Бедни но въпреки това богати — как е възможно това?

Преди векове един мъдрец се молел да не обеднее. Защо отправял той тази молба? Защото се страхувал, че бедността може да го подтикне към нагласа и действия, които биха застрашили взаимоотношенията му с Бога. Това личи от думите му: „Нека да ям храната, определена за мен, . . . за да не обеднея и всъщност да започна да крада и да нападна името на своя Бог.“ — ПРИТЧИ 30:8, 9, NW.

ДАЛИ това означава, че е невъзможно един беден човек да служи вярно на Бога? Съвсем не! През историята безброй служители на Йехова Бог са запазили моралната си безкомпромисност спрямо него въпреки трудностите, които донася бедността. На свой ред Йехова обича онези, които уповават на него, и се грижи за тях.

Верни хора от древността

Самият апостол Павел изпитал периоди на нужда. (2 Коринтяни 6:3, 4) Той описал също и един голям „облак“ от верни предхристиянски свидетели, някои от които ‘се скитали в овчи и кози кожи и търпели лишение . . . Скитали се по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята’. — Евреи 11:37, 38; 12:1.

Един от тези верни хора бил пророк Илия. По време на една суша, която продължила три години и половина, Йехова редовно го снабдявал с храна. Първо Бог накарал гарваните да носят на пророка хляб и месо. (3 Царе 17:2–6) По–късно Йехова по чудодеен начин поддържал запасите от брашно и дървено масло, от които една вдовица вземала, за да се грижи за Илия. (3 Царе 17:8–16) Храната била много проста, но запазила живота на пророка, на жената и на нейния син.

По същия начин Йехова подкрепял и верния пророк Йеремия по време на трудни в икономическо отношение времена. Йеремия преживял вавилонската обсада на Йерусалим, когато хората трябвало да „ядат хляб с теглилка и икономично“. (Езекиил 4:16) Накрая гладът в града станал толкова жесток, че някои жени яли месото на собствените си деца. (Плачът на Йеремия 2:20) Макар че Йеремия бил в затвора, Йехова се погрижил да му бъде даван „по един хляб“ на ден, ‘догдето се свършил всичкият хляб на града’. — Йеремия 37:21.

Така че Йеремия, както и Илия, имал малко храна. Писанията не ни казват какво и колко често ял Йеремия, след като Йерусалим останал без хляб. Ние знаем обаче, че Йехова го подкрепял и че той преживял този ужасен период на глад.

Днес бедност има във всяка част на света. Според Организацията на обединените нации най–голяма бедност съществува в Африка. В едно изявление на ООН през 1996 г. се казва: „Най–малко половината от африканците нямат никакви средства.“ Въпреки нарастващите жестоки икономически трудности все по–голям брой африканци прилагат в живота си библейските принципи и вярно служат на Бога, уверени, че той ще ги подкрепя. Ето няколко примера от една част от нашия изпълнен с тревоги свят.

Запазване на честността

Майкълa, който живее в Нигерия, е земеделец и трябва да изхранва шестте си деца. „Трудно е да си честен, когато нямаш пари да се грижиш за семейството си — казва той. — Когато обаче съм изкушен да постъпя нечестно, си спомням думите от Ефесяни 4:28, където се казва: ‘Който е крал, да не краде вече, а по–добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно.’ Така, ако пред мен се появи някакво изкушение, аз се питам: ‘Работил ли съм за тези пари?’ “

„Например — добавя Майкъл, — един ден, както си вървях, видях една чанта да пада от багажника на един мотоциклет. Не успях да спра мотоциклетиста, затова взех чантата и установих, че тя беше пълна с пари! Като използувах документите в чантата, намерих собственика и му върнах чантата.“

Борба с депресията

Един човек в Северна Африка отбелязва: „Ако си беден, [сякаш] си напъхан в една дълбока яма, но все пак можеш да виждаш светлината и хората, които свободно си вървят, но нямаш нито глас, за да извикаш за помощ, нито стълба, за да се измъкнеш.“ Не е чудно, че бедността често води до чувства на депресия и потиснатост! Дори служителите на Бога могат да виждат богатствата на другите и да започнат да мислят, че не си заслужава да водят живот на морална безкомпромисност. (Сравни Псалм 73:2–13.) Как може да се противопостави човек на тези чувства?

Питър от Западна Африка бил пенсиониран след 19 години правителствена служба. Сега той се изхранва предимно от една малка пенсия. „Когато в някои моменти съм обезсърчен — казва Питър, — си спомням за това, което съм чел в Библията и в публикациите на Дружество „Стражева кула“. Тази стара система ще премине, и ние очакваме една по–добра система.

Освен това мисля и за 1 Петър 5:9, където се казва: ‘Съпротивете се [на Сатан], стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света.’ Следователно аз не съм единственият, който изпитва трудности. Тези напомняния ми помагат да отпъждам обезсърчаващите и потискащи мисли.“

„Освен това — добавя Питър, — Исус извършил много чудеса, докато бил на земята, макар че не направил никого материално богат. Защо трябва да очаквам, че ще ме направи богат?“

Силата на молитвата

Приближаването до Йехова Бог в молитва е друг начин за борба с негативното мислене. Когато през 1960 г. Мари станала Свидетелка на Йехова, семейството ѝ се отказало от нея. Неомъжена и понастоящем на 50 години, тя е слаба и няма много неща в материално отношение. Въпреки всичко тя е пламенна в християнската служба.

Мари казва: „Когато се чувствувам обезсърчена, се обръщам към Йехова в молитва. Зная, че никой не може да ми помогне по–добре от него. Научих, че когато уповаваш на Йехова, той ти помага. Винаги си припомням думите на цар Давид, които се намират в Псалм 37:25: ‘Млад бях, ето, остарях, но не съм видял праведния оставен, нито потомството му да проси хляб.’

Освен това аз се насърчавам и от разказите на по–възрастни духовни братя и сестри, които са записани в „Стражева кула“. Йехова Бог им е помагал, затова зная, че той ще продължава да помага и на мен. Той благославя незначителната ми дейност — да продавам фуфу [брашно от маниока], и успявам да посрещна ежедневните си нужди. Понякога, когато нямам почти никакви пари и се чудя какво да правя, Йехова изпраща някой, който ми дава подарък и казва: ‘Сестро, моля те, вземи това.’ Йехова никога не ме е разочаровал.“

Стойността на изучаването на Библията

Свидетелите на Йехова ценят изучаването на божието Слово, Библията, и бедните сред тях не правят изключение в това отношение. Шестдесетгодишният Джон служи като пионер (целодневен проповедник на Царството) и помощник–служител в сбора. Той живее в една разнебитена двуетажна сграда, обитавана от 13 семейства. Неговата стая е част от коридора на първия етаж, преградена с шперплат. В нея има два стари стола и маса, отрупана с помагала за изучаване на Библията. Той спи на сламена рогозка.

Джон изкарвал по един долар на ден, като продавал хляб, но когато вносът на жито бил забранен, той изгубил това средство за препитание. Той казва: „Понякога нещата ми се струват много трудни, но продължавам да служа като пионер. Йехова е този, който ме подкрепя. Върша всяка работа, която мога да намеря, и не разчитам на никой човек да ме издържа или да ме храни, въпреки че братята в сбора много помагат. Те ми помагат да си търся работа и понякога ми подаряват пари.

Отделям време за четене на Библията и публикациите на Дружество „Стражева кула“. Изучавам рано сутринта, когато в къщата е тихо, и чета късно през нощта винаги, когато имаме ток. Зная, че не бива да изоставам в личното си изучаване.“

Подготовка на децата за живот

Даниел е вдовец с шест деца. През 1985 г. той изгубил работата си, която работел в продължение на 25 години, но намерил работа като продавач. „Животът в икономическо отношение е труден за семейството — казва той. — Сега можем да ядем само по веднъж на ден. Един път не ядохме в продължение на три дни. Можехме само да пием вода, за да оцелеем.“

Даниел служи като старейшина в сбора. „Никога не пропускам християнските събрания и винаги съм зает с теократични задачи — казва той. — Когато трябва да се свърши някаква работа, свързана със Залата на Царството, правя всичко възможно, за да присъствувам. И когато нещата стават трудни, си припомням думите на Петър към Исус, записани в Йоан 6:68: ‘Господи, при кого да отидем?’ Ако спра да служа на Йехова, къде ще отида? Думите на Павел, които намираме в Римляни 8:35–39, също ме изпълват с решителност, защото показват, че нищо не може да ни раздели от любовта на Бога и на Христос. Това е нагласата, на която уча децата си. Постоянно им казвам, че никога не бива да напускаме Йехова.“ Пламенността на Даниел, заедно с редовното семейно изучаване на Библията, има положително влияние върху неговите деца.

Дух на даване

Човек може да си мисли, че онези, които живеят в крайна бедност, едва ли биха били в състояние да помагат във финансово отношение при подкрепата на интересите на Царството. Но това не е така. (Сравни Лука 21:1–4.) Някои Свидетели в Гана, чиято основна прехрана идва от тези земеделски продукти, които отгледат, заделят част от земята си, така че тя да бъде използувана в подкрепа на интересите на Царството. Когато се продаде произведеното от тази част от тяхната земя, парите се използуват само за тази цел, което включва правенето на дарения в местната Зала на Царството на Свидетелите на Йехова.

Джоун, която живее в Централна Африка, е пионерка. За да издържа парализирания си съпруг и още четирима души, които зависят от нея, тя продава хляб. Когато сборът, който тя посещава, имал нужда от пейки за Залата на Царството, членовете на семейството на Джоун решили да дарят всички пари, които имали в къщи. Нищо не им останало. На следващия ден обаче някой върнал един пресрочен от много време дълг, като им дал пари, които те се били отказали вече да получат обратно!

Джоун е бодра и не се притеснява прекалено за парите. „В молитва обяснявам положението си на Йехова и след това отивам на служба. Знаем, че няма много надежда за по–добри времена в тази система на нещата. Но въпреки това съзнаваме, че Йехова ще се грижи за нашите нужди.“

Проява на трудолюбие

Свидетелите на Йехова се открояват с любовта си един към друг. (Йоан 13:35) Онези, които имат пари, помагат на събратята си християни, които са в нужда. Често това става под формата на подарък, а понякога като помощ с работа.

Марк, който живее в Конго, е болен от проказа. Тя е деформирала пръстите на краката и на ръцете му. И за да ходи, той използува патерици. Когато Марк решил да служи на Йехова, започнал да прави по–големи промени в живота си. Вместо да проси за храна, както правел преди, той започнал сам да си отглежда храна. Освен това започнал да прави кирпичени тухли, които продавал.

Въпреки физическия си недъг, Марк продължавал усърдно да работи. Накрая си купил малко земя и върху нея построил скромна къща. Днес Марк служи като старейшина в сбора и е много уважаван в града, в който живее. Сега той помага на други хора, които са в нужда.

Разбира се, на много места е почти невъзможно да се намери работа. Един християнски старейшина, който служи в един от клоновете на Дружество „Стражева кула“ в Централна Африка, писа: „Много братя тук нямат работа. Някои се опитват да си създадат собствена работа, но това е трудно. Някои смятат, че след като така или иначе ще страдат, те ще направят материални жертви и ще служат като пионери. Като правят това, мнозина намират, че са благословени по–изобилно, отколкото ако имаха работа с малко пари, или без заплащане.“

Йехова подкрепя хората си

Исус Христос казал за себе си: „Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.“ (Лука 9:58) Подобно на това апостол Павел писал: „Ние до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме.“ — 1 Коринтяни 4:11.

И Исус, и Павел решили да водят живот, ограничен в материално отношение, за да могат по–пълно да следват службата си. Много съвременни християни са бедни, защото нямат друг избор. Въпреки това те прилагат библейските принципи в живота си и пламенно се стараят да служат на Бога. Те знаят, че Йехова много ги обича, като изпитват истинността на уверението на Исус: „Продължавайте да търсите първо Царството и Неговата праведност и всичките други [материални неща] ще ви бъдат прибавени.“ (Матей 6:25–33, NW) Освен това тези бедни служители на Бога имат доказателство за това, че „благословението Господно обогатява“. — Притчи 10:22.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 6]

Кои са „изпълнители на словото“?

СПОРЕД едно изследване на ‘Галъп’ през 1994 г. 96 процента от американците „вярват в Бога или в някакъв всемирен дух“. Освен това списанието U.S.News & World Report [„Новини от САЩ и известия от света“] казва, че „в Съединените щати“ има „повече църкви на глава от населението, отколкото в която и да било друга страна на земята“. Въпреки тази богобоязлива външност, дългогодишният изследовател Джордж Галъп, Младши, казва: „Неопровержим факт е, че повечето американци не знаят в какво вярват, или защо вярват.“

Статистиките показват също, че съществува голямо различие между религиозните убеждения на много хора и техните действия. Например, писателят Джефри Шелър казва, че „социолозите отбелязват, че някои от районите с най–голяма престъпност в страната са и места, където религиозните вярвания и обичаи са най–силни“.

Това не трябва да ни учудва. Защо? Защото още през първи век апостол Павел предупредил своите събратя християни да се пазят от онези, които „твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него“. (Тит 1:16) Освен това Павел казал на младия мъж Тимотей, че „последните дни“ ще се характеризират с хора, които „притежават някаква форма на преданост към Бога, но се оказват измамници спрямо силата ѝ“. — 2 Тимотей 3:1, 5, NW.

Истинските християни обаче полагат всички усилия, за да следват заповедта на Исус Христос да ‘отиват и да правят ученици от хора от всичките народи’. (Матей 28:19, NW) По този начин те стават „изпълнители на словото, а не само слушатели“. — Яков 1:22.

[Снимка на страница 7]

Изучаването на Библията се цени от хора по целия свят