Дали ти можеш ‘да различаваш както правилното, така и погрешното’?

„Продължавайте да се уверявате в това какво е приемливо за Господаря.“ — ЕФЕСЯНИ 5:10, НС.

 1. Как днешният живот може да бъде сложен, и защо?

„ГОСПОДИ, познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.“ (Йеремия 10:23) Това прозорливо изказване на Йеремия важи в още по–голяма степен днес. Защо? Защото както е предсказано в Библията, ние живеем в „кризисни времена, трудни за справяне“. (2 Тимотей 3:1, НС) Всеки ден изпадаме в сложни ситуации, в които трябва да вземем някакво решение. Независимо дали става въпрос за големи, или за малки неща, решенията може да повлияят силно на физическото, емоционалното и духовното ни добруване.

 2. Какви неща, които избираме, може да изглеждат незначителни, но как гледат на тях отдадените християни?

² Много неща, които избираме в ежедневния си живот, може да бъдат смятани за рутинни или незначителни. Например, всеки ден избираме какво да облечем, какво да ядем, с кого да се срещнем и т.н. Ние правим това почти автоматично, без много да се замисляме. Но дали тези неща наистина са незначителни? Като отдадени християни, ние сме силно загрижени за това нещата, които избираме във връзка с дрехите и външния си вид, с яденето и пиенето и с говора и поведението си, винаги да показват, че сме служители на Всевишния, Йехова Бог. Ние помним думите на апостол Павел: „Ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.“ — 1 Коринтяни 10:31; Колосяни 4:6; 1 Тимотей 2:9, 10.

 3. Изборът на какви неща е наистина много сериозен?

³ Някои от нещата, които трябва да избираме, са още по–сериозни. Например, решението дали да се оженим, или не, влияе много и дълготрайно на живота ни. Въпросът дали сме сигурни, че сме избрали подходящия човек, за когото да се оженим, който ще ни бъде партньор за цял живот, не е незначителен.a (Притчи 18:22) Освен това изборът ни на приятели, образование, работа, развлечения и почивка е много важен, дори решаващ, за нашата духовност, а следователно и за вечното ни благополучие. — Римляни 13:13, 14; Ефесяни 5:3, 4.

 4. (а) Какво бихме искали да можем? (б) Какви въпроси трябва да обсъдим?

⁴ След като трябва да избираме толкова неща, несъмнено бихме искали да можем да различаваме правилното и погрешното или нещата, които изглеждат правилни, от нещата, които наистина са такива. „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт“ — предупреждава Библията. (Притчи 14:12) Тогава навярно се питаме: ‘Как може да развием способност да различаваме правилното от погрешното? Къде може да намерим нужното ръководство, когато взимаме решения? Какво са правели хората в миналото и какво правят днес във връзка с това, и с какъв резултат?’

‘Философията и празната измама’ на света

 5. Какви били условията в света по времето на първите християни?

⁵ През първи век християните живели в свят, в който преобладавали гръко–римските морални ценности и идеали. Много хора завиждали на удобствата и разкоша на римския начин на живот. Освен това тогавашните интелектуалци се занимавали не само с философиите на Платон и Аристотел, но и с идеите на представители на по–новите школи, като например епикурейците и стоиците. Когато по време на втората си мисионерска обиколка апостол Павел отишъл в Атина, той се сблъскал с философи от тези две школи, които мислели, че превъзхождат този „празнословец“, Павел. — Деяния 17:18.

 6. (а) Какво били изкушени да направят някои от първите християни? (б) Относно какво предупредил Павел?

⁶ Затова не е трудно да разберем защо някои от първите християни били привлечени от показното държане и начин на живот на околните. (2 Тимотей 4:10) Изглеждало, че онези, които били неделима част от света, се радвали на много привилегии и предимства, а изборът им на пръв поглед бил надежден. Изглеждало, че светът можел да предложи нещо ценно, което липсвало на отдадения християнски начин на живот. Но апостол Павел предупредил: „Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.“ (Колосяни 2:8) Защо Павел казал тези думи?

 7. Каква е действителната стойност на светската мъдрост?

⁷ Павел предупредил относно това, защото знаел, че мисленето на хората, привлечени от света, било наистина опасно. Особено важен е изразът ‘философия и празна измама’, който използвал апостолът. Думата „философия“ буквално означава „любов към мъдростта и търсене на мъдрост“. Само по себе си това може да бъде полезно. Всъщност в Библията, особено в книгата Притчи, сме насърчени да търсим правилно познание и мъдрост. (Притчи 1:1–7; 3:13–18) Но Павел съчетал „философията“ с „празна измама“. С други думи апостолът гледал на светската мъдрост като на празна и измамна. Подобно на надут балон, тя изглеждала голяма, но не съдържала нищо. Несъмнено щяло да бъде безполезно, дори опасно, човек да избира какво е правилно и какво — погрешно въз основа на толкова несъдържателни неща като ‘философията и празната измама’ на света.

„Ония, които наричат злото добро, а доброто зло“

 8. (а) Към кого се обръщат за съвет хората? (б) Какви съвети биват давани?

⁸ Днес нещата не са много по–различни. Съществуват много специалисти в практически всяка област на човешкия живот. Съветниците относно брака и семейството, журналистите, самозваните лечители, астролозите, медиумите и много други хора са готови да дават съвети срещу заплащане. Но какви са техните съвети? Много често тези хора пренебрегват библейските стандарти относно морала и ги заместват с т.нар. „нов морал“. Например, в една уводна статия на най–влиятелния канадски вестник, „Глоуб енд мейл“, се казва следното относно това, че правителството забранява да бъдат сключвани „бракове между хора от един и същи пол“: „През 2000–та година звучи нелепо на двама отдадени един на друг души, които се обичат, да бъде отказвано да изпълнят най–съкровеното си желание, само поради това, че са от един и същи пол.“ Тенденциите днес са да бъдем толерантни към другите, а не да ги съдим. Всичко се смята за относително — вече няма абсолютно правилно и абсолютно погрешно. — Псалм 10:3, 4.

 9. Какво правят много често уважаваните хора в обществото?

⁹ Други гледат на хората с висока позиция в обществото и на онези, които са постигнали финансов успех — известните и богатите, — като на примери във взимането на решения. Въпреки че на богатите и известните се гледа с уважение в днешното общество, те много често само говорят за морални ценности, като честност и доверие. В стремежа си към власт и печалба много от тях безскрупулно нарушават закона и потъпкват моралните принципи. За да получат слава и известност, някои хора, без много да се замислят, пренебрегват установените морални ценности и стандарти, като предпочитат да се държат чудато и неприлично. В резултат на това днес е налице едно ориентирано към печалба, позволяващо всичко общество, в което главният девиз е: „Всичко е позволено.“ Нима е чудно, че хората са объркани и безпомощни, когато трябва да различат правилното от погрешното? — Лука 6:39.

10. Как се изпълняват думите на Исаия относно доброто и злото?

¹⁰ Трагичните последствия от взимането на погрешни решения въз основа на неподходящо ръководство се виждат навсякъде около нас. Разбитите бракове и семейства, злоупотребата с наркотици и алкохол, престъпните младежки банди, безразборните сексуални отношения и болестите, предавани по полов път, са само някои от тях. И наистина, как може да очакваме нещата да стоят по друг начин, при положение че хората пренебрегват всички стандарти или образци, когато трябва да различат правилното от погрешното? (Римляни 1:28–32) Точно както казал пророк Исаия: „Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво! Горко на ония, които са мъдри в своите очи и които са разумни пред себе си!“ — Исаия 5:20, 21.

11. Защо не е мъдро да разчитаме на себе си, когато определяме кое е правилно и кое — погрешно?

¹¹ Фактът, че Бог потърсил отговорност от древните юдеи, които станали „мъдри в своите очи“, прави още по–важно това да не разчитаме на себе си, когато определяме кое е правилно и кое — погрешно. Днес много хора споделят възгледа „Просто слушай сърцето си“, или „Прави онова, което ти изглежда правилно“. Дали това е мъдро? Не и според Библията, в която ясно се казва: „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?“ (Йеремия 17:9) Дали би разчитал на един безнадежден измамник да те ръководи, когато взимаш решения? Едва ли. По–скоро вероятно би направил точно обратното на онова, което ти казва той. Ето защо Библията ни напомня: „Който уповава на своето си сърце, е безумен, а който ходи разумно, той ще се избави.“ — Притчи 3:5–7; 28:26.

Да научим какво е приемливо за Бога

12. Защо трябва да доказваме на себе си „Божията воля“?

¹² Щом не бива да разчитаме нито на светската мъдрост, нито на себе си, какво трябва да правим, когато е нужно да различим правилното от погрешното? Обърни внимание на ясния и недвусмислен съвет на апостол Павел: „Недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит [да докажете на себе си — НС] що е Божията воля — това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.“ (Римляни 12:2) Защо трябва да доказваме на себе си божията воля? В Библията, Йехова дава пряма, но основателна причина за това, като казва: „Както небето е по–високо от земята, така и Моите пътища са по–високи от вашите пътища. И Моите помисли от вашите помисли.“ (Исаия 55:9) Затова вместо да разчитаме на своята т.нар. добра преценка или на добрите си предчувствия, ние сме насърчени: „Продължавайте да се уверявате в това какво е приемливо за Господаря.“ — Ефесяни 5:10, НС.

13. Как думите на Исус, записани в Йоан 17:3, наблягат на необходимостта да знаем какво е приемливо за Бога?

¹³ Исус Христос наблегнал на необходимостта от това, когато казал: „Това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.“ (Йоан 17:3) Изразът „да познаят“ има много по–обширно значение от това просто „да знаем“. Според издадения на английски „Тълковен речник на Вайн“ този израз „показва, че има връзка между личността, която опознава, и опознавания обект; в това отношение онова, което се знае, е скъпоценно или важно и затова биват установени взаимоотношения“. Да имаш взаимоотношения с някого е повече от това просто да знаеш кой е той или как се казва. За тях се изисква да знаеш какво харесва и какво не харесва той, неговите морални ценности и стандарти и да ги уважаваш. — 1 Йоан 2:3; 4:8.

Да обучаваме възприемателните си способности

14. Както казал Павел, коя е главната разлика между духовните бебета и зрелите хора?

¹⁴ Тогава как може да се научим да различаваме правилното от погрешното? Думите на Павел към християните от еврейски произход, живели през първи век, отговарят на този въпрос. Той писал: „Всеки, който се храни с мляко, не познава словото на праведността, защото е бебе. А твърдата храна е за зрелите хора, за тези, които чрез употреба са обучили своите възприемателни способности, та да различават както правилното, така и погрешното.“ Тук Павел противопоставя ‘млякото’, което описва в предишния стих като „началото на основните неща от светите слова на Бога“, с „твърдата храна“, която е за „зрелите хора“, които „са обучили своите възприемателни способности, та да различават както правилното, така и погрешното“. — Евреи 5:12–14, НС.

15. Защо са необходими големи усилия, за да придобием точно познание за Бога?

¹⁵ Това означава, че преди всичко ние трябва да полагаме големи усилия да разберем точно стандартите на Бога, които се намират в неговото Слово, Библията. Ние не очакваме в нея да има списък с правила за всичко, което може или не може да правим. Библията не е такава книга. Павел обяснил: „Цялото Писание е вдъхновено от Бога и полезно за поучаване, за порицаване, за поправяне на нещата, за дисциплиниране в праведност, така че човекът на Бога да бъде изцяло годен, напълно подготвен за всяко добро дело.“ (2 Тимотей 3:16, 17, НС) За да извличаме полза от това учене, порицаване и дисциплиниране, трябва да използваме ума и мисловните си способности. За това се изискват усилия, но резултатът си заслужава — човек ще бъде „изцяло годен, напълно подготвен за всяко добро дело“. — Притчи 2:3–6.

16. Какво означава човек да обучи възприемателните си способности?

¹⁶ Както показал Павел, след това зрелите хора „обучили своите възприемателни способности, та да различават както правилното, така и погрешното“. Така стигаме до разковничето на въпроса. Изразът „обучили своите възприемателни способности“ буквално означава, че „обучили сетивните си органи (като гимнастик)“. („Подрѐден превод на Царството“ [англ.]) Опитният гимнастик на даден уред, като например халки или греда, може за части от секундата да направи такива движения, които сякаш не се подчиняват на гравитацията или на други природни закони. Той непрестанно упражнява пълен контрол над частите на тялото си и усеща почти инстинктивно какви движения трябва да направи, за да завърши успешно съчетанието си. Всичко това е резултат от много тренировки и непрестанни упражнения.

17. В какъв смисъл трябва да бъдем като гимнастици?

¹⁷ Ако искаме да бъдем сигурни, че винаги взимаме мъдри решения и правим правилен избор, ние също трябва да се обучаваме като духовни гимнастици. Винаги трябва да упражняваме пълен контрол над усещанията и частите на тялото си. (Матей 5:29, 30; Колосяни 3:5–10) Например, дали налагаме на очите си да не гледат неморални неща и на ушите си да не слушат упадъчна музика и лош език? Вярно е, че тези неблаготворни неща са навсякъде около нас. Но въпреки това от нас зависи дали ще им позволим да пуснат корени в сърцето и ума ни. Може да подражаваме на псалмиста, който казал: „Няма да положа пред очите си нещо подло; мразя работата на изневерниците; тя няма да се прилепи до мене. ... Който говори лъжа, няма да се утвърди пред очите ми.“ — Псалм 101:3, 7.

Обучавай възприемателните си способности чрез употреба

18. Какво има предвид Павел с израза „чрез употреба“, който използва, за да обясни как човек може да обучи възприемателните си способности?

¹⁸ Не забравяй, че може да обучаваме „чрез употреба“ възприемателните си способности да различават както правилното, така и погрешното. С други думи всеки път, когато трябва да вземем решение, трябва да се научим да използваме мисловните си способности, за да видим кои библейски принципи имат отношение по въпроса и как може да ги приложим. Изгради си навик да изследваш библейските издания, осигурени посредством ‘верния и разумен слуга’. (Матей 24:45) Разбира се, ние може да търсим помощ от зрели християни. Но въпреки това, като полагаме лични усилия да изучаваме божието Слово и като се молим на Йехова за ръководство и за неговия дух, в крайна сметка ще се радваме на много благословии. — Ефесяни 3:14–19.

19. На какви благословии може да се радваме, ако обучаваме все по–добре възприемателните си способности?

¹⁹ Целта на това да обучаваме все по–добре възприемателните си способности е „да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости“. (Ефесяни 4:14) Въз основа на това, че знаем и разбираме какво е приемливо за Бога, може да взимаме мъдри решения — относно големи и малки неща, — които са полезни за нас, градивни за събратята ни и преди всичко радват нашия небесен Баща. (Притчи 27:11) Каква благословия и защита е това в днешните кризисни времена!

[Бележка под линия]

Можеш ли да обясниш?

• Какво трябва да можем, за да взимаме мъдри решения?

• Защо не е мъдро да търсим ръководство от известните хора или да разчитаме на своята преценка, когато решаваме кое е правилно и кое — не?

• Защо трябва да бъдем сигурни какво е приемливо за Бога, когато взимаме решения, и как може да постигнем това?

• Какво означава ‘да обучаваме възприемателните си способности’?

[Снимка на страница 9]

Безсмислено е да търсим ръководство от богатите и известните

[Снимка на страница 10]

Подобно на гимнастик, ние трябва да оказваме пълен контрол над всички свои усещания и части на тялото