Да се обхождаме мъдро спрямо света
„Обхождайте се мъдро към външните.“ — КОЛОСЯНИ 4:5.
1. С какво се сблъсквали непрекъснато ранните християни, и какъв съвет дал апостол Павел на сбора в Колоса?
РАННИТЕ християни, живеещи в градовете на римския свят, се сблъсквали непрекъснато с идолопоклонство, неморален стремеж към удоволствия и с езически ритуали и обичаи. Несъмнено онези, които живеели в Колоса, един град в западната част на централна Мала Азия, навсякъде се натъквали на поклонението на богинята–майка, спиритизма на местните фригийци, езическата философия на гръцките заселници и юдаизма на членовете на юдейската колония. Апостол Павел напътствувал християнския сбор да ‘се обхожда мъдро’ спрямо такива „външни“ хора. — Колосяни 4:5.
2. Защо Свидетелите на Йехова днес трябва да се обхождат с мъдрост спрямо външните хора?
2 Днес Свидетелите на Йехова се сблъскват с подобни погрешни практики дори в още по–голяма степен. Затова те също трябва да проявяват мъдрост в своите взаимоотношения с хората извън истинския християнски сбор. Много от членовете на религиозните и политически кръгове, както и от средствата за масова информация, им се противопоставят. Било чрез отявлени нападки, или — което е по–често — чрез косвени намеци, някои от тях се опитват да развалят репутацията на Свидетелите на Йехова и да създадат предубеждение срещу тях. Точно както първите християни несправедливо били смятани за фанатична и дори опасна „секта“, Свидетелите на Йехова днес често биват обект на предубеденост и неразбиране. — Деяния 24:14, NW; 1 Петър 4:4.
Преодоляване на предубедеността
3, 4. (а) Защо истинските християни никога няма да бъдат обичани от света, но какво трябва да се опитваме ние да правим? (б) Какво писала една писателка за Свидетелите на Йехова, задържани в един нацистки концентрационен лагер?
3 Истинските християни не очакват да бъдат обичани от света, който според апостол Йоан „лежи в [силата на] лукавия“. (1 Йоан 5:19) Въпреки това Библията насърчава християните да се стремят да спечелят хората на страната на Йехова и неговото чисто поклонение. Ние правим това както чрез непосредствено свидетелствуване, така и чрез своето добро поведение. Апостол Петър писал: „Да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела.“ — 1 Петър 2:12.
4 В своята книга Forgive—But Do Not Forget [„Прости, но не забравяй“], писателката Силвия Салвесен казва за Свидетелките, с които била заедно в един нацистки концентрационен лагер: „Тези две жени — Кати и Маргарете, и много други като тях, ми помогнаха много не само със своята вяра, но и в практически отношения. Те ни намериха за първи път чисти парцали за превръзки на раните . . . С две думи, озовахме се сред хора, които ни желаеха доброто и които показваха своите приятелски чувства чрез делата си.“ Какво хубаво свидетелство от страна на „външните“ хора!
5, 6. (а) Каква работа върши Христос сега, и какво не бива да забравяме? (б) Каква трябва да бъде нашата нагласа към хората от света, и защо?
5 Ние можем да направим много за преодоляването на предубедеността посредством мъдрия начин, по който се държим спрямо външните хора. Вярно е, че живеем във време, когато нашият управляващ Цар, Христос Исус, разделя хората от народите така, „както овчарят отлъчва овцете от козите“. (Матей 25:32) Но никога недей да забравяш, че Христос е Съдията; той решава кои са „овцете“ и кои са „козите“. — Йоан 5:22.
6 Това трябва да повлияе на нашата нагласа спрямо онези, които не са част от организацията на Йехова. Ние може би мислим за тях като за светски хора, но те са една част от света на човечеството, който „Бог толкова възлюби . . ., че даде своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот“. (Йоан 3:16) Много по–добре е да гледаме на хората като на евентуални бъдещи „овце“, отколкото самонадеяно да решим, че са „кози“. Някои, които преди са се противопоставяли буйно на истината, сега са отдадени Свидетели. И много от тях са били спечелени с прояви на любезност, още преди да получат пряко свидетелство. Виж например снимката на стр. 18.
Пламенни, но не агресивни
7. Каква критика отправил папата, но какъв въпрос можем да зададем ние?
7 Папа Йоан Павел II критикувал сектите като цяло и в частност Свидетелите на Йехова, когато казал: „Почти агресивната пламенност, с която някои издирват нови привърженици, вървейки от къща на къща или спирайки минувачите по ъглите на улиците, е сектантска имитация на апостолското и мисионерското усърдие.“ Може да се зададе въпросът: ‘Ако това, което ние правим, е „имитация на апостолския и мисионерския плам“, тогава къде може да се намери истинска евангелизаторска пламенност?’ Безспорно не сред католиците, нито пък сред протестантите или членовете на православните църкви.
8. Как трябва да изпълняваме своето свидетелствуване от къща на къща, и надявайки се на какъв резултат?
8 Но независимо от всичко, за да опровергаем всяко обвинение в агресивност относно нашето свидетелствуване, ние винаги трябва да бъдем любезни, почтителни и учтиви, когато се обръщаме към хората. Ученикът Яков писал: „Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.“ (Яков 3:13) Апостол Павел ни подканя да ‘не бъдем крамолници’. (Тит 3:2) Например, вместо веднага да осъдим вярванията на човека, на когото свидетелствуваме, защо да не проявим искрен интерес към неговите (или нейните) възгледи? След това можем да кажем на този човек добрата новина, която е от Библията. Като възприемем един положителен подход и проявим полагаемото се уважение към хората, имащи други вярвания, ние ще им помогнем да придобият по–добра нагласа за слушане, и тогава може би те ще разберат ценността на библейското съобщение. В резултат може някои от тях „да прославят Бога“. — 1 Петър 2:12.
9. Как можем да приложим съвета, който апостол Павел дал (а) в Колосяни 4:5? (б) в Колосяни 4:6?
9 Апостол Павел съветвал: „Обхождайте се мъдро към външните, като изкупувате благовремието.“ (Колосяни 4:5) Обяснявайки последния израз, Дж. Б. Лайтфут писал: „Да не оставиш да ти се изплъзне нито една възможност да кажеш и да направиш нещо, което би могло да подпомогне каузата на Бога.“ (Курсивът е наш.) Да, ние трябва да бъдем готови с думи и дела, когато имаме подходяща възможност. Тази мъдрост означава също така да изберем уместно време от деня за правене на посещенията. Дали ако нашето послание бъде отхвърлено, това е защото хората не го искат, или защото сме направили посещението във време, което навярно не е било подходящо? Павел писал също: „Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“ (Колосяни 4:6) Това изисква предвидливост и истинска любов към ближния. Нека винаги да представяме посланието на Царството с благодат.
Изпълнени с уважение и „готови за всяко добро дело“
10. (а) Какво напътствие дал апостол Павел на християните, живеещи в Крит? (б) Как Свидетелите на Йехова следват съвета на Павел по образцов начин?
10 Ние не можем да правим компромис със своите библейски принципи. От друга страна, не бива без нужда да спорим за въпроси, които не засягат християнската лоялност. Апостол Павел писал: „Напомняй им [на християните в Крит] да се покоряват на началствата и властите, да ги слушат и да бъдат готови за всяко добро дело, да не злословят никого, да не бъдат крамолници, да бъдат нежни и да показват съвършена кротост към всичките човеци.“ (Тит 3:1, 2) Библейският изследовател Е. Ф. Скот писал за този откъс: „Християните не само трябва да се подчиняват на властите, но те трябва да бъдат готови за всяко добро дело. Това . . . означава, че когато случаят го изисква, християните трябва да бъдат сред първите в проявяването на загриженост за доброто на обществото. Винаги има пожари, епидемии, бедствия от най–различен характер, при които добрите граждани биха искали да помогнат на ближните си.“ По света е имало много случаи на катастрофи, при които Свидетелите на Йехова са били между първите, които са оказвали помощ. Те са помагали не само на своите братя, но също така и на външните хора.
11, 12. (а) Как трябва да постъпват християните спрямо властите? (б) Какво включва подчинението на властите, когато става дума за строеж на Зали на Царството?
11 Същият този откъс от писмото на Павел до Тит подчертава и колко е важно да се възприеме нагласа на уважение спрямо висшестоящите власти. Младите християни, които поради своята позиция на неутралитет се изправят пред съдии, трябва особено много да внимават да се обхождат с мъдрост спрямо външните. Чрез своя външен вид, поведение, чрез начина си на говорене към тези власти, те могат да допринесат много било за добрата репутация на хората на Йехова, или против нея. Те трябва да отдават „комуто се дължи . . . почит, почитта“ и да излагат защитата си с дълбоко уважение. — Римляни 13:1–7; 1 Петър 2:17; 3:15.
12 „Властите“ включват и местните правителствени чиновници. Тъй като сега се строят все повече и повече Зали на Царството, отношенията с местните власти са неизбежни. Често старейшините се сблъскват с предубеденост. Но е установено, че където представителите на сбора успеят да изградят добри взаимоотношения с властите и съдействуват на градската планова комисия, това предубеждение може да се преодолее. Често бива давано добро свидетелство на хора, които преди това са знаели много малко, или не са знаели нищо за Свидетелите на Йехова и тяхното послание.
‘Ако е възможно, живейте в мир с всички’
13, 14. Какъв съвет дал Павел на християните в Рим, и как можем ние да го прилагаме в своите отношения с външните хора?
13 Павел дал следното напътствие на християните, живеещи в езическия Рим: „Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци. Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на божия гняв, защото е писано: ‘На мене принадлежи отмъщението, аз ще сторя въздаяние — казва [Йехова — NW].’ Но: ‘Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото това като правиш, ще натрупаш жар на главата му.’ Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.“ — Римляни 12:17–21.
14 В отношенията си с външните хора, ние, като истински християни, неизбежно се срещаме с противници. В горния откъс Павел показва, че пътят на мъдростта е да се стремим да преодолеем противопоставянето чрез любезни дела. Като огнена жар, тези прояви на милост могат да стопят враждебността и да спечелят по–добра нагласа от страна на противника към хората на Йехова, като дори може да се събуди интерес у него към добрата новина. Когато става това, злото бива побеждавано чрез добро.
15. Кога християните трябва да бъдат особено внимателни да се обхождат мъдро спрямо външните хора?
15 Да се обхождаме с мъдрост спрямо външните е особено важно в семейства, в които единият от брачните партньори все още не е приел истината. Спазването на библейските принципи има за резултат по–добри съпрузи, по–добри съпруги, по–добри бащи, по–добри майки, и деца, които са по–послушни и се учат по–прилежно в училище. На невярващия трябва да се даде възможност да види благотворното въздействие, което оказват на вярващия библейските принципи. Така някои могат „да се придобият без думи чрез поведението“. — 1 Петър 3:1, 2, NW.
‘Да правим добро на всички’
16, 17. (а) Какви жертви са угодни на Бога? (б) Как трябва ние ‘да правим добро’ спрямо братята си, а също и спрямо външните хора?
16 Най–голямото добро, което можем да направим по отношение на нашия ближен, е да му занесем посланието на живота и да го учим за помирението с Йехова чрез Исус Христос. (Римляни 5:8–11) Затова апостол Павел ни казва: „Чрез него [Христос] нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име.“ (Евреи 13:15) Павел добавя: „А не забравяйте да правите благодеяния (правенето на добро — NW) и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога.“ (Евреи 13:16) В допълнение на публичното си свидетелствуване ние не бива да забравяме „правенето на добро“. То съставлява една неотменна част от жертвите, които са угодни на Бога.
17 Естествено, ние правим добро на нашите духовни братя, които може би са в нужда в емоционално, духовно, физическо или материално отношение. Павел показал това, като писал: „Доколкото имаме случай, нека правим добро на всички, а най–вече на своите по вяра.“ (Галатяни 6:10; Яков 2:15, 16) Но не бива да забравяме и думите „нека правим добро на всички“. Една проява на доброта спрямо близък, съсед или колега би могла да допринесе много за премахването на предубедеността против нас и да отвори сърцето на този човек спрямо истината.
18. (а) Какви опасности трябва да избягваме? (б) Как можем да използуваме своята християнска доброта в подкрепа на публичното си свидетелствуване?
18 За да правим това, не е необходимо да бъдем близки приятели с външните хора. Такива другарства са потенциално опасни. (1 Коринтяни 15:33) И ние нямаме намерение да бъдем приятели със света. (Яков 4:4) Но нашата християнска доброта може да подкрепи нашето проповядване. В някои страни става все по–трудно да се разговаря с хората по домовете им. Някои жилищни блокове са защитени от съоръжения, които не ни позволяват да разговаряме с живеещите в тях. В развитите страни телефонът предлага един начин за проповядване. В повечето страни може да се прави улично проповядване. Но във всички страни, любезните обноски, учтивостта, проявата на доброта и готовността да помогнеш предоставят възможности за премахването на предубедеността и за даването на добро свидетелство.
За да замълчат противниците
19. (а) Какво можем да очакваме, щом нямаме за цел да угодим на хората? (б) Как трябва да се стремим да следваме примера на Даниил и да прилагаме съвета на Петър?
19 Свидетелите на Йехова не се стремят да угаждат на хората, нито се страхуват от тях. (Притчи 29:25; Ефесяни 6:6) Те осъзнават напълно, че независимо от всичките им усилия да бъдат образцови данъкоплатци и добри граждани, противниците ще разпространяват злостни лъжи и ще говорят презрително за тях. (1 Петър 3:16) Знаейки това, те се опитват да подражават на Даниил, за когото неговите врагове казали: „Няма да намерим никаква причина у тоя Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог.“ (Даниил 6:5) Ние никога няма да направим компромис с библейските принципи, за да угодим на хората. От друга страна, ние не се стремим към мъченичество. Ние полагаме усилия да живеем в мир и се вслушваме в съвета на апостола: „Защото така е волята божия — като правите добро, да затуляте устата на невежеството на безумните човеци.“ — 1 Петър 2:15, „Български превод на Библията“, 1874 г.
20. (а) В какво сме убедени, и какво насърчение ни е дал Исус? (б) Как можем да продължаваме да се обхождаме мъдро спрямо външните хора?
20 Ние сме убедени, че нашата позиция на отделеност от света е в пълна хармония с Библията. Тя е подкрепена от историята на християните от първи век. Ние сме насърчени от думите на Исус: „В света вие имате скръб, но дерзайте — аз победих света.“ (Йоан 16:33) Ние не се боим. „И кой ще ви стори зло, ако сте ревностни за доброто? Но даже ако пострадате за правдата, блажени сте; а от тяхното застрашаване не се бойте, нито се смущавайте. Но почитайте със сърцата си Христа като [Господар], като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всекиго, който ви пита за вашата надежда.“ (1 Петър 3:13–15) Действувайки по този начин, ние ще продължаваме да се обхождаме мъдро спрямо външните.
За преговор
◻ Защо Свидетелите на Йехова трябва да се обхождат мъдро спрямо външните хора?
◻ Защо истинските християни никога не могат да се надяват да бъдат обичани от света, но какво трябва да се опитват да правят те?
◻ Каква трябва да бъде нашата нагласа спрямо хората от света, и защо?
◻ Защо трябва да правим „добро“ не само спрямо своите братя, но и спрямо външните хора?
◻ Как това, че се обхождаме мъдро спрямо външните хора ни помага в нашата публична свидетелска дейност?
[Снимка на страница 18]
Вляво: Истински християни във Франция помагат на своите ближни след наводнение
[Снимка на страница 20]
Християнските дела на доброта могат да допринесат много за премахването на предубедеността
[Снимка на страница 23]
Християните трябва „да бъдат готови за всяко добро дело“