Изобличаването на змията

„И ето, настъпи денят, когато синовете на истинския Бог навлязоха, за да застанат пред Йехова, и също Сатана навлезе между тях“ (ЙОВ 1:6).

1. (а) От къде произлиза името Сатан, и какво е неговото значение? (б) Колко пъти се среща думата „Сатана“ в Библията и това дава повод за какви въпроси?

ОТ КЪДЕ произлиза името Сатан? Какво означава то? В Библията то се съставя от трите еврейски букви ש (Ссин), ט (Тет) и ן (Нун). Комбинирани със съответните гласни се образува думата „Сатан“; според ученият Едвърд Лантон значението на името „произлиза от една коренна дума, означаваща ‘оказване на съпротива’ или ‘противник или този, който действа като такъв’“. (Сравни 1 Петър 5:8.) Името Сатан се среща в Библията над 50 пъти, от които обаче само 18 пъти в Еврейските писания и там също само в книгите Летописите, Йов и Захария. Това дава повод за следните въпроси: Кога човекът е осъзнал бунтовничеството и машинациите на Сатана? Кога Сатана за първи път е бил ясно обозначен като такъв?

2. На кой въпрос не се даде веднага отговор след бунтовничеството на Адам и Ева?

² С прости, но многозначителни думи Библията обяснява как бунтовничеството и грехът се появили на земята в една райска градина в Близкия Изток. (Виж Битие, глава 2 и 3.) Онзи, който подвел Адам и Ева към непослушност, се обозначава само като Змия и първоначално няма никакви опорни точки за това, кой или какво е била онази интелигентна мощ, чиито думи били чути чрез змията. Във всеки случай, Адам имал достатъчно време да помисли върху събитията в Едем, поради които той бил изпъден от райския парк (Битие 3:17, 18, 23; 5:5).

3. Как така Адам е съгрешил, въпреки че не е бил измамен, и какво означава това за човечеството?

³ Адам положително знаел, че животните нямали способност за човешки говор. Той също знаел, че във времето, преди Ева да бъде подведена към непослушност, Бог никога не е бил говорил с него посредством някакво животно. Тогава кой е бил поканил жена му да бъде непослушна на Бога? Павел казва, че не Адам, а жена му била основно измамена (Битие 3:11–13, 17; 1 Тимотей 2:14). Възможно е Адам да е бил познал, че тук се представя алтернатива от едно невидимо духовно същество, отнасяща се до послушността към Бога. Без сам да е бил заговорен от змията, той се решил да се присъедини към жена си в нейното непослушание. Предумишленото, съзнателно действие на непокорност от страна на Адам, разрушило неговия съвършен модел на живот, причинило петното греха и отвело до изказаната заплаха за смъртна присъда. По този начин Сатана, който си бил послужил чрез змията, станал първият убиец (Йоан 8:44; Римляни 5:12, 14).

4, 5. (а) Коя пророческа присъда била изказана над змията? (б) Каква тайна съдържало това пророчество?

⁴ Бунтовничеството в Едем дало повод на Бог за една пророческа присъда. В нея бе включена една „свята тайна“, която трябвало да се изясни изцяло едва след хилядолетия. Бог казал на змията: „Аз ще поставя вражда между тебе и жената и между твоето семе и нейното семе. То ще ти смаже главата, а ти ще му смажеш петата“ (Ефесяни 5:32; Битие 3:15).

⁵ Това важно пророчество съдържало няколко загадъчни неща. За кого ставало в действителност въпрос при „жената“? За Ева или за една символична жена с по–голямо значение от Ева? Освен това, какво означавало ‘семето на жената’ и ‘семето на змията’? И кой всъщност била змията, чието семе трябвало да бъде във вражда с това на жената? Както ще разгледаме това по–късно, Йехова бил очевидно решил напълно да отговори на тези въпроси едва след определено време. (Сравни Даниил 12:4 и Колосяни 1:25, 26.)

Допълнителни доказателства за едно бунтовничество в небето

6. Кои сведения относно едно бунтовничество в небето били дадени непосредствено преди потопа?

⁶ В течение на библейската история, а именно непосредствено преди потопа, около 1500 години след грехопадането на човека, били дадени допълнителни сведения относно едно бунтовничество в свръхчовешката сфера. От библейското описание ние узнаваме, че „синовете на истинския Бог започнаха да обръщат внимание на дъщерите на човека и да осъзнават, че добре изглеждат; и след това си взеха жени, а именно, всички, които си избраха“. Незаконните потомци, които се били родили от тези противоестествени връзки, били „нефилимите“, „ония силни и прочути старовременни мъже“ (Битие 6:1–4; що се отнася за самоличността на „синовете на истинския Бог“ сравни Йов 1:6). Около 2400 години по–късно Юда се изказал в един кратък коментар относно тогавашните събития, като казал: „Ангелите, които . . . напуснаха собственото си законно жилище, той ги запази под вечни окови в пълен мрак за съда на великия ден“ (Юда 6; 2 Петър 2:4, 5).

7. Какво е интересно, че липсва в много исторически книги на Библията въпреки голямата лошота на човека?

⁷ По онова време преди потопа „лошотата на човека беше извънредно голяма . . . на земята и . . . всякаква склонност от мисълта на сърцето му беше постоянно само лоша“. Въпреки това, във вдъхновената библейска книга Битие, Сатана не е бил изрично обозначен като двигателната сила зад бунтовничеството на ангелите и лошотата на хората (Битие 6:5). В действителност, в цялата история на нациите Израел и Юда, характеризирана от постоянно изпадане в идолопоклонничество и фалшиво обожаване, Сатана никъде не се обозначава във вдъхновените книги Съдии, Самуилови и Царете като дейно влияние от невидимия обсег зад всички тези прегрешения — и това въпреки факта, че Сатан сам казал, че ‘обикаля по земята’ (Йов 1:7; 2:2).

8. Йов съзнавал ли ролята на Сатана във връзка с неговите страдания? От къде знаем това?

⁸ Дори ако разгледаме многозначителния опис за Йов и неговите изпитания, трябва да установим, че Йов никога не приписвал изпитанията си на Противника, на Сатана. Той очевидно не съзнавал, че изходът на неговото държание бил предмет на спорен въпрос (Йов 1:6–12). На Йов не му било известно, че Сатана, който бил оспорил неговата чистота пред Йехова, бил отговорен за неговото нещастие. Когато жена му го укоряла с думите: „Още ли държиш на ненакърнената си чистота? Похули Бога и умри!“, той просто ѝ отвърнал: „Бива ли само доброто да приемаме от истинския Бог и да не приемаме това, което е лошо?“ Тъй като всъщност не знаел кой наистина причинявал неговите изпитания, очевидно приписал тези на Бога и вярвал, че просто трябва да ги понесе. В съответствие с това, чистотата на Йов била подложена на извънредно тежко изпитание (Йов 1:21; 2:9, 10).

9. Какво би било разумно да се запитаме относно Моисей?

⁹ Сега обаче възниква въпросът: Защо Моисей, за когото смятаме, че е написал книгата Йов и впоследствие на това знаел, че Сатана обикаля по земята, не го споменава с името му в нито една от книгите на Петокнижието, въпреки че също той бил написал тези книги? Да, защо Сатана изобщо се споменава толкова рядко в еврейските Писания?a

Защо Сатана се споменава толкова рядко

10. Защо Сатана рядко се споменава в еврейските Писания?

¹⁰ Йехова предвестил дейности, вдъхновени от демони, но в мъдростта си очевидно имал добри основания за това, че Сатана, неговият противник, рядко се споменава в еврейските Писания (Левит 17:7; Второзаконие 18:10–13; 32:16, 17; 2 Летописите 11:15). Въпреки, че еврейските писатели положително имали известни знания за Сатана и неговото бунтовническо действие в небето, те били вдъхновени преди всичко да покажат и изобличат греховете на Божия народ и заобикалящите го нации и да предупредят съответните поради тяхната лошота (Изход 20:1–17; Второзаконие 18:9–13). Името на Сатана едва ли се споменавало.

11, 12. От къде знаем, че еврейските писатели на Библията са знаели за Сатана и неговото влияние?

¹¹ С оглед на събитията в Едем, на понижението на „синовете на истинския Бог“ и описанието в книгата Йов, вдъхновените еврейски писатели на Библията несъмнено знаели за злото свръхчовешко влияние на Сатана. Пророкът Захария, който написал книгата си към края на шестото столетие пр.н.е., видял в едно видение първосвещеника Йосия и „Сатана, седящ на неговата десница, за да му се противи. Тогава ангелът на Йехова каза на Сатана: ‘Йехова да те смъмри, о Сатано, да, Йехова да те смъмри’“ (Захария 3:1, 2). А преписвачът Ездра, който записал в петото столетие пр.н.е. историята на Израел и Юда, докладва: „Но, Сатана се повдигна против Израел и подбуди Давид да преброи Израел“ (1 Летописите 21:1).

¹² В съответствие с това, светият дух помогнал по времето на Захария да се разкрие в Писанията по–ясно ролята на Сатаната. Но още пет столетия трябвали да преминат, преди това духовно зло същество да бъде изцяло изобличено в Божието Слово. Каква би могла да бъде библейската причина за това с течение на времето възходящо изобличаване на Сатана?

Ключът за тайната

13–15. (а) Кои основни истини образуват ключа за отговора на въпроса, защо Сатана само рядко се споменава в еврейските Писания? (б) Как бил поставен Сатана в обществен център на вниманието чрез идването на Исус?

¹³ Християнинът, който вярва в Божията Дума, не намира ключа за отговора на този въпрос и на въпросите, подхвърлени преди това, в библейската критика, обозначаваща Библията само като майсторско литературно изкуство, произведение на човешкия дух. Ключът се открива в две основни библейски истини. Първата се описва от цар Соломон по следния начин: „Пътеката на праведния е като блестящата светлина, която става все по–светла и по–светла, докато настъпи пълен ден“ (Притчи 4:18; сравни Даниил 12:4; 2 Петър 1:19–21). Истината се открива в Божието Слово постепенно, в определеното от Бога време в съответствие с потребностите и способността на неговите служители да я възприемат (Йоан 16:12, 13; сравни 6:48–69).

¹⁴ Втората основна истина се съдържа в следните думи, които апостол Павел написал на християнския ученик Тимотей: „Цялото Писание е вдъхновено от Бога и полезно за поучаване, . . . за да бъде Божият човек напълно годен, съвършено приготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:16, 17). Исус, Божият Син, е трябвал да демаскира Сатана, което трябвало след това да се запише в Библията, за да приготви християнската еклезия да устои на Сатаната и да подкрепя суверенитета на Йехова (Йоан 12:28–31; 14:30).

¹⁵ В съответствие с тези основни истини, една след друга се откриха тайните от Битие 3:15. Под ръководството на Божия свят дух, дейната сила на Бога, еврейските Писания хвърляха плахи светлинни ивици върху идущия Месия или Семето (Исаия 9:6, 7; 53:1–12). Успоредно на това те също получили плахи проблясъци, осветляващи ролята на Сатана като Божий противник и враг на човека. Но с идването на Исус, Сатана бе поставен в обществен център на вниманието, когато той предприел очевидни, непосредствени нападения против обещаното семе, Исус Христос. Когато събитията поели хода си през първото столетие на християнската ера, ясно се изяснила в християнско–гръцките Писания ролята на „жената“, духовната организация на Йехова в небето, и на семето, Исус Христос. Същевременно още по–ясно се открила ролята на Сатаната, „старовременната змия“ (Откровение 12:1–9; Матей 4:1–11; Галатяни 3:16; 4:26).

Святата тайна разкрита

16, 17. Какво включвала „святата тайна за Христос“?

¹⁶ Апостол Павел обширно е писал за „святата тайна за Христос“ (Ефесяни 3:2–4; Римляни 11:25; 16:25). Тази свята тайна била свързана с истинското „Семе“, което трябвало накрая да смаже главата на старовременната змия, на Сатана, Дявола (Откровение 20:1–3, 10). Отчасти тя се състояла в това, че Исус бил първоначалният член на онова „Семе“, към което трябвало още да се присъединят освен това „сънаследници“, най–напред от евреите и по–късно от самаряните и езичниците, чрез което щяло да се изпълни числото на това „Семе“ (Римляни 8:17; Галатяни 3:16, 19, 26–29; Откровение 7:4; 14:1).

¹⁷ Павел обяснил: „В други поколения тази тайна не се изяви на човешките синове така, както сега се откри чрез духа на неговите апостоли и пророци.“ И каква била тази тайна? „Че хора от нациите да бъдат сънаследници, като съставляват едно тяло с нас в задружие с Христос Исус чрез благата вест“ (Ефесяни 3:5, 6; Колосяни 1:25–27).

18. (а) Как показал Павел, че е било необходимо време, за да се разкрие значението на „святата тайна“? (б) Как се отразило това откриване върху разбирането относно „старовременната змия“?

¹⁸ Павел бил дълбоко засегнат, че от всички хора тъкмо той бил използван, за да извести „благата вест за неизследимото Христово богатство и да покаже на хората, как святата тайна се завежда, която от необозримото минало била скрита в Бога, който е сътворил всички неща“. На колосяните той писал: „ . . . святата тайна, която бе скрита от миналите системи на нещата и миналите поколения. Но сега тя се разкри на неговите светии.“ Когато тайната относно „Семето“ накрая се разкрила, това естествено бе съпроводено с цялостното изобличение на големия противник, на „старовременната змия“. Очевидно Йехова е искал да постави едва тогава спорния въпрос със Сатана на преден план, след като Месията бил дошъл. И кой би бил в по–добро положение да демаскира Давола отколкото самото семе, Исус Христос? (Ефесяни 3:8, 9; Колосяни 1:26).

Исус изобличава противника

19. Как Исус изобличил противника?

¹⁹ В началото на службата си, Исус нанесъл поражение на изкусителя с думите: „Махни се, Сатано! Защото е писано: ‘Йехова, твоя Бог, трябва да обожаваш, и само на него трябва да принасяш свята служба’“ (Матей 4:3, 10). При друг случай, Исус изобличил лицемерните си религиозни противници, които търсели да го убият, като публично изтъкнал техния подстрекател и открил, че този е бил силата, скрита зад змията в Едем: „Вие сте от вашия баща, Давола, и според страстите на вашия баща желаете да действате. Онзи бе убиец, когато започна, и той не устоя в истината, защото истината не е в него. Когато говори лъжата, той говори според собственото си влечение, понеже той е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44).

20. Защо могъл Исус да изобличи Сатана?

²⁰ Как така Исус бил могъл да бъде толкова сигурен при това обвинение? От къде го познавал толкоз добре? Защото той бил живял заедно със Сатана в небето! Исус, Словото, познавал Сатана още преди той да се възбунтува в гордостта си против суверения Господар Йехова (Йоан 1:1–3; Колосяни 1:15, 16). Той бил наблюдавал подлия начин на действие, когато Сатана си бил послужил в Едем със змията. Освен това, той бил видял какво коварно влияние оказал Сатана върху братоубиеца Каин (Битие 4:3–8; 1 Йоан 3:12). По–късно, Исус бил в небесните преддверия на Йехова, когато ‘синовете на истинския Бог навлезоха и между тях влезе и Сатана’ (Йов 1:6; 2:1). Да, Исус съвсем точно го познавал, и той бил готов да го изобличи като това, което е бил — лъжец, убиец, клеветник и Божи враг (Притчи 8:22–31; Йоан 8:58).

21. На кои въпроси трябва още да се отговори?

²¹ Във връзка с този мощен противник, който оказал влияние върху човечеството и неговата история, възникват някои въпроси: В какъв размер Сатана още се изобличава в християнско–гръцките Писания? И как можем ние да устоим на неговите лукави атаки, за да запазим нашата християнска чистота? (Ефесяни 6:11).

[Бележка под линия]

Можеш ли още да си спомниш?

◻ Във връзка с Битие 3:15, кои тайни се нуждаят от разкритие?

◻ Какви доказателства има в еврейските Писания за едно бунтовничество в небето?

◻ Кои две истини ни помагат да разберем защо Сатана рядко се споменава в еврейските Писания?

◻ Какво общо има „святата тайна за Христос“ с изобличението на Сатана и неговата роля?

[Снимки на страница 21]

Влиянието на Сатана върху човечеството ясно могло да се познае преди потопа

[Снимка на страница 22]

Сатана — една действителна личност — бе този, който предизвикал Бог във връзка с чистотата на Йов