като писател на Библията. От своя страна, Павел е познат не като юрист, а като мисионер, „апостол за другите народи“. (Римляни 11:13)

¹⁷ Давид е известен не толкова като военачалник или като музикант и композитор, а като човек „според сърцето“ на Бога. (1 Царе 13:14) Даниил ни е познат не толкова с това, че бил правителствен служител във Вавилония, а с това, че лоялно служил на Йехова като пророк. Познаваме Естир не с това, че била царица на Персия, а като пример за смелост и вяра. Петър, Андрей, Яков и Йоан са известни не като умели рибари, а като апостоли на Исус. А най–добрият пример за хората, Исус, за нас не е „дърводелецът“, а е „Христос“. (Марко 6:3; Матей 16:16) Всички тези хора разбирали, че каквито и дарби и умения или каквото и положение да имат, животът им трябва да е съсредоточен върху службата към Бога, а не върху придобиването на богатство и известност в света. Те знаели, че най–благородната и възнаграждаваща цел, която може да следва човек, е това да бъде бояща се от Бога личност.

18. Как един млад християнин решил да използва живота си, и какво установил?

¹⁸ Това разбрал и Сън Джин, споменат в началото на статията. Той разказва: „Вместо да отдавам всичките си сили в областта на медицината, изкуството или образованието, реших да използвам живота си в хармония със своето отдаване на Бога. Днес служа там, където нуждата от хора, които учат другите на Библията, е по–голяма, и помагам на останалите да поемат по пътя, водещ към вечен живот. Преди си мислех, че животът на целодневните служители не е достатъчно вълнуващ. Но днес животът ми е по–вълнуващ от когато и да било преди, защото постоянно се опитвам да развивам положителни качества и да помагам на хора от различни народности. Разбрах, че единственият начин да имаме смислен живот, е да превърнем целта на Йехова в своя цел.“

19. Как животът ни може да придобие истински смисъл?

¹⁹ Като християни, ние сме благословени с носещо живот познание и с надежда за спасение. (Йоан 17:3) Нека тогава ‘приемаме незаслужената милост на Бога, без да пренебрегваме нейната цел’. (2 Коринтяни 6:1) Вместо това, нека да използваме скъпоценните дни и години от живота си, за да възхваляваме Йехова. Нека разпространяваме познанието, което носи истинско щастие днес и води до вечен живот. Като правим това, ще изпитаме колко са верни думите на Исус: „Повече щастие има в това да даваш, отколкото в това да получаваш.“ (Деяния 20:35) Така животът ни ще придобие истински смисъл.

[Бележка под линия]

Можеш ли да обясниш?

• Коя е най–възвишената цел в живота, която може да следва човек?

• Защо не е разумно да се стремим единствено към материалните неща?

• Какво представлява „истинският живот“, който Бог е обещал?

• Как можем да използваме живота си в хармония с Божията воля?

[Снимки на страница 18]

Християните трябва да преценяват добре какви жертви си струва да правят