Постъпвай в съгласие със съвестта си

„За чистите хора всички неща са чисти. Но за омърсените и безверните нищо не е чисто.“ (ТИТ 1:15)

1. Какво направил Павел за сборовете на остров Крит?

СЛЕД третото си мисионерско пътуване апостол Павел бил арестуван и изпратен в Рим, където бил две години в затвора. Какво направил той, когато бил освободен? След време Павел отишъл на остров Крит, придружаван от Тит, на когото писал: „Оставих те в Крит, за да поправиш нещата, които не са в ред, и да назначиш старейшини.“ (Тит 1:5) За да изпълни задачата си, Тит трябвало да общува не само с хора, чиято съвест действала по правилен начин, но и с хора, чиято съвест била омърсена.

2. С какъв проблем трябвало да се справи Тит на остров Крит?

² Павел дал съвет на Тит относно изискванията, на които трябвало да отговарят старейшините на сбора, и после посочил, че имало множество „непокорни хора, безполезни дърдорковци и такива, които подлъгват ума“. Всички те ‘рушели вярата на цели семейства, като заради нечестна печалба поучавали неща, които не би следвало’ да поучават. Тит трябвало да ‘продължава да ги порицава строго’. (Тит 1:10–14; 1 Тимотей 4:7) Павел казал, че техните умове и съвестта им били „омърсени“, като използвал дума, която носи смисъла на „опетнени“, както върху една хубава дреха може да се появи петно. (Тит 1:15) Някои от онези мъже може да са били от юдейски произход, тъй като ‘се придържали към обрязването’. В сборовете днес няма хора, които рушат вярата на другите, като се придържат към обрязването, но все пак от съвета, който Павел дал на Тит, можем да научим много неща относно съвестта.

Хора с ‘омърсена съвест’

3. Какво писал Павел на Тит относно съвестта?

³ Обърни внимание на контекста, в който Павел споменал съвестта. „За чистите хора всички неща са чисти. Но за омърсените и безверните нищо не е чисто и както умът им, така и съвестта им са омърсени. Те заявяват пред всички, че познават Бога, но се отричат от него чрез делата си.“ Очевидно е, че някои хора трябвало да се променят, за да „останат здрави във вярата“. (Тит 1:13, 15, 16) Те имали проблем с това да различават какво е чисто и какво е нечисто и този проблем бил пряко свързан със съвестта.

4, 5. Какъв недостатък имали някои хора от сборовете в Крит, и как им влияело това?

⁴ Преди повече от десет години членовете на християнското ръководно тяло били стигнали до заключението, че обрязването вече не е необходимо, за да стане някой истински поклонник на Бога, и съответно били съобщили на сборовете своето решение. (Деяния 15:1, 2, 19–29) Въпреки това някои християни на остров Крит все още ‘се придържали към обрязването’. Те изразявали открито своето несъгласие с решението на ръководното тяло и ‘поучавали неща, които не би следвало’ да поучават. (Тит 1:10, 11) Със своето изопачено мислене тези хора може да са защитавали ревностно постановленията от Закона относно храната и ритуалната чистота. Подобно на своите предшественици, живели по времето на Исус, те дори може да са доукрасявали онова, което казвал Законът, и да са проповядвали юдейски предания и човешки заповеди. (Марко 7:2, 3, 5, 15; 1 Тимотей 4:3)

⁵ Подобно мислене оказвало отрицателно влияние върху тяхната преценка и чувство за морал, тоест върху съвестта им. Павел писал: „За омърсените и безверните нищо не е чисто.“ Тяхната съвест станала толкова изкривена, че вече не била надеждно ръководство за действията и преценката им. Нещо повече, те съдели събратята си християни за неща, които били въпрос на лично решение, за ситуации, в които някой християнин можел да реши да постъпи по един начин, а друг християнин — по друг начин. В това отношение тези жители на остров Крит смятали за нечисто онова, което в действителност не било такова. (Римляни 14:17; Колосяни 2:16) Макар и да твърдели, че познават Бога, делата им доказвали обратното. (Тит 1:16)

„За чистите хора всички неща са чисти“

6. За какви два типа хора споменал Павел?

⁶ Каква полза можем да извлечем от онова, което Павел писал на Тит? Нека да обърнем внимание на контраста, направен в това изказване: „За чистите хора всички неща са чисти. Но за омърсените и безверните нищо не е чисто и както умът им, така и съвестта им са омърсени.“ (Тит 1:15) Несъмнено Павел нямал предвид, че за един морално чист християнин всяко нещо без изключение е чисто и приемливо. Можем да бъдем сигурни в това, защото в друго свое писмо Павел пояснил, че онези, които вършат блудство, идолопоклонство, спиритизъм и други такива неща, „няма да наследят Божието царство“. (Галатяни 5:19–21) Така стигаме до заключението, че Павел посочил една основна истина, според която има два типа хора — хора, които живеят според чистите морални стандарти и запазват добри взаимоотношения с Бога, и хора, които не правят това.

Различна съвест — различно решение

9. Ако „всички неща са чисти“, каква роля играе съвестта?

⁹ Какво тогава имал предвид Павел, когато казал, че „за чистите хора всички неща са чисти“? Той говорел за християните, които били привели своето мислене и чувство за морал в хармония със стандартите на Бога, намиращи се в неговото вдъхновено Слово. Такива християни осъзнават, че по много въпроси, за които няма пряка забрана от Бога, има възможност за вземането на различни решения. Вместо да съдят другите, те смятат за „чисти“ нещата, които Бог не осъжда. Те не очакват всички останали да мислят по същия начин като тях за онези аспекти на живота, за които Библията не дава конкретни напътствия. Нека да разгледаме няколко примера.