Да угодим на Йехова проявявайки милост
„И какво иска [Йехова] от тебе, освен да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог?“ — МИХЕЙ 6:8.
1. Защо не бива да се учудваме, че Йехова очаква неговия народ да проявява милост?
ЙЕХОВА очаква неговите хора да проявяват милост. Това не бива да ни учудва. Той самият е милостив към всички, дори към неблагодарните зли хора. Затова Исус Христос казал на апостолите си: „Вие обичайте неприятелите си, правете добро и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото той е благ към неблагодарните и злите. Бъдете прочее милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.“ — Лука 6:35, 36.
2. Какви въпроси, свързани с милостта, заслужават нашето внимание?
2 Както заявява Михей 6:8, онези, които ходят с Бога, трябва да „обичат милост“. Явно Йехова се радва, когато служителите му обичат милостта и я показват по искрен начин. Но какво е милост? Каква полза донася тя, когато бива проявена? И как може да бъде проявено това качество?
Какво е милостта
3. Как ще определиш милостта?
3 Милостта е качеството на проявяване активен интерес към другите. Тя се проявява чрез помощ и грижовни думи. Да бъдеш милостив значи да правиш добро, а не зло. Милостивият човек е приятелски настроен, внимателен, разбиращ и милосърден. Той е щедър и грижлив спрямо другите. Милостта е част от тъканта, от която е изработена фигуративната одежда на всеки истински християнин, защото Павел подканял: „Облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.“ — Колосяни 3:12.
4. Как Йехова пръв е проявил милост спрямо човечеството?
4 Йехова е начело в оказването на милост. Както казал апостол Павел, „когато се яви благостта [милостта — NW] на Бога, нашия Спасител, и неговата любов към човеците,“ тогава „той ни спаси. . . по своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването [чрез] светия дух.“ (Тит 3:4, 5) Бог очиства, или ‘окъпва’ помазаните християни в кръвта на Исус, прилагайки стойността на Христовата изкупителна жертва в тяхна полза. Освен това те биват обновени чрез светия дух, ставайки „ново създание“ като заченати от духа синове на Бога. (2 Коринтяни 5:17) Разбира се, божията милост и любов към хората се проявяват и спрямо едно многонационално „голямо множество“, членовете на което „са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето“. (Откровение 7:9, 14; 1 Йоан 2:1, 2) Нещо повече, всички — и помазаните, и голямото множество със земна надежда — са под „благия“ [„милостивия“ — NW] ярем на Христос. (Матей 11:30)
5. Защо трябва да очакваме от онези, които са водени от божия дух, да проявяват милост към другите?
5 Милостта е също така и част от плода на божия свят дух, или действена сила. Павел казал: „А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.“ (Галатяни 5:22, 23) Тогава какво трябва да очакваме от онези, които са водени от божия дух? Без съмнение те ще проявяват милост спрямо другите.
6. Как ще постъпват старейшините и другите християни, ако са подтиквани от милост?
6 Милостта може да се прояви по много начини. Ние проявяваме милост, когато сме милосърдни. Например, християнските старейшини са милостиви, когато проявяват милосърдие към разкайващ се грешник и се опитват да му помогнат духовно. Даденото от Бога качество на милостта прави надзорниците търпеливи, внимателни и грижовни. То ги подтиква да „жалят стадото“. (Деяния 20:28, 29) Всъщност милостта, като плод на духа, трябва да подтиква всички християни да бъдат милосърдни, търпеливи, грижовни, проявяващи съчувствие, приятелски настроени и гостоприемни.
Избягвай криворазбраната милост
7. Защо би казал, че криворазбраната милост е слабост?
7 Някои хора считат милостивостта за слабост. Те смятат, че човек трябва да бъде твърд, дори груб, така че другите да бъдат впечатлени от силата му. Но колко добре е казано, че „грубостта е начинът, по който слабият човек имитира сила“. В действителност се изисква истинска сила както да бъдеш наистина милосърден, така и да избегнеш криворазбраната милост. Милостта, която е плод на божият дух, не е една нагласа на слабост и компромисност спрямо погрешно поведение. Такава е по–скоро криворазбраната милост — слабост, която кара човека да намира изаинение за греха.
8. (а) Как Илий се оказал недостатъчно силен по отношение на синовете си? (б) Защо старейшините трябва да се пазят от изпадането в криворазбрана милост?
8 Израелският първосвещеник Илий не бил строг в дисциплинирането на синовете си Офний и Финеес, които служели като свещеници в скинията. Недоволни от порцията месо, която била определена за тях според божия Закон, те накарали един от служителите да изиска сурово месо от принасящия жертвата, преди още тлъстината на жертвата да бъде изгорена върху олтара. Освен това синовете на Илий имали неморални отношения с жените, които служели при входа на скинията. Но вместо да изхвърли Офний и Финеес от поста им, Илий само ги смъмрал мекошаво, почитайки синовете си повече от Бога. (1 Царе 2:12–29) Нищо чудно тогава, че ‘в ония дни слово от Йехова било рядкост’. (1 Царе 3:1) Затова християнските старейшини не бива да се поддават на погрешни разсъждения и да проявяват криворазбрана милост, застрашавайки духовността на сбора. Истинската милост не е сляпа спрямо лошите думи и дела, които нарушават божиите стандарти.
9. (а) Каква нагласа ще ни помогне да избегнем изпадането в криворазбрана милост? (б) Как Исус проявил сила в отношението си към отстъпниците–набожници?
9 Ако искаме да избегнем криворазбраната милост, трябва да се молим на Бога за такава сила, каквато личи и в думите на псалмиста: „Отдалечете се от мене, вие, злодейци, защото аз ще пазя заповедите на моя Бог.“ (Псалм 119:115) Трябва също така да следваме примера на Исус Христос, който никога не проявил криворазбрана милост. Всъщност, Исус бил самото въплъщение на истинската милост. Например, той ‘се смилил за множествата, защото били отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир’. Затова хората с честни сърца се чувствували свободни да се обърнат къи Исус и дори да доведат малките си деца при него. Опитай се да си представиш милостта и съчувствието, които той проявил, когато ‘прегърнал дечицата и ги благословил’! (Матей 9:36; Марко 10:13–16) Независимо от своята милостивост, Исус стоял твърдо на страната на това, което било правилно в очите на небесния му Баща. Исус никога не одобрил нещо зло; той имал дадената му от Бога сила да изобличава лицемерните религиозни водачи. В Матей 23:13–26 той няколко пъти повторил израза: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери!“ Всеки път Исус показвал причината за божията присъда.
Милостта е свързана с любовта
10. Как Исусовите ученици проявяват милост и любов към събратята си по вяра?
10 Исус казал за своите последователи: „По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35) А какво представлява една от страните на любовта, характеризираща Исусовите ученици? Павел казал: „Любовта дълго търпи и е милостива.“ (1 Коринтяни 13:4) Да бъдем дълготърпеливи и милостиви означава да изтърпяваме несъвършенствата и недостатъците на другите, така както толкова милостиво постъпва и Йехова. (Псалм 103:10–14; Римляни 2:4; 2 Петър 3:9, 15) Християнската любов и милост се проявяват също и когато трудности сполетят братята по вяра някъде по земята. Откликвайки с нещо повече от „човеколюбие“, християните от целия свят проявяват братска любов, дарявайки материални неща, за да помогнат на пострадалите поклонници на Йехова. — Деяния 28:2.
11. Какво представлява от библейска гледна точка любещата милост?
11 Милостта се свързва с любовта в думата „любеща милост“, често употребявана в Писанията. Това е милост, произтичаща от лоялна любов. Еврейската дума, предадена като „любеща милост“ (чѐседх), включва в себе си нещо повече от грижовно внимание. Това е милост, която любещо се привързва към даден обект, докато целта ѝ във връзка с него бъде изпълнена. Любещата милост на Йехова, или неговата вярна любов, се проявява по най–различни начини. Например, тя личи в неговите дела на избавление и закрила. — Псалм 6:4; 40:11; 143:12.
12. В какво могат да бъдат сигурни служителите на Йехова, когато се молят за помощ и избавление?
12 Нищо чудно, че любещата милост на Йехова привлича хората към него! (Йеремия 31:3) Когато верните божии служители имат нужда от избавление или помощ, те знаят, че неговата любеща милост е наистина вярна любов, която няма да ги подведе. Затова те се молят с вяра, както псалмистът, който казал: „Но аз уповавам на Твоята [любеща — NW] милост; сърцето ми ще се радва в спасението Ти.“ (Псалм 13:5) Тъй като божията любов е вярна, неговите служители не напразно уповават на неговата любеща милост. Когато се молят за помощ или избавление, те имат това уверение: „Защото [Йехова] не ще отхвърли людете си, нито ще остави наследството си.“ — Псалм 94:14.
Възнагражденията за милостта
13, 14. Защо милостивият човек има верни приятели?
13 Подражавайки на Йехова, неговите служители ‘показват милост и състрадание всеки към брата си’. (Захария 7:9; Ефесяни 5:1) „Милосърдието на човека е чест нему“, и който проявява това качество, жъне богати възнаграждения. (Притчи 19:22) Кои са някои от тях?
14 Милосърдието ни прави тактични и така ни помага да запазим добрите отношения с другите. Тактичната личност казва и прави нещата, или се справя с трудни ситуации, без да обижда другите, съобразявайки се с тях. Докато „жестокият човек“ бива отхвърлен, „милостивият човек струва добро на себе си.“ (Притчи 11:17) Хората избягват жестокия човек, но биват привлечени към онзи, който е милостив спрямо тях. Затова милостивият човек има верни приятели. — Притчи 18:24.
15. Какво въздействие може да има милостта в разделени по вяра семейства?
15 Една християнка с невярващ съпруг може да го привлече към божията истина посредством едно такова качество, каквото е милостта. Преди да научи истината и да ‘се облече в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината’, тя може би е била нелюбезна, дори свадлива. (Ефесяни 4:24) Ако съпругът ѝ би знаел някои притчи, то той вероятно би се съгласил с това, че „свадлива жена е като неспирен капчук“ и че „по–добре е да живееш в пуста земя, нежели със свадлива и сърдита жена“. (Притчи 19:13; 21:19, „Български превод на Библията“, 1925 г.) Понастоящем обаче добродетелното поведение на християнката и дълбокото ѝ уважение, наред с качества като милостивост, могат да помогнат на партньора ѝ да намери истинската вяра. (1 Петър 3:1, 2) Да, това може да бъде едно от възнагражденията за нейната милостивост.
16. Каква полза можем да извлечем от оказаната ни милост?
16 Когато спрямо нас се прояви милост, тя ще ни е от полза, като ни направи по–разбиращи и прощаващи. Например, ако се нуждаем от духовна помощ и тя ни се оказва по милостив и мек начин, няма ли това да ни направи по– склонни да се отнасяме към другите по подобен начин? Да, милостиво и меко отношение може да се очаква от духовно способни хора, защото Павел писал: „Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с дух на кротост като се пазите, да не би и вие бъдете изкушени.“ (Галатяни 6:1, „Български превод на Библията“, 1925 г.) Назначените старейшини говорят меко и милостиво, когато се опитват да помогнат на някой сгрешил събрат по вяра. Но независимо от това дали ние ние лично сме получили такава милостива помощ, или не, все пак какво очаква Бог от онези, които му служат? Всички християни трябва да проявяват милост към другите и да следват съвета на апостол Павел: „Бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.“ (Ефесяни 4:32) Разбира се, ако някой ни е простил или помогнал в трудна духовна ситуация по милостив начин, това трябва да увеличи собствените ни способности за прощаване, съчувствие и милост.
Бъди признателен за божията незаслужена милост
17. За каква милост трябва да бъдем особено благодарни, след като сме грешници по рождение?
17 Тъй като всички ние сме родени като грешници, осъдени на смърт, съществува един вид милост, за който трябва да сме особено благодарни. Това е незаслужената от нас милост на Йехова Бог. Проява на милост, която е напълно незаслужена, е грешниците да бъдат освободени от смъртната присъда и да бъдат обявени за праведни. Павел, който споменава божията незслужена милост 90 пъти в своите 14 вдъхновени от Бога писма, писал на християните в древния Рим: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с неговата благост [незаслужена милост — NW] се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса.“ (Римляни 3:23, 24) Колко благодарни трябва да сме за незаслужената милост, проявена от Йехова Бог!
18, 19. Как можем да избегнем пренебрегването на целта на божията незаслужена милост?
18 Ако не сме признателни, тогава може да пренебрегнем целта на божията незаслужена милост. В това отношение Павел казал: „И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна: ‘Примирете се с Бога’, който за нас направи грях онзи, който не е знаел грях, за да станем ние чрез него правда пред Бога. И ние, като съдействуваме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно божията благодат [да не приемате божията незаслужена милост, пренебрегвайки целта ѝ — NW]. Защото казва [в Исаия 49:8, Septuagint („Септуагинта“)]: ‘В благоприятно време те послушах, и в спасителен ден ти помогнах.’ Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден. Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служене; но във всичко биваме одобрени, като божии служители.“ (2 Коринтяни 5:20–6:4) Какво имал предвид Павел?
19 Помазаните християни са посланици, заместващи Христос, а членовете на голямото множество са негови пратеници. Заедно те подканят хората да се помирят с Бога, за да придобият спасение. Павел не искал събратята му да приемат незаслужената милост на Йехова Бог чрез Исус Христос и да пренебрегнат целта ѝ. Това би могло да ни се случи, ако престанем да вършим работата, за която ни направи способни незаслужената милост. Бидейки в приятелски отношения с Бога, като хора помирени с него, ние няма да приемаме незаслужената му милост напразно, ако наистина „служим за примирение, сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със себе си“. (2 Коринтяни 5:18, 19) Така ние също бихме оказвали най–голямата милост на другите, помагайки им да се помирят с Бога.
20. Какво ще изследваме в следващата статия?
20 Служителите на Йехова използуват своето време и средства, за да вършат дела на милост, когато се опитват да помогнат на хората в духовно отношение чрез християнската си служба. Но какво можем да научим от библейските примери на милост в действие? Нека изследваме някои от тях и да разгледаме също други начини да угодим на Йехова, като проявяваме милост.
Как би отговорил?
◻ Какво е милост?
◻ Как можем да избегнем поддаването на криворазбрана милост?
◻ Защо хората на Йехова уповават на Неговата любеща милост?
◻ Кои са някои от възнагражденията за милостта?
◻ Какво трябва да правим, за да не пренебрегваме целта на божията незаслужена милост?
[Снимка на страница 9]
Милостта прави християнските старейшини търпеливи, съчувствуващи и внимателни
[Снимка на страница 11]
Милостта на християнката–съпруга може да помогне съпругът ѝ да бъде спечелен за истинската вяра
[Снимка на страница 13]
Можем да окажем на другите най–голямата милост, като им помогнем да се помирят с Бога